ян. 08 2009

На Холандия с любов – част първа

Пътеписът в тези безгазови дни да обърнем поглед към една от най-трудните като прирдони условия страни в Европа — Холандия. Досега Холандия сме я разглеждали по-скоро мимоходом — разказът на Атанаска ще ни разведе подробно из Нидерландия. Приятно четене и топъл ден!

На Холандия с любов

Холандия не е нито толкова далеч от България, нито вече така непозната за българите. Всеки ден от София за Амстердам пътува самолет и три месеца предварително билетите за всеки ден са изкупени! От Амстердам за София също има ежедневни полети. Но… Самолетите оттам се връщат полупразни.

Какво толкова тегли българина към тази неголяма държавица в Северозападна Европа? Това ли, че нашите светкавично забогатели парвенюта водят там любовниците си, за да ги обкичат с диаманти? Или желанието да се опита прословутата лека дрога — канабисьт -без да се криеш, легално, като бял човек? Или да поседиш вечер под така наречените „червени фенери“? А може би да си купиш оригинални холандски грудки за черни лалета? Или да видиш влюбени гейове да се държат за ръце и да се целуват по улиците?

Представите ми за Холандия стигат само до тези мътни щрихи. Много скоро обаче щях да си отговоря на цели купища от въпроси за нея. Трябваха ми само десетина паметни дни, един старинен кораб, дузина украинци и неуморната рускиня Наталия Грос.

Беше ми щукнало да изхарча единственото си символично като сума наследство за поредното си пътешествие. А нещо отвътре все ме тегли към круиз. Проучвам туристическите сайтове, но нищо не ми грабва вниманието. Ето едно плаване по Средиземноморието — интересно е, обаче аз вече съм била в повечето пристанища от програмата! Друго пътуване е с непознат маршрут, но не ми е по джоба. Трето пък е с лайнер за…5500 туристи. Да се разминавам по палубите всеки ден с едно голямо село? Не, благодаря…

Изведнъж мотото се набива в очите ми: „Тюльпан круиз“! Обиколка по моретата и каналите на половината Холандия през полета с лалета, посещения на над 10 екзотични селища и плаване до остров в Северно море! Цената е повече от изгодна, а програмата — многообещаваща.

Маршрутът на екскурзията

Холандия.

Това е мястото, което трябва да видя след Париж, Лондон, Берлин, Брюксел, Източна Европа, Италия, Испания, Балканите… Бяха ми казвали, че е изумителна и необичайна държава, различна от останалите в стария континент. Ето възможност! Да, но… Предлагаше я украинска фирма, а я осъществяваше в съавторство с двама холандски партньори. Как да се доверя на непознати, с които ще контактувам само по глобалната мрежа? Рядко ли са измамите от туроператори, които си срещал лице в лице, гледал си ги и те са те гледали очи в очи? Напоследък украинската мафия май засенчва и българската… В крайна сметка със сестра ми решаваме: Бог дал, Бог взел тези пари! Да става каквото ще: записваме се! Ако ги изгубим, най-много…да прескочим една екскурзия…

Е, разбира се, аз правя всичко, каквото може. Намирам украинка в България, която изпраща свои близки в Киев да проучат туроператора. Получаваме потвърждение: фирмата съществува и в офиса й всичко изглежда нормално!/То пък какво ли можеше да помогне това!/. Моля българката Мариана, която живее в Холандия, да се свърже с холандските партньори на Киев и да провери какви са и наистина ли ще осъществяват такъв круиз? Отговорът й е: фирмите са много сериозни, плащай смело!

И така, започвам оживена електронна кореспонденция с Киев. Обсъждаме условията, преговарям за цената, подготвят ни договор, подписват го и ни го пращат по пощата. Изплащаме вноските и на 4 май към 10 ч местно време кацаме на амстердамското летище Схипхол (Schiphol). Групата от Киев трябва да пристигне тук в 13 часа.

Ще дойде ли някой или ние със сестра ми ще си останем с едното голо пътуване от София до Амстердам и обратно? Сърцето ми се свива, но и двете отбягваме коментари по темата. Решаваме сами да започнем холандското си приключение и без бавене тръгваме към града, за да се върнем преди един след обед. Шипхол е ако не най-голямото, както мисля, че съм чела, то е едно от първите европейски летища по натовареност. Огромна е площта му и е интересно, че в него се влиза и излиза само през един-единствен вход. Избегната е досадата да се луташ и губиш от един терминал към друг, както става почти навсякъде другаде по летищата. Ясно видими и разбираеми табели дават пълна информация за всичко, а движещите се пътеки, стълби и асансьорите водят нагоре-надолу човешкия мравуняк, без никъде да се образува задръстване или блъсканица. Тук има ресторанти, магазини, кафета, хиляди седалки за посетителите, дори изложбена зала — в момента с картини на Рембранд, но никъде не се струпва навалица, която да пречи на движението.

На всеки 10 минути под летището минават влакове от и за столицата и пътуването до центъра й трае 20 минути. Докато стъпим от елеватора на перона и двуетажен сребрист влак спря пред нас. Вътре е чисто, седалките са облечени в светлосив плюш, а изглеждат непокътнати. Сядаме и веднага се обръщам към двамата младежи насреща с източни черти на лицата: къде да слезем в Амстердам, какво да разгледаме набързо? Оказват се много отзивчиви и информирани японци, разгръщат пътеводители и ни сочат на карта кратък маршрут. Когато разбират откъде сме, казват: А-а-а, Кото-ошу; ки-се-ло мли-ако…

От Централната гара, след 10 минути пеша по най-известната улица Дамарк, сме в

сърцето на Амстердам — площад Дам

В дъното му е кралският дворец, насреща-странен паметник, приличащ на мемориал, вдясно Новата църква, а ввляво — Музеят с восъчните фигури на Мадам Тюсо. През улицата срещу него — магазин за диаманти. А! Не го ли показаха този магазин преди време по телевизията в България? Нали тук някъде гръмнаха „картофения бос“ Косьо Самоковеца? Вероятно минути преди това щедро е ощастливил вътре поредната Цеци… Милионер! Ама мъртъв…

Преди да тръгнем за Холандия прочитам в един форум следния възглас от българин, живеещ там: „Ей, хора, спира ли да вали в тая държава!“. Някъде пише, че пролетта тук е хладна и дъждовна, а дневните температури стигат едва 12—13 градуса. Помъкваме якета, дъждобрани, чадъри, сака,фланели, ботушки и затворени обувки. На 5-ти май обаче времето е горещо като през лятото в Бургас. След леката бърза разходка, удивени от центъра на Амстердам, изпиваме навън по една божествена бира, хапваме порция едро нарязани, топящи се в устата пържени картофки с прекрасен, непознат вкус и тръгваме обратно за летището.

Минутите едва се точат, но още преди 13 ч виждам красива руса девойка и висок, строен мъж да приближават изхода, откъдето трябва да пристигнат украинците. В ръце държат табела „Тюльпан круиз“. Е, отдъхвам си, това вече е нещо обещаващо. Отивам при тях и се представям. Това са рускинята Наталия и холандецът Мартин. Те чакат групата от Киев и са предупредени, че ние двете идваме от България по-рано.

Пристигат само 12 украинци. За да се оформи тази група, в нея са се включили шефката на туристическата агенция и туроператорката, на която 3 месеца късах нервите по електронната поща. На част от записалите се за екскурзията…не им дали визи./ Може и да си имат мафия хората, но явно си отварят очите по границите!/

Само след минути автобус вече ни води към първия пункт от нашето пътуване.

Трябва да се качим на кораб, с който ще плуваме по моретата и каналите на Холандия. Започва едно паметно пътуване, което впоследствие заема статута на перла в короната сред моите туристически митарства. Мервам термометър на една крайпътна сграда: жегата е 32 градуса! Наталия казва, че такава температура през пролетта тук е нещо нечувано и невидяно до сега! Така беше през цялата ни екскурзия. Добре, че носехме потници и тениски — да ги обличаме под фланелите, ако се измокрим или не можем да се стоплим. Скоро нахлузваме чехлите за баня, заголваме плещи, купуваме си бермуди от първия супермаркет, а в куфарите ни се оказват и банските костюми — и се връщаме в България с майски слънчев загар!

Ще уточня, че Наталия не е само екскурзовод. Обяснява ни, че длъжността й е „придружител“, квалификация, за която в Холандия се подготвяш специално и полагаш нужните изпити. Омъжена е тук от 7 години, живее в гр. Утрехт, със съпруга си имат агенция за предбрачна подготовка, но тя се занимава с много други неща: след тежки изпити е придобила лиценз за преводач от руски и холандски; наемат я и за придружител на туристически групи в и извън Холандия.

Две холандски фирми се грижат за нашата екскурзия. Капитанът Витце фон Линген и съпругата му — швейцарката Евелин, са собственици на

кораба Succex

и организират пътуването. Морският съд е старинен — създаден е през 1909 г и сто години е използван за превоз на насипни товари. Семейството го купува, преоборудва го и го превръща в луксозен туристически съд. Дължината му е около 40 м, ширината — около 7 м.. Развива скорост до 10 възела. Има каюти с 28 легла, но събира до 40 човека. Движи се с дизелов двигател и с платна — когато има вятър…

Корабът Succex

Фирма „Cuisin Martinik“ се грижи за изхранването и програмата ни. Собствениците й са Мартин и Моник Гринберг и Дитер Бартлет. Мартин, който ни посрещна на летище Шипхол и Моник са брат и сестра, Дитер е мъж на Моник, но живеят без брак. Тя е 6—7 години по-голяма от него. Имат три деца, едното не е на Дитер и се е появило когато той е бил едва 15-годишен, но сега е изключително грижовен баща и на него, казва Наталия. Мартин е бивш полицай, а Дитер е бил готвач на полицейските ВИП персони в Амстердам. След раняване полицаят напуска, прави своя фирма за кетъринг и Дитер се присъединява. Готви божествено! Храненето е по пет пъти на ден:закуска, обяд, вечеря и между тях — два пъти кофи тайм — преди обяд със сладкиши, след обяд с мезета. Сьомгата, сельодката, бялата риба, кралските скариди и всевъзможните холандски специалитети, приготвени от Дитер ми докараха 4 кила отгоре… На масата винаги има бяло, розово и червено вино, а в салона — кран за леденостудена наливна бира — всичко това включено в стойността на екскурзията.

Само Витце и Дитер са с нас на кораба, с тях плава и юнгата Кони — германска девойка. Момичето харесало моряшката професия и всяка година се хваща на работа на кораба Succex за по няколко месеца. Жената на капитана с двете им внучета и на Дитер с трите деца идват често вечер при нас, защото накъдето и да пътувахме, пристанищата все оставаха близо до града, в който живеят — Холандия е тясна, длъгнеста държава.

В следващите десетина дни живеем като в приказка.

С общо 14-те туристи и най-вече с нас, двете българки, се отнасят като с кралски особи. Наталия е на разположение 24 часа в денонощието и ни разказва най-подробно за държавата: историята, географските подробности, икономиката, бита, образованието, нравите и обичаите, социалната политика — всичко, за което питаме или тя преценява, че трябва да узнаем.

Холандия или както е правилното й наименование Кралство Нидерландия, е неголяма държава.

Площта й е близо три пъти по-малка от площта на България. Но тук живеят над 16 милиона души, което прави страната една от най-гъсто населените в Европа — с около 400 жители на кв. километър/за сравнение — в България гъстотата е около 70 ч/кв. км./. Половината от тази „ниска земя“, както се превежда името й, е на по-малка от метър над морското равнище, а близо 1/3 е до 6 метра под него. Малката територия и лесният достъп на водата към сушата стават движеща сила десетилетия наред държавата да прилага уникални методи за защита от настъплението на водните стихии.. С високотехнологични съоръжения и сигурни прегради, наречени диги и дамби, холандците отвоюват километри нови територии от водата, насочват я по добре структурирана канална мрежа или елиминират опасността от пагубни наводнения. Със сложна шлюзова система водните канали служат за транспорт и до най-отдалечените кътчета на страната. На пресушените площи, наречени полдери, се разрастват населените места или се развива земеделие.

Държавата е конституционна монархия начело с настоящата кралица Беатрикс. Три големи реки: Рейн, Ваал и Маас, се събират в общо корито малко над гр. Ротердам и разделят страната на Северна и Южна Холандия, съответно насочени към Северно море и към Белгия. Знае се, че на юг живеят католици, а на север е общността на протестантите.

Освен холандската територия с прилежащите ѝ пет острова в Северно море, автономни територии под юрисдикцията на кралицата са и островите Аруба /Опaaа, Pоли Пантев? И той милионер, но и той… Избрал Холандия, де!/ и Холандските Антили в Карибско море.

И така,

плаването ни започва от Енкхойзен

— чуднокрасив пристанищен град, прорязан от канали. Бил е пристанище е на Южно море, което вече не съществува. Преди време то е било отделено със специални съоръжения от Северно море, почти цялото е било пресушено и на това място се е появил сладководен залив! Минаваме край старинна кула, която преди векове е била затвор, а сега се използва от градската администрация Наоколо всичко изглежда нереално, като на картичка: небесносиня вода, зеленина и цветя, окъпани от слънце странни, нешироки, издължени и разноцветни фасади, стотици лодки и корабчета и кораби, обикновени по-малки и по-големи яхти и модерни, пищни такива: с палуби на няколко етажа, със сателитни чинии и пеленгатори.

Кулата на Енкхойзен

Корабът се плъзга почти безшумно по каналите. Навсякъде водата е бистра и чиста, а около бреговете зърваме водоплаващи птици, които не се плашат от разминаването с нас. Акостираме в заливите на

неземно красивите градчета Хорн (Hoorn), Волендам, Моникендам

Нямам думи да опиша изяществото и колоритът им. Навсякъде тесни островърхи, пъстроцветни по-малки или по-големи сгради, но всяка фасада е оформена по различен начин. Някои завършват с обикновен алпийски наклон, други — с фигурални извивки и впечатляващи фронтони.

Изгледи от колоритната Северна Холандия

Стопаните поставят цветя отвън по или пред фасадите и задължително отвътре на прозорците

по уникален начин, с такава богата фантазия, че никъде украсите не се повтарят. Най-често къщите са с входна врата и един или два прозореца до нея. По традиция тук завеси не се слагат. Холандците се считат за много открити хора и липсата на пердета означава: гледайте, нищо нямаме да крием. Разбира се, никой на никого не наднича през стъклата. Правим го само ние, туристите, защото е необичайно и интересно/Сигурно заради такива като нас вече има изключения!/. Видяхме как около 18 ч семействата спокойно вечерят /на това тук му казват обяд/, а преди и след това четат или гледат телевизия, разговарят си, без ние отвън да ги впечатляваме. А друг по улиците не се мотае, рядко срещаш някого — да не кажа никога, и ако аз съм вътре, непременно ще се облещя: що за странни птици щъкат без работа насам-натам?

Най-често домовете в тези градчета са двуетажни. Долу има една стая с ширината на фасадата — 5—6 м, но е дълбока десетина метра — до вътрешния двор. Това е просторната дневна, много стилно обзаведена — семпло, без натрупване на мебели. Вътрешна стълба води към две спални на горния етаж. В дома се влиза направо от улицата. Целогодишно холандците ходят из стаите с обувките.

Улиците са застлани с някакви цветни павенца, равно подредени и с нищо не подсказващи, че някога са се размествали, след като кой знае преди колко години са били набити в земята. Тъй като почвата под тях е песъчлива и отцедлива, тук кал няма! През вратата, прекосявайки дневната към двора, се прибират

велосипедите — основното превозно средство на холандците

При 16-милионно население, велосипедите са над 30 милиона, казва Наталия. А капитан Витце добавя: в моето семейство имаме три велосипеда и две коли. Всички ги карат: малки, големи, млади, стари, бременни жени и родители с децата си. Те се раждат върху велосипед, гласи популярна шега. И още: преди да проходят, децата се научават да карат колело, а в училище много сериозно ги обучават на правилата за движение. Обозначени алеи навсякъде осигуряват път за колоездене. Наталия ни предупреди да внимаваме, като ги пресичаме, защото „автомобил може да не ви блъсне, ще спре да ви изчака, но велосипедист — никога! Той е с предимство!“.

Превозното средство е най-разнообразно и често много странно на вид: теглещо количка, бутащо такава, с една или няколко допълнителни седалки, с чифт или повече педали, с платформи, с ремаркета…. На велосипед видях да пренасят матрак и дори хладилник! Казват, че холандците са пестеливи хора и не пръскат парите си на вятъра. Затова не сменят овехтелите си колелета, а ги карат до разпад. Но в едно градче на някаква витрина видях колело с цена 3800 евро! Значи и такива си купуват!

Споменавам за пестеливостта на холандците и се досещам за шега, която ни подхвърли Наталия. Холандия и Белгия са съседни държави и от Брюксел до Амстердам стигаш за няколко часа с влак. Обозначени граници вече няма в тази Европа, както се знае. Как се разбирало, че вече не си в Белгия, а си в Холандия? Ами по изпраните парчета тоалетна хартия, защипани на просторите да съхнат… За българите все още е най-малкото смешно някой да си афишира пестеливостта. Но холандците казват: при нас всичко е малко: и земята ни, и ресурсите ни, затова сме длъжни да ги употребяваме разумно. Сутрин и на обяд — в къщи или на работа, те хапват студени или претоплени сандвичи. Вечерята — задължително в 18 ч за цялото семейство — както споменах, тук се нарича обяд и тогава вече се консумира готвена храна /Наталия:“Шокираше ме бързината и организираността, с която жени, работещи с мен в магазин до 18 ч, до 17,55 ч. обслужват търпеливо последните клиенти, изпращат ги с усмивка след минута и като хали се втурват да приключат с касата, спускат външните щори, заключват вратите и точно в 18,00 вече крачат съм домовете си“/. Но се консумира пак без излишно разточителство и преяждане: много зеленчуци и отбрано месо. Прясното мляко се пие от всички нон-стоп — през целия ден! Счита се, че това допринася за снажния ръст на холандците.

Те са разумно пресметливи и когато канят гости. Ако получиш такава покана, си длъжен да запиташ: ще ядем ли у вас? /Не мога точно да възпроизведа питането, разяснено ни на руски, но смисълът му е такъв./ Защото ако си поканен около 18 ч, е почти сигурно че ще ти дадат вечеря/обяд, де/. Ако обаче часът за посещението е след 18,30 — гаранция няма! След 19 ч вече пък е направо абсурд да очакваш ядене, най-много на масата да има малки съдчета с ядки, бонбони и дребни сладки. Ако имате среща около 20 ч, знай, че веднага ще излезете да се забавлявате в заведение и няма значение кой кого е поканил: всеки сам си плаща сметката. Като се омъжих тук, разказва Наталия, ми беше адски неудобно да отварям дума за храната. Но като погладувах през няколко гостувания, се научих и сега спазвам „етикета“-питам. Ако се готвиш да гостуваш някъде, но внезапно на теб ти дойде гост и, за да не го оставяш сам, заведеш и него, домакините обикновено казват с извинение, но без свян: съжаляваме, не очаквахме допълнителен човек и сме приготвили точно порции/допълнително няма; и за госта няма!/.

Една сватба в Холандия излиза около 10—15 хил. евро

и който е решил да прави такава, години наред пести усилено. /Заради непосилния разход в Холандия все повече двойки живеят в установено съжителство, но без брак. Не е само това: за самотните майки има по-вече социални придобивки, пък и разводите не са евтини!/. На сватба се канят няколко кръга роднини и приятели. Някои — само в дома на близкия им младоженец или младоженка — да ги изпратят, другите — в гражданското, третите — на празничната трапеза и обикновено те са само най-приближените — от двете семейства. Докато свикне и с това, на Наталия й било страшно обидно, че получава ограничен достъп до тържествата на, според нея, доста близките й нови приятели и приятелки. Но в крайна сметка се научила да разсъждава като холандка: разбира мотивите и никого вече не упреква.

На фона на това

изпъква ярко една симпатична черта на холандците

Те са уважителни и състрадателни и ако разберат, че макар и с едно евро си по-беден от тях, но си в нужда, без да се колебаят щедро ще ти предложат помощта си. Само да не си помислите, че някой нарочно се изкарва беден — или обратното, афишира състоянието си! Тук всички се държат с достойнство и естествено: не е прието да се парадира с богатство, с облекла, имоти или имущество — било проява на лош вкус /Ах, Поли, ах Самоковецо…/! Всички се считат за равни, затова казват: ние говорим на Вие само с кралицата!

Продължението:

На Холандия с любов – част втора>>>

Автор: Атанаска Русева — Бургас

Снимки: авторът и предоставени от нея

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “На Холандия с любов – част първа”

  1. Pakita каза:

    С нетърпение очаквам продължението 🙂

  2. irenako каза:

    Интересен начин да обиколиш Холандия. Дай повече подробности за украйнската/холандската фирма. И пиши повече за градчетата, които сте посетили:)

  3. Стойчо каза:

    Продължението ще се появи всеки момент – имайте търпение:-)

  4. Мария каза:

    Много ме заинтригува този разказ. Страхотен начин да се разходиш из една държава. Присъединявам се към irenako с молба за повече инфо за фирмата- организитор.

  5. Атанаска каза:

    Ще ви кажа точно като Наталия: Подождите! Я сейчась все расскажу!

  6. […] с втора част от пътеписа за Холандия. Вече видяхме Хорн (Hoorn), Волендам и Моникендам, а днес ще видим и Амстердам. Приятно […]

Leave a Reply