юни 18 2013

Турция на мотор, 2013 (1): От Гелиболу до Инеболу

От днес започваме една обиколка на Турция с мотора на Златомир. Днес ще се опитаме да стигнем от София до Синоп – докъде ще стигнем? Ще видим 🙂

Приятно четене:

Турция на мотор

част първа

От Гелиболу до Инеболу

Започвам естествено с

главните герои в това начинание

  • На първо място най-главният – вярната кобила Брус Лий дето този път лееееееко ми скъса нервите

Турция на мотор

  • Поли

Турция на мотор

и разбира се

  • аз в най-характерната поза за тези десет дни – с прическа тип Айнщайн, безумен поглед и гледащ невярващо в картата

Турция на мотор

И ето кратката история в картинки…

Като всяка история по нашите земи, тя започва така…на маса

Турция на мотор

Умуването тук е основно защо всичкият багаж дето сме го наизвадили за накачулване по мотора хич и не иска да знае, че трябва да влезе в трите куфара и една чанта дето сме му отредили.
Тук некакъв тъмен балкански субект с гоуем корем гледа с мътен поглед резултата от обагажването на кобилата

Турция на мотор

Сухата тренировка за къмпиране в стил мила родна пасторална картинка – опната палатка насред двор (главната сцена на всички снимки оттук нататък, останалото е фотошоп и крадени снимки от нета, не се залъгвайте!), маса с кибапча’ата и гордостта на съветската автомобилна индустрия – лек автомобил ВАЗ 21013, или иначе казано Жигула, при това бяла

Турция на мотор

Тръгването е традиционно среднощно! Изгрева посрещаме някъде по пътя между Пловдив и Хасково. До Свиленград – нищо интересно. Пием кафе, зареждаме и право към ГКПП Капитан Петко войвода към съседна

Гърция

По скучният и пуст гръцки път срещаме надъхана групичка български колоездачи (много им се кефя на такива, най-вече щото аз какъвто съм мързел никога няма да тръгна на такова педаловъртене! Затова съм и с мотор разбира се)
Подминаваме някакви с нищо незапомнящи се гръцки градчета. Забавляваме се като се смеем на огромните табели за изход, които гърците са наболи на всяко кръстовище и са като за чичаци с 13 диоптъра!

Прави впечатление, че за разлика от нас, у фалирала Гърция земеделските площи са засяти и се поливат обилно
Има няма след час и половина лежерно мързеливо каране у лятната жега по гръцко сме вече в Турция, където пътя разбира се стана по-друскащ и жегата по-голяма… Гоним Кешан и Гелиболу откъдето ще се качим на някой ферибот за нанякъде на отсрещния бряг
И тук са едни полета, едни посеви…мани, мани

Турция

Скоростта е колкото да не заспим и паднем от мотора, че с тея ограничения тука (апропо, оказа се, че турците са си оправили ограниченията за мотори и те в момента са съвсем човешки – магистрала 120, автомобилен път 110, обикновен път – 90, ама ние това го разбрахме към края на пътуването си естествено). Естествено и половината пътна мрежа традиционно се ремонтира, което на моменти е супер изнервящо…и прашно
Между Кешан и Гелиболу от един баир се откри ето тази гледка

Край Гелиболу (Галиполи) – Турция на мотор

В първият момент се заблудих, че това са Дарданелите, които странно защо изплуваха отдясно вместо отляво, но бързо се светнах откъде точно минаваше пътя.

На ферибота…

Малко отмора, глътка традиционен турски чай и малко хладен полъх, че като слязохме в

Чардак

на слънце показваше 46, а на сянка 36 градуса!
Еееей го къде е мотора! Комай заема място точно колкото малка кола

Фериботът при Гелиболу (Галиполи) – Турция на мотор

…и изглежда като трансконтинентален лайнер
От Чардак гонехме

посока Бандърма и Бурса

И от тази страна на Дарданелите си имат ремонти, да не повярваш…

Турция на мотор

Започнаха да се появяват и наченки на някакви планини, които в тази жега си бяха като манна небесна – поне лъжеха окото, че нещо по-хладно се случва около нас…
А пътя прав, прав, прав…та чак до хоризонта

Пътят за Бурса – Турция на мотор

Колкото повече

наближавахме Бурса,

толкова по-читав ставаше пътя и толкова по-големи планините околовръст.
Тук-таме започнахме да срещаме и леко странни и нетипични за нашите земи превозни средства като това например

Пътят за Бурса – Турция на мотор

Гледката се разнообразяваше от надничащото зад хълмовете Мраморно море
Ето такива са голяма част от турските „обикновени“ междуградски пътища! На подобен път ограничението за скорост на мотори е станало вече 110 км/ч., скорост, която законово погледнато във БГ нямаме дори на магистрала

Пътят за Бурса – Турция на моторВ Турция горното не е магистрала, а национален път, означен с D-XXX. – бел.Ст.

Бурса се оказа, че се е сдобила с чисто нова околовръстна магистрала! Някъде към 50-60 км истинска магистрала с по три платна плюс едно аварийно във всяка посока! С кисел привкус избутвам в съзнанието си аналогиите със вечно строящото се мизерно софийско околовръстно…
Бурса в далечината… Прилича на София, но всичко е някак…по-голямо и по-мащабно- и околовръстното, и града, и планината зад града

Пътят за Бурса – Турция на мотор

B град Йенишехир,

където трябваше поради някакви мои приумици да кривнем от главния път и да сечем по някакъв пряк незнаен през планините се набихме по някакви странно изглеждащи сокаци…
След няколко почетни обиколки на Йенишехир, докато налучкаме точната отбивка, хващаме път като слънце в посока планините! Е, лявата му част е малко ремонтираща си, но кой го брига лявата част като ние си се движехме в дясната

Край Йенишехир – Турция на мотор

…докато не настана часът на истината – тесен, друскащ стар път катереше нагоре в планината, а по него пъплеха със скоростта на престарял охлюв традиционно претоварените турски камиони

Камион – Край Йенишехир – Турция на мотор

Асфалтът традиционно на места направо си го нямаше! Беше се оттекъл при жегите и оставил само едрите камъчета, които доста неприятно мяткаха задницата на мотора на места, а на места превозните средства пред нас направо ни засипваха… Мисля, че тук някъде коварно камъче ми строши фара, което беше и първото нещо дало фира по мотора за това пътуване…

Път – Край Йенишехир – Турция на мотор

Гледката тъй да се каже започна да придобива вид на изглед. Много мразя скучни и еднообразни пътища, а след с нищо незапомнящите се 700-800 км за деня до тук, просто жадувах за малко зеленинка, хладен повей и повечко завои.
Естествено след всичкото това друскане нямаше как да се разминем без спиране за наместване на багажа
Мдааа…тук оглеждам критично щета номер две по мотора за това пътуване – поради тежестта или поради не знам и аз какво стойките на куфарите бяха „виснали“ и натиснали задния спойлер, съответно му бяха спукали ушите на закрепване към рамата, а като бонус имаше и една прилично голяма пукнатина в лявата част на опашката встрани от фара

Път – Турция на мотор

Свечеряваше се… Пътя освен смотан и тесен, стана и натоварен. За сметка на това гледките към долината бяха разкошни

Най-накрая след дълго митарстване по разни пътчета и пътченца, излязохме на „царския“ път! Вече ни беше пределно ясно, че набелязаната крайна точка за деня – град Сафранболу си остава цел недостижима
Около 22 часа слязохме от магистралата Истанбул-Анкара в първият ни попаднал град и така се озовахме в града с трудното за произнасяне име

Дюздже

и се набихме право на мегдана в едноименният хотел „Дюздже“ Нямахме никакви сили да обърнем внимание на мястото, в което сме попаднали, но за сметка на това на сутринта, когато бодри и отпочинали занапускахме града, се оказа, че сме попаднали в немалък и доста спретнат и подреден град.
Отново, макар и за кратко, подгонихме магистралата, където се озъртахме за отбивка за град Гереде.

Целта ни беше Гереде, Карабюк,

така бленуваният през вчерашния ден Сафранболу, след което на Амасра трябваше да излезем на Черно море
Ей, такива пътища много обичам – макар и сами по себе си скучни – дълги, прави, с перфектна настилка чааааак до безкрая

Път – край Дюздже – Турция на мотор

Тея хора, всеки път, когато ходя в Турция, се убеждавам, че извършват уникално пътно строителство – все нещо се разширява, преасфалтира, копат се тунели, строят се мостове… И то надали е с еврофондове…

Тунел – край Дюздже – Турция на мотор

Карабюк –

смотан, прашен индустриален град…
Но за сметка на това университета им (и прилежащите му площи) беше като слънце! Именно оттук започна да ни прави впечатлението старанието (или не знам какво точно) на турците към университетите в градовете, през които минахме – такова внимание и старание към всеки детайл, че да ти е драго да учиш си мисля…

Карабюк – Турция на мотор

Тук някъде се появи технически проблем номер три за това пътуване – нагорялата бушониера… Казано иначе- бушоните ми се стапяха от нещо… Започнах да карам без светлини, за да не се запалим някъде! Реално фарът си ми беше най-големият консуматор на ток! Ма пък е красиво, мамка му! Може ли човек при таквиз природни красоти да си трови нервите с някакви си стопени бушончета…

Турция на мотор

И тъй като сме пишман мотористи… И тъй като още в самото начало се разбрахме, че при нас всичко се свежда до сядането на маса и фотошоп и теглене на локуми за заблуда на врага, поседнахме в ей това крайпътно заведение! Ми така де- време беше за обяд… За никъде не бързахме! Цялото време беше пред нас!

Ресторант – Турция на мотор

Гледката от масата ни

Планини – Турция на мотор

Час по-късно

излязохме на Черно море!

Предстоеше ни каране по крайбрежието му в следващите 600-700 км…
Но…първо ни предстоеше главозамайващото спускане в Амасра! Който е бил по тези земи знае за уникално стръмните и остри завои на влизане и излизане в града! Направо имах чувството, че ще се прекатурим през кормилото

Амасра

се оказа добро попадение…. Хубаво крайбрежно градче със съответната гръцка история и добра съвременна визия

Амасра – Турция на мотор

Естествено по-голяма част от времето ни в Амасра отново изкарваме „на маса“, щотооо „muskarac bez trbuha je kao nebo bez zvijezda

Амасра – Турция на мотор

Всъщност, времето, което си бяхме отделили за размотаване и зяпане из Амасра, го усвоихме в приятни разговори с един австралиец от турски произход (или австралийски турчин ако щете) – изключително приятен и забавен човек! В крайна сметка логиката ни беше, че Амасра си е все тук и ще дойдем догодина да я разгледаме по-подробно, ама човекът повече я го видим някъде, я не…. Не, че нещо, ама Сидни е маааалко далеч от наше село…
На паркинга, където бяхме оставили мотора се заприказвахме с човекът там за каски, мотори, откъде сме, закъде сме…стандартните работи. И тъй като стрелката на бензина беше отчайващо клюмнала и не помръдваше, реших да се осведомя къде по пътя ни има бензиностанция, че не ми се връщаше обратно да зареждаме и човекът каза „кърк“ и аз викам на Поли „Ееее, човекот казА седем-осем килиметъра“, щото отде да знам колко точно е това „кърк“ ама не ми се видя да е много далеч… Щото преди това като го питахме колко часа е пътя до Синоп ни отговори „ейт“ показвайки седем пръста, та значи тук всичко беше относително с две думи….
Тук караме

по пътя за Синоп,

а аз вместо да се любувам на гледката усилено се мъча да съзра въпросната бензинджийница и се моля мотора да не угасне на някой стръмен баир нагоре (а такива тук дал Господ), че нямаше да мога да го удържа така натоварен и можеше набързо да отидем при рибите в морето.
Кой да ти каже, че „кърк“ било 40 километра и че до Синоп наистина се пътува 8 часа щото пътя е такъв

Път – Турция на мотор

и преобладаващо такъв

Път – Турция на мотор

Тази част от

турското черноморие

се оказа наистина много дива! Пътчето се виеше по безкрайни баири като в общи линии повтаряше едно и също – стръмно изкачване с много остри завои, последващо от още по-стръмно спускане с още повече завои докато слезеше при някое от немногото селца в дерето на някоя река и отново нагоре към следващото селце след десетина километра…
В общи линии планините си бяха сериозни и на места направо си влизаха във водата, а пътя беше изкопан някакси в склона
Слънцето лека полека вървеше към залез, което не вещаеше нищо добро за нас! Нещо не се виждах да замръкнем по тея чукари, където дори място за палатка реално беше трудно да се намери!
А споменах ли, че криво ляво стигнахме до заветното село с бензиностанция (и то не една, а две!)? Споменах? А споменах ли, че тук открихме и технически проблем номер четири – осветлението на таблото беше дало фира…
За сметка на това пътя се минаваше през приказни места – гора, планина и море – три в едно – неочаквано добра комбинация с почти нулевото движение! Е, на места имаше участъци в ремонт и (твърде) много неравности), ноооо… си струваше

Път – Турция на мотор

Та… Тук и отбелязахме и проблем номер 5 – сцепеният на няколко места преден спойлер – явно друскавиците по пътя му дойдоха малко в повече
Мен естествено никой не беше в състояние да ми наруши душевното спокойствие, пък камо ли някакъв си спукан спойлер…
Така като се замисля май голяма част от пътуването прекарах именно в подобни занимания – изпускайки кълба дим, докато се зверя в картата на Турция и гледайки объркано и озадачено, щото туй дето е еееей тук по картата се оказваше в най-добрия случай на половин ден каране! Ееееей, ма много голяма тая Турция бре!

Край Черно море – Турция на мотор

Пътят отново взе да придобива вид и изглед на археологически разкопки, а слънцето вече направо си беше залязло

Край Черно море – Турция на мотор

А уеуеееее, ма колко бързо караме не е истина 😆 Това не е снимка от онея скъпите, снимани с полицейска камера….Споко!

Логично, на първото изпречило ни се по-читаво населено място – в случая градчето

Инеболу

се бухнахме в първият ни се изпречил пансион/хотел/хостел или нещо ставащо за спане, щото така и не мога да определя какво точно беше мястото, в което спахме, но беше чисто… и тихо… и с тротоар, на който необезпокояван да си паркирам мотора

İnebolu, Кастамону, Турция

Те такава беше гледката от терасата ни

Инеболу на Черно море – Турция на мотор


Отделихме един час на градчето и по светло. Приятно място се оказа, наистина! След като решихме, че повече няма какво да правим тук, а и нямаше къде едно кафе да изпие човек (все пак беше неделя сутрин),

отново хванахме пътя

А пътят беше пуст и следващ бреговата линия.

Естествено, тъй като лайтмотива на пътуването ни беше да се местим от маса на маса, не пропуснахме след „цели“ 20 км каране да спрем в центъра на някакво доста китно селце да наваксаме с кафето

Кафене край Черно море – Турция на мотор

Но…път ни чакаше. А той пък взе, че зачезна от брега и дръпна навътре сред зелените хълмове
В интерес на истината карахме точно един ден след някакви грандиозни дъждове, които на много места бяха отнесли де що има нещо по пътя им! На много места пътя беше заринат с кал, пръст и дървета, имаше изровени павета по улиците, съборени мостове и всякаква друга гадост.
В първият момент си помислих, че това е поредният ремонт, нооо….всичкият този камънак водата си го беше довлякла отнякъде си. Водата беше все още буйна и сърдита

Порой – Турция на мотор

Именно водата, която беше отнесла някакъв мост, беше и причинната да ни отклонят от главният път за Синоп по ей това пътче виещо се насред горите тилилейски

Път – Турция на мотор

Малко беше изнервящо тясно и с нулева видимост по завоите, но за сметка на това какви гледки откриваше само…
Слава Богу, най-накрая излязохме на царския път Синоп-Самсун-Трабзон… Вече наистина ми се щеше да покарам малко на пета, по широк, равен и бърз път….

Продължението:

Турция с мотор (2): От Ондокузмаис до Ерзинждан

Автор: Златомир Попов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Турция – на картата:

Другата Турция

   Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Турция на мотор, 2013 (1): От Гелиболу до Инеболу”

  1. ivanova каза:

    Chudesno pateshestvie spodeleno s nas !
    Blagodarq vi!
    Ochakvame prodaljenieto !

  2. […] на Турция с мотора на Златомир. В първата част от София през Гелиболу стигнахме до Инеболу. Днес ще продължим към Ондокузмаис, Самсун, Тиреболу, […]

  3. […] Турция с мотора на Златомир. В първата част от София през Гелиболу стигнахме до Инеболу, продължихме към Ондокузмаис, Самсун, Тиреболу, Мачка […]

  4. […] Турция с мотора на Златомир. В първата част от София през Гелиболу стигнахме до Инеболу, продължихме към Ондокузмаис, Самсун, Тиреболу, Мачка […]

  5. […] Турция с мотора на Златомир. В първата част от София през Гелиболу стигнахме до Инеболу, продължихме към Ондокузмаис, Самсун, Тиреболу, Мачка […]

Leave a Reply