Дек. 23 2008

Бавария – романтична приказка

Винаги с голямо удоволствие публикувам пътеписи за Германия. Може би защото тази красива страна абсолютно несправедливо е пренебрегната като посока на пътешествия, а може би защото и аз, който съм прекарал там почти година и то в различни части, не се стегнах да опиша пътуванията си. Но днес благодарение на Благун ще видим може би най-романтичната част на страната – Бавария.

И тъй като този пътепис ще бъде последният за година ви пожелавам весела Коледа и щастлива Нова година!

Ще се видим отново в първите дни на 2009 година – приятно четене:

Бавария – романтична приказка

Защо Бавария? Не е ли по-правилно – Германия? И да, и не. Най-големият по територия немски ланд винаги е имал свой собствен стил. Ако Лудвиг ІІ не беше толкова луд, а Бисмарк – толкова железен, Бавария би била втора по големина и население немскоезична държава. И може би духът в бирена бутилка от бройхаусовете не би образувал гърмяща смес с прусашката военщина. Може би… Но всеки, минал през територията от подстъпите на Залцбург до подстъпите на Франкфурт и от Кобург на чешката до Бодензее на швейцарската граница, ще открие десетте разлики между Бавария и останалия немски свят. В къщите, в „луковите” кубета на черквите, в единицата мярка за пиене на бира (1 Maβ = 1 литър), в панталоните и шапките, че даже и в партиите.

И така, след преглед на многобройните оферти за ваканционни апартаменти в HomeliDays си избираме къщата с най-много цветя по балконите. Панорамиото ни помага да изберем и селото с най-много цветя по къщите. (Уточнение: По-нататък „село” в немскоезичния свят ще наричам всяко населено място до 50000 жители. В такива села тотално липсват 4- и повече-етажни сгради. За разлика от Черноморец, примерно). Технично пропускаме съботата като ден за пътуване – най-неподходящият избор в началото и края на ваканционния сезон.

Междинната ни спирка е традиционна – в познати хазяи в

Марибор, Словения

По-нататък се прокрадваме през старото шосе от Марибор до австрийската граница. Освен спестяването на 35 евро за 15 км магистрала се любуваме на живописните словенски села до границата.

От Грац към Залцбург също изоставяме магистралните решения в полза на панорамния път през Бад Ишл и Залцкамергут.

Залцкамергут

След Залцбург

влизаме в Германия и на голямото езеро Кимзее (Chiemsee)

напускаме магистралата и тръгваме към планините. Тук Баварските Алпи са меки и гористи като нашите Западни Родопи. След 20 км завои гората се отваря и излизаме в просторна планинска котловина:

Райт им Винкл

На юг са вече далеч по-внушителните Тиролски Алпи – рай за скиори и алпинисти (сори за тафтологията „Алпи-алпинисти”).

Това е нашата крайна цел –

Райт им Винкл (Reit im Winkl).

Райт” на местния диалект означава гора, изсечена за ливада, а „Винкел” е кьоше. Кьоше между териториите на Бавария, Тирол и Архиепископия Залцбург. Легендата твърди, че на Виенския конгрес от 1815 г., променил радикално общия устройствен план на следнаполеонова Европа, баварският крал спечелил на карти въпросното кьоше. Сигурно е бил добър картоиграч, защото е спечелил и Берхтесгаден, и Кьонигсзее – току над Залцбург.

Reit im Winkl, Германия

Ето и нашето убежище за 7 дни:


„нашата” къща в Райт

Райт им Винкл е живописно село. За ски алпийски дисциплини не е върхът, повече са застъпени „писалките”, пешеходният туризъм, голфът. Изключително спокойно кътче. В началото имахме по-сериозни автотуристически намерения, но спокойствието и красотата ни предразположиха към мързелуване.

изглед от Райт им Винкл

За къщите няма какво да говоря, ето една от тях:

„цветна” къща в Райт

Както по цяла Бавария, църквата е основна институция.

На съботната вечерна и неделната сутрешна служба всички – от децата до бабите идват с официални дрехи. Във всички черкви има снимки на „техния” папа – или в разговор с местни енориаши, посетили Рим, или на инспекция (като кардинал) в района. Пътеката до параклиса навръх околен баир е маркирана по интересен начин – със сцени от пътя на Исус към Голгота:

Via Dolorosa – труден е пътят към храма…

По отношение на кръчмите селото търпи сериозна критика.

В нито една бирария не се сервира с масове и няма духов оркестър! Е, в селското лятно театро текат фолклорни и духови представления, но друго си е усещането с литровица в ръка!

Кимзее (Chiemsee)

е заместител на море в безизлазната Бавария. В голямото езеро има два острова – мъжки и дамски според пола на съответния манастир.

Herreninsel

от дълги години се обитавал от августински манастир. Това е мястото, където през 750 г. западнославянският княз Горазд е приел „съвсем доброволно” християнството. През 19-ти век крал Лудвиг ІІ си е поставил амбициозната задача да не остави нито едно баварско езеро без замък. Затова монасите са били постестени и на Herreninsel е построено умалено копие на Версай. Общо взето е попрекалено с подражанието, като не е използвана една от даденостите на острова – страхотната панорама към Баварските Алпи (край Версай няма планина все пак).

На

Fraueninsel

освен манастира има и рибарско курортно селище.

В югоизточното ъгълче на Германия се намира планинската територия

Berchtesgadener Land.

Това е едно от местата (другото е районът на Гармиш и Цугшпитце), където Баварските Алпи защитават втората част от името си – величествени каменни върхове, тъмни езера, издрани от ледниците улеи. Мястото добива мрачната слава по време на нацизма. Пропускаме Хитлеровото „Орлово гнездо”, наподобяващо хижа „Ястребец”, и се насочваме към перлата на района –

Кьонигсзее (Koenigssee)

Това е дълго, тясно и дълбоко езеро, запълнило разлом между околните високи планини. Дали в дълбините му се крие братовчед на Неси или нацистко съкровище – по-добре да отнесем въпроса до холивудските екшън-сценаристи. В средата на езерото стръмните брегове се разтварят и корабчето спира край голяма зелена поляна (тучна – според стандартния епитет). Това е било място за поклонение на Свети Вартоломей. С течение на времето поклонението към златистата пенлива течност взема превес, като черквата е притисната от две бирарии, направени по всички баварски канони – с духови оркестри, келнерки в носии, разнасящи масове почти колкото собственото си тегло, чичковци с тиролски шапки и светнал поглед. За благоприличие бирариите се наричат ловни домове (знаем ги ние тези ловци…).


„Св.Вартоломей” на Кьонигсзее, ограден от „ловни домове”

Седемте дни в Райт неусетно отлитат, но ние продължаваме обиколката на Баварските Алпи. Отправяме се към най-високия дял в района на

Гармиш (Garmisch)

Гармиш е типично курортно селище. Няма го очарованието, и спокойствието на малките алпийски селца, но пешеходната улица и прилежаките и бирарии са приятни.


Гармиш

От Гармиш се насочваме към Айбзее (Eibsee)изходната точка за кабинката към шампиона на Германия –

Цугшпитце (Zugspitze) – 2962 m.

По метраж той превъзхожда незначително нашата Мусала, но по-северното му разположение е причина за много по-сериозната работа на ледниците. Северните му подстъпи изглеждат внушителни. Самият връх е удавен от цивилизацията – платформи на наблюдаване, големи сгради, че даже и „най-високата бирария в Германия” – къде, ако не в Бавария! Противно на песните на Висоцки около върха кръжат не горди орли, а … гарги.

Последната точка от нашата баварска програма са езерата около Фюсен (Fuessen)Forggensee, Hopfensee, Schwannsee.


Хопфензее

А където има езеро, няма начин да не се е проявил Лудвиг ІІ. Над Лебедовото езеро (Schwannsee) до работния замък на баща си – Hohenschwanngau той е построил

приказния Neuschwannstein

Този палат е „обитаван” единствено от Пепеляшка на Уолт Дисни. А съдбата на краля съвсем не е приказна. Бавария е глътната от кайзеровия Райх и парите са нужни предимно за оръдия, а не за замъци. Перфектният плувец Лудвиг е намерен удавен в друго свое езеро с дворец – Щарнзее. Не след дълго загива любимата му братовчедка, императрицата на Австро-Унгария Сиси, също човек не на своето време. Оттам нататък всичко е ясно – „идват танковете”, Германия губи тежко две войни и може би, в крайна сметка замъците на Лудвиг ІІ се оказват по-полезни от оръдията на Круп.

За връщане избираме по-интересен маршрут –

през Инсбрук, Доломитите и Кортина Д’Ампецо.

В тяхната западна част по нищо не си личи, че не си в Австрия – къщите с цветя, зелените морави. Като допълнение са величествените каменни хребети, надвиснали над селата.


Италианските Доломити – австрийско влияние

Дотук не споменах нищо за третия наш „спътник” – г-н (с глас на госпожица) Гармин (Нуви 760). Кой знае защо той/тя „реши”, че регионалният път към Кортина е прекалено широк и скучен. Насред поредното село бяхме отбити в посока селските ливади по безкраен лабиринт от тесни (но асфалтови) пътчета. Изведнъж ставаме не наблюдатели, а неразделна част от пейзажа, а върховете вече не са толкова далечни. Явно не сме били първите, защото досетлив фермер се беше сетил да сложи знак за задънен път, за да разколебае подведените от GPSи автотуристи. Изкачваме стръмния проход Passo di Valparolla, кошмар за всички велосипедисти, след което се спускаме в Кортина. Този проход е цивилизационната граница между немския и италианския свят – къщите стават каменни, големината на прозорците намалява, цветята са рядкост, но не и прострените пранета:


Доломитите – 100% Италия

Албум със снимки:

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=285933

Автор: Благун

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Алпи – на картата:

Алпи


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version