Египет – древен и мистичен

Един разказ за впечатленията на една дама от Египет. Приятно четене:

Египет — древен и мистичен

Години наред, може би почти целия ми съзнателен живот, мечтаех да посетя тази държава, изпълнена с толкова мистика, история, фараони и храмове. Една култура, един различен от нашия свят. Ден след ден времето минава и мисля, че е крайно време да споделя това незабравимо изживяване за мен.

Няма да преувелича, ако кажа, че самата подготовка за това пътуване е започнала преди повече от 5 години.
Проучване на фирми, пакети на екскурзии, различни варианти, които да обхванат всичко онова, която трябва да бъде видяно в

Египет

Е, след като туристическата агенция вече бе избрана, както и пакета, включващ обиколка на цял Египет, който бе нещото, което аз исках, без много колебание, багажът беше приготвен. Получих и предварителен инструктаж за нещата, от които да се пазя и много да внимавам, за който ще спомена по-късно.

Пътуване към Кайро:

Полетът беше следобеден. Чисто небе, тук-там облачета и красиви гледки

Полетът до Кайро

Гледката отгоре е несравнима.

Пустош

Пустош, прави като струни пътища, тук-там изкуствено залесени парцели, тук-там някоя къща с басейн, което мен определено ме изуми.

Още от кацането на летището в Кайро човек може да усети духа на Третия свят. Гледката за миг е потресаваща, но след по-малко от 5 минути се взимаш в ръце и продължаваш напред. Все пак за това съм мечтала, няма от сега да се стъписвам.

След паспортна проверка се запътихме към транспортната лента за багажа. Е, тук бе първото по-съществено предизвикателство. Египтяните, или по-скоро арабите, населяващи днешен Египет, си искат бакшиш навсякъде. Това за тях е свещена дума и си е направо ритуал да изнудят един турист за пари. За целта, този сблъсък бе показателен. На част от пътниците им бяха скрити куфарите и просто не се появиха на лентата.

Нямаше ги.

Настана паника, цялата група с куфари, чакайки да излязат тези на двама или трима, на който бяха скрити. Е, в началото и не предполагахме, че са скрити, докато представител от агенцията, който ни посрещна на летището не им каза нещо на техен език, и изведнъж, ей така от нищото, се появиха няколко младежа, с липсващите куфари.

Каква изненада!!!

Те, така „добри“, „намерили изгубените“ куфари, чакаха немили-недраги техните бакшиши. Чиста проба изнудване. Ако Ви се дава, дайте. Въпрос на избор, но за мен това е изнудване.

Е, вече сме в Египет. Така мечтаната дестинация. Натовариха ни багажите на нещо като микробус, отгоре върху покрива бе „багажното отделение“. Потеглихме към хотела. По програмата имаше два възможни и този, в който бях настанена беше Джосер или Zoser.

Малко история: Zoser — така се нарича считаната за първата построена пирамида в Сахара, както и най-старата постройка, все още запазена в Египет. Пирамидата на Фараон Джосер — от началото на старото царство — трета династия.

Пирамидата на Джосер

Улиците бяха впечатляващи

Мръсотия навсякъде, хората ходят почти боси, трафикът на автомобили е непрестанен, пешеходците пресичат на прибежки. Фарове не се ползват — това ме учуди. Карат само на габарити. Екскурзоводът обясни, че ако са с пуснати светлини, при този трафик само ще се заслепяват и тези които са насреща, както и този, който ти свети в задното огледало. Логично, а и трафикът е наистина фрапиращ.

За всички „майстори на пътя“ и голфаджии, мога да кажа, че това е мястото, където човек или се научава да кара кола, или катастрофира всеки ден.

Хотел Джосер

Пристигнахме в хотела, малко зашеметени, малко объркани. Минутка почивка, време колкото да се насладим на гледката от хотела, да измием ръце и преминахме към следващото предизвикателство — посещение в

Египетски рибен ресторант

Начин на сервиране — в малки правоъгълни купички, сервират различни салати, хумос, панирани малки калмари и рибни деликатеси, и какви ли не други вкусотии, на които признавам си, не можах да им запомня имената. Вечерята не продължи много дълго, не повече от час и половина. Ние дори се забавихме много — твърде дълго заемахме масата, тъй като си поръчахме и вино. В подобни ресторанти, който работят с туристически агенции практикуват по типичен Египетски стил — колкото може повече, за по кратко време — като в столова. В момента, в който чинийката ти е празна, не ти носят пълна нова освен, ако не си поискаш. Оказа се, че не е проблем да си искаш, но когато хората не знаят, се замислят — това ли беше? Вкусно да, но изключително оскъдно. Като на дегустация.

Каквото и да е за пиене не влиза в цената от 15,00 $. Преди да поискате нещо от бара, съветвам Ви, питайте колко струва и уточнете цената, която Ви кажат дали е за бутилка, или чаша. В някой от случаите, екскурзоводите не го предупреждават това. За щастие, ние попаднахме на много свеж Египтянин, благодарение, на когото успяхме максимално да усетим духа на Египет. Но за това, в следващата част.

Уморени, но впечатлени от новостите, предизвикателствата, обичаите и всичко, с което сме се сблъскали, се прибрахме по стаите и със сетни сили, по един душ и кратка почивка до сутринта.

Край

Автор: Милена

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.