ян. 13 2009

Израел – един предвоенен пътепис – част първа

Днес ще открием още една нова за нашия сайт страна — Израел. За мое голямо съжаление авторът няма да ви разкаже за Божи гроб, Йерусалим, Гетсиманската градина и река Йордан — той ще ни разкаже за градчето Сдерот, около което се върти текущата в Газа патаклама. Приятно четене и знайте, че руският природен газ не е най-страшното нещо, което може да се случи на човек:

Израел — където автобусните спирки имат бомбоубежища

Сдерот, на север от Газа

Карта на ивицата Газа и Израел

Здравейте,

Както бях обещал, стартирам една нова тема Израел и Близкия изток със снимки и пътеписни бележки.

За нагледност предлагам една карта на ивицата Газа и прилежащите към Израел територии. Бях в този район през 2008 г. в гр. Сдерот.
Сдерот е градче с около 20 000 жители, които са предимно потомци на кюрдски, ирански и абисински евреи. От годините на руското изселване в Сдерот са се заселили грузински и бухарски евреи. Градчето е бедно, но спретнато. Бях там по време на примирието между Хамас и Израел. Фундаменталистите от Хамас го наричат тахадия. Сдерот е известен с това, че е градът, който е най-близко до ивицата Газа и по него се изстрелват ракетите Касам. Населението е психологически смачкано. Ок. 15 % са се изселили, много са инвалиди за цял живот (вкл. деца), а тези, които не са се изселили, или са стиснали зъби, или просто нямат накъде.

Сдерот, Израел

Хамас, както е известно, отказва да признае правото на Израел на съществуване. Следователно Хамас не може да подпише официално примирие — то е винаги или тахадия /едностранен акт/, или е резултат на принуда.

В Израел мненията за Хамас са разделени. Огромното мнозинство отхвърля всякакъв контакт с Хамас до признаване на еврейската държава, а една малка група (внимание — изненада), главно привърженици на Ликуд, смята(ха), че всъщност Хамас е надеждният партньор и заместител на разядената от корупция Фатах на Махмуд Абас. Всички обаче с единни в едно — трябва да бъде намерен начин да се спре унищожаването на Сдерот и израелското население трябва да живее с чувство на сигурност и без страх.

Вижте сами от какво се страхуват жителите на Сдерот.

Ракети Касам

Това е купчина от остатъци от ракетите Касам, които се изстрелват срещу Сдерот дене и ноще.
Този набор, който далеч не включва всички, е складиран в полицейския и противопожарен участък на града и е достъпен за всеки, който се осмели да пристъпи границата на Сдерот. Както се вижда от самата снимка т. н. ракети Касам са допотопно производство. Т. е. те не могат да се използват за поразяване на военни цели с прецизна точност. Всъщност това е и тяхното предназначение — те се използват за нанасяне на удари по циvилно население в условията на асиметрична война.

Най-често ракетите Касам се насочват от допотопна установка в близост до граничната линия Израел — Газа. Това може да стане и по време на селскостопански труд на полето, зад паркирала кола или просто в храсталака. Ако израелският граничен патрул не е открил навреме съмнителното движение (почти всяко движение в тази зона е съмнително), то се включва система за предварителна информация. За съжаление тя невинаги е особено прецизно, така че ракетата Касам може да се взриви в града и без за това да е подадена предварителна сигнализация на населението.

Ракети Касам

Понякога определени ракети Касам говорят и за техния автор. Така например ракетата с жълтия надпис на иврит, показва, че е била изстреляна от Газа не от Хамас, а от групировката „Бригадите Ал Кудс“. Какво означава това? На първо място това означава, че дори движението Хамас да се придържа към Тахадия (още един път — едностранен акт на прекратяване на огъня от страна ислямски фундаменталисти), то в Газа са налице още поне пет групировки, които не се чувстват обвързани с каквото и да е примирие. Понякога Хамас сам стимулира тяхната дейност, а понякога е принуден да се отнесе репресивно към тях, когато те са излязли извън контрол.

Ал Кудс е арабското наименование на Йерусалим. Извън тази филологическа бележка, „Бригадите Ал Кудс“ са едни от най-безкомпромисните терористи и яростни привърженици на самоубийствените атентати с участие на жени и деца.

Ракети Касам

Всъщност какво представляват ракетите Касам и защо те са толкова опасни, както твърдят израелските медии, въоръжени сили и органи за сигурност? Отговорът е смразяващо прост — те са „домашно“ производство. Това означава, че ракетите Касам не се произвеждат в заводи за производство на оръжие или специализирана продукция, а в най-обикновени мази, тавани и сайванти, превърнати в цехове за производство. Аз самият не съм специалист по оръжия и боеприпаси, но ще се опитам да преразкажа това, което чух.

Ракетата Касам се произвежда от метална тръба, понякога част от стара канализация, която допотопно се обработва (вижте оксиженираните „перки“), пълни се с парчета метал, камъни, или камъни примисени с пясък, а на върха й се поставя ТНТ заряд. Касам се изстрелва за няколко минути от примитивна установка, не може да бъде насочена прецизно и няма голям радиус на действие. Попаднала обаче на детска площадка, в класна стая или просто в дома на хората, тя се превръща в смъртоносно оръжие. Най-страшното обаче са не убитите, а тези, които са оцелели, но са останали инвалиди за цял живот. В Сдерот има огромен център за психологическа и физическа рехабилитация на тези хора.

Ракети Касам

В югозападен Израел (пустинята Негев)

животът е настроен около ракетата Касам — тя може да попадне в дома, в класната стая, в болницата, в университетската аудитория и дори на автобусната спирка. Трагично е да знаеш, че можеш да загинеш нелепо дори, докато чакаш автобуса. Затова и всяка автобусна спирка в този район има… бомбено укритие.

Автобусна спирка в Сдерот, Израел

Когато израелските архитекти получили поръчката за изготвяне на проект за бомбено укритие при автобусна спирка, желанието на военните било това укритие да не е уродлива бетонна постройка, която да депресира и без това смачканите жители на този регион. Така възникнало това укритие. Макар че съм сигурен в искрените намерения на архитектите, аз не зная доколко са успели. Просто не можех да се абстрахирам функцията на укритието…

Ето и самият град Сдерот.

Той всъщност ме посрещна доста китно и дружелюбно, макар и доста тихо. Чак по-късно си обясних защо. В самото начало обаче бях просто привлечен от думите, които седят на входа на всяко едно населено място — „Добре дошли в Сдерот“ („Брухим хабаим леСдерот“).

Добре дошли в Сдерот

Разбира се, веднага ми направи впечатлението, че по улиците няма никой. Виждаж чудесни и китни градинки с разнообразните цветове на Ориента, но се намирах в град на призраците Geisterstadt. Разбрах, че хората са смазани от терора срещу тях. Те мислят дали да излязат до супермаркета, мислят дали да пуснат децата си днес на училище, дали да отидат до дома на приятелите. Всяко излизане може да значи и смърт, всеки сигнал на сирената може да значи и техният ред ако не са достатъчно бързи. Това може да се случи по всяко време. Дори в съня им.

Geisterstadt: Сдерот – Израел

Войната и близостта на Сдерот до ивицата Газа е променила до такава степен живота на хората, че дори самото строителство на домове е съобразено с опасност от ракетна атака. Ето вижте снимка, която направих на Сдерот от съседния наблюдателен хълм:

Сдерот, Израел

Както можете да забележите външните, лицеви стени на къщите почти нямат прозорци или ако имат, то те са много малки. Освен това самите външни стени са допълнително обезопасени. Защо именно тези стени? Това всъщност са стените, които гледат към ивицата Газа и директно към т. н. Газа Сити. Върху тях или върху покрива е най-вероятно да се изсипе ракета Касам.

Ето снимка в обратната посока от същия хълм. Това е Газа „Сити“ — един от главните градове на ивицата Газа. Виждат се и част от кварталите на Джабалия.

Град Газа – ивицата Газа, Палестина

Вижте добре това място. То се нарича Керен Шалом.

Керен Шалом, Израел

Обърнете внимание, доколкото качество на снимката позволява върху хълма. Там две едва забележими пътеки оформят нещо като буквата Т. Това е мястото, на което на 25.06.2006 г. е отвлечен израелският войник Гилад Шалит. Неговото отвличане и отвличането от Хизбулла на други двама израелски войници — Ехуд Голдвасер и Елдад Регев — беше повод за избухването на Втората ливанска война.

Ето го самият (снимка http://www.imemc.org/)

Гилад Шалит

Гилад Шалит е днес на 23 години, а беше отвлечен като 21 — годишен. Той е гражданин на Израел и на Франция. Беше отвлечен от „Бригадите Из ад-Дин ал-Касам“ — терористична организация, която обединява членове на Хамас, Фатах и Ислямски джихад. Семейство Шалит още се надява, че все някога техният син или живото тяло, в което несъмнено се е превърнал, ще бъде освободен.

Продължавам разказа за

град Сдерот и войната в ивицата Газа.

На югозапад от град Сдерот се намира колежа „Сапир“. Това е най-голямото учебно заведение в Негев след Университета „Бен Гурион“ в гр. Беер Шева. Колежът „Сапир“ е, както виждате изключително красиво място, с прилична репутация. В него се обучават не само студенти от околността, но и студенти от Северен Израел и от селищата в Западния бряг. Той е известен с това, че в него гост-лектори по собствено желание са едни от най-добрите професори в Израел, които идват да четат от Еврейския университет в Йерусалим и Университета „Бар Илан“ в Тел Авив.

Колежът „Сапир“ край Сдерот, Израел

Както можеше да се очаква, а вече мислех, че съм претръпнал, колежът „Сапир“ също ни посрещна с белезите на войната. Забелязах, че сградата, чието лице е насочено към ивицата Газа е с наполовина зазидани прозорци и съвсем празна. Оказа се, че по настояване на армията тя е опразнена до зазидването на всички прозорци и обезопасяването на тавана. До тогава нито един студент и преподавател не може да пребивава в нея. Животът на студентите — младите хора е бъдещето на държавата Израел и е по-ценен от всякакво материално творение.
На снимката ще видите, че в някои от стаите има светлина. Всъщност стаите са празни, но имитират живот с цел да отклонят ракетна атака от същинския кампус.

„Кампусът“ край колежа „Сапир“, Израел

Всъщност смъртта ни посрещна още на входа на колежа. Само преди дванадесет дена, по време на самото примирие, палестинска групировка от ивицата Газа, която е в изострени отношения с Хамас изстрелва ракета по колежа „Сапир“. Ракетата е засечена късно от израелските сигнални инсталации и се взривява на това място в кампуса, убивайки едно момче и ранявайки още около двадесет студенти.

Паважът около колежа „Сапир“ край Сдерот, Израел

Първоначално ръководството на колежа, решава да построи, но е спряно по настояване на студентите. Студентите ремонтират сами участъка като оставят само една мъничка част да им напомня за загиналия колега и приятел. Не естествения ми въпрос защо са се отказали до почетат паметта на трагично загиналото момче, те ми отговориха, че смъртта в такава степен се е превърнала в част от живота им, че за да се пребориш с психологическото натоварване е необходимо постоянно да го гониш, а не да го увековечаваш в спомени.

Гледайки към това неизбежно укритие на автобусна спирка на колежа се замислих…

Още една автобусна спирка, Сдерот, Израел

Коя е силата, която задържа студентите в този колеж? Защо нито един от тях не се е отписал? Защо никой не се е презаписал в някой друг колеж, който е на място, където няма стрелба с ракети? Невероятно е чувството за общност на хората и студентите в Негев. В кибуците, малките градчета, селца и даже в колежа те са наистина едно голямо семейство. Не са се отказали да празнуват дори, когато се стреля по тях и колкото и да звучи банално отказват да се предадат на смъртта.

Има и нещо друго. Нещо, което струва ми се в България, а и в Европа, като че ли вече не се разбира. На въпрос защо не си е тръгнал един от студентите ни вледени с отговора си, че за него животът не е само къща, кола, плазмов телевизор и съботно парти. Наистина, за да разбере човек тези хора трябва да си даде сметка, че животинската поредица къща, храна, кола и отпуска на слънчево място не е ценностната система, която отдалечава хората от животните. Тези хора живеят изключително скромно, радват се на живота и се борят за него и са горди, че строят и защитават своята страна. По тяхна молба не публикувам снимки с изразителните им лица.

В пресата много се говори и се пише за тунелите от ивицата Газа към Египет. Ето, днес намерих тази чудесна картинка във „Франкфуртер Алгемайне“, която публикувам тук:

Границата между Египет и ивицата Газа

На първо място тя показва на непредубедения читател нещо много важно, а именно, че не само Израел се е разделил от палестинците със стена (по-късно ще стане дума и за нея), но и арабските братя от Египет са създали истинско фортификационно съоръжения, за да не могат жителите на Газа да преминават границата без контрол и митническа проверка.

Какво представлява самият тунел?

Всъщност земята в и около ивицата Газа позволява прокопаване на тунели без особени затруднения. Самите тунели не са особено безопасни и често пъти пръстта в тях се свлича. Има и дълбоко прокопани тунели, които са снабдени с електричество, телефони, асансьори и т. н. По тях в ивицата Газа се пренасят храни, животни, стоки от първа необходимост, но и оръжия и ТНТ за производството на ето това:

„Стока“ през границата

Тъй като тунелите имат вентилационни шахти, те биват откривани от израелската авиация или при анализ на спътникови снимки. Тогава израелските военно-въздушни сили нанасят удар върху предполагаемата траектория на тунела или директно върху вентилационната шахта, така че земната маса да се срути и развали тунела. При тези удари загиват и трафиканти на оръжие и дрога, но и невинни хора, които са решили да посетят щастливи роднини извън ивицата Газа.

…и на ракетите Касам.

Напред към Галилея>>>


Очаквайте продължението

Автор: Александър Йосифов

Снимки: авторът

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


22 коментара

22 коментара to “Израел – един предвоенен пътепис – част първа”

  1. Стойчо каза:

    Пределно ми е ясно, че сега ще има вълна от комемнтари: Помнете правилото да коментирате темата, но не и автора, другите коментиращи и редакцията. Няма да ми превръщате сайта в поле за междуличностни отношения – за това си има специализирани сайтове.

  2. Марин каза:

    Искам да разкажа за едно руско момиченце еврейче. След няколко години в Израел майката и бащата са решили да се махнат и да дойдат в България. Детето тръгнало на уроци по рисуване с цел психотерапия. Основните теми на рисунките й са били погребения.

    Евреите преди няколко десетилетия като са започнали еврейската държава едва ли са очаквали, че ще имат такава съпротива от арабите. Но арабите са си били в СВОЯТА родина.

  3. Златомир каза:

    Добре и увлекателно написано! На мен лично ми беше много интересно да прочета нещо пряко от „мястото на събитието“! Жалко за хората и от едната страна на „границата“ и от другата, какво друго мога да кажа… Аз в такъв стрес не бих живял, бих емигрирал, но местните си знаят най-добре…
    П.п. Не защитавам нито евреите, нито арабите и нямам никаква позиция по тяхния въпрос, така, че не търсете в думите ми под вола теле!

  4. nname.org каза:

    много приятен и качествен репортаж, може и по вестниците да се публикува

  5. Стойчо каза:

    Скоро ще има и продължение

  6. Stela каза:

    Жулиет Греко споменава в автобиографичната си книга как я удивила липсата на ръкопляскания след първия й концерт в Япония… и -предвид това- колко повече изумена била впоследствие да научи, че всъщност концертът е бил повече от успешен. Просто японците изразявали почит и възхищение без този така важен за нас шум.

    За мен японците са нацията, която има специално и дълбоко разбиране на проявите на уважение… и спонтанно съм приела изразителността на тяхното притихване

    затова
    Няма да ръкопляскам на споделеното от Александър…

  7. христо костадинов каза:

    НЕ ИСКАМ ДА СЕ СПИРАМ НА ЕМОЦИОНАЛНАТА СТРАНА НА СТАТИЯТА ,А НА НЕЙНАТА ПРАВДИВОСТ И ОБЕКТИВНОСТ. ЗА ДА НЕ ОСТАНАТ СЪМНЕНИЯ ЗА ПРИСТРАСТНОСТ ЩЕ КАЖА ,ЧЕ И АЗ ЖИВЕЯ В ИЗРАЕЛ.СЛУЖЕБНО МИ СЕ Е НАЛАГАЛО ДА ПОСЕЩАВАМ СТОТИЦИ ПЪТИ СДЕРОТ

  8. христо костадинов каза:

    ПРАВДИВА И ОБЕКТИВНА СТАТИЯ !! ПОСЕЩАВАЛ СЪМ СДЕРОТ МНОГО ПЪТИ И ПОМНЯ ,ЧЕ ПРЕЗ ПЕРИОДА 1997-2005 СЪЩО ГРАДЧЕТО БЕШЕ ОБСТРЕЛВАНО ,НО МНОГО РЯДКО. В ГАЗА ОБАЧЕ ТОГАВА БЕШЕ ИЗРАЕЛСКАТА АРМИЯ И ЕПИЗОДИЧНО МАНГАЛИТЕ СИ ПОЗВОЛЯВАХА ДА ИЗСТРЕЛВАТ ПО НЯКОЯ ДРУГА РАКЕТА. СЛЕД НАПУСКАНЕТО НА АРМИЯТА СЕ ЗАПОЧНА КОШМАРЪТ И НЕ САМО НА СДЕРОТ,А НА ДРУГИ ГРАДОВЕ В 30-40 КИЛОМЕТРА ОТ ГАЗА .ГОДИНИ НАРЕД ИЗРАЕЛ ТЪРПЕШЕ ТАЗИ АГРЕСИЯ . ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ КЕРВАНИТЕ С ХУМАНИТАРНИТЕ ПОМОЩИ СЕ ТОЧЕХА ,ИЗРАЕЛ ДАВАШЕ НА ЦИГАНИТЕ БЕЗПЛАТНО ТОК И ВОДА, ХИЛЯДИ ПАЛЕСТИНЦИ ИДВАХА НА РАБОТА В ИЗРАЕЛ, А ХАМАС ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ЗАКАНВАШЕ ДА СМАЖЕ И УНИЩОЖИ ЕВРЕИТЕ ПО СВЕТА . ЕДИНСТВЕНОТО ЗА КОЕТО СЪЖАЛЯВАМ Е ,ЧЕ ИЗРАЕЛ НЕ СМЕТЕ И УНИЩОЖИ ПЪРВО ИРАН ,ЗАЩОТО И ДЕЦАТА ЗНАЯТ ,ЧЕ ТАМ Е КЛОАКАТА НА РАДИКАЛНИЯ ИСЛЯМ !!!РАЗЛИКА МЕЖДУ КОЕТО И ДА Е ЦИГАНСКО ГЕТО В БЪЛГАРИЯ И ГАЗА НЯМА !!! РАЗЛИКА В МАНТАЛИТЕТА НА НАШИТЕ РОМИ И ПАЛЕСТИНЦИТЕ НЯМА !! ТЕ СВОЕТО БУНИЩЕ НЕ МОГАТ И НЕ ИСКАТ ДА ОПРАВЯТ, А ЛАМТЯТ ЗА ЧУЖДОТО !! ТЕ НЕ СА ЖЕЛАНИ ОТ НИКОГО ПО СВЕТА, А ИСКАТ ДА ЗАВЛАДЕЯТ СВЕТА , ДА НАЛОЖАТ ИСЛЯМА И ДА РАЗВЕЯТ ЗЕЛЕНИЯ ПАРЦАЛ НА СВОЯТА ВЯРА НАВСЯКЪДЕ !!ВИДЯХТЕ СНИМКИТЕ ОТ СДЕРОТ….. Е ЖАЛКО ,ЧЕ НЯКОЙ НЕ МОЖЕ ДА СЛОЖИ И СНИМКИ ОТ ГАЗА . НЕ ПРЕДИ БОМБАНДИРОВКИТЕ !! ОТ ПРЕДИ !! АМИ НЯМА РАЗЛИКА ,ТО ТАМ СИ Е ВИНАГИ ТАКА !!! КАТО В КОЧИНА !!

  9. Stela каза:

    Господин Костадинов,
    Не искам да се спирам нито на емоционалната страна на Вашето изказване, нито на неговата обективност и правдивост (тях едва ли съм компетентна да преценя)
    Намесвам се, за да помоля при бъдещи Ваши коментари да изключите Caps Lock, обидно етикиране на човешки същества и призоваващи към унищожение реплики. Особено последното. Ако изчистите текста си от споменатите по-горе детайли, той няма да загуби нито силата, нито остротата, нито съдържанието си.
    Може да ме хванете за гушата, може да ме биете, но не може да ми казвате, че „не знам какво е“, защото… не знаете дали знам 🙂
    Убедена съм, че има какво да споделите не само като коментар, но и като самостоятелна собствена статия. Бих прочела с интерес (не че моя интерес или липсата на такъв следва да Ви вълнува…)

    Молбата е само от мое име (аз съм прост потребител, който обича да идва тук). Няма абсолютно нищо общо с администрацията или администрирането на сайта.

  10. irenako каза:

    Мда и аз мисля, че използването на някои епитети не е особено добре. Всички трябва да се опитваме да сме любезни, ако не успяваме да бъдет толерантни.:)
    По темата-много ми беше интересно да прочета статията. Аз лично едва ли бих живяла под такъв стрес за мен и семейството ми. Все още немога да си обясня как в 21 век не е възможно да се намери разумно за всички решение и да се живее цивилизовано (мирно, без прехвърчането на ракети и други подобни)…..Дано скоро да упеят да го направят…

  11. Стойчо каза:

    @ Христо Костадинов – чуйте какво ви казва Стела.

    Във всеки случай, имайте пред вид, че разрушавате симпатията, която предизвиква пътеписът

  12. христо костадинов каза:

    стойчо благодаря за съвета ти ,но ми е трудно да се съглася с всички вас защото съм очевидец на събитията в сдерот и целия израел. цивилизовано се говори с хора разбиращи езика на мира и дипломацията. аз само ще цитирам голда меир-„мир с палестинците може да има ,когато те се научат да обичат повече децата си ,отколкото да мразят нас „.относно репликите на стела и irenako за епитетите с които съм назовал палестинските терористи искам да напомня ,че такова е мнението на всички страни воюващи и пострадали от радикалния ислям.съгласен съм ,че никой не би живял дълго при такъв стрес и затова напомням,че хората в сдерот живеят така вече 10 години. относно желанието на стела да я хвана за гушата и да я понабия……ами ,не отказвам се !! не ми е в категорията !!! пък и съм възпитан да не посягам на жени и по-слаби от мен !! аз не съм лицемер и съм свикнал да назовавам нещата с истинските им имена !! а ,стойчо да не забравя …. думата „пред вид “ се пише слято !! поздрави за отличния сайт ,който с удоволствие чета и следя!! е , ако съм ви нарушил хармонията и спокойствието , приемете моите извинения !!!

  13. Stela каза:

    Костадинов,
    Не си браня градинката с уютни домашни кокиченца и котешката тишина.
    Едно нещо- ти си способен да наречеш нещата с истинските им имена и без да обиждаш.
    Ще подмина свободните за полемика валенции в текста ти и искрено ще те помоля да напишеш своя статия. Когато-тогава.

    С уважение
    Стела
    (жена и не по-слаба от теб)

  14. Стойчо каза:

    Радвам се, че се разбрахме. Още повече се радвам, че имаме читатели от Израел. Единственото, което не искам да виждам на сайта си са обиди между участниците.

    Също не съм привърженик на политически коректното говорене – т.е.ако искате да кажете „циганин“ вместо „ром“, кажете го. Но не прекалявайте, като казвате „мангал“ – с това вече не съм съгласен и го считам за неприемливо.

    Затова още веднъж благодаря на Костадин, че ме разбра (а и също, че изключи Caps Lock-a;-) и много ще се зарадвам, ако ми прати и той негов пътепис.

  15. […] ще продължим с разказа за живота в Израел. Вече бяхме в Сдерот, близо до ивицата Газа, днес ще видим Галилея. Приятно […]

  16. blagun каза:

    Преди 2 години на Плитвичките езера (Хърватия) ни заговори възрастна двойка – оказаха се евреи, емигрирали отдавна от България. Хората буквално казаха: „Толкова ни липсва България, няма нищо по-хубаво от спокойствието“.

    @Христо Костадинов – преди повече години бяхме на осмодекемврийски купон (ех, младост…) с компания, в която имаше марокански студенти. Тяхната характеристика за палестинците беше точно като тази на Христо: „За арабите палестинците са като ромите за европейците“. Неслучайно през годините палестинците бяха натирвани от Йордания, Египет, Ливан и Тунис – уж от техните братя по кръв и религия.

  17. Стойчо каза:

    Стела, голяма биткаджийка се извъди и ти;-)

  18. христо костадинов каза:

    Благодаряти Благуне,за разбирането и отношението ти към репликата ми за статията на г-н Йосифов. Пацифисти ,хипари и още тра-ля-ля слова подходящи за симпозиуми и големи трибуни , апели за корекност и христианска добродетел и смирение. Пасторални градинки с кокичета и порцеланови котета поставени върху домашно плетени дантелки и ЗВЕЗДА ,която си мисли ,че всички сме братя на този свят.ДА ,ама не !!!! Нека да изгледа записа на уебсайта на Хамас направен преди терористичната атака на 07.12.2006 където се казва….ние сме нация която пие кръв..смърт за всички врагове на алах -евреи и кръстоносци… / край на цитата/ и разбере ,че тя също е мишена.Зверове и банди от фанатизирани убийци воюващи с цивилизовани народи . От тук и моят антагонизъм към мургави отрепки живуркащи под небето на която и да е демокрация !!! Благодаря ти и за чудесните 19 пътеписа !!! Може би и аз ще се престраша и напиша нещо за Израел !!Или както казва една жена ….. “ когато-тогава !!!

  19. Хели Мандил каза:

    Г-н Йосифов, благодаря Ви за изключително интересната и коректна статия. Бих искала само да поясня на г-н Костадинов, че думата „мангал“ в Израел има съвсем конкретно значение. Аз също живея в Израел, за мое щастие – в Тел Авив, далеч от падащите ракети, както от север, така и от юг. Тук мангал наричат всъщност скара на въглища за печене на месо на открито (не съм сигурна, тъй като съм вегетарианка, но мисля, че в някои държави това е барбекю). Тези печки са ламаринени и сребристи на цвят. Не знам от къде г-н Костадинов е взел нарицателното „мангал“. В България то идва от значително по-тъмния цвят на кожата на някои наши сънародници. В Израел има евреи с доста по-тъмен цвят от този на братовчедите ни палестинци. До офиса, в който аз работя в Яфо има офис на двама братя палестинци – единият е адвокат, а другият – застрахователен агент. Изключително коректни, интелигентни и симпатични хора. Затова благодаря на г-н Йосифов, че в статията си нито веднъж не говори за палестинците като цяло, а винаги бяха назовани конкретните терористични групировки. Не съм убедена, че всички палестници са терористи, както и съм сигурна, че и в Израел има хора, които са против войната.
    Между другото, замислил ли се е някой, че нито една бивша английска колония днес не живее в мир? Англичаните навремето доста успешно разпалиха навсякъде братоубийствени войни.
    Стела, подкрепям Ви изцяло 🙂

  20. христо костадинов каза:

    Г-жо Мандил, благодаря Ви за изчерпателното обяснение на думата “ мангал “ и последвалите уточнения за цвета на кожата на групи хора в България и Израел.С умиление разбрах ,че сте вегетариянка и кръвта Ви отвращава. Само ,че кръвта на хората от двете страни на барикадата се лее преди много-много години.Кръвта на сдеротци също.Пътеписа на г-н Йосифов наистина е хубав,но той пише за „Хамас“ и другите терористични организации и не е споделил ,че има и други на челата на които не пише „терорист „. Същите идват като работници ,шофьори и т.н. и се взривяват убивайки невинни хора .Просълзих се четейки за Вашите познати палестинци !!!Само не разбрах ,те какви са -израелски араби или палестинци ? Защото палестинец може да се нарече всеки роден в Палестина до 1948 година.Всеки живеещ в Израел е израелец , а тези в Палестинската автономия -палестинец.И за сведение на читателите автономията е създадена през 1994 г.,политическият и статут е предмет на спорове,а България е признава през 1988г.Г-жо Мандил може би имате амнезия ,но аз ще ви напомня ,че израелската армия се изтегли от Газа през 2005г. ,а ракетният обстрел на Сдерот не престана ,а също и опитите за самоубийствени атентати . И същите тези мургавелковци воюват и днес с Израел независимо ,че някой от тях са граждани на тази страна.Сигурно забравихте демонстрациите на солидарност на арабите в Яфо,Хайфа и Назарет ???Ами на това г-жо Мандил му се казва “ петата колона“И за да приключим и с англичаните ,ще ви попитам дали сте чели Декларацията на Балфур от 2.11.1917г. Явне не ,защото щяхте да знаете ,че с нея британското правителство подкрепя идеята за еврейско заселничество на територията на Палестина.А знаете ли ,че САЩ също са били английска колония ??? По думите ви разбрах ,че вие сте против войната. Аз също , но съм против Вашите братовчеди палестинци -убийци и терористи ,заклеймени в целият свят като такива !!

  21. Stela каза:

    Off topic (без да е много ясно колко точно е Off)
    Признавам, че съм смутена от посоката и възможността аз да съм я инициирала.
    Ще подмина и приписания ми кич на пацифискти ценности (+унификаторски мераци+ безсъзнателност, блажено успана от времепространствената дистанция, която всъщност не е никаква дистанция+т.н.) Надявам се това второ подминаване да покаже по-ясно, че не съм скачала да се бия с г-н Костадинов.

    Изначално не бих отправила молбата си към него, ако постингът му бе смутил някаква моя предполагаема идилийка, или ако смятах че е поредният CapsLock виртуален грубиян, който обижда и скандира, когато няма какво да каже.
    В прав текст- смятам, че има какво да каже.
    Смятам, че лично аз искам да го чуя.
    И бих искала да го чуят повече хора.
    Но не статистически повече, а качествено повече- хора, които имат какво да кажат, а не на какво да пригласят. Както бе написана, позицията му би привлякла точно крещящ страхлив „гръцки хор“. Известно е, че за да се включи „гръцкия хор“, не му е нужно да знае текста на цялата пиеса, още по-малко пък да е наясно с дълбокия й философски смисъл, общочовешките ценности и прочие „конферентни“ лакърдии;)
    Помоему, позицията на г-н Костадинов заслужава много по-различни „привърженици“
    Друго, което мотивира молбата ми към него… Позицията ти губи, когато влизаш в тона на крайните радикалисти, критикувайки крайния радикализъм. Сам стопяваш разликата. И това определено не променя нечий статус от „мишена“ на „куршум“. Само води до перманентна размяна на статусите. За да приключи, някой трябва да е по-добър (не бъркай с „хуманист“, макар че и в това има немалко истина).
    ~~~
    Доколкото аз инициирах коментар към първия постинг на г-н Костадинов, считам за редно аз да го прекратя. Стоя зад думите си. Но се разграничавам от евентуалната тенденция да бъде обсъждана изразността му занапред. Няма основа за това, вече.
    Помолих човека нещо, без при това особено да се мотивирам. Той коригира онова, което счете за редно да коригира, и мотивира отказа си за корекция на останалото. Не беше длъжен впрочем. В последния постинг тук, говорейки за същите тези хора и също така силно, го направи по начин, зачитащ и най-префинения слух… и пак без да изневери на себе си и „истинските имена“.
    Който може да направи това, „нека хвърли камък“ оттук нататък.

    П.П.1 Г-н Костадинов, когато и да е „тогава“-то, ще го бъде. 🙂 Една жена, латино-бългаски преведена с CapsLock, ми го каза 😉 Обещавам тогава да се престоря, че не ми харесва, ако това ще Ви е стимул.
    Иначе, признавам- вярвам в равните възможности на всички хора да изявяват различността (неравенството) си: червеното ми керамично градинско джудже например, за разлика от зеленото… :)))))))))
    Сериозно- много благодаря. Респект.

    П.П.-2 На стопанина на сайта и автора на текста за Израел вече дължа повече от тишина. Пълна тишина. Ето я, почва…

  22. […] ще продължим с обиколката на Израел. Вече бяхме в Сдерот (край ивицата Газа), видяхме Галилея, а днес ще се качим на Голанските […]

Leave a Reply