По повод днешния рожден ден на Щатите (Америка, честит рожден ден! 🙂 ще посетим зедно с Люси един фестивал на местното население – индианците. За голямо съжаление успяхме да прхвърлим само две снимки от събитието, но Снимките съм сигурен, че ще ви харесат 🙂

Приятно четене:

Индиански работи

Честит Четвърти юли, Америка!

Трудно е да се гледа обективо на индианците,

ако човек е чел и една индианска книга в детските си години. Романите и филмите, които бяха популярни в България през 80-те, са обвити в романтика. Животът на индианците е представен в черно и бяло – те са добрите, белите са лошите, и в края доброто обезателно някак побеждава злото.

Реалността днес е друга.

Индианските племена, които живеят в Щатите, са нарицателно за алкохолизъм, депресия, безработица и бедност. Може да се спори дали отношението на белите се е променило, но несъмнено индианците са жертва на расизъм, наред с другите не-бели народи. Оплетена между романтиката и реалността, с нетърпение чакам деня, в който отиваме на едно пау-уау (индианско празненство, прави се 1-2 пъти годишно в чест на големи празници) в Уискансин. След няколко часа каране, забелязвам, че се приближаваме – ресторантите започват да носят имена като „Оранжевият Лос“.

Днес в Съединените щати живеят около 3 милиона индианци, представители на над 600 племена. 78% от тях не живеят в резервати.

В резерватите обикновено живеят хора с изцяло индианска кръв

Интересно е, че най-многобройното племе е Чероки, но повечето му представители са всъщност със смесена кръв. Най-многочисленото племе от индианци с изцяло индианска кръв е Навахо. Най-много индианци живеят в Аризона и Оклахома. Известният дъговиден стъклен мост над Гранд Каньон беше построен, за да помага финансово на едно от племената в Аризона. Други от най-големите племена са Су (чувала съм ги в България като Сиукси), Чокто, Чипеуа, Апачи, Блекфийт, Пуебло. Снимките в този пътепис са от племето Хо-чанк (от Уисконсин) – от празненството им в чест на Мемориал дей.

Над 500 племена имат право да избират свое собствено управление,

да съставят собствени закони и да ги прилагат в рамките на териториите си, да налагат данъци, и т.н. Интересно е, че тези територии имат подобни права като отделните щати – не могат да обявяват войни, да развиват международни отношения, или пък да имат собствена валута. Индианските земи с горните права са в размер на 225 000 квадратни километра. Поради горните особености, основен поминък на индианците са казината, които иначе изискват дълъг процес на разрешителни и лицензи.

Тъй като

племената се различават културно и имат различни езици,

не е редно да се говори за индианска култура, но определено има общи културни ценности между отделните племена.

Индианците обикновено живеят в общности, в които има много силна вътрешна подкрепа, затова и мисленето от позиция „ние“ е по-разпространено от „аз“- мисленето. Според традициите на Дакота например, най-важната цел в живота на човек е да спазва законите на рода и да бъде добър роднина – всичко останало е на заден план! В много индиански езици братовчедите са наричани братя и сестри. Също, често най-важната връзка в живота не е тази с родителите, както е в повечето култури, а е тази с дядовците и бабите. Принадлежността към определеното племе обаче е много важна, и често бива споделяна при запознанство. Моя позната, чиито родители са от племената Навахо, Чероки и  Апачи дори обяснява поведението им и черти на характера им с това от кое племе произхождат. Интересно е, че така се гледа и на белите – според индианците белите много говорят и никого не слушат, което май не е далеч от истината, въпреки, че е генерализация.

Интригуващо е, че

обичаите са различни по отношение на междуплеменни бракове –

според „законите“ на някои племена новото семейство трябва да живее в клана на съпругата, при други – на съпруга. В много езици липсват думи за снаха, зет, зълва, девер – използват се дъщеря и син, сестра, брат. Всички имат функции в племето или клана – чичовците например са натоварени със задължението да градят дисциплина у децата, затова родителите единствено трябва да създадат уважение към чичото у децата, дотам спира тяхната отговорност. Сред популярните наказания на деца са да им се изсипе кофа с вода върху главата, или да им се даде работа.

Естествено,

вярванията

са един от най-интересните аспекти на културата на индианците – предвид, че са живели и още живеят доброволна или принудителна изолация, обяснимо е, че вярванията им трябва да бъдат в състояние да дадат отговор на почти всеки въпрос. Някои вярвания са наистина крайни – например, че епилепсията е причинена от инцест между брат и сестра. Според вярванията на Навахо, човек се разболява, когато не е в хармония с живота, за да се възстанови хармонията, болният трябва да се напръска с полен от царевица. Въпросният прашец дори се вярва, че носи късмет, и е мост между хората и духовете.

Няколко растения имат значение в религиозните им ритуали –

те се считат за свещени треви – тютюн, градински чай и сладка трева. В религиите им присъстват също барабани, песни, молитва, пост. Има интересен закон – законът на орловото перо – че само индивиди, които могат да докажат индианския си произход и са членове на индианско племе, имат право да притежават орлово перо (за религиозна практика). Индианците не дават орлови пера на не-индианци.

Преживяването ми на пау-уау (празненството, на което бях)

беше впечатляващо. Племето Хо-Чанк е наречено Народ на свещения език, считат земята си за свещена, защото чрез нея Създателят е осигурил всичко, от което се нуждаят, за да живеят и да благоденства културата им. Затова е важно да се уважава земята и от нея да се взима само необходимото, без алчност. Всеки клан в племето има старейшина.

 Ударите на барабаните имат хипнотизиращ ефект! Но очите ми направо залепват на старейшината –  МечоСърце – сигурно го снимах 50 пъти – от него лъха толкова благородство, вътрешен мир, доброта. Търпеливо обикаля кръга отново и отново, в чест на този и онзи, на това и онова, на поредното песнопение – унесен в някакъв свой вътрешен процес, недостъпен за лаици като мен.

По високоговорител отвреме навреме звучат съобщения като: „Един от синовете на ГръмовенОблак да дойде, моля!“, „Синът на МечоСърце да дойде да помогне с …“. Чувството на принадлежност към рода е невероятно! Но също ми прави впечатление, че има сексистки елементи в тази култура – дори когато обикалят, танцувайки под звуците на барабаните, мъжете и жените са отделени, много рядко виждам мъж и жена да вървят заедно в ритуалите, или дори да разговарят. Но извън празненството, костюмите, публиката, семейства с деца вървят към паркинга заедно.

Впечатлена съм, че имената са запазени както сме ги чели в романите – МалъкОрел, ЗеленЕлен, ЧеренЕлен, Облак, Гръм.

Светът на индианците безспорно е много интересен! Докато гледах празненството, ми мина през ума,

колко сходни са костюмите с тези от Сурва от моя край (Перник) в България,

даже и фигурите по костюмите и одеялата са сходни с нашата култура, или поне така изглеждат от моята гледна точка на любител.

Не мога да не завърша с любим (че и актуален!) виц: Казват, че имало около 12 милиона емигранти в Америка. Но ако попитате някой индианец, броят е по-скоро около 300 милиона! 😉

Поздрави,

Люси Рикспуун

П. П. Естествено, не сме отворили темата за шаманите и магиите, но реших, че ще я оставим за Вси Светии, че някои ритуали са съвсем екстремни!

Традиционните индиански обувки са мокасини – те са направени от мека кожа или велур. Тези са украсени с мъниста. Преди 2-3 години, мокасините бяха много модерни.

Автор: Люси Рикспун

 Снимки: авторът

Други разкази свързани с САЩ – на картата:

 САЩ

Related posts:

Коледа в Америка (Американските зимни празници) Аспен от зеления щат Колорадо За кожата на един алигатор (Флорида, Съединени щати) Гастрономически шок или да отидеш на бразилски ресторант Ах, този Ню Йорк! Гранд Каньон – много високо, много широко и много дълбоко Вулканът Сейнт Хелънс Приказните Джинджифилови къщи в Мартас Винярд Чикаго днес (фотопътепис) Из Щатите надлъж и шир (1): Каньоните на Юта Да похапнем в Калифорния Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(5): Йелоустоун и индиански резерват

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: 4-ти юли, Америка, апачи, индаинци, навахо, пияници