Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в прикзваната Исландия, който днес ще завършим

Приятно четене:

Исландия

ден 5 (продължение)

Приказната

Това е денят с най-лошо време от престоя ни в приказна Исландия

Долината на Jökulsá á Fjöllum,

обвита в мъгла и брулена от кос студен дъжд, ме тегли и ласкае в спомените ми като хладен бриз под лъчите на парещо лятно слънце. Неземна и приказна, в нея оживяха всички герои на моето детство – всички въобръжаеми убежища и образи се въплътиха, размахвайки ядосано пръст, че съм се съмнявала…

Нагоре по течението, на половин час път от Asbyrgi, стигаме

Hljóðaklettar 

Пътечката към него минава през зелените криви гори

�

�

В края на пътеката зеленото се отдръпва, за да направи място на каменни колоси

�

�

�

Hljóðaklettar означава шепнещите скали,

the whispering cliffs, заради специфичното ехо, което се отразява в стотиците петоъгълници и шестоъгълници на базалта

�

но в наша чест всичко е замлъкнало и само дъждовния ромон нашепва стари приказки.

Стигаме Окото

�

�

До него се намират останките от

Valhall (Валхала)

Дъното на някогашната величествена зала тегли като магнит

Очите на седящия на тронното място са обърнати към долината

От валкириите няма и помен, само този мъник наднича от пукнатините

Подминаваме джуджешки стол – нищо чудно, че е празен – джуджетата, знаем, ходят на групи по 12-13…

Столът на джуджето

На тръгване в далечината се възправя великански орган

А от сипеяка на единия бряг се подават два великолепни дракона; заринати в склона, чакат от векове величествения и смел герой да ги освободи от магията. Сякаш случайно и за малко вятърът е отбрулил горния слой – сякаш през дъждовната пелена виждам неща, които не са предназначени за моите очи..

На половин час нагоре по реката стигаме

Dettifoss – най-мощния водопад на Европа

(по количество вода на час); водата във въздуха е толкова много, че дори не се опитвам да извадя фотоапарата

Малко по-нагоре е Selfoss, а малко по-надолу – Hafragilsfoss

облаците отново опират в главите ни

�

�

Цепка в скалата, на която стоим

�

Поемаме към Kafla и Vitti,

макар да не ни се тръгва

По пътя решаваме да разгадаем една местна мистерия, която от известно време не ни дава мира –

насипите на пътя

Tук пътищата са почти винаги с огромни насипи, на места с височина над 3 метра, предполагаме заради водите напролет. Sтранното, обаче, е, че скатовете на насипа са предпочитано място за растеж на местната флора, макар самия насип да е типично пътен – камък, камък и пак камък 😛

Често при разклон или на местата на отбивки за ферми виждахме стоварени чували, пълни с нещо и докато спорим какво има в тях – ето едни. Спираме да проверим

Тор. Изкуствена. Без коментар…

Наближаваме владенията на Krafla. Пейзажът и цветовете му се променят.

Krafla е една от най-активните вулканични зони в Исландия

Последните избухвания са от 1984 и вулканичните полета могат лесно да се разпознаят дори на гугъл

Стигаме до кратера Vitti,

един от по-утихналите, но за съжаление пътят нататък – към пресните вулканични полета, е затворен. Територията им е използвана дори за обучение на американски астронавти.

На паркинга е спряло правилното возило за тези места:

Самият кратер просто сюрреалистично синьо езеро, макар името му да означава Ад.

Връщаме се към главния път

Възвишенията на вулкана са дом на електростанция и място на пилотното сондиране на уникален исландски проект – Iceland Deep Drilling Project. Магмата е достигната само на 2000 м. надолу…

Буквално на разклона за Krafla има неуловени топли “извори”

Тези неща пушат, бълбукат, свистят, гъргорят и изобилстват от най-невероятни цветове

името на тези възвишения е

Namafjall – минни планини. Железните Планини…

Времето напредва. Макар че не ни заплашва вечерен сумрак, умората си казва думата и забързваме към Husavi.

Профучаваме покрай

Myvatn

Ниското слънце блесва на хоризонта и лъчите му облизват езерото

B Husavik ще спим,

за да може утре да гледаме китове 🙂

малко преди пристанището покрай нас прелитат ето тези странни оранжерии

В Исландия няма зеленчуци. Изключение традиционно правят морковите и някакъв вид зеле, но зеленчукови градини не видяхме никъде. Това тук са единствените (за цяла Исландия) оранжерии за домати – оранжевата светлина отгоре са лампи, а отдолу им пускат топла вода от топлите извори.

Както се сещате – доматите нямаха запомнящ се вкус.

�

Продължението:

Исландия (6 ден): Тъмната страна

�

�

�

Автор: Гергана Милушева

�

�

�

Снимки: авторът

�

�

�

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

�

�

�

�

�

�

Исландия

Related posts:

Исландия (8 ден – продължение): Тюлени Исландия (ден 4 – продължение): Непреодолимата Исландия (9 ден – продължение): До Патрексфиорд Исландия (7 ден – продължение): Суровата Исландия (7 ден – второ продължение): Божествената Исландия (10 ден – продължение): Заветната птица Исландия (8 ден – начало): Оцеляващата Исландия (ден 3): Страната на глетчерите Исландия (6 ден): Тъмната страна Исландия (началото на ден 4): Непреодолимата Исландия (ден 1): Сюрреалистичната Исландия (11 ден): Западната страна

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: Dettifoss, Hafragilsfoss, Hljóðaklettar, Jökulsá á Fjöllum, Kafla, Myvatn, Namafjall, Selfoss, Vitti, водопад, Вулкан, горещи извори, Исландия