ян. 16 2009

На Холандия с любов – част втора

Ще продължим с втора част от пътеписа за Холандия. Вече видяхме Хорн (Hoorn), Волендам и Моникендам, а днес ще видим и Амстердам. Приятно четене:

Крайбрежната улица в Моникендам


От Волендам с нещо като воден трамвай отиваме в рибарското селище нa

близък остров- Маркен

Е, тук вече съм Алиса в страната на чудесата! Все едно това е мястото, където живеят семействата на куклите Барби! Миниатюрни, сякаш току-що боядисани, еднофамилни къщички, зеленина и цветя, цветя, цветя… Пред къщетата — градинки с големина колкото една разтегателна маса, но така грижливо аранжирани, че разбираш: тук нищо не се оставя на случайността!. Растенията са групирани по видове, по цветова гама, по ефектност. От другата страна — минизеленчукова градинка! Огради липсват или са символични — кой ще ти хаби място за такива! Тъй като на 30 април страната е чествала тържествено рожденния ден на кралицата, навсякъде между покривите цялото небе е замрежено от стотици въженца с триъгълни оранжеви знаменца — цветът на кралската институция, който холандците използват показно навсякъде, където им хрумне. Кралското семейство е на голяма почит. Всъщност кралица Беатрикс е родена през февруари. На 30 април е рожденният ден на майка й — предходната кралица Юлиана и за да не мръзнат поданиците при всенародни чествания през зимата, Беатрикс решила също да се обяви за рожденничка в края на април!

Маркен, но без знаменцата за рожденния ден на кралицата

Влизаме в протестантска катедрала, която по традиция е без стенописи и други църковни украси. Но в дъното й седи усмихнато холандско бабе със свежо румено лице в национална носия: с него всички влизащи си правят снимка за спомен. / Във Волендам местните се разхождат по улиците или се продавачите са накипрени също с национални носии. Те винаги са атракция за туристите, които точно в този град имат възможност да ги облекат и се фотографират с тях./.

На крачка от църквата е неголямата сграда на Маркенския етнографски музей. При все ограниченото време се вмъквам в него и дъхът ми спира: толкова е богат и пищен, че сигурно има бюджета на нашия Национален исторически музей! Облекла от миналото за различните възрасти, покъщнина, обзавеждане, бебешки люлки с „бебета“ в тях, занаятчийски инструменти и селскостопанска посуда — в пълни комплекти, излъскани, изгладени и колосани — сякаш ей сега ще се раздвижат покрай тебе!

Качваме се на кораба и той се оттласква от волендамското пристанище.

Курсът ни е към Амстердам

Всички сме превъзбудени от срещата с този легендарен град и никого не го свърта на едно място. Ту лягаме да правим слънчеви бани, ту се скупчваме по пейките на раздумка. Капитанът обаче спокойно си върши работата и корабът пори уверено леките вълни сред рояци от надули платната яхти. Разминаваме се или се срещаме пред шлюзовете с малки или по-големи лодки, често с мъж и жена в тях и само да ги погледнеш, холандците вдигат ръка за поздрав. Така става и когато плаваме по каналите край селищата. Обикновено домовете са на една ръка разстояние от водата, китните им градинки стигат до нея, а щастливо изглеждащи възрастни хора се излежават по шезлонги до брега и също ни махат за поздрав!

Пътуваме, а по някое време Витце посочва с ръка в далечината. Минаваме край живописния фар Het Paard van Marken. Превежда се като „Конят на Маркен“, но каква е историята и ролята му — не научихме.

Живописния фар“Конят на Маркен„

След неголямо изчакване да светне зелен светофар в поредния шлюз, корабът ни най-после доближава крайбрежна улица в един от каналите на Амстердам. Мястото се нарича Суматракад. Тук програмата ни започва на другия ден, но група от нас тръгваме към центъра още тази нощ. Наталия ни води към квартала на „Червените фенери“, но нищо не ни разказва, защото имаме нощна разходка тук с опитен предводител. Наоколо е пълно с народ. На първия етаж по жилищните кооперации има широки витрини с входна врата встрани. Зад витрините стоят жени по бельо, а отвън тълпата ги наблюдава. Това са те — жриците на любовта в пълния си блясък — крехки девойки, млади жени, по-стари и повехнали, ниски, високи, слаби, дебели — има за всеки вкус. Когато се появи потенциален клиент — жрицата полуотваря вратата, започват преговори за цената и щом се стигне до разбирателство, клиентът влиза вътре, а тя закрива витрината с перденце.

Отворени са секс магазините, а заведения за порно шоу привличат клиенти с ярки светлини. Някой пожела да влезе и да гледа програмата XXL на живо. Но входната такса от 30—40 евро го отказа. Тогава Наталия ни води на леден бар. Плащаме 15 евро, дават ни топли дрехи, слагаме качулки или шапки и ръкавици и преседяваме 20 минути в стая с ледени стени, с ледени пейки, маси и леден барплот, докато изпием питието си в ледени чаши без стъклена основа и си направим снимки. Барът периодично сменя своя интериор. Украсяват го тематично. В чест на тогава предстоящата олимпиада в Китай, по време на нашето посещение имаше двама ледени спортисти и ледени блокове с „вградени“ спортни шорти и маратонки.

В бара. Зад мен е единият леден спортист

На другия ден правим обиколка на Амстердам и ни развеждат по каналите с корабче. Архитектурата на столицата е по-различна от тази в малките градове, в които бяхме. Всъщност, колоритът и силуетите на сградите си приличат, но тук масово се изграждат 4—5 етажа. Фасадите пак са така издължени и тесни, затова всяка сграда има най-горе, челно, специална макара с кука. С тези макари се внасят или изнасят в и от домовете по етажите покъщнина, обемни предмети, дори ковчезите с мъртъвците. Градът е прорязан от канали и мостове и колко точно са, май никой никога няма да преброи. Със сложна система от съоръжения водата им се опреснява всеки ден, затова тук не мирише така на жабуняк и мухъл, както във Венеция. Мисля, че два пъти в годината се източват изцяло и дъното се почиства от тиня, от изхвърлени предмети — най-често части от велосипеди и…трупове.

Изглед от Амстердам

Сградата на един от факултетите в столицата

Къща във воден канал в Амстердам. Хиляди хора обитават вече десетилетия такива плаващи домове

На другата вечер Мартин, който дълги години е бил полицай в района на „Червените фенери“, ни развежда из него. То фенери тук няма, има червени луминисцентни лампи над витрините с полуголите жрици на любовта.„На този квартал ние му казваме „До канала“, уведомява ни Мартин. Над 600 полицаи са работили под прикритие в района, когато той е бил в техните редици. Следели за разпространението на забранена дрога. „Седяхме на наблюдателните си постове и от скука изчислявахме по колко време престоява всеки клиент при проститутката. Средно се падаше по…4 минути!“ — смее се той. На изумените ни погледи отвръща:“Ами те влизат готови…“. И продължава многозначително:“Ние често ходехме при момичетата… Тук прави пауза. Докато успеем да запитаме нещо, той завършва:… Ами те ни бяха най-добрите информатори!„.

Проституцията в Холандия е легална,

това е известно. Проститутките се водят на отчет в поликлиниките, плащат данъци и осигуровки и се пенсионират някой ден като такива. Обичайна практика е, твърди Мартин, студентки, които не могат да си плащат наемите, да си наемат помещение сами или чрез посредник /сутеньор/ и да си допълват доходите. Ами ако ги познаят колегите или преподавателите им? Нищо — те работят законно. Сега много момичета дойдоха от Румъния и България, допълва нашият водач. Кабинките са в приземните или първите етажи на жилищните сгради. Тук живеят семейства, минават деца. Това не е ли смущаващо? Не, всичко тук се приема нормално. Но снимките са забранени и когато някой от групата реши да се снима на улицата, в дъното срещу обектива, през канала, се отвори врата и три-четири полуголи лолитки се развикаха: Прибери апарата! Не снимай! Очевидно се бояха да не попаднат в кадъра…

В района на „фенерите“ има училище. Тук се намира най-старата църква в Амстердам.

А току до стените й има паметник на…проститутката. Представлява малка полугола бронзова жена върху невисок пиедестал, на който пише:“Уважавайте труда на всички сектруженички по света!„. Поставен е преди няколко години, когато клиенти заклаха няколко проститутки в кабинките им и другите се вдигнаха на протест. След това им сложиха паник бутони- казва Мартин и ни повежда към най-тясната улица в Амстердам. Ширината й сигурно няма метър — два потока от хора се разминаваме странишком. От двете страни на това тясно пространство са наредени витрина до витрина със секструженички. Дели ни само стъклото. Решавам да проверя с какви чувства стърчат тук на показ и бичат евра от най-древната професия. Взирам се в очите им, но сякаш сещам ледена стена — гледат през мен с празен поглед. Видят ли обаче мъж срещу себе си, го „улавят“ с очи и настойчиво го следват докато спре или отмине. Видях повяхнала дама и да прави безмълвно красноречиви знаци на мъжете:елате, елате.. Над нейната кабина имаше друга с разкошен женски екземпляр. И двете имаха клиенти — горе влязоха двама, а долната дама също дръпна пердето…

Толкова много научих за Амстердам от Наталия и Мартин, че мога да напиша трактат. Но тук ще покажа само няколко показателни снимки. Тази е на триетажния паркинг за велосипеди до Централна гара. Тук колелетата са милиони! Градските власти се мъчат да приучат амстердамци да ги оставят на него, но мнозина от жителите все още ги завързват където им видят очите и въпреки паркинга улиците са осеяни с возилата.

На площад Дам, където през целия ден цари артистичност и веселие — свирят улични музиканти, а маскирани мимове правят непрекъснато шоу — разглеждам Новата църква, в която се коронясват кралете на Холандия и в нея усещам величието на тази институция. Фотографирам и паметника, който ми се видя странен първия ден в Амстердам. Той наистина се оказа мемориал — на падналите холандци във Втората световна война.

Паметникът на загиналите и Музеят на Мадам Тюсо на площад Дам

Но архитектът му помнел, че живее в Амстердам и го проектирал под формата на…фалос! Поне така твърдели част от жителите на града и се възпротивили да остане в такъв вид. Всичко обаче минало и заминало без последствия и сега никой не обръща внимание на двусмислено закръгления и наистина ненужно източен нагоре монумент.

В един от дните ни водят до местност ли е, селище ли — не разбрах — Лисе, където разглеждаме прочутия парк Кьокенхоф. Това са 32 хектара или 320 декара, засяти с прочутите холандски лалета. Всяка година паркът отваря врати за любители на красотата от цял свят и официално се съобщава, че за 58 години съществуване е приел над 42 милиона посетители! Пешеходните алеи тук са дълги 15 километра. Има 2500 дървета от 87 вида, езера, фонтани, вятърна мелница, павилиони с цветя, заведения за хранене и отдих. Всеки сезон аранжировката на парка се променя. При нашето посещение там бяха цъфнали 4 милиона и 500 хиляди лалета от 100 вида! Освен двете снимки по-долу, прилагам и клип за парка, в който най-добре са показани прелестите на това специално място, което непременно трябва да се види! Keukenhofflowers1.pps

В парка „Кьокенхоф“ край Амстердам

В един от павилионите на парка — този на кралица Беатрикс, бяха изложени стотици живи орхидеи. Никога не съм си представяла, че това екзотично цвете има толкова разновидности! В павилиона на принц Алберт пък бяха експонирани букети от рязан цвят. Е, това вече наистина не може да се опише!

В Амстердам успях да разгледам още Рийксмузеум (Rijksmuseum),

където е прочутата творба на Рембарнд „Нощна стража“, къщата-музей на художника, Музеят на Ван Гог, Еврейският музей и фабрика за диаманти, където ни показаха необработените скъпоценни камъни, обработиха ги пред очите ни и ни обясниха надълго и нашироко как се определя качеството на получените бижута. Стоях последната вечер на площад „Рембранд“, където руски скулптури са изработили от бронз фигурите на „Нощна стража“ и ги подарили на Амстердам, и плаках. Без да знам защо. Впрочем, зная: защото този град остана завинаги в сърцето ми и един ден отново ще отида да го доразгледам!

Площад Рембранд и скулптурите от картината „Нощна стража“

Мога да пиша още дълго и за Амстердам, и за селището-резерват Заансе-Шханс, където видяхме прочутите вятърни мелници и ни демонстрираха как се правят също толкова прочутите холандски сирена, и също толкова прочутите дървени обувки, използвани от холандците и сега; да приложа снимки от това, което видяхме в колоритния град Алкмар: изложение на всякакви видове сирена пред търговците от цяла Холандия, да приложа снимки и от остров Тессал, също потънал в зеленина и цветя; да покажа полетата в Северна Холандия, засяти с лалета така, както у нас сеем блокове с пшеница и царевица. Но все ще бъде малко да предам вълнението и чувствата, които изпитах и все още изпитвам към доскоро непознатата ми, а сега вече близка възхитителна държава. Нека спра до тук с последните снимки и да приканя всеки: ако искате да видите една от живите съкровищници на света, идете и вие в Холандия да срещнете, разберете и почувствате хората, които си вадят земята от водата и с воля, мисъл и упорство я превръщат в рай.

И както се казва: ще се видим там!

Край

Автор: Атанаска Русева

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “На Холандия с любов – част втора”

  1. irenako каза:

    И втората част от пътеписа е много интересна:) Ще се радвам да публикувате името и адреса на украйнската/холандската фирма. Прозвуча ми мнооогоо интересно да се пътува по този начин с кораб из Холандия, може и ние да се възползваме:) Успех и още много незабравими пътувания:)

  2. lidiya каза:

    Pro4etoh materiala za Holandija i ne ostanah mnogo o4arovana ot patepisa.Mnogo razminavane ima v nego.Naprimer 4e Beatriks e rodena prez fevryari.Rodena e na 31 janyari 1938g.Praznyvaneto na roqdenija den na Jliana se prevra6ta v istinski praznik.Vsi4ki koito imat po domovete si ne6ta,koito ne ypotrebjavat,mogat da gi prodava po4ti na bescenica.Naistina 4e Amsterdam e edna ot stolicite na prostitycijata drogata i razvrata,no tezi ne6ta za qalost ve4e sa poznati i y nas.Holandcite saymjavat da postigat vsi4ko koeto e ot polza za naroda.3 pati po-malka ot Balgarija ,no s 16mil.naselenie.Vjarno 4e na policijata i e mnogo trydno (75nacionalnosti)no 4e v kanalite ima vseki den ymreli ili …ne znam si kakvo i tova ne e mnogo vjarno.No ob6to vzeto ot tazi malka prikazna gradina Balgarija ima mnogo da se y4i.Yspeh…..

  3. Атанаска каза:

    Уважаема Лидия,
    Споделям изживяванията си в една екзотична държава не, за да очаровам когото и да е, а за свое удоволствие и за да бъда полезна комуто потрябва. Тъй като придружителката Наталия ни говореше на руски, а той все пак не е мой майчин език, тя може да е казала, че Беатрикс е родена в януари, а на мен мимоходом в главата ми да се е забило февруари. Не претендирам за научна стойност на пътеписа си, товаса ми разказали, толкова съм чула, така съм го запомнила. Който държи на пълната точност, няма да опре до моето писание.
    Не пиша, че всеки ден намират трупове в каналите на Амстердам, а само когато ги почистват цялостно – веднъж в годината или веднъж на 6 месеца, наистина не мога точно да си спомня как каза Мартин с усмивка . И поне аз не го разбрах в смисъл, че дъното винаги е осеяно с мъртви, а просто, че се намират И трупове.
    Благодаря на irenako за проявения интерес. Виждам в сайта на украинската фирма, че отново предлагат круиза през май т.г., но има известни промени. Цената също вече е доста по-висока. От нея спаднахме самолетните билети, защото си ги осигурихме сами. Като граждани от ЕС, ползвахме Европейските си здравни карти, а не застраховка от фирмата. При желание да пътувате, потърсете контакт с туроператорката Ирина Сильченко или шефката на агенцията Юлия Салионович и моля да ги поздравите от мен. Eто адреса. http://happyvacations.com.ua/index.php?get=902

  4. Stela каза:

    И аз като irenako прочетох с интерес и тази част.
    Но (вече) не съм очарована. Нещо наглед дребно, ме отблъсна рязко от иначе така добре написания и илюстриран текст. Самомнението и съзнанието на авторката, прозиращи през:
    – „решавам да проверя с какви чувства стърчат тук на показ и бичат евра“;
    – „прекрасен женски екземпляр“
    Нямам предвид конкретната изразност, а изразеното чрез нея внушение на превъзходство и дистанциране от „тези“ (убедена съм, че не е умишлено). Не търся под вола теле и не желая мнението ми да даде тон за дискусия в тази посока. Обръщам внимание на авторката, и тя ще подмине коментара ми или ще му обърне внимание (което иска и… може).
    Ако наивно го приеме твърде лично и ми скочи, ще я подмина.

    Благодаря на авторката за интересния пътепис и полезната информация в него. Не ме вълнува кой месец е родена кралицата, съответно и фактологическа грешка в този смисъл не мога да видя като грешка в един пътепис.

    lidiya, простете, че се намесвам по повод реплика, неотправена към мен. Но аз не прочетох нищо за ежедневно изваждане на трупове от каналите. Пише за два пъти годишно… и при това положение на мен поне ми се струва възможно да се натъкнат и на трупове. Вижда се, че познавате страната. Ваш разказ за същата страна би представил същото от друга гледна точка. Надявам се на възможността скоро да прочета такъв.

  5. Стойчо каза:

    Не се втелявайте във фактологичната част – вината е на редакцията, т.к. първоначално пуснах по-ранен вариант на разказа. Авторът ми прати навреме и коригираната версия, но т.к. ги пазя и двете и по грешка съм качил старата версия. Моля автора и читателите за извинение. Сега вече всичко е актуално

Leave a Reply