Дек. 22 2008

Лесковац – с дъх на скара

Във връзка с настъпващото ядене и пиене реших да ви подготвя с един разказ за пътуване до Босилград и Лесковац, където всяка година се провежда фестивалът Рощилиада (Роштиљијада). Приятно четене и не преяждайте:

Лесковац — облачно с дъх на скара

Вчера сутринта. Гледам през прозореца, а то едно мрачно, едно мокро, та чак и студено. А съм гладен, гладеееен.
Семейството още спи. Обикалям около хладилника, а телефона звъни. Приятел с оферта.
— Искаш ли да ходим да Лесковац? Има ежегоден фестивал Рощилиада, който се закрива днес. Купон, програма, скара и все такива хубавини.
Бях го чувал това за фестивала, но никога не бях ходил, та не му мислих много-много.
-ОК, но за всеки случай, чакай да питам и жените.
Те, нали живеят с мен, та вече и те не мислят много — всички сме ЗА.


Следваше организация — телефони, кога да тръгваме, с коя кола, кой да кара — нищо сложно като време и усилия. Е, не беше точно по план, ама нейсе.
Стана 11 часа и айдеее, тръгнахме. От Кюстендил до границата са около 20—30 км. Пункта Олтоманци, откакто няма ембарго е меко казано спокоен. Мен ако питате си е чисто мъртвило, митничарите умряха от глад:D (виж сн. 1)

Сърбите също скучаят. Точно на техния пункт четири-пет лястовички така се бяха сгушили една до друга от студ, та си викам, сега взех награда за снимка. Да ама не, първо не съм добър фотограф, а второ не дадоха да снимам, като че ли кой знае какво.
Има — няма петнадесетина километра и —

Босилеград

Градче около 5 — 6 хиляди човека, планина, почти никакъв поминък, а бе с една дума на мен ми се стори мизерия. Градчето винаги е било в периферията и на Сърбия и на България. Иначе там са си Българи. Дори на центъра има паметник на Левски, който е много по-хубав и стойностен от този в Кюстендил. Отделно вървят всякакви пари — левове имам пред вид. Местните (е, не всички де) се борят за българско гражданство, наш’те ги мотаят, те се редят по два дни на опашки за визи, а наш’те им дават виза за по едно влизане на месец, те пък си карат колите с кюстендилска регистрация, техните полицаи ги… Такъв е сега живота, казват.

Там трябваше да вземем още един наш човек — Любен — шефа на местната телевизия, та затова спряхме пред автогарата да го изчакаме. Ако видите сн. 2 да знаете, това е автогарата.
Обаче вижте какъв ЗВЯР е паркиран там-сн. 3

Понеже се оказа, че трябва да изчакаме около час, а глад не се търпи (мисля, че ме разбирате) се озоваваме пред кафана с име Младост. Нищо особено като обстановка, ама аз така и така отдавна гледам други неща — да ми е чистичко, да ми е вежливо и да ми е вкусно. А там как е вкусноооо. До сега не съм вярвал, че човек може да изпита такова удоволствие от ядене. Не знам защо, но месото има друг вкус, вкуса, който си спомням от моите тийнейджърски години. За да не стане някое объркване — сещате се, че не сме яли супа топчета, нали За всички, които са се заинтересували — координати N42 30.035 E22 28.436

Трябва да Ви кажа, че негладния човек пътува по-добре, по-весело и не се дразни от дупките по асфалта, вижда платното с многото кръпки, като черга, заглежда се по стръмните, алпийски и идеално окосени ливади, склонен е да спре и да си откъсне няколко лешника, а бе друго си е.

Тъй като пътя се вие по долината на р. Драговищица, от дясната страна по скалите от време на време — хоп сн. 4:

Оказва се, че има местен, чието име не запомних, но той(а дали е един) ходи и пише по скалите — „Тук не е Сърбия“, а след него минава друг, трие „Н“ — то и пише Тук е Сърбия.

Скоро стигаме до язовирче на р. Драговищица, за чието маловодие всички Кюстендилски рибари го попържат, а то какво се оказа -сн. 5. Страшна гледка Ви казвам. От 50 години не се помни такова нещо.

Няма да усетиш как ще минеш два тридесет километра и пред теб в ниското ще видиш Власинското езеро-сн. 6.

Интересното на тази снимка, е че направена от място, на което местните викат „Стара граница“. Стара, стара, ама май това е истинската граница между България и Сърбия. Досега, уж цял час караме в сръбско, а ние сме си били в…
Не случайно си говориме тука, че на 2—3 часа път с кола в коя да е посока от Кюстендил, все си си в България.

От тук(сн. 7) натам, тия места не са били наши.

Власинското езеро сигурно си го броят за море. Около него е добре организирано, има места за палатка, има за риболов, има плаж има и джетове. Има и девствени места. По хълмовете са разпръснати вилички с много приятен изглед и тераси, на които, като си пиеш сутрин кафето изгледа е невероятен. Островът от сн. 8 изглеждаше доста примамлив.

Близо до стената има оформено нещо като центъра на това курортно място, с присъщите аксесоари от сорта на пазар, кортове, паркинг и ресторант, изглеждащ като гордостта на 80-те години. На менютата още има в горния десен ъгъл печат и Утвърждавам…. — управителя.
Ако и те тръгнат по нашия път — Банско, Сл.бряг и т. н. — изчезнá му чара на езерото.

Нататък пътя слиза нодолу, покрай два ВЕЦ-а, които заради липсата на вода ли, защо ли, не работеха. По неприятен за возене паваж се слиза в Сурдулица. Не сме спирали, не видях нещо особено, само че разбрах, че точно там произвеждат изолационна вата. Кнауф. От там наблизо е Е75 — пътя за Белград. Не знам защо му викат магистрала, а и така е означен, но поне до Лесковац си е с две платна, при това много натоварени и в двете посоки.

Лесковац.

Лесковац е около сто хиляден град с преобладаваща ниска архитектура. Център на селckото стопанство, на текстилна промишленост, и на РОЩИЛИАДА (Роштиљијада). Името идва от сръбското название за скара — роштиль, т. е. скариада. Празниците са с продължителност една седмица и се провеждат от дълги години. За целта централната градска част, или поне централната улица се затваря сн. 9)и там се разполагат сцена, разни сергии, щандове и ресторанти.

Наред с културните събития, концерти, представления и т. н., основния акцент си пада върху скарата.
А каква скара само. Аз не ги броих, но около тридесетина ресторанта изграждат на центъра щандове, където пред Вас приготвят своите специалитети. Разбира се отзад има и места за сядане, а бе направо ресторанти.

Започваме от ресторант Камионджия сн. 10)- а, какво ще кажете? Това плескавици, това вешалици, това ущипаци — ей ги на масата — топли, топли, ароматни, вкусни.
Ако си мислите, че „При Лесковчанина“ сн. 11)е по-зле — нееее, не е.

То човек гледа, гледа, обърка се вече и… като го поканят по-така, веднага всичко му се отбърква и изяснява.(сн. 12).

Ха сега се сетете от един път, кой ресторант си избрахме да опитаме всякакви вкусотии. Браво бе, познахте.
Да Ви кажа не са само плескавици и др. дреболии, а — (сн. сн. 13,14)

Този пич прояви невероятна сръчност и подвижност за своите около два метра височина(сн15), докато режеше и правеше порции.


Може спокойно да ми се разсърдите, че опитах от всичко и не донесох, ама нали разбирате — митница, това, онова:D
Другото, което разбрах, е че в града има над двадесет духови оркестри. Почти всички бяха там сред народа и въобще не си носеха напразно инструментите. Аз понеже съм голям фен на такава музика бях мнооого близо до върховите изживявания.
Вечерта беше закриването, дефиле на участниците, спортни клубове, кукери(там бяха и кукерите от Драгичево), шпалира беше невероятен, ние също бяхме там.

Хората казват, че човек трябва да си вземе нещо за спомен от местата, където е бил. Аз си взех това —

Автор: Пламен Петров

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


5 коментара

5 коментара to “Лесковац – с дъх на скара”

  1. KEMO каза:

    Много добре написан пътепис. Както в момента съм гладен направо ти завидях. Но нещо не ми стана ясно кога се провежда този фестивал на сакарата пък и бирата. Веднъж годишно ли е. И примерно една такава разходка какво би излезло на едно тричленно семейство ?!

  2. davena каза:

    Фестивалът се провежда всяка втора седмица на месец септември – живи и здрави тази година сме там.

  3. Свилен каза:

    уфф, че сме изпуснахме го за малко тази година!!!
    а по-принцип има ли в околността някъде, където става за спане? т.е. да се пробва фестивала поне 2/3 дни :))

  4. Пламен Петров каза:

    Разбира се, че има къде да се спи. Все пак Лесковац е голям град. Не съм спал там и нямам представа за цени. Не вярвам да е нещо фрапиращо. Храната, дали поради факта, че района е селскостопански, дали заради друго, е евтина. Особено скарата.

  5. Бойко каза:

    Пламене,

    моите искрени поздравления за интригуващия пътепис – определено ме „зариби“ и тази година твърдо сме на Роштиљијада-та в Лесковац.
    И задължително смятаме да минем през Власинското езеро – чувам хубави неща за него („плаващи острови“, Моби дик, звучи добре).
    Благодаря още веднъж за интересния пътепис и не се отказвай да описваш пътуванията си, повярвай ми, отдава ти се.

    Поздрави

Leave a Reply


Switch to mobile version