ян. 02 2009

На концерт в Букурещ

Честита Нова година! Екипът на сайта Ви желае здраве и щастие през Новата година и … лек път, накъдето и да тръгнете!

Новата година ще я открием с едно музикално посещение при съседите от Румъния. Приятно четене:

На концерт в Букурещ

Bucuresti? Ja, Ja…

След предварителна подготовка и планиране организирах група ентусиасти за екскурзия до Букурещ, Румъния. Конкретна цел на нашето посещение бе концерт на британската група Delirious. Но за тях и концерта, можете да прочетете в друга публикация…

Пътят до Русе беше спокоен и приятен. Нямаше много хора, които да пътуват една седмица преди рождествените празници. Само лекият дъждец и хладният въздух напомняха за зимния сезон.

Стигнахме до Русе след няколкочасово пътуване — с намерението да обядваме.

Аз съм си приключенски настроен и последовател на поговорката: „Когато си в Рим, прави като римляните“. Затова попитах първия срещнат къде можем да хапнем вкусно и евтино. Насочиха ни към Кооперативния пазар — заведението „Стъпката“. Готвени ястия на прилични цени, за работещите около пазара.

„Като си в Русе, прави като русенци!“

Границата на Дунав мост минахме бързо.

Въпреки, че и на отиване и на връщане се опитах да мина на по-бързата лента. Оказва се, тя е само за румънски граждани.

Любопитството ми ме накара да прочета няколко блог статии на българи пътували в Румъния. Затова не бях изненадан от кръговите движения, добрата маркировка и изпреварванията от ляво и дясно на румънските шофьори.

Започна се спор с мой приятел за сравнение на качеството между българската и румънската пътна настилка. От малкото си опит на шофиране извън родината знам, че всички погранични зони получават субсидии от ЕС за инфраструктура.

Тоест пътят е безупречен в първите 10-ина километра около границата.

След това, обаче коловозите и бабуните се появиха. Но големи и фрапиращи кратери нямаше.

Следим картата неотлъчно и след 40 минути влизаме във видимо голям град.

Започват и задръствания и всички в колата сме учудени. Кой е този град? Няма голямо населено място преди

Букурещ

Свалям стъклото и питам един румънец:

— Buchuresti?

— Ja, Ja…. — отговаря бодро местния и сочи отревисто с ръка напред.

След още един километър задръстване настигаме бус с русенска регистрация. Нашенецът разсея съмненията ни, като потвърди че сме в Букурещ. Дотук добре…

Как да намерим малката уличка, на която се намира нашия хостел?

Неуспешен опит с румънски полицаи. Влизаме в ОMV с масирано видео наблюдение.

Успя да ни упъти учтива румънска служителка от бензиностанцията. Появи се още един нашенец, който като разбра до къде искаме да стигнем ни предложи да ни води с автомобила си. Оказва се, че имал работа на съседната пряка до нашия хостел.

Опитвам се да следвам автомобила с видинска регистрация, но под 70 км/час скоростта не пада. На няколко пъти спираме да се изчакваме, но накрая стигаме на съседната улица до хостела.

По география се справях отлично в училище, в компанията също имаше шофьор.

Но въпреки, че имахме карта, ни отне още половин час за да се справим с намирането на базовия ни лагер. На помощ се притече румънски младеж, който ни ескортира със своя Golf до вратата на хостела.

Чудо свише! Да имаш 3-ма пътеводители в чужда страна. Приказките за гадните българи, които не си помагат в чужбина — не се оказаха вярни.

Снимка на нашата група, част от 100-ина българи, дошли на концерта на Delirious.

Lucky House Hostel

Намерих това място от Интернет. Коментарите от клиенти бяха преобладаващо положителни. Предимство е, че мястото е в жилищен квартал на тиха улица и все пак е в центъра.

Собственици са приятно семейство на средна възраст, които предлагат нощувки в стаи с 4,, 5, 8, и 12 легла. В плюс е фактът, че хостелът функционира от година и половина. Обстановката е приятна и нова — може да се паркира автомобил в двора. Нямам никакви оплаквания, освен предложението да добавят закуска към нощувката…:) Не, че ние нямахме какво да ядем!

Когато си в група, винаги има и други мнения. Някои от спътниците ми примрънкаха относно някои детайли. Нали знаете, за да се почувстваш у дома са нужни, малки глезотийки. Ако липсват — оставаш със съзнанието, че си на гости.

Лампа, вместо с 3 крушки, както е тирана, свети само с една. Парното се пуска в началото, по- късно през нощта се намалява, липса на хавлии, душ без поставка за самия душ. Все пак за 14 евро на вечер, не можеш да очакваш Sheraton!

Нощта на Delirious?

Паркирах на почти километър разстояние от зала Polivalenta, с идеята, че ще има задръстване от автомобили след концерта. Тъй като бяхме 1 час преди началото, нямаше чак такъв наплив от хора. Предимно млади — голям процент непълнолетни.

Организацията преди концерта не беше толкова добра — затворени врати, аха да ги отворят и се отказаха. Излезе един младеж и се опита да направи съобщение — да надвика стотиците събрани. Говореше само на румънски, но добре че един румънец до нас преведе на английски:

„Забранени са снимките с фотоапарати и видеокамери. Ако ви хванат, ще ви изгонят.“ Разпоредителите бяха непълнолетни. Сред тях и момичета (нямам понятие, как едно момиче на 17 години ще може да въдвори ред сред невъздържана тълпа).

picture-013За да бъда коректен, публиката беше много културна. Самата аудитория на Delirious? са хора, които вярват в Бога и християнските принципи. Така че проблеми и ексцесии не са се създавали. Втурването по стълбите надолу при отварянето на залата е предполагам общочовешки инстинкт. Да стигнеш първи, да вземеш по -добри места…

Бях разочарован, че залата бе наполовина празна. Очакванията ми за пълна зала заради многомилионните румънци, не се оправдаха. Пък и това беше последният концерт на групата за годината. Допълнителен драматизъм внасяше и скорошната новина, че Delirious? спират записи и турнета от 2009 година.

Подгряваща група бяха Vitamina C — румънска група.

Изпълниха три песни на румънски и се прибраха. Озвучаването и осветлението бяха на много добро ниво. Последва петминутна пауза, за да падне настроението…

Моите коментари са от позицията на чужденец. Това, че не познавам езика, сигурно допринася за по-критичната ми оценка. Коментирам и от позицията на организатор…

Участвах като разпоредител на Рождествен концерт 2008

Предполагам, че някой посетил концерта в НДК също може да посочи някои слаби места в организацията на българското мероприятие… Но горещо подкрепям градивната критика и смятам, че посочването на слаби страни може да послужи за работа в положителна насока в бъдеще.

Настъпи моментът за

появяването на сцената на Delirious?.

Всичко в залата се наелектрализира. Има мигове, когато очакваш да видиш скъп човек, любимия преди романтична среща, роднина на летището във фоайето за пристигащи, известна личност, която си виждал само по телевизията или в интернет. Представете си това усещане, умножено по хиляда и петстотин.

Групата излезе на сцената в стилни сиви костюми и публиката се взриви.

Последваха няколко парчета, които бяха като встъпление за вечерта. Тези песни ни помогнаха да осъзнаем напълно, че сме на концерт на Delirious?.

Ето няколко впечатляващи момента:

Признанието на вокала Martin за семейството му в южна Англия. Заедно със съпругата си имат 6 деца и грижите за отглеждането им са поверили на румънска гувернантака. Реверанс към публиката беше коментрът за прекрасните ястия, които румънката готви.

Много се зарадвах и впечатлих от изпълнението на живо на песента „History maker“. Публиката пееше, а мнозина плачеха…

Пуснал съм клип на парчето…. ето тук.

Невероятен момент бе краят на песента. Вокалът Martin Smith слезе от сцената, отиде при публиката и се качи на раменете на няколко човека от събралите се на първите редове. Виждал съм изпълнители да бъдат носени на ръцете на свои фенове, но никога не бях виждал това.

Martin направи около десетина стъпки върху ръцете и раменете на феновете.

Спря и запя отново куплетите на песента, които говорят за това как вярващите са носени в любящите ръце на Бога. Вокалът остана няколко минути обгърнат в румънското знаме. Магически момент, който се е запечатал в съзнанието ми. И не само в моето…

http://www.youtube.com/watch?v=_5wPhtXZPfE

Ако желаете да чуете още парчета, от новия албум на групата — ето тук (MySpace/Delirious).

След края на шоуто се отправихме обратно към базовия ни лагер. Бяхме наситени емоционално и духовно, но гладни физически.

Бях подвел своите приятели, че с евро ще се оправим в Букурещ. Почти никъде не приемаха европейската валута и имахме нужда да обменим леи. След половин час обиколка из нощните улици намерихме денонощно „exchange“ (compliments to Villie) бюро.

Една от най-комичните ми ситуации беше пред витрината на арабски ресторант.

Видяхме опашка и решихме, че мястото е добро за хапване. Почти целият персонал се състоеше от румънци и няколко араби. Момичето на касата не знаеше друг език освен румънски. Така. Започнах с посочване по снимките от менюто. Тя се притесни още повече и ни насочи към момчетата, които приготвяха храната. Никой не вдяваше английски, руски, български, шведски, датски.

Зад нас се образува опашка от десетина човека. Всички ни гледаха, някои сърдито, че ги бавим, останалите се смееха на нашето затруднение. Накрая една румънка се смили над нас (Господ здраве да й дава!) и на англо-френски успя да предаде нашата поръчка на момчетата от персонала. Върнахме се обратно на касата.

Мисията ни беше изпълнена успешно, с ухаещи пликове пълни с храна се отправяме към хостела.

През деня не намерихме улицата, та през нощта ли! Обиколки на няколко улици за около половин час! Леко изнервени стигнахме живи, здрави и гладни.

Изненада! Нямаше ток. Чуха се подмятания от рода на:“ Сигурно от икономии не са си платили сметките!„

Представете си сега следната картинка:

02:00 часа през нощта. Кухня на хостел в Букурещ, с лек цигарен аромат. Мрак, тъмница, студ. Рецепционистът нямаше свещ, нито бонбон?! Приятелят ми, Ники, научи през тази нощ, огромната разлика в значението и употребата на думите „candle“ и „candy“.

Имахме си фенерче! От тези, самозареждащите се — от магазините за 1 лев. Светлината беше достатъчна да освети само част от масата, на която бяха сложени арабски специалитети (с чесън).

В сумрака около масата седяха няколко българи.

Подпухнали, жадни, уморени, леко миришещи, но смеещи се на забавните случки „в странство“.

Добре, че след около двадесетина минути вече имаше ток. Ако трябваше да спим без отопление, не съм сигурен, че този пътепис щеше да е така жизнерадостен.:)

На другия ден започна обиколката ни из Букурещ.

Румъния в снимки

Като население, столицата на Румъния е над 2 милиона. Размерите на Букурещ ми се сториха по-големи от софийските — като улици, трафик, а и като сгради. Всички се съгласихме, че има повече простор и това подсилваше усещането за свобода.

Най-много ми допадна умелото съчетаване на старото и новото. В малко европейски градове е запазен контраста на съседни сгради.

picture-0292

Впечатлих се от рекламитe и светещите екрани — просто са по световен стандарт. Има в какво да ги настигаме румънците.

picture-097

Хубавото беше, че никъде не видяхме голотии и разсъблечени мадами на билбордове. Порнографията „липсваше“ и по павилионите за вестници и списания.

picture-031

Улиците на стария град бяха в ремонт. Под равнището на земята можехме да видим старите постройки. Магазините там бяха затворени в неделя. backyard

Но интересното беше зад ъглите на малките тесни улички. Тази специфична атмосфера на стария град, където в дворовете на сградите имаше какви ли не изненади…

Нямах много време да се впусна в „дупката на заека“, но…

един ден ще се върна.

style

Още красиви сгради.

police

Така изглеждаше едно полицейско управление в Букурещ. Бодливата тел приличаше на заскрежена украса.

picture-096

Нямах близко общуване с румънските полицаи, макар че при едно изпреварване на ТИР, един служител на реда размаха палката. Оказа се, че спира товарния автомобил, а не мен. Всички си отдъхнахме!

meat-baby

Хора от село има навсякъде. Пък и кой отказва суджук в зимните студени вечери!cable-air

Прочутите кабели, за които пише в интернет пространството. Те бяха над земята, а не под нея.

dambovitsa

Река Дъмбовица беше доста чиста. На някои места имаше боклуци, като за голям град, но щом си плуват патици и чайки… не е зле!

family-santa

Манията по дядо Коледа беше видима. Дали защото им харесваше или имаше някаква промоция на Кока Кола, не разбрах. Навсякъде се виждаха червенобели одежди — цели семейства нетърпеливо очакваха наближаващия празник!

И така, ще ви пожелая приятни Рождествени и Новогодишни празници!

biker-santa

Румъния в снимки (тук)

Автор: Петър Рашев

Снимки: авторът

bandsuites

Използвани снимки на Delirious? от:

Концерти и плакат

   Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “На концерт в Букурещ”

  1. Stela каза:

    Много приятно, благодаря за пътеписа
    Ето и „материалният“ израз на благодарността

    … за когато ще се връщаш (както споменаваш)… няколко вметки, с надеждата част от тях да са полезни
    Ако в хостела 14 евро е била цената ви на човек, а не на помещение, и сте пак повечко хора, провери short rental apartments в Букурещ (хостелът изглежда много приятен, впрочем, а спиране на ток и липса на окачалка за душа са пренебрежими неудобства помоему).
    Понастоящем, за 70 евро на ден може да се наеме апартамент с една спалня, хол, оборудвана кухня и баня, на лесно за откриване място, обикновено по Унирии булевард, около едноименния площад, около Интерконтинентал и подобни удобни места.
    Ако сте 5 души, пак излиза по 14 евро на човек. Ако сте 4 или 3- малко повечко, но пък ще ви е по-удобно. Апартамент с 2 отделни спални, хол и кухня е около 90 евро на ден, и може да смести 6-7 души (обикновено диваните в холовете са разтегателни и/или достатъчно широки). Плаща се на апартамент, на ден, не на човек на ден. Предлаганите от такива агенции студия не винаги имат интернет, но в апартаментите от над година насам винаги има (освен ако предния наемател не е задигнал или увредил кабела… когато нетът е кабелен). Градските телефонни разговори от стационарния телефон са безплатни. В някои апартаменти има перални. Във всички (поне в които аз съм била)- сешоар, ютия, дъска за гладене (ако някой го вълнува… На мен поне ми се налага). Преобладават вани пред душ кабини, но при ползване от повече от 2 души това едва ли е толкова важно. Все пак споменавам.
    За всички посещения в рамките на последните години, не ми е спирал тока нито веднъж. Водата спря веднъж за няколко часа, в апартамент до Търговска камара.
    Нета е липсвал или спирал, вратата е отказвала да се отключи след полунощ, чупила съм ключа в бравата призори…- звъня по кое да е време до агенцията и се отзовават.
    Няма да цитирам конкретната агенция, за да не се получи рекламно. Освен това, тъй като не съм ползвала други агенции, ми липсва личен опит като база за сравнение. Цените, които поддържат такива агенции, са почти еднакви. Така че… без имена.

    Относно задържането на дъха при вида на размахалия палката полицай. Доколкото знам, там вече за рутинни проверки не спират, а само при нарушение.

    😉 отлична снимка на плитката дупчица на асфалта на piata Unirii …

  2. Апостол Апостолов каза:

    Не сте се сетили да отскочите до художествената галерия. Там щяхте направо да хлъцнете. Докато в нашенската събират прах само боклуци, румънците са надовлекли от Франция великолепни картини. Ван Гог, Гоген и пр. Да се неначуди човек!

  3. anjela каза:

    апостолов ти пък кога си бил в Букурещ?!!!.так се правиш на разбирач по всички теми.

Leave a Reply