февр. 21 2006

Една весела компания в Македония: Св. Наум и Струга

Началото: Една весела компания в Македония; предишната част: Охрид

А сега следва част трета:

Втори ден: Св. Наум и Струга

Св. Наум – напомня по нещо на Созопол

с безкрайната крайбрежна алея с павилиончета, капанчета, будки и сергии. Още веднъж се потресохме от комбинацията манастир + хотел + ресторант. Не знам, може би сме изостанали, но по-голямата част от сградите, които обграждат църквата не са част от манастира, а са хотелски комплекст със ресторант – съвсем прозаични, което дълбоко ни възмути. Чувал съм, че на запад е така, но на нас ни направи ужасно впечатление.

Вляво е църквата, където още бие сърцето на св. Наум. Вдясно сградата е хотелски комплекс с ресторант. В двора почти няма хора в сравнение с това, което е вътре в църквата. На заден план – величествената Галичица

Малката историческа църквица беше непрекъснато натъпкана с туристи, желаещи да чуят как бие сърцето на св. Наум., така че признавам си, като по-лежерен турист не успях да се доредя да вляза вътре. Беше невероятно фрашкано с рускоезични и гръцки групи, които напираха да влязат в църквичката, така че отвътре не мога да ви споделя впечатления.

Манастирът е построен на диаметрално противоположния на Охрид край на езерото, до Охридските извори, един истински природен оазис, направо рай. Кръстен е естествено, на основателя си – кирило – методиевият ученик св. Наум.

Класически изглед от св. Наум

Историческа бележка за св. Наум и манастира: (скоро ще се появи 🙂

Света вода от „св. Петка“

– Св. Петка е микроскопичен параклис близо до манастира, около който също се вият километрични опашки – а причината е светената вода, която е там. Множество жени с китки и свещи търпеливо чакат ред, за да си вземат малко от водата и да запалят свещ.

Албанската граница. Поградец

(Който е в санстефанска България, а сега в Албания)

се вижда съвсем наблизо. Албанската територия се познава лесно по големите сиви гъбки, които са я осеяли. Това са всъщност бетонни бункери, които украсяват отсрещния хълм и без грешка идентифицират хълма като албанска територия. Идеята на бункерите е , че по време на комунизма някой е можел да нападне Албания, включително и с ядрено оръжие и населението е трябвало да се защити. На мен по-скоро ми прилича на казармената психологическа хватка – дай им работа, за да не мислят за глупости.

Част от албанската част от Охридското езеро. Поградец в дъното. Знам, че нищо не се вижда 😉

Изворите на св. Наум

– представляват едно малко но много живописно езерце, по което човек може да се разходи с лодка. Кристална и леденостудена вода, а като човек погледне дъното, вижда пясъчните фонтанчета, където извира всъщност водата. Диви животни и птици – патици и прочее допълват гледката. Наистина е невероятно колко красива е там природата и то толкова близо до тълпите туристи.

Райската природа на изворите на св. Наум

Буквално на другия край на езерото се намира град Струга и още един манастир, в който е искусно вграден и хотелски комплекс. Искам да похваля шофьора на автобуса, който се справи отлично с тясното и виещо се пътче и в двете посоки. Някой ден, вярвам, ще се намерят пари да се направи хубав и сигурен панорамен път около езерото.

Струга – св. Богородица.

Отново скална църква, манастир, хотелски комплекс. Няколко чисто нови църкви. Езерото тук не е толкова чисто, колкото около Охрид, тъй като то от тук се оттича – през река Черни Дрин (Църни Дрим) Има невероятна скална църква скрита зад сградата на хотела -музей., за съжаление ентусиазмът на местните туристически кадри клони към нула, тъй че спокойно щяхме да я изпуснем, ако бай Гьоко не беше ни подсетил за нея.

Без коментар

Град Струга.

Много, много красив и съчетаващ модерното и традиционното град. Има живописна чаршия. Тук се намира и къщата-музей на братя Миладинови. Но НЕ МОЖАХМЕ да влезем. Защо? Защото къщата-музей обиждала националните чувства на албанците, живеещи в града и затова стои почти непрекъснато затворена. В този прекрасен град навсякъде се чува албанска реч и не можех да се отърся от мисълта че градът скоро ще бъде подарен на албанците. Както по-късно се разбра с новото териториално деление, градът попада в албанската сфера на интереси и в някакво бъдеще ще последва съдбата на Косово, каквато и да е тя.

Паметникът на братя Миладинови пред къщата-музей. Вътре не ни допуснаха.

Тук се провеждат традиционните

Стружки вечери на поезията

– поетичен фестивал, който събира поети от цял свят. И тъй като поезията е една от емблемите на града (освен река Черни Дрин – Църни Дрим, вкусните змиорки(тук им викат ягули) и плажовете), на една от пропагандистките табели до реката стоеше стихотворението на Константин Миладинов „Тъга за юг“, един поетичен бисер, писан на местния диалект.

Романтичната Струга и Черни Дрин. Табелата със стихотворението е някъде вляво.

Българските туристи имат проблеми с прочитането на заглавието на стихотворението, тъй като то се изписва на съвременния македонски правопис по следния начин – „Т’га за jуг“ и на неподготвен човек не му е много ясна функцията на апострофа. Всъщност той замества една забранена в Македония буква – буквата Ъ (тъй като мирише на българско, според един от бащите на македонската нация – Блаже Конески)

Вижте и стихотворението:

Т’ГА ЗА ЈУГ

Орелски крилја как’ да си метнех,
И в наши ст’рни да си прелетнех!
На наши места ја да си идам,
Да видам Стамбол, Кукуш да видам,
Да видам дали с’нце и тамо
Мрачно угревјат, како и вамо.

Ако как’ овде с’нце ме стретит,
Ако пак мрачно с’нцето светит,
На пат далечни ја ќе се стегнам,
И в други ст’рни ќе си побегнам,
К’де с’нцето светло угревјат,
К’де небото ѕвезди посевјат.

Овде је мрачно, и мрак м’обвиват,
И темна м’гла земја покриват,
Мразој и снегој и пепелници,
Силни ветришча и вијулици,
Околу м’гли и мразој земни,
А в гр’ди студој и мисли темни.

Не, ја не можам овде да седам,
Не, ја не можам мразој да гледам!
Дајте ми крилја ја да си метнам
И в наши ст’рни да си прелетнам,
На наши места ја да си идам,
Да видам Охрид, Струга да видам.

Тамо зората греит душата,
И с’нце светло зајдвит в гората,
Тамо дарбите природна сила
Со с’та раскош ги растурила,
Бистро езеро гледаш белеит,
Или од ветар синотемнеит,

Поле погледниш или планина,
Сегде божева је хубавина.
Тамо по срце в кавал да свирам,
С’нце да зајдвит, ја да умирам

А тук може да го видите в българска транскрипция:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=8&WorkID=31&Level=1

Продължението: Битоля (Битола) и Скопие

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Една весела компания в Македония: Св. Наум и Струга”

  1. Бобан каза:

    znam che nqkoga se mnogo absurdni ne6tata koito vizdaz v Makedoniq i az sam bil svidetel na tqh.

    Haresaha mi postovete.

  2. […] Четвърта част от разказа на Коцето( Предишната трета част) […]

  3. […] Струга и Свети Наум – втори ден […]

Leave a Reply