дек. 05 2007

На Синия Дунав или „До Будапеща и назад“

Published by at 20:47 under Светла,Унгария

Светла ще ни води до Будапеща. Приятно четене:

На Синия Дунав или „До Будапеща и назад“

Да, колкото и да ми е тъжно, дори най-хубавите неща имат край. В случая трите дни на моята екскурзия до Будапеща отлетяха бързичко и ей ме на — пак на пишущия фронт. Тъй като не обичам дългите постове, ще разделя впечатленията си от пътуването в няколко части.

Малко е пресилено да се каже, че видях Будапеща. Първо, защото от трите дни бях само един там и второ, защото определено останаха много неща за гледане 🙂

Освен столицата отидохме и до Вишеград, Естергом (където имахме официално посещение в местния Окръжен съд) и малкото градче Сент Ендре (прилича на Несебър или Търново — същите калдъръмени улички и дюкянчета със занаятчийски стоки).

Будапеща

ми допадна с това, че има много пространство — нещо, което липсва на София. Харесвам градове в близост до водни басейни а Будапеща с тези мостове и синия (по едно време заради ниските температури си беше сив даже) Дунав е направо приказка. А там имат и есен — навсякъде из множеството паркове и градини дърветата са обагрени в жълто и оранжево и това прави града още по-колоритен.

Рибарските кули

Невероятна гледка към града се разкрива от Рибарските кули(които не знам защо ужасно ми напомняха на Червената крепост в Индия) и от Цитаделата (за съжаление вятъра беше режещ и не можах да и се насладя достатъчно дълго).

Гледката от Цитаделата

Много ми се искаше да се разхождам по улиците както из Краков, да влизам тук там, да се загубя и после пак да се намеря, но нямаше много време (нали знаете как са организираните екскурзии — погледни наляво, погледни надясно, всички под строй отиваме еди-къде си:)). Разхождахме се основно по главната търговска улица „Ваци“, където естествено беше пълно с кафенета, магазини за сувенири и ресторантчета. Австрийския ред и чистота си личат навсякъде.

Много ми хареса районът около двореца на Мария Терезия — макар да няма особено голяма градина, поне е място, където можеш на спокойствие да се разхождаш, да почетеш и да се попечеш на есенното слънце. Не пропуснахме и корабчето по Дунава под звуците на виенски валсове… Наистина прекрасно 🙂 И през нощта си е истинска феерия… Мостовете и основните забележителности са осветени много красиво, но доколкото разбрах светлините на всички ключови места се пускат само на националния празник, защото иначе им излиза много скъпо…

Хареса ми и това, че имат 3 метро-линии на три различни нива (метрото в Будапеща е най-старото в континентална Европа), макар да не се възползвах от услугите на този вид транспорт. Въпреки това имаше някакви безумни задръствания, а и имах чувството че навигационната система на автобуса се гаври с нас и се въртим в кръг 🙁

Като че ли няма и такова бясно строителство като при нас…или поне аз не видях много строежи в центъра. Иначе сградите са поддържани, макар да имаше и някои които си бяха откровено запуснати. Велосипедните алеи, с които ми беше трудно да свикна в Краков — и тук са на почит:) Няма нужда да споменавам, че като стъпи човек на пешеходна пътека шофьорите любезно го изчакват да мине (при нас мисля,че подтичването пред коли при пресичане е нещо като национален спорт).

Странно за мен беше, че макар Будапеща да е доста скъпо, в някои крайни квартали, цените на жилищата са по-поносими от тези в София (800 евро/кв. м.). Най-интересното е, че почти няма апартаменти с тераси — обясниха ми, че за унгарците да си проснеш прането на терасата си е направо табу. „Как така ще ти гледат хората гащите да се ветреят“, възмути се екскурзоводката ни Габи :)И добави, че на онези ъглови прозорци, които стоят малко издадени от сградата,(или на ъгловите тераси) в Унгария им викали „свекървини“, защото били идеални за свекървите да следят изкъсо какво става по околните улици 😉

Извън Будапеща също беше много красиво.

Вишеград (бивша унгарска столица)

открива невероятна гледка към завоите на Дунав… В музея имаше възстановка на рицарски облекла и оръжия, както и на кралските балове и на една трапеза. Изобщо — восъчни възстановки на исторически сцени имаше на много места. Другото интересно бе, че във всяка бивша столица на Унгария се пази по едно копие на короната, с която са били коронясвани всички крале (оригиналът е в Парламента в Будапеща).

Естергом, Унгария

В Естергом

видяхме сградата на съда, която макар и стара (от 19-ти век) беше след основен ремонт и нямаше нищо общо с нашите мрачни и всяващи страх учреждения. Всичко бе в светли тонове, много свежо и разбира се — навсякъде нова техника. Посетихме и базиликата в града, която е най-голямата в Унгария (а мисля и в Европа). Наистина много красиво място — бях като омагьосана под купола и. Често организират органови концерти и други културни събития.

Селището Сент Ендре

което е на двайсетина километра от Будапеща е било дълго време населявано от сърби, като и днес 40% от жителите са от тази националност Много приятни улички и магазинчета за сувенири — но не само кичозни сувенири, каквито има в изобилие по „Ваци“, но наистина хубави неща — оригинален унгарски порцелан, ръчно изработени играчки за елха и т. н. Покрай реката има и много приятни кръчмета, които обаче по разбираеми прични не работеха. Доста романтично местенце за разходки…

Като цяло съжалявам, че нямахме време да видим много неща. Но и Будапеща както Краков е град, в който трябва да се поживее, за да се почувства ритъмът — на местата, на тесните улички, на пейките в парковете, на реката, на чайните или кафенетата с най-хубавото капучино. Дай Боже пак да ида 🙂

Автор: Светла Стоянова

Снимки: авторът

Още разкази от Унгария – на картата:

Унгария
Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “На Синия Дунав или „До Будапеща и назад“”

  1. Златомир каза:

    Будапеща е невероятен град! Всеки път ходя с голям кеф там и въпреки, че го знам наизуст, никога не ми омръзва! А Сентендре е нещо като софийската Бояна – там живеят будапещенските гъзари…само дето нещата не са така показни като при нас!

Leave a Reply