дек. 11 2007

Една почивка на Албена

Албена, почивка в Албена, море

Помните ли 40-градусовите жеги от това лято?


Днес реших да ви припомня лятото с разказче за тазгодишната ми

почивка на Албена

Еех, сбъдна поредната детска мечта на идиота да иде на море в Албена. Сега пък ще кажете какво толкова, всички сме били там. Абе, всички сме ходили там на плаж, ама не всички сме били в самата Албена на почивка като германци, да речем. Е, тая година пак трябваше да правя финтове, за да изляза в отпуска — тази година финтът даже беше свързан със смяна на работата (вече съм на новото място, споко). Разбира се, причината за смяната не беше точно отпуската, но така се получи, че тази година времето за почивка беше между прекратяването на старата и започването на новата работа.

Това определи и свободно време за ходене на море, а именно — първите седмици на август. По план трябваше да почна в средата или края на август.

Ха, сега де, къде да ида в началото на август, се питаше в задачката. Моята любима Гърция (за почивка на море само, какво си помислихте) отпадна заради високите температури. Миналата година си изкарахме чудесно там в края на юни, температурите не падаха под 32 градуса, нямаше хора и изобщо беше -рай. Но през август в Гърция си е ад откъм температури. Турция също отпадна от листата — поради същата причина. Останаха Хърватска, Черна гора и България. Първите две отпаднаха поради пълната липса на данни за наличие на пясъчен плаж.
Така остана България.

Мдааааа, лошо няма, ама мразя навалицата, особено на плажа, имам известна алергия към морските хазайки, а единственото място, където знам, че хазайката е читава, е на Резово, но там ще е навалица през август. Остана Албена. Плажът е най-добрият, на който съм бил, до по’ миналата година нямаше много хора на плажа, а и като малък ужасно завиждах на всичките чужденци, че ходят там на плаж, пък ние сме на станция на Варна. Така се взе и решението за Албена. Допълнителен плюс беше, че има сайт, на който мога да си направя сам резервацията. Така в края на юни влязох в сайта им (http://www.albena.bg/), където го и направих. Платих с кредитна карта. Може и с дебитна или с банков превод, ама в последно време съм станал мързелив, та си ползвам предимно кредитната. Тогава (резервирах през юни) имаше допълнителна отстъпка за ранно записване. Така в края на юни вече бях готов с първоначалния вариант на резервацията от 8-и до 15-и август (тогава още мислех, че на новата работа ще почвам от началото на септември). Един ден се обажда бъдещото ми тогава началството и казва: „Може ли да почнеш от 1 август“ — викам, „сакън, недей, на Албена съм, ама я да дай да видим можем ли да сменим резервацията за малко по-рано, пък ще почна работа малко по-късно (от 9 или 10-и)“. Звъннах в Албена (при потвърждението на резервацията бяха пратили и телефона за контакт) — места имаше, та проблем нямаше. Така остана за 1-и до 8-и август.

И така с бодра стъпка, последната събота на юли, запалихме колата и

тръгнахме към Албена

Плановите 490 км дотам са малко повече от 350-те до Бяло море, ама както казахме — на Бяло море по това време е жега. Това, което току-що не забелязахте е, че последната събота на юли съвсем не беше 31 юли, а 28-и. Защо тръгнахме по-рано ли? Ами имаме роднини, в района на Горна Оряховица, та като ходим на Черно море, оставаме при тях няколко дена и после продължаваме нататък.

Това разбира се, ни даде възможност да пообиколим и района на Велико Търново.
И така, докато бяхме на гости, единият ден се вдигнахме и подкарахме към

Боженци

— били ли сте там? Доста рекламирано селце в района на Габрово. Стига се (гледано откъм Търново), като се отклоните точно преди Габрово (има табела). Пътят до там е много тесен, но с много добър асфалт (това, евро-фондовете и кметовете-мераклии са голяма работа). След отклонението до самото село са около 8—10 км (не си спомням точно, ама там някъде) — важното е да следвате табелите. Забележителни са имената на селата, през които се минава, преди да стигнете до самото Боженци — но това наблюдение ще ви го оставя на вас.
Самото село е в края на пътя. Пред самото село има паркинг, оставяте колата, а в него влизате пеша.

Селото е със запазена традиционна архитектура, има занаятчийски работилиници и доста кръчми, но…за мен беше малко разочароващо. Не знам какво съм очаквал — красиво е, но някак останах неудовлетворен.

Селцето е малко и може да бъде обходено за 15 минути. На едно място продаваха къща с двор — на обявата имаше даден телефон. Звъннахме за проба — цената беше 110 хил.евро за едноетажна къща (малка) с двор и градина в лошо състояние.
Тия хора си мислят, че са хванали дядо Боже за шлифера.
Хапнахме в кръчмата на центъра — добра беше.
Решихме да се върнем по друг път — през Царева ливада и Дряново. Пътят не е отбелязан на моята карта, но пък беше лудо каране като с влакче на ужасите — хубав асфалт, без коли, с много завои, изкачвания и слизания.

За Велико Търново

няма да ви разказвам много, освен да споделя наблюдението си, че в последните години градът доста дръпна напред — пълно е с магазини, кафенета и живот. В личната ми класация градът заема второ място по хубави жени в България. Дълги години беше на първо, но миналата година бях няколко пъти в XYZ и… Търново малко отстъпи (но малко) в това отношение.

Горна Оряховица

също не изглежда много зле (т. е. и по-лошо може), но все пак градът е доста важен комуникационен и енергиен център, че даже и летище си има. Според източник, заслужаващ доверие (защото е диспечер на кулата) летището обслужва около 120 полета дневно. Забелязва се, че в града влизат пари, но все пак си е соц.-провинция.
Според мен има две забележителности — едната е църквата до централния площад (забравих й името, но е страхотно красива). Иначе горно-оряховци си имат и „Камъка“ — скалата над града, която даже е и осветена нощно време.
След няколкодневния престой тръгнахме отново за морето. Предпочетох пътя през Попово — пътят е минимално по-дълъг от другия (през Омуртаг), но пък е доста по-добър — ремонтите ги правиха преди една-две години и в момента се стига по-бързо.

И така в един слънчев ден ден стигнахме в Албена

Албена е готино място

Чувал съм че през 60 те години са изсипали не-знам-си-колко тона пясък на брега, за да получат този великолепен плаж върху блатистия бряг и да построят хотелите. Блатото и сега е защитена територия.
Самият комплекс беше приватизиран цял в началото на 90-те и това май го спаси от строителния ужас на Златните и Слънчев бряг. Мисля, че в Албена са построили не повече от два-три нови хотела оттогава, което трябва да ви кажа е СУПЕР. Има хора, но няма блъсканица; на плажа човек може спокойно да се опне — и да не се налага някой да му ходи по главата. И има място за собствения чадър и може спокойно да си почине.

Хотелът. Бяхме избрали хотел Елица. Намира се точно на плажа и е един от стъпаловидните хотели, които винаги ги има на снимките от Албена. Като влезете в Албена — тръгвате първо напред, като стигнете първото кръстовище, свивате вдясно и веднага след това вляво по пътя край гората — карате вече само по пътя — той ще ви отведе покрай „Боряна“, „Нона“ и веднага след „Нона“ е „Елица“.
Хотелът, както казахме, е на плажа, зад него е гората — там можете и да паркирате и колата ще бъде на сянка.
Нас ни настаниха на предпоследния, девети, етаж — с великолепна гледка към морето. Строго погледнато — всички стаи са с изглед към морето, но пък от деветия етаж се вижда и морето и има изглед и над върховете на дърветата.
Стаите са със стандартен набор удобства — за съжаление, не съвсем нови. За плажен хотел — стават, но можеше да са по-нови — и мебелите и банята. Не са вехти, примерно са 5—6 годишни, но са прилични. Иначе е много чисто е и всеки ден чистят и по стаите и по коридорите. Само оборудването не е съвсем ново. Другото, което не ми хареса в стаите беше размера им — имаше място само за трите (2+1) легла и за масата с телевизора.
Иначе — имаше си климатик, френски прозорци към балкона и великолепна гледка.

Най-важното и най-хубавото на хотела все пак си е плажът! Четох някъде, че максималната ширина на албенския плаж е 120м! И наполовина да е — все си има място, къде да се излегне човек в предиобедна дрямка, следейки само малките принцеси да не навлизат прекалено много във водата. Абе, тия малките, как имат сили да не излизат по 2 часа от морето?!

Едно малко отклонение: имам спомен, когато ходехме с наш’те на море, че те сравнително свободно ме пускаха във водата (имам готини родители:-). Един път, вече голям, бях командировка по морето, и отидох на плажа (дали беше на Дружба, не съм сигурен) — и бях свидетел на следната садистична сцена: една, явно, баба, беше оставена да надзирава невръстния си внук (8—9 годишно момче), който, естествено, се беше оборудвал с някакви уреди за плуване, и само напираше да влиза във водата. Беше точно като развързан софиянец, дето цяла година е ходил на училище, борил се е с всякакви задръствания, тролеи и автобуси, има шестици и в даскалото, и в Алианса, и ходи да свири на цигулка, и се справя добре с ежедневните задачи. Желанието за свобода просто извираше от него.
Баба му (не беше дърта много) беше нахлупила една червена шапка с огромна периферия и, придържайки я с ръка, застанала там, където водата не стига — му викаше непрекъснато „Пепииииии, излез от водатаааа!“, „Пепиииии, ще настинееееш!“
И това на фона на свободно шляпащите германчета, чийто родители, за радост, не разбираха за какво става дума.

За щастие юнакът не се връзваше много, но на мен ми стана страшно неудобно и криво за българските деца и за малкото свобода, която им дължим.

Тогава, още ерген, без никакви планове за семейство, се зарекох, че на моето дете, тази свобода ще му бъде осигурена. Не, че не съм цербер към малката и ми се струва, че я държа строго, но….поне в морето се плиска колкото си иска.

Иначе един ден минаваше по любимия ми начин при почивка на море, а именно: спазвайки режима на детето.

Сутрин, след излюпване — отивахме на закуска.

Май забравих да спомена, че закуската и вечерята бяха включени в стойността на хотела? Понеже знам, че ще ме вдигнете на ура, още отсега да ви кажа — полупансионът и в частност шведските маси са доооооста хубаво нещо. Не почвайте сега да ми приказвате за романтиката на намирането на различни малки симпатични ресторантчета — много е гот, ако си с гадже на море и мислиш само за романтика и XXL;-), но за всеки влак си има пътници.

Мен ме кефи да не мисля за ядене и да знам, че мога да си избера каквото си искам и колкото си искам. И откриването на нови места има своето очарование, но поне засега предпочитам сигурността — малката трябва да е нахранена, в това отношение няма шест-пет.

Иначе изборът от яденета, и на закуска, и на вечеря, беше огромен. Имаше поне по 8 вида основни и двойно повече салати на вечеря. Отделно, в някои дни, имаше нечия национална кухня с доста интересни неща. Освен това, всеки ден, един готвач правеше цър-пър на скарата отвън.

Сутрин разнообразието също беше сериозно. Имаше от всичко по много.

Някои наблюдения върху хората — при все, че винаги имаше плодове (освен сезонните праскови, пъпеши и дини, беше пълно и с все-сезонните банани, портокали, кивита и т. н.) руснаците и германците предпочитаха компотите — бях по-тре-сен! Също така набиваха и салати с майонези посред лято, и това — при наличието на пресни доматени-краставицови-шопски и т. н. салати!
Хора — всякакви:-)
Общо взето — нямаше проблем с манджаренето в хотел „Елица“.

След закуска — бегом на плажа за по 2- 3 часа. Бегом е силно казано, защото плажът почваше от вратата на „Елица“. Въпреки, че беше август месец, вече бяха отминали 40-градусовите жеги и ставаше и за по-дълго плажуване. По обед се прибирахме, тате и малката правеха една сериозна сиеста, а мама отиваше на басейна. Забравих да спомена за него, нали? Според мен е безсмислено, на морето да се прави басейн за хотел, който е на плажа. Но при лошо време — таман си идваше. Тогава морето ставаше неприятно, а басейнът позволяваше плацикане.

След сиестата се отправяхме на

разходка към центъра на Албена

да дадем някоя паричка на батковците, дето са живи статуи, или да се повозим на моторницата за деца или да поскачаме на ластиците. Цените като цяло са типични за такова място (морски курорт) по това време (върховия сезон).
Или с една дума — брадва. Но…има един трик, естествено;-)
Трикът естествено е в това, че трябва да питате на български колко струва еди-какво-си. Обявената в ценоразписа цена, в общия случай, пада двойно. Цените са еднакви за всички, но ако можете на прочетете свободно и на глас настоящия текст — е твърде вероятно да ви направят или 50% отстъпка, или за същата цена да ползвате двойно по-дълго време съоръжението. Доводът на съдържателите на различните увеселения за тази отстъпка е: „Уф, да си поговоря малко на български, че с тоя румънски, дето почнах да го приказвам…„;-)

Да, освен традиционните немски/руски туристи, това лято беше пълно с румънци по Албена. Срещаха се холандци, малко чехо-поляци и, невероятно, според мен, но факт — французи! Не бяха много, но все пак всеки ден виждах няколко френско-говорещи и френско-изглеждащи семейства.

Е, имаше и българи — не толкова, колкото примерно има в Мармарис, но колкото за цвят — имаше. Не приличаха на тези наши сънародници, във всеки случай. В хотела, освен нас, имаше още две семейства българи. Останалото бяха немци и руснаци, като имаше и едно босненско семейство (чух ги да говорят сръбски, и видях колата им на паркинга)

След разходката се прибирахме за поредната вечеря и чакахме шведите да дойдат;-) А после вече отново излизахме на разходка за малко или повече — и се прибирахме да спим.

Номерът с дискотеките — вече (или все още?) не върви при нас. Мама и тате ги мързи вече (особено тате), а малката — още не знае какво е това. Всичко с времето си — приготвил съм си пушка;-)

Какво може да се прави при лошо време или, ако не ви се ходи на плаж, и имате собствен транспорт (то може и с маршрутки или по друг начин да се придвижвате, но личната кола си е лична кола)? Можете да идете до:

  1. Делфинаруима — Варненският делфинариум е добра атракция за децата, но, за голямо мое съжаление, представлението от година на година става все по-скучно и по-скучно Освен на водещата на шоуто, която няма да обсъждам, че ще почна да ползвам нецензурни изрази, това се дължи до голяма степен и на поколенчески причини, т. к. опитните делфини са пенсионирани и вече не играят, а младите още не са се научили. На тазгодишното представление практически само един делфин е играл — останалите, или са стари вече, или са още бебета. Другото, което ме дразни, е слабата организация по продажбата на билети. Предварителната продажба е невъзможна (мога да си представя причината за това — самите делфини), но това води до километрична опашка час и нещо преди представлението. И като прибавите към това и факта, че като е лошо времето — всички от околните курорти се сещат за Делфинариума — адът става пълен.
    Цени: тук вече почва да става забавно, т. к. цените не са обявени никъде, нито на касата, нито някъде другаде. Като поседите малко на опашката ще разберете интересната истина — 8 лв за възрастен, говорещ български и 20 лв за възрастен, не говорещ български. Как се определя това ли? Ами по преценка на касиерката. Ако ѝ кажете „Може ли един голям и един за детето“ — тя ви дава 1 червен и 1 зелен билет (чийто цени съответно са 8 и 6 (май) лева). Ако същият въпрос звучи „Пожалуйста (Bitte), два билета (‘zwei Karten’) — один для взрослого и один — детский“ („ein fuer Erwachsenen und ein fuer das Kind“) — тя ви дава 1 жълт и един син билет — на цени съответно 20 и 16 лева.
    Така че — учете български, деца, много е полезно.
    Малко пояснение: детските цени и точните цветовете може и да не са верни (не ги помня точно), но че цветовете са различни и че цените за големи са по 8 и по 20 лв съответно за българо-говорещи и българо-не-говорещи — в това съм сигурен. И в двата случая детските са по-евтини, но колко точно — не помня
    На Албена практически също има различни цени за българи и не-българи, но там поне ти казват — за този билет се возиш два пъти, а не, както е в Делфинариума — с разноцветни билети с различна стойност, което е чиста проба расизъм. (не че не се възползвам от него;-)
    Но ние даже и не успяхме да си купим билети (така и не можах да стигна до касата за 45 мин висене на опашката) — моите две любими жени в крайна сметка се изтипосаха пред чичкото, дето проверява билетите, дадоха му 10 кинта и влязоха. А на излизане им подариха балонче. Пък аз се разхождах из парка наоколо, докато те се забавляваха.

  2. Балчик – Намира се на няколко километра от Албена и е много хубаво място, ако човек реши да си направи романтична разходка по крайбрежната улица вечерно време и да си почине от албенските цени.
    Вечерно време, все още могат да се намерят свободни места за паркиране за без пари, въпреки, че и Балчик не беше подминат от застрояването — но все още не е в ужасните мащаби на Несебър и Созопол.
    Доскоро обичахме да ходим и до Ботаническата градина. Откак цената стана 10 кинта — се въздържам. Наистина е красиво място и човек трябва да я види поне веднъж, заедно с двореца на румънската кралица, но цена от 10 лева е прекалена. Според мен справедливата цена е 5—6 лева.
    На крайбрежната улица има едно малко изложение на екзотични животни — държат го няколко ентусиасти — природолюбители — не го изпускайте, ако го видите. Не е зле.
    В Балчик човек може да си спомни, че една ресторантска сметка за 2+1 за вечеря може да бъде и под 30 лв. На крайбрежната улица имаме един-два любими ресторантас маси над водата, в които обикновено си поръчвам акула по балчишки — пръстите да си оближеш. По принцип риба ям рядко, но тази си струва риска;-)
    Друго любимо място в Балчик ми е пристанът — идете вечерно време до там и погледнете към брега: светлинки, светлинки, светлинки.

  3. Калиакра – великолепно място! Наша милост, както пътува из България от малък, така и не беше ходил на Калиакра преди да направи 34г. И когато отидох – останах очарован. За да идете до там от Албена, трябва да си отделите един цял следобед. Разстоянието е около 60-70км (който знае точно – да ме поправи). От Албена се взима пътя за Добрич и при отклонението за областния център продължавате по международния път за Дуранкулак. Пътят е в много добро състояние и позволява натискане на газта. Тихомир е писал много хубаво за Калиакра, затова ще добавя само няколко детайла. Пътят минава през модерната в последно време Каварна – ако ви се ходи на по-провинциално море – бягайте натам, докато е време. След година–две и там ще е презастроено. След като подминете рок–столицата на България минавате през едно село и вече след него са още километър–два, които свършват на един паркинг. Плаща се на кола (цената беше лев или два). Зарязвате колата и, леви–десни, отивате към носа. Минавате през остатъците от портата и крепостната стена и по една неширока пътека можете да стигнете до самия нос. Покрай пътеката има малка пещера, в която има историко-археологическа експозиция за Калиакра (по стените гнездят лястовички). Ходенето встрани от пътеката е забранено и опасно – стръмно е доста.
    На самия нос има миниатюрен параклис и една от най–великолепните гледки в света.
    На самия нос има миниатюрен параклис и една от най-великолепните гледки в света.

  4. Аладжа–манастир. Намира се на 10—12 км от Албена и на около километър от Златни пясъци. Забележително място. Предполагам, че не е най-интересния скален манастир в света (че даже и в България май има по-интересен в района на Русенски Лом), но заслужава посещение. В гъстите гори над Златните, в едни скали са изсечени монашески килии и параклиси през не-помня-кой-век. За пореден път се убеждавам, че манастир на грозно място — няма.

Но все пак най-хубавото забавление на море си остава плажът!

Дните си отминаха, навалицата копа пясък, строи замъци, ходи на разходки и успя да почернее като същи негър. Но, както каза Швейк — „Всему прекрасному приходит конец“. И така един ден си вдигнахме гълъбите и си тръгнахме за София. Почнах новата работа един ден след като се прибрахме. Между другото — София през август също е приятно място — няма никакви задръствания (поне там, където аз карам кола)

Плюсове и минуси на почивка в Албена:

  1. Истински хубав плаж — плюс

  2. Умерена навалица (в сравнение с други места из българското Черноморие) — плюс. В сравнение с Гърция обаче е минус (то в Гърция си е напълно безлюдно)

  3. Цивилизация — за мен е плюс. Приемам, че за друг това би бил минус

  4. Цената — леко висока, но все пак в рамките на справедливото. С други думи-цената заслужава това, което получаваш, но може да бъде мааалко по-ниска. За нас тримата, да не ви излъжа, но след 10% ната отстъпка за ранно записване, мисля, че излезе към 1400 лв за 7 нощувки на полупансион. Има вариант тази цена да бъде и по-ниска: мои колеги — македонци (и те 2+1) си направиха резервация за същия период в хотел „Лагуна“ (малко по-обновен и по-близо до центъра на Албена хотел) при същите условия (закуска и вечеря за 7 нощувки) за около 900 лв. Само, че резервацията я направиха през туристическа агенция в Скопие. Така че, може да се помисли и за един такъв вариант. Разходете се до Скопие (190 км от София) и си направете резервацията от там. А, да — колегите живеят в София и са български граждани.

  5. Мога да се разбирам с персонала на български — на почивка това е плюс. Не че ми пука на какъв език си общуваме, но вари го, печи го — на родния ми е най-лесно.

  6. Няма много българи сред другите курортисти и не се налага да се запознаваш с никого. Едно от нещата, които не знаете за мен е, че съм темерут, така че последното е сериозен плюс. И най-важното: не се налага да слушаш чалга – никъде не се чува из Албена!

  7. Закуска и вечеря, според мен, е най-добрия вариант при почивка. Пълен пансион или all inclusive ми се струват излишни. Съвсем без закуска или вечеря? Не е зле, ако си на 20 и се грижиш само за себе си. Компромисът HB — като че ли е най-добре за хора, в моята ситуация

  8. Персоналът — учтив. Това е плюс. Оставете им, като си заминавате, някакъв бакшиш. Взимат едни смешни заплати и се изхранват само от това. 10—20 кинта за седмица на камериерката, дето всеки ден ви чисти стаята, биха били добър жест. Може и повече, но всеки си знае. В ресторанта също можете да оставите нещо на сервитьора, дето ви носи бирата (алкохолът и бирата не влизат в цената и се поръчват; цената е примерно 2—2,50 лева за голяма бира). Абе, като цяло — бакшишите смазват много скърцащи врати. Давайте ги. (но само заслужено!). За сума от 2-3-4 лева на ден (общо разпределение на всички бакшиши за цялото време) — можете да получите повече, отколкото за 2500 лв дадени на куп на туристическата агенция.

  9. Разстояние от София — 490 км. Доста са и го разглеждам като минус, поне докато не се измислят евтини полети или наистина бързи влакове до Варна. Поне 6 часа са — не съм Фитипалди и не искам да бъда, но до Халкидики се стига по-бързо, а и пътят до Касандра е от порядък по-добър от варненския. Под секрет ще ви кажа — магистрала до Варна няма да има преди пенсия.

  10. Времето — плюс. На Албена не може да стане убийствено горещо, като в Гърция.

  11. Албена има собствен сайт, чиято резервационна система работи — това е несъмнен плюс.

Май това беше. Приятно изкарване!

Снимки ще кача, когато стигна до Комитата, за да ми ги сканира. Това, което отново едва ли занете за мен е, че ползвам нормален фотоапарат с лента:-)

   Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Една почивка на Албена”

  1. сашо каза:

    точна така с кеф си изкарах но само с жена ми кола и бира си вземахме от павилиона с цигари цени като в пловдив кеф .
    бчх 2000 -та цена на ден 30 лв.

  2. […] Тази мелодийка ми се въртеше в главата, докато обмислях в началото на лятото къде да заведа домочадието на лятна почивка на море. Естествено имаше сериозна дискусия вкъщи – малката държеше да ходим на Албена, докато ние с любимата искахме нещо друго (не че на Албена е лошо, просто миналата година вече бяхме там. […]

Leave a Reply