Ное. 29 2007

Пътуване до края на света(1) – Каварна, Калиакра, Тюленово


Шефът е Свиня? Смазан си от работа и колкото по-къси стават сроковете, толкова повече се увеличават задачките? Еднообразието те убива? Депресията няма изглед да свърши скоро? Зарежи всичко и ела с мен на разходка до края на света.

Сложи си колана, защото пътуваме с бърза кола. Тук пътищата са нови, прави и равни, само на завоите ще намаляваме до 160.

Глобализацията свършва в Каварна

В „центъра“на този новопокръстен град има светофар. Общото между Каварна и Дамаск е, че разполагат само с по един светофар и там — на светофара — винаги стават най-големите катастрофи. Това е последният флаг на Глобализацията — единственото червено, оранжево, зелено от Варна чак до румънската граница. Още на излизане от „града“ стрелката на километража бодро започва да надига глава. Шосето е европейско — черен асфалт, чисто нова маркировка, няма дупки, няма неравности. Луксозните хотелски комплекси с басейни и голф игрището остават зад гърба ни. Добре дошъл на борда, оттук започва разходката до края на света. Между Каварна и Българево се намира първата ни спирка по пътя.

МИДЕНАТА ФЕРМА „ДЪЛБОКА“

е история на успеха. Не урок по българска икономика в преход и първоначално натрупване на капитала, а история на успеха по американски модел — резултат от предприемчивост, много труд и гмуркане в леденостудените черноморски води през януари на десетки метри дълбочина. Зимата тук няма туристи, но все някой трябва да се грижи за мидите, които поръчваш в Captain Cook на 600 км по на запад, нали? Фермата снабдява още няколко елитни вериги от рибни ресторанти в цялата страна. Мидите навсякъде са същите като тези, които хапваме по шорти на импровизираните дървени масички с невероятна гледка към отвесния бряг над нас. Отляво е безкрайното равно, спокойно море. Поръчваме си миди натюр и миди с ориз, защото искам да опиташ и от двата вида. Няма такива миди, честно! Аз ще „смръкна“ и една шофьорска биричка. Оттук до края на света полицаите са като извънземните — всички са чували за тях, но никой не ги е виждал. Хе хе, поръчай ми и една тъъъънка шофьорска мастичка. За диджестивче…

БЪЛГАРЕВО

Се нарича селото, през което трябва да минем с пълни стомаси, за да отидем до нос Калиакра. Особеност на местното население е, че тук живеят предимно гагаузи. Гагаузите са българи, които са се спасили от турския ятаган като са приели езика, но не и вярата. Обратно на помаците, които за разлика от местните, не са никакви тарикати. Днес естествено всички говорят чист български, просто са научили един чужд език хората, какво толкова. Вярващи християни са и големи патриоти. Самият факт, че селото им се казва „Българево“ е достатъчно показателен. Тези чисти, подредени и трудолюбиви хора са доста предприемчиви, освен всичко друго. Пред всяка къща има сергийка с плодове, зеленчуци и туристически сувенири. В центъра на селото има автомивка, вулканизатор, сервиз и добре зареден магазин за хранителни стоки с климатик…

НОС КАЛИАКРА

впечатлява с мащабните гледки, които предлага. Тук има руини на средновековна българска крепост — един от последните бастиони, паднали под нашествието на Османските турци в края н 14 век. Малко преди да бъдат изправени пред дилемата „чалмата“ или „ятагана“ 40 девойки от знатен произход, населяващи въпросната крепост са оплели дългите си, руси коси една в друга и са скочили от високия 40—50 метра бряг върху назъбените скали в морето, оставяйки засилените към тях недоебали лилави шалвари с празни ръце. Не мога да си представя какво е да си робиня в ранно-феодална Турция. Предполагам, че самоубийството все пак е по-доброто решение. Какво казваш? В морето плуват делфини ли? Тук делфините са ежедневие, приятелю. Затова му викат „девствена природа“. Да тръгваме, че до края на света ни чака още доста път.

ПЪТЯТ ЗА КАМЕН БРЯГ

Ако в Каварна се намират последните наченки на пълзящата все по на север Глобализация, то нос Калиакра е своеобразен вододел между нещото и нищото — след носа свършват всякакви наченки на каквото и да било и започва краят на света. Тук несвикналият с огромни, открити пространства пътник може да преоткрие магията на агорафобията (страх от огромни открити пространства — б. а.). Ако тези притеснения отпадат и, ако не те смущава факта, че карам с 200 полупиян, можеш с покойно да се отпуснеш в седалката и да се насладиш на гигантските бели облаци в тъмно-синьото небе — носещи се в нищото въздушни крепости. Приличат ми на платформи, върху които се издигат разкошни небесни царства. Можеш да вдишаш от мегаломанията на гледката около теб — равното добруджанско море, тънката ивица море на хоризонта, абе въобще, да ти стане широко около душата.

КАМЕН БРЯГ

Напълно отговаря на името си. Както виждаш, на ръба на 30-метровата вертикална скала се е сформирало миниатюрно гробище. Плочите на загиналите тук млади и стари напомнят, че пред Смъртта всички сме равни, така че внимавай къде стъпваш и не се облягай на вятъра!

На няколко метра от скалата-убиец се намира „Огънчето“. Ако не си пушил марихуана на „Огънчето“ с напълно непознати, случайно попаднали там хора от цял свят, значи не си живял. Миналата година се запознах с една американка. Семейството й фалирало, сестра й се записала в армията, баща й се самоубил, а тя тръгнала да обикаля света без пари. Изглеждаше добре за американка, но бързо ме накара да променя мнението си, че е гастролираща проститутка. „Колко си наивен“ — усмихна ми се тя — „по света е пълно с млади скитници като мен. Ние сме странстващи пътешественици, търсим загубеното щастие по далечни, непознати земи.“ На въпроса къде спи ми отговори: „При сродни души“. Каза ми, че единственото ценно нещо, което носи в себе си е еднопосочен билет от Атина до Бостън и, че европейската й обиколка свършва тук — на края на света. Преди да си хване стопа за Гърция решила да мине да види Камен бряг. Нагостих я с домашно приготвени пържени филийки с мед. Без излишна любезност момичето сподели, че никъде по света не е яла по-вкусна храна. „Обиколила съм целия свят, you know“ — намигна ми тя. Оставих я на международния път. Докато малкият й силует с вдигнат палец се отдалечаваше в огледалото за обратно виждане, душата ми се пълнеше с усещане за празнота.

Звездите правят вечерите около „Огънчето“ незабравими. Огромни са като всичко друго наоколо. Усещането за необятен простор по тези места се подсилва от едно голямо море, едно голямо небе и една голяма, равна, богата земя. Житните посеви осигуряват хляба на половин България и част от Европа. Скалите в местността са богати на нефт, газ и минерална вода. „Огънчето“ никога не угасва. Денонощната му светлина и топлина е своеобразен подарък от Майката природа за всички странстващи души, които са дошли тук да се поклонят пред красотата й.

ТЮЛЕНОВО

е магическо място. Малко хора знаят, че съвсем доскоро тук са отглеждали малките си истински тюлени. Още по-малко са, обаче, тези, които знаят, че симпатичните морски бозайници са били избити за направата на… цървули.

Новодошлите се впечатляват от изобилието на дивеч. През полето с просто око можеш да видиш да препускат зайци, лисици, сърни. Веднъж пред колата мина огромен елен Аватар. Срешат се още диви прасета, вълци и всякакви видове змии, предимно неприятни триметрови смоци и малки, но силно отровни пепелянки.

Природата в Тюленово е първична, сурова, притежава магнетизма на трудно-достъпна, фатална жена. Влюбиш ли се в нея веднъж, оставаш влюбен за цял живот и тази любов може да те погуби. Морето е доста негостоприемно за неопитния плувец. Подводните пещери, внезапните течения, острите камъни, отвесният бряг и дълбоките води, които се люлеят в тихи, зловещи спазми крият доста опасности, така че не ти препоръчвам да влизаш във водата, освен ако не си стопроцентово убеден в способностите си на плувец. Внимавай и с разходките по равното. Най-близката болница със змийска противоотрова е на 30 км, а сърдитите облаци в небето са чудесен повод за светкавица, чиито естествен гръмоотвод е главата ти като най-висока точка в равното поле.

Ако прекараш няколко вечери в скалните ниши на вертикалния бряг ще се убедиш, че те са перфектния дом — хладни през деня и топли през нощта. В нишите разни хора намират убежище от 15 000 години насам и, както виждаш, не са ги повредили по никакъв начин, така че, моля те, бъди внимателен и не си хвърляй отпадъците в пещерата, защото тук идвам всяка година да посрещам Джулай морнинг с приятели. Няма да ми бъде приятно догодина да заваря тук плесенясалата бутилка от бирата, която допиваш в момента.
Морето на Тюленово е живо същество. Вслушай се в непрестанните му вдишвания и издишвания. Понякога се ядосва и не допуска никого до себе си, друг път тихо спи или пък игриво пръска скалите с пяна. Може да ти разкаже много, а може и просто да помълчите заедно. При всички случаи, обаче, ако не отнеме живота ти, морето ще ти даде повече, отколкото е взело от теб. Препоръчвам ти да му подариш всичките си мъки — нека отидат при лошите спомени на дъното, където им е мястото. Оттук си тръгваш чист.

Край на първа част

Продължението във втора част>>>

Автор: Тихомир
Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


4 коментара

4 коментара to “Пътуване до края на света(1) – Каварна, Калиакра, Тюленово”

  1. Георги Грънчаров каза:

    Текстът е прекрасен1 Абсолютно нов се чувствам, след като го прочетох. У мен пътуването до онези места е оставило сходни впечатления. Абсолютна безбрежност. Искаш да крещиш и да пишкаш сред житата, без да се криеш от минувачите, щото такива просто няма. В моя блог бях писал лятото за моето пътуване до Каварна и Калиакра, но твоят разказ ме увлече още повече! Ти кога ходи? Не ми казвай, че е сега, в студа! Щото хващам раницата и на Нова година съм там, ако тези снимки са автентични!! :))

  2. Anonymous каза:

    Много е забавно, когато четеш нещо за родния си край, написано от някой случаен минувач. Мислиш ли, че наистина е толкова пусто, след като това е единствената част от Черноморието, която все още не е безумно застроена? Дали ти единствен си решил да посетиш края на света?

  3. Георги Грънчаров каза:

    Едва ли авторът си мисли, че като е „краят на света“, там не живее никой и е супер пустош. Просто се откроява със спокойствието и безвремието си. А липсата на застрояване е чарът на това място. Междувпрочем, още ли не сте бутнали онова бетонно лайно на Яйлата?

  4. Anonymous каза:

    до година две няма да е диво усетиха красотата мутрагените

Leave a Reply


Switch to mobile version