Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в прикзваната Исландия, който днес ще завършим

Приятно четене:

Исландия

ден 5 (продължение)

Приказната

Това е денят с най-лошо време от престоя ни в приказна Исландия

Долината на Jökulsá á Fjöllum,

обвита в мъгла и брулена от кос студен дъжд, ме тегли и ласкае в спомените ми като хладен бриз под лъчите на парещо лятно слънце. Неземна и приказна, в нея оживяха всички герои на моето детство – всички въобръжаеми убежища и образи се въплътиха, размахвайки ядосано пръст, че съм се съмнявала…

Нагоре по течението, на половин час път от Asbyrgi, стигаме

Hljóðaklettar 

Пътечката към него минава през зелените криви гори

В края на пътеката зеленото се отдръпва, за да направи място на каменни колоси

Hljóðaklettar означава шепнещите скали,

the whispering cliffs, заради специфичното ехо, което се отразява в стотиците петоъгълници и шестоъгълници на базалта

но в наша чест всичко е замлъкнало и само дъждовния ромон нашепва стари приказки.

Стигаме Окото

До него се намират останките от

Valhall (Валхала)

Дъното на някогашната величествена зала тегли като магнит

Очите на седящия на тронното място са обърнати към долината

От валкириите няма и помен, само този мъник наднича от пукнатините

Подминаваме джуджешки стол – нищо чудно, че е празен – джуджетата, знаем, ходят на групи по 12-13…

Столът на джуджето

На тръгване в далечината се възправя великански орган

А от сипеяка на единия бряг се подават два великолепни дракона; заринати в склона, чакат от векове величествения и смел герой да ги освободи от магията. Сякаш случайно и за малко вятърът е отбрулил горния слой – сякаш през дъждовната пелена виждам неща, които не са предназначени за моите очи..

На половин час нагоре по реката стигаме

Dettifoss – най-мощния водопад на Европа

(по количество вода на час); водата във въздуха е толкова много, че дори не се опитвам да извадя фотоапарата

Малко по-нагоре е Selfoss, а малко по-надолу – Hafragilsfoss

облаците отново опират в главите ни

Цепка в скалата, на която стоим

Поемаме към Kafla и Vitti,

макар да не ни се тръгва

По пътя решаваме да разгадаем една местна мистерия, която от известно време не ни дава мира –

насипите на пътя

Tук пътищата са почти винаги с огромни насипи, на места с височина над 3 метра, предполагаме заради водите напролет. Sтранното, обаче, е, че скатовете на насипа са предпочитано място за растеж на местната флора, макар самия насип да е типично пътен – камък, камък и пак камък 😛

Често при разклон или на местата на отбивки за ферми виждахме стоварени чували, пълни с нещо и докато спорим какво има в тях – ето едни. Спираме да проверим

Тор. Изкуствена. Без коментар…

Наближаваме владенията на Krafla. Пейзажът и цветовете му се променят.

Krafla е една от най-активните вулканични зони в Исландия

Последните избухвания са от 1984 и вулканичните полета могат лесно да се разпознаят дори на гугъл

Стигаме до кратера Vitti,

един от по-утихналите, но за съжаление пътят нататък – към пресните вулканични полета, е затворен. Територията им е използвана дори за обучение на американски астронавти.

На паркинга е спряло правилното возило за тези места:

Самият кратер просто сюрреалистично синьо езеро, макар името му да означава Ад.

Връщаме се към главния път

Възвишенията на вулкана са дом на електростанция и място на пилотното сондиране на уникален исландски проект – Iceland Deep Drilling Project. Магмата е достигната само на 2000 м. надолу…

Буквално на разклона за Krafla има неуловени топли “извори”

Тези неща пушат, бълбукат, свистят, гъргорят и изобилстват от най-невероятни цветове

името на тези възвишения е

Namafjall – минни планини. Железните Планини…

Времето напредва. Макар че не ни заплашва вечерен сумрак, умората си казва думата и забързваме към Husavi.

Профучаваме покрай

Myvatn

Ниското слънце блесва на хоризонта и лъчите му облизват езерото

B Husavik ще спим,

за да може утре да гледаме китове 🙂

малко преди пристанището покрай нас прелитат ето тези странни оранжерии

В Исландия няма зеленчуци. Изключение традиционно правят морковите и някакъв вид зеле, но зеленчукови градини не видяхме никъде. Това тук са единствените (за цяла Исландия) оранжерии за домати – оранжевата светлина отгоре са лампи, а отдолу им пускат топла вода от топлите извори.

Както се сещате – доматите нямаха запомнящ се вкус.

Продължението:

Исландия (6 ден): Тъмната страна

Автор: Гергана Милушева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

Исландия

Please follow and like us:

Related posts:

Исландия (8 ден – продължение): Тюлени Исландия (9 ден – продължение): До Патрексфиорд Исландия (ден 4 – продължение): Непреодолимата Исландия (7 ден – продължение): Суровата Исландия (10 ден – продължение): Заветната птица Исландия (7 ден – второ продължение): Божествената Исландия (8 ден – начало): Оцеляващата Исландия (ден 3): Страната на глетчерите Исландия (6 ден): Тъмната страна Исландия (5 ден – начало): Разказвачът на приказки Исландия (ден 1): Сюрреалистичната Исландия (11 ден): Западната страна

   Изпрати пътеписа като PDF