Германия (3) – На път към Шварцвалд

Продължаваме с пътуването на Веско из Шварцвалд в Германия (предишната част е тук: Германия (2) — На бира в Мюнхен по път за Шварцвалд, а началото — ето тук: а началото — ето тук: Германия(1) Старата любов ръжда не хваща). Приятно четене:

Германия

част трета

На път към Шварцвалд


Германия III

На път към Шварцвалд

Мюнхен отгоре.

Продължавам за Германия и Шварцвалд.

28 май е и сме в Мюнхен след Hofbräuhaus. Хотела, в който преспиваме тази вечер не е лош — 115 евро за тройка със закуска: Hotel am Viktualienmarkt,

www.hotel-am—viktualienmarkt.de/hotel/index.php?lang=1

Стаята мирише на цигари, въпреки че е за непушачи, но банята е просторна и чиста.

Друг хотел в района, който сме опитвали преди, е Hotel am Markt:

http://www.hotel-am-markt.eu/en/index.php Цените му са подобни, но стаичките са много по-малки. Отвън сградата изглежда романтично, но веднъж ни настаниха в стая, малко по-широка от коридор и сега го избягваме.

Hotel am Markt има интерена фасада, но стаичките му са малки.

Най-много бих препоръчал Hotel Alcron: http://www.hotel -alcron.de/

Hotel Alcron е чист,

мирише на току-що сменени чаршафи и хавлии, а хората, които го стопанисват (струва ми се че имаха полски акцент), са изключително любезни и внимателни. Освен това той е буквално на една пряка от Hofbräuhaus. За жалост в края на май Alcron е пълен.

В сладкарницата: капучино за голямото момиче, какао и розова торта за малкото, двойно еспресо за Веско. С тези неща Мюнхен не отстъпва на Виена.

И трите хотела са в центъра, близко до Marienplatz, и съвсем до Viktualienmarkt, където освен че продават пресни меса, риби, плодове и зеленчуци, пекат вкусни wurst с дълги пресни хлебчета и немска горчица за по няколко евро. За бирата няма нужда да споменавам.

Viktualienmarkt — човекът с черните очила не е Веско Петров

Дъждът не спира цяла нощ и се лее като из ведро сутринта, когато отиваме на гарата да вземем колата. До там стигаме с такси — огромен стар мерцедес, шофиран от човек с типично обидено от света балканско изражение на лицето. Усещам че е от бившите югославски републики, но не смея да го попитам. Вече не правя тази грешка. Преди няколко години в Baden-Baden при подобна ситуация попитах шофьора дали е от Сърбия. Човека толкова се ядоса, че не спря да псува до гарата, въпреки извиненията ми. Оказа се че е хърватин.

Интересното е колко много сръбско-говорящи срещаме в Германия, най-често в ресторантски и хотелски бизнеси, както и таксиджии. Нашият днес не остава назад от балканския ни манталитет и добавя две, три евро над сметката на брояча. Аз само се усмихвам и дори ги закръглям на десет. Мисля си как ли ще реагира, ако изведнъж се обърна към него с люто сръбско изражение на лицето и му кажа: „Немоj да ме тако заjебаваш!“ В този момент обаче няколко евро нямат значение. Така или иначе смятах да му ги дам и без малката хитрост. Той не знае колко добре го познавам, как го разбирам и по какъв начин ми е симпатичен…

Дъждът вали и допринася за студено и мизерно настроение. Единствената добра новина е в Avis, където вместо клаустрофобичен Golf, за същата сума получаваме просторно Reno Scenic. Освен това няма да плащаме one way charge, тъй като някой е дошъл с колата от Франция и ние ще я върнем обратно там. Това са цели €200! Момчето което ми дава ключа (всъщност една пластмасова плочка, която пъхаш вертикалнo в таблото като memory stick) е сякаш по-щастлив и от мен, че се отървал от автомобила.

Необходимо ми е известно време да открия от къде се освобождава ръчната, тъй като такъв лост липсва. Вместо лост има един бутон вляво до волана. Стартера също е на бутон. Освен това ме кефят огледалата, които се сгъват и разгъват автоматично, за да се предпазят при преминаване на тесни места (което ми се наложи на няколко пъти във Франция). За бордовия компютър да не говорим. Тези неща в OZ ги няма и за мен са новост. Французите вероятно живеят в 22 век.

Отзад Реното ми прилича на настъпана хлебарка, но се шофира леко като космически кораб.

Дъждът продължава да се лее и бюргерите шофират бавно и внимателно. Това е добре за мен — винаги имам проблем, докато свикна с дясното движение в Европа. Дори ми се е случвало да влизам в насрещното движение, а на сложни кръстовища, ако съм първата кола и трябва да завия, съм направо безпомощен. Докато излезем от Мюнхен, постоянно се забивам към бордюра или другите коли вдясно и нежната половинка подскача с думите „Внимавай, много си близко!“ При което аз и казвам: „Искаш ли ти да караш“, а тя спира да ми говори.

Поемаме към Ulm.

От там, по магистралите през Stuttgart бихме могли да стигнем бързо до Titisee и Todtnau, където е първата ни вечер, но решаваме да не обикаляме толкова много, a да хванем по-преки пътища. Това е сериозна грешка: малките градчета по пътя отсъстват от не особено подробната карта на Avis. Губим се на няколко пъти и често спираме да се ориентираме.

Изнервена ситуация: навън вали, видимостта е ниска, голямото момиче се опитва да бъде пилот с неподходяща карта, а аз съм захапал волана от напрежение…

При едно от тези спирания се налага да питам за посоката младо момче, бодро крачещо нанякъде покрай група селскостопански постройки. Трябва да е около 17, носи работен комбинезон и замърсени до някъде гумени ботуши. Очевидно току що е газил в оборска тор. Изумен съм когато заедно с тази миризма долавям леко и миризмата на качествен дезодорант, парфюм или aftershave. Още повече ме изумява липсата на превзетост, отчужденост или циничност в откритото му лице, толкова типични за младите хора при нас. Момчето искрено се опитва да ни насочи с малкото английски думи които знае.

При друго спиране да питам за посоката към мен се втурва млада (и хубава) жена която започва щастливо и усмихнато да ми чурулика на френски. Нямам нищо напротив, но в края на нейната тирада съм принуден да кажа: „Ich verstehe nicht, при което тя започва същата тирада на немски. През това време, с малко закъснение си спомням френския израз и викам: „Je ne parle pas français, Je ne parle pas allemand, Je parle anglais“. За жалост нейния английски не е достатъчен, а нежната половинка, която знае сносно френски, отказва да излезе от колата — вероятно ревнува (или още ми се муси, че бях груб с нея в Мюнхен). Разбирам, че французойката, която живее тук, се е объркала от френската регистрация на Реното…

Към Шварцвалд ни бавят също различни камиони или трактори, които пъплят с 40, 50 км по мокрите еднолентови шосета. Не е за вярване, но 300 километра ни отнемат седем часа!

Hotel Waldeck — нашата първа нощувка в Шварцвалд.

В Todtnau пристигаме към 20 часа, настаняваме се в хотела, (Hotel Waldeck, http://www.waldeck-todtnau.de/) и преди да се стъмни, имаме време да разгледаме градчето. Очевидно това не е активния сезон. Студено е, улиците са пусти и всичко е затворено с изключение на някакъв италиански ресторант. Аз не съм много по пица и спагети, но няма друг избор. Влизаме там и сме приятно изненадани — ресторантът всъщност е турски и италианският елемент е само за парлама.

В Todtnau е мокро и хладно, а хората са се изпокрили някъде.

Освен нас в ресторанта има още двама немци, които допиват бирата и си тръгват. Цялото заведение остава на наше разположение. Не знам какво ги прави такива, но където и да съм ги срещал по света, турците винаги са били готини, особено тези, които работят в бръснарски салони, ресторанти или малки магазинчета, пълни с екзотични подправки. Todtnau в Германия не прави изключение. Сервитьорът е дребен и подвижен човек с почти свенлива усмивка, който отгатва моментално от какво имаме нужда: повече вода, салфетки, лютичко за мен или още една бира, без да ни досажда с въпроси какво ще обичаме. Храната също е вкусна — за мен телешко, задушено по някакъв начин с пикантен пиперен сос, а момичетата са на италианска вълна и си поръчват пици капричиоза и маринара, които също са вкусни, но толкова огромни, че се налага да приберем едната в кутия, да не става зян. За три основни ястия, една чорба, две мезета, салати и доста бири, сметката е само 38 евро! По-късно във Франция това ще ни се струва като сън.

Todtnau — черквата в центъра.

Пийваме си биричка, приказваме си с Ерхан — сервитьора, с когото вече сме приятели и обсъждаме какво ще правим утре. Първоначалния план беше да оставим колата в Todtnau, където всъщност ще свършим похода и да тръгнем от Bärental до където сме с автобус. При този студ и дъжд обаче, вероятно е по-добре просто да шофираме до всяко следващо ангажирано място, където да си правим малки местни походи. В ресторанта е уютно, градуса се вдига и това ни се струва един чудесен план.

Моето момиче се притеснява, че след толкова бира няма да мога да нацеля мостчето към хотела, но аз съм точен, нямам проблем и дори успявам да осъзная колко страшен е потока отдолу, набъбнал мощно от дъжда.

Ще трябва отново да прекъсна — момичетата ме викат да им готвя моя специалитет…

Чао!

Засега:-)

Продължението в част четвърта

Германия(4): Шварцвалд (Titisee und Hinterzarten)>>>

Автор: Веско Петров

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.