ян. 09 2009

Круиз до Панамския канал

Да бягаме на ТОПЛООО, стига сме мислили за газ, доставки и руснаци. Да прочетем какво правят хората, живеещи в страни, независещи от газовите отношения на Русия с околния свят. Както се вижда от заглавието ще се качим на кораб (параход, пампор) и ще отидем до Панамския канал. Топъл ден и приятно четене:

Круиз до Панамския канал

Заговори се тук за трети меден месец:D, та се сетих, че е крайно време да ви разкажа и покажа някоя и друга красота от втория, да не взема да пропусна…

Та, не искаха имиграционните да пускат Викито в Канада и ние от няма и къде, решихме да се видим на неутрална територия — в Щатите;) разбира се, имаше и причина да отидем там — на гости на брат ми, който работи на един чудесен нов кораб на Роял Карибиън.

Пътуването беше подарък от брат ми за сватбата, на която за съжаление той не можа да дойде (пак заради същия чудесен нов кораб:(), но имаше един-единствен незначителен проблем — трябват визи за Щатите… Моята ми я дадоха (очаквано), обаче на Викито й я отказаха (пак очаквано)… Но след отказа някой даде акъл как да обжалваме, и за радост веднага, още същата седмица, имаше второ интервю, на което вече дадоха визата, така че започнахме да стягаме багажа.

И така, след една доста студена сутрин в Торонто (май беше към −5 −10 градуса), кацнах в Маями, и ме посрещна жега, задушно време, палми, полиция и испански език. Направо рай, февруари месец и жега с палми…

На летището въпреки очакваната навалица за СуперБоул-а нямаше много народ, но беше пълно с посрещачи, дето държаха табели с XLI и името на някоя телевизия на тях. Поизчаках Викито някой и друг час на летището, и тя взе, че дойде:D „събрахме се“, както се казва;). Отидохме си в хотела, вечерта се поразходихме, поразгледахме, понапазарувахме, поснимахме се, сутринта се топнахме в океана за сефте, и докато се усетим, вече бяхме на борда и зяпахме към брега отвисоко.

Корабът е нещо невероятно — 13 палуби,

няколко ресторанта, барове, фитнес, театър, басейни (открит, закрит и детски), спортна площадка и т. н. Направен да събира 2500 пътника и още 900 екипаж, на борда винаги има някакви „културни“ и не толкова културни събития и т. н. Оказа се, че там работят 15—20 българи (още македонци, сърби, румънци, южно-африканци и т. н.), май повечето от Варна, така че бяхме с връзки почти навсякъде😉 даже в повечето време предполагам хората са ни смятали за членове на екипажа, само дето никой не ни е видял да работим:) само да ядем и пием… Иначе по американски — по всяко време можеш да ядеш на корем, но пиенето с пари.

Така де, потегли кораба към първата ни дестинация — Аруба — моята мечта от години. Наумил си бях, че трябва да отида в Аруба, та с нетърпение очаквах да ми се сбъдне мечтата и да стъпим на мафиотския остров:) попътувахме два дена дотам, поразучихме къде какво има из кораба, най-приятното място, разбира се, беше най-горната палуба, с басейните и шезлонгите. Очаквано поизгоряхме тези първи 2 дни, особено след неразумното използване на слънчево масло (не мляко) на Карибското слънце, но какво да се прави, като по-добрата половинка от семейството ни никога няма търпение да придобие тен… Между другото хората от екипажа ни казаха, че сме улучили страхотно време — от 10 дни на кораба само 1 (последния ден) беше зле, през останалите печеше яко слънце, а на предните курсове се радвали, ако видят слънце въобще.

Още първия ден манекенския талант на жена ми беше забелязан и я поканиха на гримьорско шоу като модел. Да ви кажа, не ми беше особено интересно, мацаха я, прически правиха, рекламираха продукти на бабите, които бяха на борда, но накрая резултата никак не беше зле. Като казах баби, редно е да отбележа, че по тези круизи е пълно с пенсионери — по мнението на брат ми много от тях гледат да пукнат, докато са на борда, че да приберат роднините им по-голяма застраховка. То не бяха инвалидни колички, дихателни апарати, не беше чудо…

Пристигнахме накрая в

Аруба

и се втурнахме към плажоветепясъка там беше страшен, бял и ситен, като прашец (то малко по-късно се разбра, че си е точно прахоляк, довеян от Африка, и целия коралов остров, както предполагам и останалите карибски острови, е посипан с такъв пясък). После направихме една обиколка на Аруба по море (т. е. разбихме си бъбреците) с 80 км/ч по вълните върху един скутер-катамаран. Забавното в случая беше, че никой не го беше страх да падне в морето (освен, разбира се, Викито), докато „шофьора“ не ни показа останките от един кораб, който бил взривен Втората световна война, а екипажа му не можал да се добере до брега, щото акулите ги набарали. Видяхме и така известното от картичките от Аруба дърво диви-диви, бяхме свидетели на един страхотен залез над морето (никога не бях виждал такъв, по простата причина, че на западен бряг не съм бил — на Ванкувърци сигурно им е писнало).

Опитахме се да видим и как е прочутия нощен живот, но освен преяждане в бразилски ресторант (ама страхотно преяждане със скара и 14 вида месо, от които май само за 7 ни стигнаха коремите) и по едно пиене в местен бар, друго не видяхме. С две думи за Аруба — хубаво място, но ако прекарам 2—3 дни там, май ще ми доскучее — освен ако не съм там за казина, кабарета и гъзарски нощен живот де. Няма кой знае какво да се види, и определено е място за активна почивка:)

Петия ден отново посветихме на морето и на път към следващата дестинация —

Панама

Отделихме деня за спорт — скално катерене, тенис на маса, баскетбол, и разбира се — плаж.

Рано-рано сутринта преминахме първата част от

Панамския канал

(и по-точно Gatun Locks), не знам осмо чудо ли се води, какво, но определено не е забавно — около 3 часа се минава през 3 шлюза,

Шлюз Гатун — Панамски канал

за да се стигне до Gatun Lake.

Езерото Гатун, Панамски канал

Оттам по-голямата част от кораба ни разтовариха за

екскурзии из Панама

в нашия случай направихме разходка из тропическата гора (rain forest), от която очаквах повече, но видяхме само много, много растителност, мравки и маймунки.

На връщане с автобусчето прекосихме Панамския канал и беше доста интересно да видиш как се издига огромния кораб над теб, като ви дели само един мизерен шлюз.

След около час дундуркане отидохме в Кристобал Пиер (пристанището, където кораба трябваше да ни чака), и установихме, че в Панама дрешките и обувките са супер евтини — нещо, от което се възползвахме минимално, тъй като сме малко претенциозни (а половината от нас са и с особено нестандартни размери, особено за този континент).

Пазарът на пристанището беше доста колоритен, малко биташка работа (този тип с дрънкалото се залепи за Викито, разбра й името и се наложи да му плащам, че да спре да пее „Happy new year, Victoria“;)

На другия ден пристигнахме на любимото ми място от цялото пътуване —

Коста Рика (Пуерто Лимон)

Предния ден се опитвах всякак да убедя Викито да отидем на рафтинг, и тя взе, че се нави:), абе каква добричка жена съм си намерил, направо още се чудя. Та тръгнахме, по пътя Рейналдо ни обяснява що е то рафтинг и има ли то почва у нас, позяпахме невероятно плодовитата земя покрай нас (и тогава беше сухия сезон, представям си като е дъждовния, за какво става въпрос),

Сухият сезон в Коста Рика

минахме покрай Рио Пакуаре — петата по трудност река за уайтуотър рафтинг в света (според Рейналдо), и дойде време да се понамокрим.

Рио Пакуаре, Коста Рика

След като ни инструктираха как да не се давим, като паднем от лодката, дойде време за шоуто — пуснахме се за час и половина (10-ина км) по Рио Ревентазон, като минахме през места като това и това, а отстрани се издигаха стени от растителност — просто нещо невероятно.

Коста Рика

По едно време спряхме и излязохме на брега, насред горите и планините, и си беше направо страшничко да се приближиш до „джунглата“:). За наше щастие, както споменах, беше сух сезон, та реката не беше особено пълноводна и се разминахме без падания от лодката, иначе като гледаш какви работи се случват на същата река, направо може да напълниш гащите:).

Не мога да не спомена и една градина, до която обядвахме след това — там беше пълно със зеленчуци, дето май само в саксии сме ги виждали

На следващия ден се запътихме към

Каймановите острови,

и по пътя, докато американците се забавляваха със състезания по скокове по корем в басейна, ние си снимахме морските птички и се правехме на Тайгър Уудс, денят си мина, и на следващата сутрин пристигнахме в

Джорджтаун (Grand Cayman)

— място, за което отдавна бях запланувал какво ще правим, само дето малко времето не стигна за всичко… Та там посетихме една ферма за морски костенурки, където видяхме малки, големи и още по-големи костенурки, дегустирахме сладкиши с ром и се отправихме към гвоздея на програмата — Stingray City.

Stingray City, Кайманови острови

Това е място, където можеш да поплуваш и да се посбуташ малко със скатове (като онзи, дето миналата година промуши ловеца на крокодили — май и затова Викито не се чувстваше особено комфортно сред тях). Аз обаче си поиграх, нахраних ги даже, супер забавно беше — направо бяха като домашни животинки, за манджа ще ти се качат на главата:) престраши се Викито за няколко снимки със скатката, наречена Марта🙂 (между другото, почти всички нахални скатове по снимките там са женски, мъжките са едни такива малки, сивички и незабележими — май цари здрав матриархат там).

Приключихме и с тая атракция и въпреки, че много ми се искаше да отида и да се гмурна покрай бариерния риф (който между другото е на 150м от Стингрей сити — направо умрях от яд, но нямаше време да се отиде дотам, лодката се прибра направо към брега), и въпреки, че един чилиец, дето работеше на лодката, ми каза лесно място, където да отида и да видя всякакви животинки, включително и акулки, пак нямаше време, и си останах без гмуркане по рифовете — очевидно нещо, което ще се направи следващия път, така както рафтинга остана от миналия път:D.

И така, почти приключи нашия втори меден месец, остана само още един ден по море, докато стигнем обратно в Маями, който беше отвратителен с вятър над 40—50 км/ч и дъжд, та го прекарахме, учейки се на танго и плацикайки се на закрития басейн. Пристигнахме в Маями и който откъдето дошъл:(като се прибрах в Торонто, въпреки страхотната гледка на нощните светлини на града, хич не беше гостоприемно времето, тъй като точно на 13 февруари температурите паднаха докъм −20 −30 и се чувствах чудесно:)

И последно, ако някой е изтърпял до края, за награда малко снимки от Коста Рика и Кайманските острови, които за мое съжаление и за ваша радост не са правени от мен, и са наистина страхотни:

Costa Rica — Great Shots & Scenic

Cayman Photos

Автор: Мишо

Снимки: авторът

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Круиз до Панамския канал”

  1. Lambov каза:

    Здравейте,
    Харесал съм си един круиз който включва и Каймановите острови, и това което намерих е „Каймановите острови са задморска територия на Великобритания“, което би следвало да значи, че за Български граждани не би трябвало да се изисква виза.
    Ще ви бъда благодарен ако потвърдите това.
    Има ли граничен контрол на всяко пристанище, което се посещава от кораба?

    Благодаря ви предварително за отговора 😉

  2. Стойчо каза:

    Погледни Визовия режим http://patepis.com/?page_id=484 В долната част има и един линк към карта на света с визовия ни режим

Leave a Reply