ян. 06 2009

Хашемитско кралство Йордания – част четвърта

Днес ще приключим пътешествието на Стас из Йордания. Видяхме Аман и Акаба, разгледахме Мъртво море. Бяхме и в едно от седемте чудеса на света — Петра, а днес ще се разходим из пустинята Уади Рам и по-подробно ще разгледаме Акаба. Приятно четене и имайте търпение да се зареди — има доста снимки:

Йордания

част четвърта

Пустинята Уади Рам

Предпоследният ни ден в Йордания — Акаба.

Свободно време до 15:00 часа! Не може да бъде! Даже успяхме да разгледаме Акаба, но това по-нататък. Съществената част от този ден бе т. нар. джип-сафари в пустинята Уади Рам.

Взеха ни от хотела и след едночасов преход, вкл. едно спиране за превишена скорост, пристигнахме до „вратата“ на твърде популярната от няколко филма пустиня.

Изчакахме малко да се събере цялата група и се натоварихме на 8 джипки (пикапи), явно пригодени за ползване сред пясъците. В каросерията на всяко возило влизахме по 6 човека. В 17:00 влязохме в пустинята, като програмата предвиждаше изпращане на слънцето в 19:00 и след това прибиране.

Пустинята Уади Рам е най-голямата в Йордания и се простира на площ от 720 кв. км. Тя е твърде известна с историческата личност Лорънс Арабски — английски офицер, който през Първата Световна война е служил в британските войски и е бил зачислен към арабските съюзници, за да им помага и осъществява връзка при борбата срещу отоманците в региона. Точно сред причудливите и странни вулканични скали на пустинята и финния жълточервен пясък е била и щаб-квартирата на Лорънс. Точно тук са и скалите, наречени „Седемте стълба на мъдростта“, които са вдъхновили Лорънс за заглавието на своята книга. Ето тук жена ми се е подпряла на седемте стълба

Понастоящем тук живеят бедуини в характерните си палатки, както и патрул на пустинната полиция, която наред с пограничните си функции, изпълнява ролята на Спасителна служба за загубили се туристи.

Натовариха ни на смешните джипки и тръгнахме. Всъщност беше доста весело… Бях си вързал йорданската кърпа за глава ала Лорънс арабски. Компанията също беше доста приятна

Нашият „джип“ беше най-стар и допотопен и може би точно заради това карахме не последни, а предпоследни — да не би да се разглоби и никой да не забележи!
Ето това беше осигуряващата джипка:

Спирахме няколко пъти…

И всеки път се чудех дали нашето возило ще може да потегли отново

Екскурзоводът обясни, че машината вероятно ще издържи, но шофьорът — едва ли. После разбрахме, че нашия шофьор всъщност е шеф на всички останали. Причината беше много проста — ами той беше дядо на останалите шофьори! Разбирайте, че част от джипките се караха от деца по на 12—15 години! Кошмар!

Крайната точка на „трансфера с джипките“ се намираше между комплект ужасно красиви скали. До върха на една от скалите водеше дюна с червен пясък. Всеки желаещ можеше да се качи по дюната и да гледа залеза от горе.

Катеренето по пясъчна дюна всъщност се оказа доста трудно занимание. Наложи се да правим много почивки — буквално на всеки 10 крачки:

Почти към края на катеренето успях да забележа чудатите форми на скалите, оформени от вятъра:

Залезът от върха на скалата изглеждаше забележително. Не знам до колко снимките могат да пресъздадат гледката или по-точно, до колко аз съм успял да направя добри снимки, но ето какво се получи:

Част от групата ни също се качи по стръмната дюна на върха на скалата и започна едно снимане като за последно:

Слънцето почти се скри…

…и оцвети във вълшебни тонове планините от пясък и гранит!

Нека това послужи за финал на това описание.
Не си струва да развалям с друго впечтлението, което пустинята Уади Рам запечатва у хората.

АКАБА

Както в древността, така и в наши дни, този сравнително малък град е от изключително важно значение за държава като Йордания.

Красив курорт на Червено море, известен с кораловите рифове по крайбрежието, градът е и единственото пристанище на страната и транспортен коридор към останалата част от света. Търговското значение на града, който има население около 42 хил. души, постепенно отстъпва на неговия туристически чар. Луксът на 5-звездните хотели все още е ограничен в Интерконтинентал и Мьовенпик. С усилени темпове, обаче, се строи новия хотел Кемпински, а доколкото разбрах в близките 2 години ще са готови още 3 големи 5-звездни хотела. В това отношение Акаба отстъпва на израелския курорт с традиции Ейлат, който се намира на отсрещния бряг на залива буквално на 5 км по права линия. Може би тук е мястото да спомена, че на това място на залива Акаба, се събират границите на 4 държави: Йордания, Саудитска Арабия, Израел и по море — Египет.

Имахме възможност да разгледаме града през деня преди тура до пустинята, както и последния ден преди заминаването. Ето малко снимки от улиците на Акаба:

Един току що построен мол:

А вечер, по това време на годината, времето е чудесно за разходки…

Хотел Мьовенпик:

Гледка от градския плаж на Акаба към Израел — Ейлат:

Хм. Почти всички плажове в Акаба са дадени от държавата на частни хотели за експлоатация. Ако човек не е отседнал в хотел със собствен плаж, то ще изпита сериозни затруднения да си намери място, където да се изкъпе в морето.

Разхождайки се вечерта по улиците, установихме, че животът започва да кипи след 22:00 часа! Направо изумително! Явно заради високите температури през деня. Много странно, но се оказа, че това важи и за бебетата, въпреки късния час — обичайна гледка е да видиш мъж, който ходи напред и след него вървят жените му с бебета на ръце. Не знам дали споменах, но в тази държава мъжете могат да имат до 4 жени, като условието е за всички от всичко по равно и… всяка жена трябва да е съгласна и да приеме следващата.

Разхождайки се минавахме и покрай златарски магазини с доста ориенталски стил на изделията и твърде богато снабдени със стока:

А алеите за разходка въобще не напомняха за пустинния климат на града:

И на сутринта:

Тук най-накрая успях да снимам и някакви изхвърлени пликчета по улиците!

АКВАРИУМЪТ В АКАБА

Последният ни ден в Йордания бе свободен до 12:30 на обяд, когато трябваше да освободим стаите в хотела. Сутринта използвахме за посещение на „Аквариума“, намиращ се на около 15 км от центъра, недалеч извън града.
Взехме такси, с предварителната уговорка да ни чака и да ни върне обратно.
Шофьорът ни закара до нещо като малко рибовъдно стопанство с външен резервоар (пълен с корали и риби) и закрита постройка с аквариуми.

Аквариумите не се отличаваха с някакви изключителни дизайнерски постижения, но обитателите им бяха твърде интересни. Ето някои от аквариумите:

Снимането на аквариумни обитетели не е лесна задача, особено в частта с бързо движещите се риби.

Всяко хубаво нещо си има начало и край.
Ние бяхме на края на 6-дневната си обиколка на Йордания — пътуване, към което подходих с леко предубеждение и притеснение, но което напълно опроверга опасенията ми. Програмата, направена от Алматур, съвместно с техния йордански партньор, бе много натоварена, но това бе единственият начин да видим всичко, описано от мен по-горе.

В заключение искам да препоръчам горещо тази дестинация на хората, които обичат историята, ценят красотата и искат да избягат от традиционното, като се потопят в екзотиката на Йордания!

Край

Автор: Стас

Снимки: авторът

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


6 коментара

6 коментара to “Хашемитско кралство Йордания – част четвърта”

  1. rado каза:

    невероятно е 🙂

  2. Diana каза:

    Bravo na avtora!spravil se e prevzahodno s patepisa!
    V momenta sam v Jordan, Aqaba i mi e izklucielno priqtno da procheta i vida mesta,kadeto naistina sam bila.Mnogo po-krasivo e otkolkoto izglejda!
    Ako shte ostanete v Aqaba vi preporacvam da posetite restoranta Chiken Tikka-namira se srestu otel Golden Tulip,v koito sam az v momenta.Izkluchitelno vkusno i dosta evtino v sravnenie s bg restoranti.Nai-huabvoto nargile e v Gafra-bitovo zavedenie-2JD-okolo 4lv.Ima i oste ne mnogo pretenciozno kafe v kraq na plaja-ve4er servirat nargileto na samiq morski brqg na pqsaka.Daje mojete da s zakupite alkohol ot magazinite tuk-struva mi se po-evtiono ot bg daje,tai kato tuk e free zone.
    Pojelavam priqten prestoi na vsichki v JORDAN!!!!

  3. Таис каза:

    Страхотен разказ с още по-страхотни снимки. Е, аз в понеделник заминавам натам… :)))

  4. Стойчо каза:

    Няма да ни забравиш като се върнеш, нали Таис? 🙂

  5. Таис каза:

    Аз няма да ви забравя, ама след този пътепис не знам дали ще има да добавя нещо 🙂 Но… нека се върна :))

  6. Таис каза:

    Стас, имаш поздрави от Хинди, въпреки, че надали се сеща точно кой си, но той така или иначе обича да работи с български групи и е повече от щастлив, че сте останали доволни 🙂

    Стойчо, вероятно вече си видял, че съм готова и аз с моя разказ… ааах, няма да давам повече обещания, че този път от бързане ползвах чужда муза, че моята нещо беше зачезнала :))) И дано Стас не се сърди, че в моя разказ съм дала линк и към неговият тук 🙂

Leave a Reply