Ное. 27 2007

Германия (2) – На бира в Мюнхен по път за Шварцвалд

Published by at 12:46 under Веско Петров,Мюнхен

Продължаваме с пътуването на Веско из Германия. Началото — ето тук: Германия(1) Старата любов ръжда не хваща). Приятно четене:

Германия

част втора

На бира в Мюнхен по път за Шварцвалд

Германия II


Hofbräuhaus

Идеята да видим Шварцвалд се появи миналата година, когато в ръцете ми попадна книга на Gillian and John Souter: Класически пътеки в западна Европа (Classic Walks in Western Europe).

В книгата са представени тринадесет маршрута в седем различни страни, с посочени изходни точки, места за спане, неща за виждане и т. н. Има добър подбор качествени снимки, които живо разпалват интереса. Моята мечта е „Пътят на свети Джеймс“ (The Way of St. James), традиционен средновековен маршрут на поклонение, който започва от Франция, катери се през Пиринеите, прекосява цяла Испания и стига до Santiago de Compostela, където са мощите на този апостол. За да съм с нежната половинка обаче трябва да бъде нещо по-леко и по-кратко. Избирам „Високия Шварцвалд“ (The High Black Forest).

Как да не те засърбят краката след като видиш корицата на Classic Walks in Western Europe.

На последната страница в книгата се мъдрее снимката на авторите — щастливо прегърнати хора на средна възраст. Той е с плътен черен мустак, а тя с дълга до кръста къдрава коса. Като ги гледам такива усмихнати, ми се приисква това да бъдем аз и моето момиче (без мустака и косата), вървящи по стъпките на младия Hemingway (виж края на първа част). Какво по-хубаво от едноседмична отбивка преди планираното вече пътуване до югозападна Франция. Пускам мухата, без да храня кой знае каква надежда.

Високия Шварцвалд — маршрута представен в книгата.

За мое най-голямо учудване нежната половинка е заинтригувана. Вероятно този тип с мустака и харесва. Тя се навива, поставяйки само няколко условия: всичко да бъде предварително ангажирано, да бъде културно и чисто, без никакви палатки, туристически спални или разни общи тоалетни и бани на етажа! Освен това с нас да вземем и малкото момиче (което се подразбира), тъй като не ни се иска да го оставяме на някого. Готов съм на жертви за нея и се отказвам от палатката и спалните чували, ще се примиря с топъл душ и меко легло. Чрез интернет и в Германия нейните условия са лесно изпълними.

Подготовката ни доставя почти толкова удоволствие, колкото самото пътуване. Прекарваме редица щастливи часове пред монитора, търсейки добрите места и дълго обсъждаме отделните отсечки или хотелчета.

Планът е да оставим колата в Todtnau, крайната точка на маршрута и дистанцията от 67 километра да изминем за пет дни леко вървене, тъй като с нас ще носим само нужните ни дрехи. За храна не мислим — навсякъде има кръчми и ресторантчета. Издирваме и ангажирваме местата в малките градчета и селца, където смятаме да спим. Надяваме се времето в началото на юни да бъде приятно.

Колата също е предварително ангажирана от Avis. Нямаме представа каква ще бъде точно, но плащаме за нещо, което попада в класа на VW Golf. За 16 дни през които ще я имаме в Германия и Франция, цената е €682. По-скъпо е от обикновено, тъй като има около €200 „one way charge“ — вземаме я в Мюнхен и я връщаме в Париж, от където сме планирали да летим обратно към OZ през Лондон. Този път избираме Avis, тъй като в момента Alamo (традиционно по-евтината компания) имат много по-голям „one way charge“.

ä ö ü ß ä ö ü ß ä ö ü ß ä ö ü ß ä ö ü ß ä ö ü ß ä ö ü ß ä ö ü ß ä ö ü ß ä ö ü ß

На 28 май

кацаме в Мюнхен

Вали дъжд, студено е, духа вятър и няма къде да се скрие човек тъй като всичко е затворено, въпреки че е понеделник — има някакъв религиозен празник. Alte Pinakotek обаче работи и следобяда ни отива там. Вътре е сухо, топло и има много картини. На долния етаж има една, нарисувана от известен фламандски художник. Портрет на млада знатна дама. Виждал съм я и друг път и съм тайно влюбен в нея, за което нежната половинка не знае…

Alte Pinakotek е мястото на моето момиче.

Тя обожава импресионистите и където отидем винаги ме дърпа към местната картинна галерия. Изумително е да се видят толкова много оригинали на едно място! Аз нямам нищо против, макар, че множеството масивни платна с религиозни сюжети ми дотягат. Търпелив съм, защото знам, че тя ще е търпелива когато по-късно аз я завлека на моето място.

Hofbräuallee, 81829 München, Германия

Моето място, разбира се е

Hofbräuhaus,

стара традиционна кръчма от 1589 година, която открих преди време чрез Frormers’ Guide за Мюнхен.

Hofbräuhaus

В Hofbräuhaus е топло и светло, пълно е с весели, щастливи хора и най-важното — бирата се лее като река. Музиканти с кожени гащи свирят стари градски песни и всички пеят, без да следват точно ритъм или мелодия. Дори думите нямат значение, стига да имаш душата. В Hofbräuhaus сервитьорите хвърчат наоколо с пълни халби бира (веднъж преброих 12 еднолитрови чаши) и млади немкини, облечени в национални носии разнасят гевречета.

Музикантите на Hofbräuhaus.

Някой да желае геврек (Wünschen Sie eine Brezn)?

Въпреки, че това е туристическо място и е пълно с ентусиазирани японци, запленени руснаци и арогантни американци, немския дух не се е променил. Сред туристите се виждат доста червендалести местни обитатели, някои от които имат специална метална клетка, в която си заключват чашата в края на поредната разпивко-разпявка.

Забелязах тавана по-късно. Човека с очилата не е Веско Петров.

В Hofbräuhaus наличието на туристи не дразни така, както другаде из популярните места на Европа. След няколко бири всички по дългите широки маси ставаме еднакви и започваме безрезрвно да обичаме ближния, без значение от къде е дошъл и какви аспирации има. Чувстваш се като в тайно братство, на което си станал член автоматично, веднага след прекрачването на прага.

Тук аз винаги си поръчвам литър светло пиво (€6.60) и един сочен Schweinshaxn (€9.90). Този баварски специалитет ме плашеше дълго време с невероятните си размери, но след като го опитах веднъж — вече няма връщане назад…

За тези които не знаят, Schweinshaxn е огромен свински копан, въртял се дълги часове на бавен огън, докато мазнината му се стопи напълно и остане само на зачервена кожичка, крехка и хрупкава при захапване. Добрият Schweinshaxn просто се разпада при допир с вилицата. По-късно навсякъде из Шварцвалд ще тормозя сервитьорите с думите: Ich möchte ein schönes Schweinshaxn bitte, но без успех.

Schweinshaxn в цялото му препечено величие!

Момичетата съответно не могат да откажат виенския шницел и печените наденички с горчица. Тези неща идват с картофено пюре, прясна зелена салата, някакви странни картофени топки (potato dumplings) и sauerkraut — вареното кисело зеле, което удивително добре върви с моя свински копан и за което отново не знам дали има българска дума.

Hofbräuhaus с готините хора в него, с атмосферата на човещина и любов към хапването и пийването, вдига оптимизма ни, макар че навън упорито продължава да вали и е станало още по-студено. Щастлив съм с мисълта, че сме започнали нашия поход по най-подходящия начин и избягвам мисълта за този дъжд и студ…

Пред Hofbräuhaus. Сив и студен Мюнхен.

Вече е късно, приключвам (а и винцето свърши). Ще продължа когато мога.

Чао!

Продължението в трета част:

Германия (3) — На път към Шварцвалд


Автор: Веско Петров

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Мюнхен – на картата:

Мюнхен


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Германия (2) – На бира в Мюнхен по път за Шварцвалд”

  1. Blagun каза:

    „…На 28 май кацаме в Мюнхен. Вали дъжд, студено е, духа вятър и няма къде да се скрие човек тъй като всичко е затворено, въпреки че е понеделник – има някакъв религиозен празник…“ – Празникът беше Петдесетница, ние бяхме малко по на изток – в Залцбург.

  2. Blagun каза:

    … уточнение към предния коментар – само че ние бяхме на 26-ти – в събота и явно сме изпреварили циклона, защото в Залцбург беше топло и слънчево, а по магистралата на юг имаше колони от австрийци и немци, изкарали караваните си по празниците.

Leave a Reply


Switch to mobile version