Дек. 20 2008

Пътуване до Москва – впечатления

Пътеписът днес ще ни разходи из столицата на Русия – Москва. Приятно четене:

Пътуване до Москва

Това пътуване го планирах отдавна и трябваше да се случи. Понеже някои предишни мои пътеописания бяха посрещнати с интерес, сигурно ще има разочарования. Но такова s’est la vie.
Освен многобройните състуденти имам познат Володя от Ленинград-Москва, един от водещите проектанти на НХК Бургас, супервайзер и съветник на строежа. Та се знаем от 1970-та. Ходили сме си на гости, като аз бях в Москва за последно преди 10 години, той в България — преди три.

Освен да се видим, ми беше много любопитно да сравня онази Москва със сегашната. По телевизията и интернет виждаш много, но е като целувка през стъкло. Друго е да пипнеш.

Имаше и чисто носталгичен елемент:

  • Да хапна любимите си от онова (преди 50 — не падайте — години) време салами: Краковская, докторская, студеньческая колбаси
  • Кашкавалите Костромской, Рязанский, Ярославский — всичките от краве мляко, но нашите от краве са им много далечни роднини.
  • Прясносолна херинга Селедка пряного посола в плоски кутии 10″ (сельодката се осолява не чистена! Со се джигери, черва, хайвери и дробчета. И да не попитате в магазина за херинга! Всичко, започващо на „х“: хер, херовина, хреновина и т. н. замества в във великия език на Пушкин една неприлична дума — може да ви отпратят…)
  • Хлеб Бородинский. Те му казват серый (сив) хляб, а той си е тъмнокафяв, като сенегалец.
  • Батон белый резаный — франзела с диагонални надрези — топи се в устата.
  • Печень трески — дробчета от моруна в оливково масло и дафинов лист. Една кутийка + самун хляб+ глава чесън спасяваше работата до стипендията.
  • Руската майонеза е несравнимо по-лека от нашата, в която не жалят олиото. Абе — френска работа.
  • Десетките видове извара. В чист вид се намира почти само на пазара. А в опаковки от 100—200 грама че с шоколад, че с всякакви плодове, глазирана и не…
  • Руски чироз, сред който върхът е воблата. Нещо като писия, изсушена до пълна мумизация. Любимо мезе на алкашите — както за бира, тъй за водка. На някой павилион на улицата, като чуеш специфично почукване — човекът с халбата е извадил, значи, от джоба воблата и бие по ръба на масата с цел омекване, и да изтръска джобния боклук.
  • Да опитам приготвени по руски картофи. Например, „картошка в мундире“. Варени картофи с кожата, после всеки си бели и ги облагородява с краве масло, което там е наистина краве и много хубаво. На пържените „пом-фри“ гледат враждебно, както на кока колата преди 30 години.
  • Пелмени, вареники и други (все с китайски произход) запечатани в лист тесто ситни кюфтенца, за които, ако не сте си осигурили стопено краве масло и хубава изстудена сметана, не се залавяйте.
  • Осолените по руски краставички. Хазяйката беше ни приготвила три двулитрови буркана с различно PH, та солта въобще не си личеше. Сами разбирате с копър, кервиз и семки от хардал-синап. Трябва така да хрустят, че в съседния апартамент да чуват…
  • Кълцано кисело зеле в десетина изпълнения: чисто, с боровинки, къпини, крижовник и други горски ароматизатори-овкусители.
  • Мариновани гъби. Най-харесвам манатарките (белый гриб) и пачи крак (лисичата). „-Василий Иваныч, я нашел в лесу белого. Что с ним делать? — А-ну расстреляй его нах..„.- ето тук идва на помощ думичката хрен. Соусът от хрен е задължителен на една уважавана маса.
  • Горчица. Традиционната руска горчица за нас е по-добре само да я гледаме. Много люта. Но република Франция, ФР Германия са се погрижили за всякакъв вкус.
  • От съветската епоха са останали разни беляши, чебуреки, чанахи и т. н. и въпреки събитията на Кавказ, излопахме в разни забегаловки, приготвени от узбеки чебуреки, със студена „Балтика“.
  • По руската бира от преди години — никаква носталгия. Ако успееш да намериш прашна, топла, без етикет, и без утайка бутилка „Жигулевское“ — подари я на някой враг.
  • Знам че е вредно, но се докопах в един супер до щанд със сланина. Нищо че е лято. Един „хегемон“ (Володя обяснява: от Хегемония на пролетариата — хегемон. Обикновено подпийнал) много вещ в сланините се зае да ми обяснява. Пък и аз съм доцент по въпроса. Купихме унгарска паприкова и украинска с червени прослойки. Те (прослойките) се били получавали, ако свинята ту гладува, ту се храни да насита.(Един мой състудент ми прати от Австралия фото „Дни на Британската култура в Украйна“ на зелено мокетче макет на Стоунхендж, като „камъните“ — от украинска сланина…) Загрызенье! Има руска дума „загляденье“ — нещо, което радва окото. Тази е моя дума и означава радост за зъбите…
  • На водката не съм голям почитател и сега има стотици видове. Ако речеш да ги изпробваш, хегемон ставаш. Затуй — квас! Те, руснаците го били продали патента на Кока кола, но и сами си го произвеждат. Най-хубавия, който опитах — манастирски в Сергиев Посад. Приготвен от млади калугерки.
  • Всякакви заквасени млека: ряженка, кефир, простокваша — все от Danone и Parmalat, обаче. И не вярвам на очите си — Айран! С надслов: прохладительный напиток Омара Хайяма. А аз този човек го много почитам.

На първи септември през нощта Боинг 747 — на два етажа, по девет кресла в ред, ме стовари

на Домодедово в полунощ

при температура 6 градуса. Но аз бях с тениска и шапка Офроуд БГ и им събрах очите.

Куфарът ми се беше запилял по разните ленти

и, като се обърнах към служител на Aерофлот, набързо се насочи към едно „лице с кавказка националност“, което си го беше харесало…
Понесох суровия укор на стюардесата, но успях да фотографирам в самолета номерацията на редовете кресла: … 11, 12, …14, 15… Братята хамериканци, са суеверни, май. (всъщност руснаците са – Аерофлот е поръчалият самолет без 13 ред – това се прави по изискване на авиокомпанията, а не на производителя – бел.Ст.)

Володя ми махаше, както се бяхме уговорили, с розов „Файнешл Таймс“ и се ръкувахме. „Не будем взасос, как Леонид Ильич!“ — обясни той, имайки предвид навиците на моя стар познат Льоня с целувка-вендуза.

В залата на огромното и напълно европейско летище Домодедово на автомат обмених пари. Пуснах част от „зелените“ — была-не была!- а той ми изплю съответните рубли. Въобще не издавам удивлението си — демек, у нас тези работи си ги имаме отдааавна!… (Да ме видеше Алеко…) Пробвах и тънките запаси в моята „Маестро“ — и нея я уважи желязната кутия.

Прескочих студената 30 метрова зона до таксито — Мэрс 600!!, без да усетя градусите. И за 45 минути и 2300 рубли — около 130 лева — пристигнахме вкъщи.
С експресната електричка и метрото икономисвахме поне 1500 рэ, с „Форестъра“ му — 1800, но Володя обича да се „изхвърли„(выпендриться — по руски).

Утре предстои

РЕГИСТРАЦИЯ в Имиграционното

бюро № 618. Близо до дома ни и още по-близо до Централното Управление на Космонавтиката. Да знаете.

Big woman — Small woman.

След като заредихме хладилника съгласно описа от предишните страници, рано в сряда тръгнахме за вилата на Володя. Сто километра по ленинградското шосе, после надясно още 30 по посока Завидово-Дубна.

Първото впечатление от московските улици — много чисто

Зелените площи от преди години, повече приличащи на картофени ниви, са сега английски ливадки. Има треви и за сенчести места и за студен климат. Стрижат, четкат и поливат местните негри — узбеки, таджики, виетнамци. Много ясно означени улици, кръстовища, номерация на жилищните блокове. Сутрин след 4,00 всекидневно бръмчат поливалните машини, както в Бургас едно време и както в София — веднъж годишно. В маршрутните таксита обезателно по една плазма, на която вървят реклами и се показва маршрута със спирките. Билетът 25 рэ = 1,40 лева. В метрото 18 рубли = 1 лев.

Горното течение на Волга е окупирано отначало от правителствени резиденции (Завидово) после от вилите на новите руснаци.

Ленинградското шосе след МКАД — околовръстното шосе —

започва с пет + пет ленти, а на петдесетия километър е вече като това Бургас — Созопол. Асфалтът много добър. Не избереш ли подходящо време и посока, следва продължително влачене в тапите.
Ние караме Субару Форестър, автоматик. Левият крак на хазяина не е в ред и я купил без този излишен ляв педал. Колите, които ни задминават — все големи джипове и друг лукс, получават по една „благословия“: „Мудак!“, „Идиот!“ и пр.
С голяма кандърма убедих В. да спрем на една бензиностанция за

чаша експресо. Нямало такова нещо тук!

А, имаше. На „Бритиш петролеум – Сибнефть“, че и стъклата ни измиха, като у нас едно време. А на щанда до вратата купчина безплатни рекламни списания. „Экстра М“ — вестник преди 80—100 страници, сега поотънял има само за Москва тираж милион и половина! Два пъти седмично. Безплатен.
Докато пиехме кафе (той чай), видях и две коли китайско производство. Едната беше голям джип, втората седан от типа на Мондео. Подигравките за китайското качество ставали все по-малко.

Пред вратата на вилата ни чака песът Родион. Вече на 14 години, по кучешки по-стар и от нас. Ще го дават на евтаназия. Преживяват.

Наоколо безкрайни брезови и елови гори. Топло, дъждове. Не може да няма гъби. Уговаряме се на следващия ден да ги ловим. Ще ни води Анечка. Това силно ме вдъхнови. След геронтовата компания: Володя, Люся, Родион, аз, една Анечка ще освежи пейзажа.

За тези, които не са чели разказа на Алек Попов „Big woman — Small woman“, накратко:

Наперен нашенски мераклия е на симпозиум в Гърция в подобна компания. А хазяйката-гъркиня загадъчно съобщава, че скоро ще пристигне от Полша Small Woman eighteen years old — Мария Гюнтер. И когато тя пристига, се разбира че познанията на гъркинята в английския са били съвсем фриволни. Вместо eighty, повтаряла eighteen…

Анечка в образа на Баба Яга

ни чакаше рано-рано в ботушки и кошница. Eighty six years old!
Поведе ни, обаче, Анечка в бързо темпо и за един час напълнихме кошниците. Знаеше гората като пръстите на ръката си. То на Баба Яга й се полага.

А Анна Петровна по време на войната е била 18—19 годишна мома и е работила по добив на торф и е риела окопи в подстъпите на Москва. Разпитвам за пенсията й. С отказ от безплатни лекарства и безплатен превоз в градския транспорт — 10 000 рубли, около 560 лева, което даже в скъпа Москва не е лошо. Колкото наш академик горе-долу. На входа на блока имаше залепена обява. Търси се чистачка в частна фирма за 16 000 месечно — около 890 лева.

Не питайте възрастна рускиня за мъжа й.

Или е загинал на война, или от пиене. На Ана Петровна мъжът загинал на война. От пиене. Бил е от службата, разливаща водка преди атака. Злоупотребил и тръгнал на „Ура“ преди артилерийската подготовка. Немецът това и чакал…

Гъбите, манатарки, подосиновки и пачи крак бяха мариновани, а пихме водка „Славянская“ с мариновани миналата година.

Клин, Московская, Русия

На обратния път към Белокаменната спряхме:

  • В симпатичния старинен център на

градчето Клин

Там е живял и работил в края на живота си П. И Чайковски, музей,паметник. На паметника няма надпис, а партитура на встъплението на Първи концерт за пиано.
Снимаме подновените старинни сгради и красива Наташка,мачкаща мобилата. Закъснява приятелят…

  • В един от огромните хипермаркети „Achan“ — френска верига. Пет-шест магазина „Метро“ на едно място. Но на мен, както американката в Лувъра се впечатлила най-много от лъскавия паркет, ме шашна спускането към паркинга по наклонен ескалатор без стъпала. Колелцата на количката са набраздени, пазовете им влизат в рифела на ескалаторната лента и се задействат спирачки. Пускай я — не бяга!

Де си, Алеко?)

Автор: Симеон Тодоров
Други разкази свързани с Русия – на картата:

Русия


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


9 коментара

9 коментара to “Пътуване до Москва – впечатления”

  1. Ира каза:

    Ай че вкусен текст:-)

    Свежарски и с великолепно чувство за хумор.
    Благодаря, Симеон!

  2. Йордан каза:

    много добре си го написал. поздравления 🙂

  3. Stela каза:

    Не мога да не му гласувам на това… жалко само, че не ме пуска два пъти
    А би трябвало- за да се степенува реакцията… ама пусто нали всичко правим с презумпция за потенциалното негативно (да няма манипулации) …

    Беше ми много приятно да измина със Симеон и приятели този мост през годините… макар и толкова набързо
    Струва си човек да ти устрои „засада“ с диктофон пред „жаренький поросенак“ (знам, че е погрешно написано прасенцето) или каквото там…

    Това лято сестра ми ми описа в СМС звука на московските камбани, които я бяха притихнали задълго. Сред цялата ведрост и жизненост на разказа ти го има и този звук с цялата му дълбочина, простор, достойнство и воля за живот.

    Почит и благодарности от една, която познава вкуса на Русия само от руски книги и разкази на приятели
    🙂

  4. Penelopa каза:

    Чудесно написано. С удоволствие пътувах с Вас!

  5. Роси А. каза:

    Наистина много забавен и страшно кулинарен пътепис. Благодаря.:)

  6. mm каза:

    Забавно четиво. Направи ми впечетление на бензиностанцията- не като в София на Ботевградското на OMV,където единия работник не искаше да ме зареди колата с газ,понеже трябвало да се наведе.И затова зареждам само на „ЕКО“. Там всичко е на ниво.

  7. Ema каза:

    Е , Симеоне, и аз ти благодаря с разбиране и намигване. Аз пък съм от онези, които по студентските си години обиколиха с група, в продължение на 45 дни, бившия Съветски съюз в частта му Литва, Латвия, Естония, и част от Русия. Всъщност десет дена в Ленинград и седмица в Москва. Ми, екстра си беше. Евтино, културно, разнообразно и много братско си беше.

  8. домосед каза:

    Харесва!

  9. zlata каза:

    spasibo!davno takih teplih slov ne slishala.provikla chto vse o pianstve i “imperii“ govoriat.spasibo.

Leave a Reply


Switch to mobile version