Украйна на мотор, 2013 (1): През Румъния до Галац
Днес с Антон започваме още една мотоциклетна обиколка – този път целта ни е Украйна. В първата част ще опитаме да стигнем Молдова.
Приятно четене и ако ви се струва, че в идните две седмици ви липсват нови пътеписи, да знаете, че редакцията го е ударила на уволнявка и си пече някои части на тялото по морето 😉
Украйна на мотор
част първа
През Румъния до Галац
Бих искал да ви разкажа за едно 8 дневно пътуване с мотори до една не добре позната но в същото време доста красива дестинация. Като за начало искам да представя
участниците:
- Владо (Shider) със Suzuki V-Strom 1000
- Наско с Yamaha Super Tenere 750
- Тони (Tonyco) с Honda Varadero 1000
Идеята се роди съвсем спонтанно от приказка на приказка и ей-така хоп – хайде за Украйна. Шидера беше ходил преди няколко години до Одеса, пък на мене ми беше мечта отдавна да отида до Одеса и през дългата зима 2012 – 2013 г както си говорим хайде да ме водиш в Одеса и той казва, а защо не до Крим разбира се едвам ме нави :). Така спретнахме планове лека полека без особени подробности и фиксирахме дата на тръгване 9.06.2013 г от Варна. За по удобно цените ще ги пиша в левове за да стане по ясно кое колко струва.
Информативно 1 лея = 0,46 лв, 1 гривна = 0,183 лв.
Ден 1 – 8.06.2013 г. – 501 км
Станах рано сутринта в събота, за да мога да изкарам мотора и да натоваря багажа пред блока. Бях решил да карам от София до Варна без никъде да стъпвам на магистрала за това избрах горепосочения маршрут. Натоварих багажа и последно довиждане на Люлин сити и семейството:
Имаше желаещи спътници но уви много са малки още:
Потеглих аз без много мотане по подбалкана
посока Бургас
Едно кратко спиране на Лукойл-а на Казанлък да заредя и пак напред по пътя. През цялото време буреносни облаци ме дебнеха от ляво от към балкана да ме изненадат ама някак си все ми се разминаваше със лек валеж в който дори не слагах дъждобран. Спрях на Петолъчката да хапна на едно бързо хранене, мислех да хвана от там през планината но беше доста черно небето и реших да карам до
Айтоския проход
До тук добре вървях успоредно с облаците докато не влязох в самия проход. Небето се отвори от веднъж не мога да сваря да спра да облека дъждобрана няма къде да отбия тясно прогизнах леко докато успея да спра и да облека дъждобрана върху вече напоената с вода кожа. В самия проход валеше като из ведро карах с отворен визьор с 40 – 50 км/ч и почти нищо не виждах. Един тир който караше срещу мене така ме заля чувствах се като в автомивка тип „Четки“
След като излязох от прохода малко преди Провадия спря да вали. Покарах още малко и след Ветрино спрях да смъкна дъждобрана който беше вече изсъхнал.
Във Варна
Шидера ме чакаше у тях. Преоблякох се със сухи дрехи и бръмнахме из града.
Тук чакаме Наско да се появи за да се уговорим за следващия ден:
След което отидохме да вечеряме набързо в РедРок-а и по креватите:
Ден 2 – 9.06.2013 г.– 663 км
Станахме рано сутринта към 6:00 ч. Аз спях в Шидера и на бързо се метнахме на моторите и отидохме на мястото на срещата с Наско. Бързо сбогуване с девойките и потеглихме доста път ни чакаше:
Подкарахме и на излизане от Варна спряхме на един Лукойл за бърза закуска и зареждане с гориво. Пътя към Дуранкулак перфектен нов асфалт маркировка всичко точно. В Дуранкулак спряхме на малка частна бензиностанция да заредим преди да минем границата.
Влезнахме в
Румъния
отново перфектен път с маркировка без забележки. Някъде по пътя на Шидера мотора почна да прекъсва и да гасне на празен ход. Спряхме около Констанца за бърз преглед:
Продължихме напред отново перфектен път:
Села, готини къщички – поддържано всичко:
Около Бабадаг се отклонихме от главния път за Тулча по вече не много добър път:
Наближавахме ферибота на Галац
и 10-тина км по рано пътя се влоши доста дупки намалихме скоростта и по внимателно покрай дупките стигнахме до ферибота.
За наш късмет не се наложи да го чакаме дълго. Платихме по около 4 лв на човек с мотор.
Вече на ферибота:
Шидера отчаяно се опитваше да си вземе кафе от автомата на ферибота но само му глътна леите:
Разминахме се с насрещния ферибот:
Акостирахме и се разтоварихме. Беше около 12:00 ч. и бяхме решили да хапваме някъде в Галац, но уви не намерихме подходящо място поехме към границата директно:
Може би беше малка грешка това, че не ядохме защото се оказа, че чакането по границите не е като в Евросъюза.
Стигнахме до Румънско – Молдовската граница
и зачакахме:
Оказа се, че пускат на талази и не е толкова страшно. Прегледаха ни документите печати на паспортите митница ровиха малко по куфарите но без да вадим нищо и за около 20 мин минахме. Един Швейцарец пътуваше сам с едно БМВ 800 мотор и нещо му се заядоха защото зелената карта не му важала за Молдова та го пратиха да си прави застраховка за 2,4 км които искаше да мине до границата с Рени.
Продължението:
Украйна на мотор, 2013 (2): От Болград до Одеса
Автор: Антон Конакчиев
Други разкази свързани с Галац – на картата:
Галац
7 Отговори
[…] из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, ад нес ще я прекосим , ще влезем в Украйна и през […]
[…] из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, после влязохме в Украйна и през Болград стигнахме до […]
[…] из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, после влязохме в Украйна и през Болград стигнахме до […]
[…] из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, после влязохме в Украйна и през Болград стигнахме до […]
[…] из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, после влязохме в Украйна и през Болград стигнахме до […]
[…] из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, после влязохме в Украйна и през Болград стигнахме до […]
[…] из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, после влязохме в Украйна и през Болград стигнахме до […]