дек. 10 2007

Египет – древен и мистичен

Published by at 13:37 under Египет,Кайро,Милена

Един разказ за впечатленията на една дама от Египет. Приятно четене:

Египет — древен и мистичен

Години наред, може би почти целия ми съзнателен живот, мечтаех да посетя тази държава, изпълнена с толкова мистика, история, фараони и храмове. Една култура, един различен от нашия свят. Ден след ден времето минава и мисля, че е крайно време да споделя това незабравимо изживяване за мен.

Няма да преувелича, ако кажа, че самата подготовка за това пътуване е започнала преди повече от 5 години.
Проучване на фирми, пакети на екскурзии, различни варианти, които да обхванат всичко онова, която трябва да бъде видяно в

Египет

Е, след като туристическата агенция вече бе избрана, както и пакета, включващ обиколка на цял Египет, който бе нещото, което аз исках, без много колебание, багажът беше приготвен. Получих и предварителен инструктаж за нещата, от които да се пазя и много да внимавам, за който ще спомена по-късно.

Пътуване към Кайро:

Полетът беше следобеден. Чисто небе, тук-там облачета и красиви гледки

Полетът до Кайро

Гледката отгоре е несравнима.

Пустош

Пустош, прави като струни пътища, тук-там изкуствено залесени парцели, тук-там някоя къща с басейн, което мен определено ме изуми.

Още от кацането на летището в Кайро човек може да усети духа на Третия свят. Гледката за миг е потресаваща, но след по-малко от 5 минути се взимаш в ръце и продължаваш напред. Все пак за това съм мечтала, няма от сега да се стъписвам.

След паспортна проверка се запътихме към транспортната лента за багажа. Е, тук бе първото по-съществено предизвикателство. Египтяните, или по-скоро арабите, населяващи днешен Египет, си искат бакшиш навсякъде. Това за тях е свещена дума и си е направо ритуал да изнудят един турист за пари. За целта, този сблъсък бе показателен. На част от пътниците им бяха скрити куфарите и просто не се появиха на лентата.

Нямаше ги.

Настана паника, цялата група с куфари, чакайки да излязат тези на двама или трима, на който бяха скрити. Е, в началото и не предполагахме, че са скрити, докато представител от агенцията, който ни посрещна на летището не им каза нещо на техен език, и изведнъж, ей така от нищото, се появиха няколко младежа, с липсващите куфари.

Каква изненада!!!

Те, така „добри“, „намерили изгубените“ куфари, чакаха немили-недраги техните бакшиши. Чиста проба изнудване. Ако Ви се дава, дайте. Въпрос на избор, но за мен това е изнудване.

Е, вече сме в Египет. Така мечтаната дестинация. Натовариха ни багажите на нещо като микробус, отгоре върху покрива бе „багажното отделение“. Потеглихме към хотела. По програмата имаше два възможни и този, в който бях настанена беше Джосер или Zoser.

Малко история: Zoser — така се нарича считаната за първата построена пирамида в Сахара, както и най-старата постройка, все още запазена в Египет. Пирамидата на Фараон Джосер — от началото на старото царство — трета династия.

Пирамидата на Джосер

Улиците бяха впечатляващи

Мръсотия навсякъде, хората ходят почти боси, трафикът на автомобили е непрестанен, пешеходците пресичат на прибежки. Фарове не се ползват — това ме учуди. Карат само на габарити. Екскурзоводът обясни, че ако са с пуснати светлини, при този трафик само ще се заслепяват и тези които са насреща, както и този, който ти свети в задното огледало. Логично, а и трафикът е наистина фрапиращ.

За всички „майстори на пътя“ и голфаджии, мога да кажа, че това е мястото, където човек или се научава да кара кола, или катастрофира всеки ден.

Хотел Джосер

Пристигнахме в хотела, малко зашеметени, малко объркани. Минутка почивка, време колкото да се насладим на гледката от хотела, да измием ръце и преминахме към следващото предизвикателство — посещение в

Египетски рибен ресторант

Начин на сервиране — в малки правоъгълни купички, сервират различни салати, хумос, панирани малки калмари и рибни деликатеси, и какви ли не други вкусотии, на които признавам си, не можах да им запомня имената. Вечерята не продължи много дълго, не повече от час и половина. Ние дори се забавихме много — твърде дълго заемахме масата, тъй като си поръчахме и вино. В подобни ресторанти, който работят с туристически агенции практикуват по типичен Египетски стил — колкото може повече, за по кратко време — като в столова. В момента, в който чинийката ти е празна, не ти носят пълна нова освен, ако не си поискаш. Оказа се, че не е проблем да си искаш, но когато хората не знаят, се замислят — това ли беше? Вкусно да, но изключително оскъдно. Като на дегустация.

Каквото и да е за пиене не влиза в цената от 15,00 $. Преди да поискате нещо от бара, съветвам Ви, питайте колко струва и уточнете цената, която Ви кажат дали е за бутилка, или чаша. В някой от случаите, екскурзоводите не го предупреждават това. За щастие, ние попаднахме на много свеж Египтянин, благодарение, на когото успяхме максимално да усетим духа на Египет. Но за това, в следващата част.

Уморени, но впечатлени от новостите, предизвикателствата, обичаите и всичко, с което сме се сблъскали, се прибрахме по стаите и със сетни сили, по един душ и кратка почивка до сутринта.

Край

Автор: Милена

Снимки: авторът

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply