ное. 30 2007

Пътуване до СССР, 1983г

Продължаваме с петъчната ни рубрика Ретро — спомените ни за предишни пътешествия:

Пътуване до СССР, 1983г

Първото ми организирано мероприятие

След като родителите с две неголеми заплати ме издържаха като студент в София, едва ли можеше да си позволя някаква по-завързана екскурзия. Всъщност възможностите бяха Москва-Ленинград-Киев, за по-послушните дечица Будапеща или Прага. Няма как — минавам по „най-тънката лайстна“ — влакова екскурзия на „Орбита“ Москва-Рига-Талин-Москва. Още съжалявам, че не си избрах Питер, това все още ми е неосъществена мечта.

Боцо разправя, как са го тарашили граничарите на „желязната завеса“, но нашите скъпи русенски граничари ни разказаха играта, ако и да пътувахме за братския СССР (годината е 1983). Разкостиха ни багажа тотално, мачкаха зверски всички туби с паста за зъби и крем за бръснене (да не би да сме пренасяли нелегално рубли в СССР???!!!). Оттам до Москва си спомням само канските висения на румъно-българската и румъно-съветската граница. Също супермизерните молдоваски села, лелките в Украйна, които продаваха ябълки и круши на пътниците и безкрайната гора от Киев, та чак до Москва. Всъщност линията беше така залесена и замаскирана, че през целия ден не виждаш нито населено място, нито поле — само дървета.

Москва не ми хареса.

Забързано движение, забързани пешеходци (Алеко го беше казал за Ню Йорк преди век и нещо)… Безжизнени сиви сгради, неугледни заведения, предлагащи помия от кафе в стъклени чаши, квас и сок от автомати в чаши за многократна употреба! Заведения, забранени за руснаци (Космос). А пред входовете на разрешените чака патрулка „черный ворон“ и тутакси отвежда всеки, който не се задържи на краката си (Андропов беше подел милиционерска кампания против алкохола и отлъчваенто в работно време). Разбира се, в града има великолепни музеи и много ценности. Посетихме музея имени Пушкина и Третяковската галерия, разбира се, Кремъл и мавзолея на Ленин. За жалост и по забележителностите имаше режим и не можеше просто така да ги посетиш — само в група с предварителна резервация. по тази причина пропуснахме Панорамата в Бородино и ТВ кулата Останкино. Единственото относително тихо и приятно място, което посетих, беше районът на Третяковската галерия и Новодевичия манастир.

Посетихме Рига и Талин — нещо далеч по-човешко и далеч по-различно от Москва.

За мен това бяха първите градове от централноевропейски тип. От кулата на видените от мен оттогава досега места не мога да отрека известната сивота и там, но тази сивота я имаше и в ГДР, и в ЧССР, и във всички държави, изписвани с абревиатури по онова време. Във всеки случай, след 3-те дни в Москва, пребиваването ни в Рига, Юрмала и Талин беше мехлем за душата и за стомаха. И кафето им го биваше! Тогава рухна моята предварителна нагласа, че в СССР живеят само руснаци (даже и тази дума беше забранена — правилното понятие беше „съветски хора“). А по магазините в Талин беше по-лесно да се разбереш на български или на преднамерено развален руски, отколкото на книжовен руски. Местните омекваха, като разберат, че не си руснак, а на руснаците отговаряха само на естонски (фински). За пръв път се потопих в чуждо море — в Балтика край Олимпийския център в Талин — брррррр, студ! Макар че според местните водата била много топла за сезона (18 градуса)! Още 2 нощи студ изкарахме в нощните влакове Москва-Рига и Талин-Москва — неотваряеми прозорци, ненастроеваем климатик, нагласен по сибирски стандарт. Е, поне във влака за София нямаше климатик.

Автор: Благун Калчев

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Пътуване до СССР, 1983г”

  1. Izabela Shopova каза:

    Да, сиво. И аз това си спомням – ние ходихме в Москва в бурните години на Перестройката – август 87-ма. Такъв глад не съм виждала и до днес. Приятели българи от Москва ни бяха предупредили да си носим две неща – монети от 5 стотинки, защото бяха почти идентични с 3-те копейки за автоматите за газирана вода и чаша!!! Никога няма да забравя празните супермаркети – в централните исторически сгради, бивши дворци, с кристални полилеи, мрамори и прочие разкош, а рафтовете празни, самотно куче се шляйка тук-таме край щанда за месо.
    Благодаря за разказа – припомни ми почти забравени моменти!

Leave a Reply