Дек. 19 2008

Пустинята Ла Гуахира (La Guajira) – Колумбия

Днес ще отскочим отново до Колумбия. Петко ще ни разведе из пустинята Ла Гуахира. Приятно четене, и помислете какво се чува в песента веднага след думата Гуантамера:

Пустинята Ла Гуахира (La Guajira) — Колумбия

Колумбия притежава изключително разнообразна природа. Като се започне от тропическите брегове и снежните върхове на Кордилерите и се стигне до пустинната равнина на границата с Венецуела. В района се намират няколко туристически забележителности, една от които е най-голямата открита мина за въглища в Южна Америка — Серехон, с изградена стокиметрова железопътна линия до пристанище на Карибско море и собствен университет за минни инженери.

Тук се намират и солните мини на Колумбия, снабдяващи целия регион.

Всъщност рано сутрин солните ниви са странно място, но тъй като бях още сънен, не успях да ги възприема напълно. Поради някакви химични или биологични процеси, обяснени ми на испански, при една от фазите на изсушаване и извличане на солта, водата придобива розов цвят.
Бях изненадан, че в тази обстановка живеят розовите фламинга. В една плитка, но огромна лагуна, плавахме с една малка лодка, управлявана от местен „индианец“. Всъщност местните не се броят като част от мнозинството, населяващо Колумбия, а като наследници на жителите, заварени от испанските колонизатори.
Лодката се клатушкаше заплашително през цялото едночасово пътуване, като успокоението беше, че всъщност водата макар и мътна, както в повечето лагуни, е изключително плитка.
Целта оправдава транспортните средства. Пред нас се откри гледка с над 1000 розови фламинга, крачещи спокойно из водата и издаващи звуци на техния си език. Подплашени от нас, някои от ятата се вдигнаха във въздуха, правейки небето розово.


На брега на лагуната се намира и резерват за застрашените морски костенурки. Отглеждат се като малки и след време се пускат на свобода.


В същия този резерват, опитвайки се да го направят популярен, са построени очарователни бунгала за туристи.

Областния център на областта La Guajira, е Риоача.

Градът е малък, населяван от малко повече от 100 000 души. Всъщност като се изключи, че е отправна точка към съседните забележителностти, човек на пръв поглед би си казал, че това място е скучно. Тъй като пристигнах през нощта в 4 часа, се озовах на автогарата сам, сънен след 8 часово пътуване от Картагена и благодарение на човека, седящ до мен, събуден навреме, вместо във Венецуела.

Автогарите по света рядко са приятни места,

а аз бях посрещнат от топъл и сух въздух, прахоляк и няколко съмнителни таксиджии. Въпреки това след даване на инструкции чрез моя развален испански, бях откаран до един евтин хотел с климатик. В региона водата е рядкост и за това се зарадвах на прохладния душ рано сутрин. Стигнах до извода, че когато човек пътува често без средства, изключително бързо отвиква да търси лукс в хотелските стаи. Нали леглото е голямо и има душ и вода?

Риоача ми хареса като обстановка.

Крайбрежната улица, простирайки се покрай плажната ивица, е изпълнена с живот. Предоставя и изключителна гледка към залеза.

Риоача има и едно малко пристанище, което е и място за разходка и за пиене на бира.

Съответно, като всяка колумбийска главна улица, заведенията в съседство вечер се надпреварват кой може да пусне по-силно изключително различаваща се по стил музика. Все пак, ако стоиш до тонколоните или си глух, може да не ти се стори пошло.

Най-голямата забележителност в областта е пустинята и Cabo de la vella (Полуостровът на свещта). Мястото е изключително красиво, населявани от местните „индианци“, научени да живеят без вода и с много лишения от съвременния свят. На път за там се минава по черен път през кактусова гора. Агенцията, уреждаща пътуването, ни беше осигурила джип и шофьор-гид.
По пътя засякохме няколко човека, придвижващи се с колело. Въпреки ранният час, вече се усещаше жегата извън колата.

Трудно е да се каже, че карахме по път. Накъдето и да се обърнеш, нямаше нищо, освен твърдата почва, образуваща пустинята. Нашият гид ни обясни, че на тук не се спира, тъй като ако кола остане на едно място продължително време, прегрява и не може да не запали, докато като се движи, се охлажда от въздушните струи.
Местното население се прехранва от идващите туристи и от плетенето на специфичните тук чанти. Пристигайки в селцето, бяхме заобградени от деца и техни баби, които ни показваха техните произведения и се пазаряха за цените. В последствие се оказа, че същите неща са по-евтини на пазара в Риоача.
Името на мястото се дължи на това, че идвайки испанците били заслепени от неговата белота и го нарекли „Полуострова на свещта“. В момента там е построен фар, захранван от слънчева батерия и статуйка, пазеща моряците от нещастия.

Наоколо бяхме заобградени от пърхащи насекоми, приличащи на скакалци, но с големина на малка птичка.

Следващата снимка не мога да я пропусна. Някакси обобщава пустинните гледки от целия ден.
Колумбия пустиняНаблизко ни беше показан един плаж, на който се изкъпахме и разхладихме. Водата в Карибско море е значително по-солена от тази в Черно море и не е приятна за очите, ако човек не носи очила.
Наблизко се намира и една интересна аномалия — извор на прясна вода, от която пият животните наоколо. По някакъв странен подпочвен начин тя идва от близките планини и стига до центъра на пустинята.

Към края на деня се отправихме към

Майкао (Maicao)

— градче, намиращо се на 15 минути от границата с Венецуела. Както на всяка граница, далаверата е голяма. От Венецуела се внася бензин, тъй като там рафинериите са национализирани и цената на един галон (3.7 литра) след контрабандата е към 1.5 лева. Нормалната цена тук (Колумбия) е към 6 лв. Това ми даде повод за размисъл какъв е смисълът петролните кладенци да бъдат частни и жителите на държавите износителки на петрол, каквато е и Колумбия, да плащат световната цена на бензина.

Майкао освен с магазините за евтин алкохол и парфюми, се гордее и с неговата джамия, най-голямата, ако не и единствена в Колумбия.

Автор: Петко Попадийски

Снимки: авторът


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version