Продължаваме пътешествието на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин 

Днес на ред е столицата Техеран.

Приятно четене: 

През Иран с Опел

част пета

Техеран

Столицата Техеран

 

Надявах се бързо да стигна до центъра на Техеран като изпреваря сутрешния трафик, но не се получи. На около 40 километра преди столицата, още по тъмно, започнаха задръстванията, скоро термостатът отказа и двигателят прегря. След ремонт на пътя продължих към центъра и първо спрях при

кулата Азади,

която е един от символите на иранската столица.

Около километър след кулата автомобилът ми се повреди за пореден път и трябваше да отида в автосервиз. Двамата монтьори бяха много опитни и успешно се справиха с проблема. Пихме чай, а единият от тях ми показа секс-клипче на мобилния си телефон. Явно има начин да се заобикалят ислямските религиозни забрани и не всички се притесняват от нарушаването на моралните норми в тази теократична държава. Продължавам да съм благодарен на тези техерански автомонтьори, защото до прибирането ми в България старият опел измина още 8000 километра, без повече да се поврежда и без да губя време за ремонти.

Най-после, в ранния следобед на деня стигнах центъра на Техеран, близо половин час се въртях по улиците докато намеря място за паркиране, след което започнах разглеждането на столицата.

Техеран е с население

от 8 милиона души, а заедно с предградията наброява 15 милиона. Разположен е в южното подножие на планината Елбрус.

Градът е политически, икономически, търговски, транспортен, финансов и културен център на Ислямска република Иран.

На мястото на съвременния Техеран съществува селище още 6 хиляди години преди н. е., но като град добива значимост едва през 13-ти век от н. е. През 16-ти век е построена мощна крепостна стена, градът започва да се разраства в началото на 18 век, а

през 1786 година става столица

на Иран. Най-мащабната реконструкция за цялата история на Техеран започва през 1870 година при Насредин-шах, голям брой здания са обновени и е построена централизирана система на водоснабдяване. През първата половина на миналия век е извършено още едно обновяване и модернизиране на столицата.

 

През 1943 година в Техеран се провежда международна конференция на ръководителите на правителствата на трите основни държави от антихитлеристката коалиция – СССР, САЩ и Великобритания, на която са дадени и гаранции за независимостта и териториалната цялост на Иран след края на войната.

През есента на 1978 година в Техеран започват демонстрации на противниците на шахския режим и шахът напуска Иран. Привържениците на имам Хомейни вземат властта на 11 февруари 1979 година, която дата се отбелязва в Иран като Ден на победата на Революцията. В края на същата година войнствено настроени студенти овладяват американското посолство, чиито сътрудници са държани в плен 444 дни. В хода на ирано-иракската война през 80-те години на миналия век Техеран регулярно е подлаган на обстрел с иракски ракети, което довежда до значителни жертви сред гражданското население и разрушения.

Техеран е икономическия център на Иран, който произвежда над половината от електрониката и текстила на страната. Развити са химическата промишленост, автомобилостроенето, производството на военна техника, цимент и захар. Водещо място заема производството на килими и мебели. В южната част на града е разположена голяма петролна рафинерия.

През 2001 година е пуснато в експлоатация метрото. Техеран разполага с четири летища, от които две международни.

В града има държавна фондова борса, на която са представени около 500 компании.

Първия следобед в Техеран отделих за

музеи,

като успях да разгледам два от тях.

 

Вървейки по един от централните булеварди „Имам Хомейни“ попаднах в район с много казарми, включително и тяхната Военна академия. В продължение на 15-20 минути бързо ходене, от двете страни на булеварда се редяха едно след друго военни поделения с естетично оформени входове. Фасадата на една 4-етажна казармена сграда беше покрита с изрисувани портрети на офицери и сержанти, вероятно герои от войната с Ирак. Подобни портрети, поставени на различни места, по-късно видях и в други градове из страната. Много ми се искаше да направя снимки, но само като си припомнях как бях задържан заради такова снимане в една казарма в град Тебриз няколко дни по рано (подробно описано в първата част на пътеписа), желанието ми за използване на фотоапарата се изпаряваше.

На свечеряване стигнах Техеранския университет, след което се разходих из

парка Лалех

 

Вече се беше стъмнило когато поех обратно към автомобила си по улиците на спокойния вечерен Техеран. Пренощувах в колата, там където я бях паркирал при пристигането си. Поради горещината трудно заспах, а след това често се събуждах от преминаващите автомобили. Дори през нощта хората се прибираха спокойно пеша, включително и няколко сами жени, което окончателно ме убеди в липсата на престъпност.

Следващата сутрин започнах с обиколка на

централния парк Шахр,

където доста иранци спортуваха, ползвайки парковите съоръжения

Дворцовият комплекс Голестан

е бивша резиденция на персийския шах и главна туристическа забележителност в иранската столица.

Golestan, Техеран, Иран

Построен е през 16-ти век, а в сегашния си вид е оформен през 19-ти век. В буквален превод името му означава „градина на розите“, което се обяснява с голямата градина, около която са разположени дворцовите сгради с красиви зали и музейни експозиции.

Джамията Имам Хомейни

представлява мюсюлмански религиозен комплекс, построен в началото на 18-ти век.

Историческият център обхваща района около двореца Голестан и техеранския Базар. Тук са оформени пешеходни зони

 

 

Техеранският пазар

е един от най-големите в страната и е претъпкан с разнообразни стоки

 

 

 

 

След Техеран продължих на югоизток, където в централната част на страната в района очертан от градовете Кашан, Исфахан, Язд и Шираз са съсредоточени едни от основните исторически забележителности на Иран.

 

Август 2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

 

 

Пътеписът продължава с описание и снимки от централния, югоизточния, южния и западния райони на Иран.

Продължението:

През Иран с Опел (6): Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз

Август 2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg

Снимки: авторът

 

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран