юли 12 2013

Скиатос и Скопелос: Почивка с елементи на екскурзия на два прекрасни острова

„Ако живееш много свято и безгреховно, в следващия си живот се прераждаш в гръцка котка“ казва Боряна в прекрасния си разказ за островите Скиатос и Скопелос 🙂

Приятно четене:

Скиатос и Скопелос

почивка с елементи на екскурзия на два прекрасни острова

Северни Споради

Гърция не е само Халкидики 😉

ако живееш много свято и безгреховно, в следващия си живот се прераждаш в гръцка котка

Като кажем,че сме били в Гърция, обикновено следва въпроса: „Аха, на Халкидики ли?”. Явно за масовия българин това е разбирането за почивка на море на юг от България, най-вероятно защото си предпочита утъпкани маршрутчета, където няма какво толкова да го изненада и дето колегата там миналото лято много яко си изкарал. Ние пък много спонтанно и без много подготовка решихме да видим островите Скиатос и Скопелос. Като километри е почти толкова, колкото и до нашето море, 500 км. до Волос и от там – с ферибота. И въпреки, че е толкова близка и достъпна дестинация, не беше лесно да намеря актуална информация за разписания, цени и т.н., та надявам се, това разказче ще е полезно и за други, които ще се отправят натам.

Скопелос

До там и обратно

До Волос пътят е лесен и хубав–

хващаш магистралата за Атина и накрая само се отклоняваш, за да влезеш в града. Минава покрай Катерини и планината Олимп. Магистралните такси в една посока са около €12.

От Волос до двата острова пътуват

Аз намерих актуална информация за разписанията им и ето на този сайт http://www.pamediakopes.gr/ , даже им звънях да питам въпроси. Само на гръцки е, но като дадеш горе в менюто на Гугъл ‘translate’, можеш без проблем да се ориентираш. Цените почват от €19/човек. Hellenic Seaways имат и едни бързи корабчета Flying Cat, тип ‘комета’, които са доста по-скъпи, а доколкото разбрах и на тях няма възможност за качване на коли. Качването на колата също е въпрос на решение, защото в едната посока, само до Скиатос е към €60 евро за лек автомобил. Ние преценихме, че ще ни излезе доста дебело, но ако сте повече хора, може би си заслужава, предвид високите цени на транспорта на самите острови.
На

Скопелос

има две пристанища – Скопелос (главното градче) и Глоса. Глоса е по-близкото, така че ако сте качили и колата, може да помислите дали да не слезете там, в случай че цената е по-ниска, и от там да продължите сухопътно. Ако трябва да вземете автобус от Глоса до Скопелос, може би няма сметка, тъй като ще е поне €5-6/ човек, а и автобусите са нарядко.
Нашият план беше да оставим колата във Волос, да отидем на Скиатос за 3 дни и после да се преместим на Скопелос за останалите 3 или 4 дни. Колата може да се паркира на някоя от уличките извън центъра, където вече не се плаща. Като тръгнете от фериботното пристанище право нагоре към града, трябва да минете 7-8 пресечки и излизате от платената зона. Връщането обратно до ферибота пеша е бързо, не повече от 10 -15 минутки. Ние имахме по-малко от час да си купим билети, да разтоварим багажа, да намерим къде да паркираме и да се върнем обратно и успяхме да се вместим. Филип трудно преживя да си остави ‘любимата’ (разбирайте – колата) някъде по улиците на града, а и се притеснявахме дали местните няма да се издразнят на някаква си му българска кола, която нагло им заема паркомясто за цяла седмица, но нямаше проблем. Беше намерил местенце до едно квартално магазинче и като се върнахме, жената от магазина не само, че не ни гледаше накриво, ами ни каза, че наглеждала колата. Все пак преди да я оставите, питайте хората наоколо дали е ок. Ако предпочитате колата да е на сигурно място, за платеният паркинг към фериботното пристанище смятахме, че ще излезе към 20 евро на ден, но предполагам че може да има и по-евтини опции на други паркинги.

Разходка с лодка около о. Скиатос

След 2,5 часа на комфортния ферибот, ето ни на

Скиатос!

Не мога да се сдържа да не се похваля, че при два от курсовете с ферибот видяхме делфини. Все пак между втория и третия от Северните Споради т.е. между Скопелос и Алонисос е пририроден резерват ( Marine park), където могат да се видят делфини, тюлени и още морски животинки.
Изсипахме се на крайбрежната уличка с много кафенета и заведения. Не знаехме къде се намира студиото, което си бяхме запазили едва предната вечер преди тръгването, но решихме да се водим от интуицията си и хванахме по

главната улица Papadiamanti

После установихме,че сме хванали учудващо правилна посока – мда, не подценявайте шестото си чувство! След като походихме по тази търговска уличка, която е цялата в магазинчета, повечето с китайски кич, имитиращ автентични гръцки стоки, но все пак не толкова дразнеща, като подобните такива в България, се спряхме в един рент-а-кар да попитаме за посоката. Младежа там знаеше къде е нашето студио и първо изохка че било още далеч, но все пак извади карта и ни нарисува в каква посока да вървим. Както очаквахме, изобщо не беше толкова далеч и след не повече от 5-10 минутки ходене стигнахме.

Skhiatos

Нощният живот на Скиатос кипи

За първо опознаване на острова се доверихме на агресивно рекламираните разходки с корабче. Най-вече защото искахме да видим

един от най-известните плажове – Lalaria,

до който се стига само по вода, а и защото преценихме, че така можем да видим всички плажове и да си харесаме някой за следващия ден. Честно казано, това беше добра стратегия! Предвид краткото време, което имахме, успяхме да видим целия остров и някои от забележителностите, до които може би нямаше да имаме време да стигнем, а и като за първи ден под жаркото гръцко слънце добре ни се редуваха малко плаж, малко пътуване, после пак плаж – и така.

Скиатос

бяло-синьо и на плажа! (Lalaria, Skiathos)

В този ден морето беше бурно и имаше опасност да не можем да акостираме на Лалария, но персонала на корабчето направи всичко възможно и все пак успяхме. Интересното беше, че откъм северната страна духат много силни ветрове, а от другата страна времето си изглеждаше доста благо. Не знам дали е така целогодишно, но на един от плажовете, на които спирахме даже дърветата растяха ‘хоризонтално’, явно деформирани от силните ветрове.
А Лалария си е наистина едно синьо-бяло място, което си заслужава славата – красив залив, ограден от бели скали, с бели камъчета и изумрудено синя вода.

Плажове-тупалки и плажове за релакс
Скиатос се оказа доста популярна дестинация, особено за британски и скандинавски туристи. Сравнено със следващия остров, всичко е доста по-туристическо и уредено. Има и летище, което също е много интересно, защото свършва в морето и както и цялото градче, също е на баир. Има и доста барове, впоследствие разбрахме, че е популярно с нощния си живот място. Имахме късмет, че още не бяха надошли младежите от горепосочените страни, защото още не били свършили училище – тогава впечатленията ни едва ли щяха да клонят към „приятно и лежерно островче”. Още една причина да препоръчаме да се ходи там извън сезона т.е. юни или септември.
Някои от плажовете са предназначени да посрещнат нуждите на шумните ,младежи-западняци, които търсят атракции и забавления. Такъв е напр. най-известният им

плаж Koukounaries

Ние си харесахме, обаче, един съседен на него

плаж – Agia Eleni,

който беше спокоен и живописен, такива има доста.

Скиатос

Плажа Агиа Елени

До повечето плажове се стига с автобуса, като там системата също цели да улесни максимално туриста – билети се продават от ‘кондуктор’, който е и разпоредител – казва ти къде да седнеш и къде да слезеш. Спирките са номерирани, а не наименовани и може лесно да кажеш, че си до спирка номер 5, а не да се мъчиш да произнесеш някакво странно име и да не си сигурен дали са те разбрали. Билетчето е €2 на човек в посока, без значение до къде пътуваш. Автобусите вървят на 20 минути и доста до късно вечерта.

Похвали, оплаквания и препоръки
Както казах, острова си е доста добре уреден. Има условия да задоволи различни вкусове. Таверните са безбройни и много симпатични – особено тези, които изскачат на малките площадчета и улички във вътрешността на стария град. По-добре е да седнете там, отколкото на крайбрежната. Всъщност ние пробвахме последната таверна в края на Старото пристанище, където е рибния пазар (май името беше нещо като Ставрос), и останахме доволни от обслужването и храната. Ако искате да хапнете гироси и сувлаки, ни препоръчаха едно местенце, където работят сърби: Suvlaki Strike ( като Lucky Strike) почти накрая в горната част на ул. Papadiamantis.
Наема на мотопед върви от € 10 до € 20 в зависимост от това за колко дни искате да наемете и какво. За повече дни цената пада. Знаете, че с нормалната шофьорска книжка може да карате до 50 кубика, но имайте предвид, че може да не успеете да издрапате по всички пътища, защото някои са доста стръмни. Е, честно казано това ни го казаха и за Скопелос, ама ние там се справихме с 50-ката с доста стръмни и увити пътища.
Не знам дали ние просто имахме лош късмет или това си е проблем за целия остров, но много ни изтормозиха комарите. Понеже не обичаме да спим на климатик, оставяхме отворена вратата на балкона и едната нощ буквално я прекарах в дебнене кой-кого. Бях им научила всички скривалища, в които се скриват като пусна лампата и почти успях да ги изтребя, но и те бяха доволно похапнали от нас. Ако искате, за всеки случай си носете нещо против тия гадчета.

Скопелос, мамма миа!

Грабна ни още преди да завием в залива към градчето – освен, че по пътя едно стадо делфини отново ни направиха акробатично представление, преди да влезем в пристанището ни посрещна флотилия от ветроходни яхти – красота! После се оказа, че се провежда ветроходно състезание и след няколко дни даже имаше джамбуре на кея послучай награждаването на победителите.

Градчето Скопелос е кокетно

подредено на хълма – бяло, със скупчени къщички и много красива църквичка в единия край. Имахме настройка, че ще попаднем на тихо място за пенсионери (както ни каза нашия хазаин на Скиатос), но още първата разходка по крайбрежната уличка ни напомни, че все пак Гърция е популярна туристическа дестинация. И въпреки това, дори и в най-туристически-насочените заведения, хората, които ловят клиенти на улицата, не са толкова досадни и нахални. На Скиатос бяха доста по-настъпателни, което мен лично ме дразни и отблъсква.

Скопелос

Скопелос

Ag. Ioannis sto Kastri

А относно „Мамма миа“ манията:

Едно от нещата, с които се гордеят двата острова е, че там е сниман филма „Мамма миа” http://en.wikipedia.org/wiki/Mamma_Mia!_(film). Доколкото си го спомням беше някаква романтична боза, но за тези, които са фенове на този тип филми, островчетата имат допълнителна атракция. Независимо дали заради филма или не, си заслужава да се види църквичката Agia Ioannis, която се намира от страната на Скопелос таун, но за да се стигне до нея, трябва да се обиколи почти целия остров. Много живописно и наистина романтично място! В залива Glisteri пък има и една арка, на която също са снимани сцени, както и на плажа Kastani.

Транспортни


Нетърпеливи да разгледаме острова, а и за да не губим ценно време за правене на тен 😉 още щом хвърлихме раниците излязохме да търсим плаж. Един поглед отдалеч на градския плаж ни увери, че не искаме да оставаме там и се ориентирахме бързо къде спира автобуса. Избрахме си едно място напосоки ( Milia), горе-долу на средата на маршрута на автобуса и… отбелязахме личен рекорд за най-скъпоструващо ходене на плаж. Билета за автобуса беше 3,40 евро на човек и то в едната посока. Мдаааа. Явно трябваше да измислим друг начин за придвижване.

На връщане забелязахме, че хората, които се качваха от спирки близки до градчето плащаха по-малко и преценихме, че ако отидем до най-близкия плаж, ще ни излезе по-поносимо. На следващия ден отидохме до Stafilos, на около 4 км от градчето и платихме ‘само’ по 1,40 евро на човек в посока.

Тук е момента да отбележа, че има само един автобус, който се движи около островчето и пътува горе-долу на час, а в някои периоди от деня и на час и половина. Последният тръгва от последната си спирка към 19ч., което също не е особено удобно, тъй като към 18-19ч. слънцето вече става по-поносимо и на нас лично ни е приятно тогава да сме на плажа.

Скопелос

Затова на следващия ден минахме на по-добрия вариант: мотопед ( или мопед, както ги наричат местните). Препоръчвам го, особено за хора, които ще останата по-дълго, защото за колкото повече дни се наеме, толкова по-нисък е наема. За един ден ние платихме 12 евро за 50-кубиково мотопедче, за повече дни може да се договорите за по-малко. Нарекохме го Кими, заради марката му Kymco и защото сме фенове на Кими Райконен. Та с Кими много хубаво обиколихме острова.

Филип много се притесняваше дали ще ни издържи двамата по доста урвестите и тесни пътища. На някои места, особено в участъка към Мама Миа църквичката, бая му взехме душичката на горкото, ама удържа геройски. След като няколко дни се съобразявахме с разписания и маршрути на обществения транспорт, се почувствахме волни птички в тоя ден. Кеф ти – спирка за снимка, кеф ти – плаж, кеф ти – спонтанно решение да завием наляво, вместо надясно. Така можеш да се насладиш както на зашеметяващите гледки, които се откриват почти на всеки завой, така и на невероятните аромати от растенията и дърветата покрай пътя.

Скопелос

яхнали Кими (почти) летим 🙂

Две думи за плажовете тук: далече са от градчето и изискват организация с транспорта, но иначе нямаме забележки – красиви заливчета, на които има място както за платените чадъри със шезлонги, така и за собствени чадъри. Хубавото е, че на повечето има и дървета, които дават възможност да се прислониш на сянка в най-горещите часове на деня. По плажовете има пясък, по-едричък, но все пак пясък. На няколко места бяха укрепяли плажовете с бетон, но го бяха направили много добре – почти не си личеше или поне не правеше лошо впечатление. Водата беше много чиста, синьо-зелена и приятна. Скаличките в близост до брега предлагат допълнителни забавления на любителите на шнорхелинга.

Ние гледахме да ходим на по-спокойни места, но все пак дори и там, където имаше атракциони от сорта на водни ски и каяци, те са изтеглени в края на заливчетата и по никакъв начин не пречат или застрашават плажуващите.

Градчето Скопелос


Напомни ни на снимки, които сме виждали от Санторини и другите бяло-сини островчета. Тесни уютни улички, бели къщички, китни храстчета и цветя и … много стръмно.Определено не е за хора, които не обичат да се движат. Разбира се, винаги има опция да се придвижваш с мотопеда, но предполагам ще отнеме малко време докато се разучат маршрутите, тъй като на повечето улички има и стълби и не може с мотопед. Въпреки, че вече сме ходили на много места в Гърция, все пак това градче си имаше своя специфична атмосфера, която много ни допадна. Няколко дена обикаляхме нагоре-надолу и всеки път се изненадвахме от нова къщичка, храстче, чупка или гледка към морето.

Градчето наистина е малко, обаче сигурно е рекордьор по брой църкви на глава от населението ( особено ако броим само постоянните местни жители). Мина ни някаква идея да ги броим, ама бързо се отказахме.

Скопелос

бяло…

Скопелос

и още бяло… с малко розово

Котките

С Филип единодушно решихме, че ако живееш много свято и безгреховно, в следващия си живот се прераждаш в гръцка котка.

То, не че котките на други места изглеждат отрудени и нещастни, ама тия в Гърция са егати принцесите! По цял си избират най-дебелите сенки, вечер излизат да ‘раздвижат’ по уличките и като огладнеят се присламчват към някой сладко похапващ турист, изваждат най-миловидната си физиономия, на която не можеш да откажеш да споделиш и най-вкусната си хапка. И най-вече, позволяват ти да ги пипнеш или погалиш само в краен случай и то само ако имат интерес от това. Обикновено на умиленото ни „пис-пис-мацо” отвръщаха с безразлични погледи, които сякаш казваха „Оф, туристи! Какво са ми са се разлигавили сега, не виждат ли че съм заета със себе си!”. Целогодишно изцяло здравослвен живот: чист въздух, чиста диетична средиземноморска храна и никакъв стрес! Май трябва да вземем пример от тях!

Скопелос

Life’s hard, bro!

Where to eat

Ами, хубавите места са много, ако не и почти всички. Нашият принцип като си избираме ресторант е да не изглежда много лъскаво, да е пълно и да има повече местни хора. Е, всъщност противно на този принцип последната вечер попаднахме в

Anna’s – интересен ресторант,

с малко по-завъртяно меню, където май имаше само чужденци. Но си беше уникално вкусно! Другите места, които ни бяха препоръчани от местни и от българи, работещи на острова са

таверните Ta Kumata и Nostos

там може да хапнете традиционните манджи, риби, агнешко. И като казваме таверна си представяйте просто типично малко ресторантче, а не арена за шумно чупене на чинии и сиртакита.

Anatoli

също изглеждаше добре, намира се близо до замъка (Kastro) и има жива музика и уникална гледка към морето.

Skopelos town

уникалните закуски на Михалис

С две ръце препоръчваме да хапнете от местните типични пайове в

„Mihalis” –

малко магазинче с няколко масички на ъгъла на една от вътрешните улички, много близо до крайбрежната. Пайовете някои биха ги оприличили на нашите баници, ама не са точно като тях. Правят се от ръчно разточвано тесто, и не стоят на много пластове като нашите баници, освен това са много хрупкави и не толкова мазни. Задължително опитайте този със сирене и този с крем, канела и пудра захар. Кафето, което ни направи самия Михалис също беше уникално вкусно. Пайовете ги върти майка му в кухничката над тезгяха. Страхотно местенце, което изглежда сякаш си е там от векове – нещо като местната пекарна, в която се отбиваха съседите, кой да си напазарува за закуска, кой само да побъбри.

Ясас!

Не знам на какво се дължи отрицателното мнение на много хора за гърците, но за пореден път се убедихме, че са всъщност много дружелюбни и позитивни. Предполагам и заради това, че градчето е малко и всички се познават, ама не може да минеш покрай някой и да не го поздравиш! Особено бабите много държат да ви поздравят и имахме чувството, че наистина ни се радваха, въпреки че ежедневно не знам колко туристи минават по тия улички. И все нещо тръгваха да ни разказват, ама ние нали не разбираме бъкел гръцки, само се хилехме в отговор учтиво и доброжелателно. Даже една бабетка на електрическа инвалидна количка, бръмчеше по улицата с немалка скорост, но успяваше покрай всяка къща като мине да подвикне Ясу! на човека, който или е приседнал навън, или си върши нещо вкъщи, но не пропуска да се провикне и той в отговор.
Островчето е малко и въпреки че бяхме само за няколко дена, започнахме да срещаме познати физиономии на други такива като нас, с които сме били на един плаж или в едно заведение и да се поздравяваме като познати, дори и без да сме си разменили и една дума преди това.

Скопелос

Какво не успяхме да направим, но може би си струва да се направи:

  • Разходка с корабче със стъклено дъно в Marin park-а, който е между Скопелос и Алонисос. Може да се видят делфини и тюлени и се обикаля третия остров, който ни се стори също много интересен и най-вече – див.
  • Заливчето Glisteri – освен че е много красив, врязан в сушата залив, има и таверна Costas, която е прочута с вкусната си храна. Казаха ни, че дори Джейми Оливър го бил показвал в предаването си. Не се и опитвахме да си представим какви може да са цените, защото преценихме, че така или иначе няма да ни е по джоба, но може би си заслужава.

Една седмица на двата острова определено не в достатъчна, ако искаш хем да видиш всичко, хем да се насладиш пълноценно на слънцето и водата! Ако имаме възможност пак бихме отишли, като аз лично бих предпочела да отделим повече внимание на Скопелос и на Алонисос.

На прибиране, по стар обичай, София ни посрещна с облаци, гръмотевици и студ – като да искаше да измие набързо хубавото усещане от пътуването в Гърция!

Хубаво, ама не успя!

Автор: Боряна Първанова

Снимки: авторът
Други разкази свързани с о.Скиатос – на картата :

о.Скиатос


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


10 коментара

10 коментара to “Скиатос и Скопелос: Почивка с елементи на екскурзия на два прекрасни острова”

  1. vladimir1974m2 каза:

    „Не знам дали ние просто имахме лош късмет или това си е проблем за целия остров, но много ни изтормозиха комарите. Понеже не обичаме да спим на климатик, оставяхме отворена вратата на балкона и едната нощ буквално я прекарах в дебнене кой-кого.“
    До тази фраза стигнах и ми стана смешно.Това за климатика е правило номер 1 в Гърция.Виждал съм туристи, които се стискат да не дадат 2 евро в хотела, за да получат достъп до дистанционното за климатика ( все пак и от това печелят хотелиерите, а и вие им създавате допълнителна работа да избиват комарите след вас и преди следващият след вас) и те на същият принцип-„Ще се отворим вратата на балкона, да става течение…“.Та правило номер едно- затворени врати и прозорци и охлаждане само с климатик…Иначе комарите само това чакат-достъп до свежа балканска кръв:).Иначе снимките и инфото са страхотни:)

  2. Dancho Kolev каза:

    Много добър разказ и страхотни снимки! Отдавна са ми мечта двата острова и разказа ти ми достави истинско удоволствие, Боряна. Тази година няма как да ги посетим, но догодина ще го направим и описаното от теб ще ни е полезно. Още веднъж благодаря за удоволствието което ми достави- гръцките острови са ни любима дестинация. Благодарност и на Стойчо, разбира се..

  3. Bo_Ryana каза:

    Хехе, благодаря за коментарите! Много ми е хубаво, че ви е харесал разказа и наистина се надявам да е полезен! Дай боже да имаме възможност да пътуваме и ентусиазъм да разказваме след това – пожеланието е до всички!

  4. Lora каза:

    Страхотен изчерпателен разказ. Смятам да пътувам там през май и със сигурност ще ми бъде невероятно полезен.

  5. Leni каза:

    Чудесно сте го обяснили. Точно планираме тази година да ходим до там и се радвам, че попаднах на вашия пътепис ..
    Поздрави и не спирайте да пътувате и да споделяте 🙂

  6. Bo_Ryana каза:

    Благодаря за хубавия коментар, Leni! Много ще се радвам да ви е полезен! Незабравими пътувания и на вас!

  7. Leo каза:

    Само не разбрах, Боряна, на каква точно база определяте филма „Mamma Mia“ като „романтична боза“?! Известно ли Ви е, че това е най-големият tribute на ABBA в историята на киното? Известно ли Ви е също така, че този филм е сниман от 7 различни екипа на 7 държави и включва изключителна хореография и уникални снимки от уникални места?

    Иначе пътеписът не е лош, макар и с лек привкус на балканска простотия, но това за България и българите е нормално…

  8. Стойчо каза:

    Последните два реда бяха излишни. Не е приемливо да се обижда авторите, коментаторите или редакцията.

  9. Bo_ryana каза:

    Leo,пътеписът е споделяне на ЛИЧНО преживяване и на ЛИЧНО мнение,ако не съвпада с Вашето,в никакъв случай не значи че не е правилно,нито пък Ви дава право да обиждате! Ваш пътепис не съм чела, но съдейки по стила Ви на изказване,подозирам няма да ми хареса.Така че задочно сме квит! :). А Вие,междувпрочем, не сте ли българин/българка? Щото ако е така,значи обиждате и себе си…

  10. Leo каза:

    Не, не съм българин, с което се и гордея.

    В нормалния свят никой не критикува ей-така, „по балкански“. Whatever…

    Препоръчвам Ви да прочетете малко повече за коопродукцията „Mamma Mia“, колкото и да не е популярно четенето в България. Също така, на първо време не е лошо да премахнете просташкия коментар за филма от пътеписа си – просто „не се връзва“. Това изцяло с добри чувства, нищо лично.

Leave a Reply


Switch to mobile version