Дек. 20 2007

Три дни в Сърбия

Представям ви поредното приключение на Бале:

На Централна гара се запознах с момче, пътуващо към Цариброд. Качи се и пубер, военен, от провинцията, с куче в клетка. Отивал в Белград да представи кучето на някакво изложение. Дойде и Еди, запъхтян и изнервен. Започнахме да пием. На Костинброд се качиха колегата на Еди Краси и Лили. Лили не я познавах дотогава. Яка мома с камуфлаж, говори високо, живее в Италия и има гадже — негър от Африка.

Еди и Лили във влака


Лили веднага извади някакъв резлив коз и се напушихме. Момчето за Цариброд се включи, а военният пубер гледаше кисело. Ние се смяхме и го предупредихме да внимава с кучето, да не го напушиме и него. Минаваха разни кондуктори и полицаи, а в купето облаци и ние се хилиме като ненормални. После към 1—2 след полунощ стигнахме Ниш. Jелена и Ана дойдоха да ни вземат и мъкнеха полупразно шише „Горки Лист“.

Горки лист е нещо като сръбска шведска горчивка

След малко дойде и Милан Спасич със ЗаставатаЗаставата на Спасич


Закараха ни на електронно парти. Ние нямахме динари и се наложи да пием от Ариана-та. Еди беше помъкнал 8 двулитровки и стъклена чаша от тях. На прибиране спряхме и треснахме по една плескавица в денонощното, дето Лазар щеше да умре от прелютяване. На Лили и сложиха един черпак стрити пиперки, а тя даже не ги усети. После към 5АМ бяхме в милановата къща в предградието „Никола Тесла“. На следващия ден станах около 15:00 и ги заварих да пият бира в стаята на Милан.

Еди в стаята на Милан


Слязохме в хола и там имаше бумтяща печка и софра. Кльощавата майка на Милан се беше постарала неимоверно. Салати, извари, хлебчета, пълнени чушки, сърмички, бутчета, пържоли, абе край нямаше. Извадиха и домашна ракия в шише от „Грант’с“.

Милан сипа по чашка-две и шишето свърши.

След като се наядохме и напихме здраво тръгнахме на механа да ядем и да пием.

Гара Нишка Баня


Помотахме се в Нишка Баня и си направихме няколко снимки за спомен на главната алея.


В Нишка Баня


След туй допушихме коза на Лили и пак се натоварихме на Заставата и попаднахме в някаква крайпътна, битова кръчма.

Общ изглед на крайпътната кръчма


Първоначално имаше само едни пияни бабаити, които се чудеха да ни бият ли, да се сприятелим ли и пееха нестройни песни. После подредиха две големи маси и имаше някакъв банкет или сватба, нямам представа. Дойдоха музиканти и стана голема лудница.

Еди е срамежлив и се крие зад пердето

А оркестърът беше неземен.

По някое време аз така се натрясках, че излязох вън и си легнах да спя в Заставата. След малко и Краси се присъедини към мене и така сме дочакали останалите, спейки на задните седалки. На следващата сутрин аз и Еди се събудихме около 9 сутринта и пак подкарахме Ариана-та. Около обяд стигнахме на гарата в Ниш посредством автобус.

Ана ни чакаше на гарата


Аз купих три двулитрови бири и така в шеги и закачки дочакахме влака. По път се запознахме с две мацки, които транспортираха един костюмиран южнокореец. Живяли по САЩ и Филипините и знаели корейски. Изкарахме много весело а аз слязох на Цариброд да купя още бира. След като се прибрахме в София се чух с нечовешкото Вале. С него, Мона, братовчедка му и още някакъв играч седяхме до 1:30—2:00 в „Джепето“ на „Гурко“ и „Раковска“. После се възстановявах до Четвъртък.

Автор: Бале
Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Три дни в Сърбия”

  1. Хесапов каза:

    Добро разпускане, Браво!

  2. Златомир каза:

    Ех, Сърбия, майко мила – пиене, ядене, пиене, трубачи и …пиене! Добре избрана дестинация! Поздравления!

Leave a Reply


Switch to mobile version