Пътуване до Будапеща – втора част

Част втора (първа част е тук: Пътуване до Будапеща – първа част)

)

Един от основните атракциони в Будапеща е парламента. Има програма с гидове на няколко езика няколко пъти всеки божи ден. Пускат те през заграждението да си купиш един не евтин билет, при който budapest card не играе роля, после се връщаш обратно извън оградата и чакаш да стане време за влизане. Нашето влизане, ако не се бъркам, беше в 5. обслужването ни щеше да е на немски. Аз немски не знам, но така стана, че пропуснахме последната английска лекция, която беше в 3 защото… ми не помня защо всъщност, нещо май не преценихме разстоянието като хората, а то си беше бая. Но няма значение, влизаме, гледаме, снимаме и си тръгваме.
Сплотената ни групичка се допълва от младеж и девойка, които очевидно знаят немски и едно tiny-mini японче. Японче е силно казано понеже е поне на 25, но е толкова слабо, милото, че ако се беше появил вълкът от трите прасенца и беше духнал така както е духал за сламената къщичка, япончето щеше да хвръкне чак на другия бряг. То, горкото, изглежда толкова ошашавено, че хем ми е смешно, хем ми е жално. Седи стиснало дежурното за японските туристи апаратче и се оглежда като гърмян заек. Обаче тук трябва да се отбележи, че ние с другия младеж също бяхме „японски туристи“, ама той беше по-advanced щото имаше d70 на пръчка. Дълго се чудих за к’во е тая пръчка, но като почна да се подпира на нея при снимките разбрах. Освен нас има и някаква масивна група италиано говорящи, които обаче си получават обслужване на италиански. Нашата екскурзоводка е миловидна лелка, която първо пита говорим ли немски, после казва, че хм, тя пък говори слабо английски. Япончето също не говори немски, така че вероятно по-скоро умилена от заешкия му вид и очакваща всеки момент някое от ушите да се удължи за да чуе не идва ли звяр, тя реши да води лекцията доколкото може на английски, а другото на немски. Аз лично се почувствах адски гузно и й каза, да не се чувства obliged да прави така, защото за мен ще е същото удоволствие дори само да видя парламента. Но не, лелката си запердаши на английски и немски, за което накрая аз сърдечно й благодарих.

Докато се помотвахме, петима от най-работливите унгарски депутати решиха да си ходят. В парламента бтв използвам soft focus филтъра. Виж тая колко яка стана, а?

Само като влезеш на стъпалата и се огледаш, няма как да не останеш като треснат. Ебати разкоша! Няма такова нещо. Просто няма. Това не е парламент, това е палат-музей! Ръчно рисувани стени, фигури инкрустирани със злато, огромни сводове, а бе лудница!

А това е пленарната зала.

Горе седи председателя, долу под формата на П се нареждат депутатите. На всяка банка има пулт с 4 копчета — да, не, въздържал се, искам думата. Няма карти, няма марти.
Тези месингови неща, обясни лелката, са местата за пурите на депутатите.

Едно време всеки депутат е имал паркинг за пурата си. Сега вече не се използват защото в сградата не се пуши, но са оставени с декоративна стойност.

Докато седяхме в някакво кафене, където за пръв път видях, че се предлагат одеяла да си завиеш краката или да се наметнеш ако ти дохладнее, и ядяхме някакви пайове, видях тоя знак, но не разбрах какво значи. Предположението ми е, че маркира wi-fi зона.

Трипът на другия ден продължава с много ясна отправна точка. Още предния ден видях това нещо от другия бряг докато се прибирахме от парламента, посочих го с пръст, подскочих няколко пъти на място и казах нещо като „ЪЪЪЪ ИСКААААААМ“. а каже ли Ивайло „ЪЪЪЪ ИСКААААААМ“, няма сила, която да го възпре. Опашката беше дълга до майната си, но на кой му пука. Разстоянието от долу до горе е 100 метра, но самото удоволствие от возенето си струва всеки миг. Какво е да се возиш на алпийските аналози за момента само гадая.

Горе има нещо като плато, от където се открива гледка към цяла Пеща. Наоколо пък са дворци и музеи. Това е castle hill. Има го и ей тоя девайс за юбилейни монети. Нагласяш с голямата врътка точките да съвпадат с тази, която искаш, ръгаш 1 от 2 форинта и 2 от 100, събмитваш ги в машината, после започваш енергично да въртиш пак големия лост, когато стане труден за въртене, а после лесен, девайса плюе в една паничка готовата монета. Взехме и от трите вида. Бяха с парламента, chain bridge и третия не помня какво.

Това лого да ти напомня на едно родно? Примерно на това на радио фреш… или да поставим въпроса другояче — е ли логото на радио фреш 1:1 с туй?


А на хълма се случваше голяма олелия, патардия и чудесия — експо на вината. Не на вината като guilt, а на вината като wines. Сега, денят е девети септември, събота, ранният следобед. Аз имам рожден ден. И някак ти става ясно от само себе си, че човек като мен просто е длъжен да влезе и да жули вино до откат. На входа получаваш кесийка за врат с чаша за дегустации в нея и 2 купона, с които можеш да дегустираш вино. Има щандове от целия свят — Австралия, Южна Африка, Южна америка и прочее. Някой вина струват по 4—6 купончета за 1 чаша. Повечето обаче се придържат към 1, максимум 2. всяко купонче е на стойност 80 форинта. То се знае, за толкова пари няма да пиеш кой знае какви чудесии, но дегустирането си е дегустиране.
едно от нещата, които ми правят впечатление е, че чашите се пълнят на около ¼. изглежда това е световния стандарт. Обаче аз съм човек, който обича да попийва. Демек не да се налющява като свиня, но просто обичам да отпивам периодично, да примлясвам доволно и да премрежвам поглед. Тоест добре е чашата ми да е на-повече-от-половина-пълна, а не на-повече-от-половина-празна. Четирите ни купона гръмват доста бързо. Слънцето припича, оркестър свири, а денят е събота и както вече казахме, аз имам рожден ден. И по-точно — юбилей. Преди да продължим да консумираме решаваме да разгледаме все пак и художествената галерия. Всички чанти и апарати се оставят на гардероб, където срещаме единствения жител на Унгария, който не говори английски — баба, която си пере на унгарски и накрая се виждам принуден да вдигна рамене. Тоя език, заклевам се, ама никак не го чактисвам.

Ако бях простак и селяк, щях да кажа „еййй, тез’ творили, творили, та се насрали!“. Но тъй като не съм, няма да го кажа, вместо това ще използвам изрази като „унгарците имат богато културно наследство“ и „това е един малък Ермитаж / Лувър“. честно, заболяват ме и кръста и краката от обикаляне. Наистина не искам да зная какво е да обходиш термита или Лувъра. Софийска градска художествена галерия съм я обхождал надлъж и шир. Отне 10 минути.

btw на снимката отгоре отново се забавлявам със soft focus филтъра. Голяма гъзарийка.

след като излизаме от музея решаваме да се подкрепим. От другата страна на замъка има още толкова изложители на вино, но се усеща и миризмата на месце, сиренце и би би кю. Последното вдига пушек до небето и одмах решаваме да пропуснем седенето на шатрите, въпреки че на естрадата от тази страна се е качил някакъв състав, който прави такъв инструментал на розовата пантера с класически инструменти, че ми идва да скокна горе и да им разтърся крепко десниците докато викам като обезумял „ЮХУУУУУУУУУУУУУУ“. малко ми трябва, виждаш. Купуваме си бутилка аржентинско розе и паница отбрани мухливи сирена с черни питки. Розето стъпва на 3800 форинта, сирената на 600. връщаме се от другата страна, където има още по-изобилен щанд със сирена. От него се сдобиваме с втора паница, а понеже е някак тъпо да люснем шише розе още от следобед, аз отивам да напълня чашите с южноафриканско такова. Удоволствието струва 480 форинта. Направо без пари, мен ако питаш. После ядем сирена и пием вино. Разбира се виното бързо свършва — нали ти казвам, тия пълнят колкото да се каже, че имаш нещо в чашата. Хващат ме нервите, но понеже не ми се ходи в тълпата, където малко остана да набия шамарите на две семейства англичани или американци, които бяха решили да обменят уникален винен хумор в продължение на 10 минути с девойката на щанда, реших да хвана първия до нас. Той се оказва такъв за шампанско. 2 чаши розово шампанско и там са 480 форинта. Пцуем те животееееее!

После се появява тоя пес.

В Унгария имам чувството, че имат афинитет към нестандартните кучета. Все едни такива, дето в България рядко ги срещаш — бигъли, булдози… тоя хубостник тук яде сирене, та му плющят ушите. След като изплюсква сиренето на стопаните си, идва да изгърми и нашето. Охотно му давам от онова, което не ме кефи. Няма проблеми, пичът си го смуква като ракета. Докато вадя апарата да го снимам девойката с него ме насърчава „call him, his name is loco“. ех, loco, яко име за идиотско куче (loco = insane).

Следва слизане от хълма и хващане на двучасовия тур с автобус в 5 часа. Още щом го видях да шета из града предните дни, изрично заявих, че искам да направя тура ТОЧНО с този рейс. Ти представяш ли си, човек — розов Икарус кабрио с надпис barbie bus. Как да не искаш да се возиш в него?!

В автобуса има аудио програма на 16 езика. На всеки пътуващ се раздава девайс като на конференциите, в които има симултанен превод. При качване те питат кой ти е родния език, на което аз отговорих, че е английския. Без да искам, простете. Английския е на първи канал. От там нататък се редуват другите. Цялата схема се управлява от ей това писи с някакво софтче за Уиндоус Чудя се от де се взема всичкия ток за broadcast unit-а и всички екстри, но явно унгарският технически гений е помислил по въпроса.
Беседата е леко хумористична, но в един момент хуморът в нея започва да идва в повече. От нея научавам, че същите цветове на знамето като Унгария имат още две държави — Италия и Мексико. Татковината смуче. Така е, когато червеното ни всъщност е по-скоро лайняно от толкова много осирания. Също така научавам, че Дунав е витално средство за транспорт чак до черноморското крайбрежие на Румъния. Татковината смуче. Почти ме напъна националната гордост и се зачудих дали да не попитам лелята екскурзоводка дали има определена причина съзнателно да се пропуска България или просто не ни се кефят твърде. Понеже усещането е малко като онова преди години „ти от София ли си или така си миришеш“. Е, аз последното не съм го изпитвал защото по време на кризата си бях от Варна, а там проблеми с водата нямахме. Но пък с пълна сила изпитах миризмата от това да съм българин.

С барби бъса пристигнахме на площада на героите. От двете му страни има музеи. Забравих на какво, но този е единия. Беше затворен, работеше само кафето. Иначе целия е в златни инкрустации, фигури и чудеса. На тази снимка най-добре си личи поляризиращия филтър — контраста е станал направо веднъж.

Докато се попипвах по пишето понеже тук барби бъса прави 20 минути пауза и ни оставя да се разтъпчем, отвсякъде започнаха да пристигат на тумби от по 10—20 мотористи. С всякакви мотори. За 20 минути целият площад, който е с размери от Невски до Радисън се напълни. Не зная колко бяха, но бяха много. Стотици. И продължиха да прииждат.

И като казвам много, искам да ми вярваш, че бяха много…

много…


много…


много…

Много много мотористи и един нечовешки харли дейвидсън трък.

Това е house of terror, до която не стигнахме, но видяхме от barbie bus-а.

И добре, че не стигнахме. Мислех, че става дума за някакъв атракцион с криви огледала, изскачащи от стените уроди и прочее. Оказа се, че всъщност става дума за ужасиите на войната. Вътре има видео, снимки и други работи, онагледяващи изродщините, които се случват по време на война. Честно, добре че не го посетихме, нямаше да издържа.

Прибирайки се към 11—12 към хотела в съботната вечер, в едно учреждение до него попаднахме на унгарска сватба.

Работата е досущ като нашата, но по това време само хардкор празнуващите бяха останали и жулеха някакво хоро под звуците на унгарския Веско Маринов Нали ти казвам, също като у нас.

В неделя след като оставихме куфарите си на съхранение в хотела, понеже колата ще ни вземе в 6, а не можеше да организираме по-късен чек аут, хванахме лежерно пътя. Неделя е ден за какво в Унгария? За ремонт на колата, как за какво! Под и над соц., и кап. возила се суетяха чичковци с инструменти. А на един трабант баба и дядо така бяха влезли под капака, че направо да паднеш от коня. Обаче не успях да ги снимам понеже бързо схванаха, че някой ги наблюдава със зла умисъл.

Неделният преди обед е лежерен, леко прохладен и много приятен. По улиците има още по-малко коли от обичайното, което прави градът да изглежда тотално пуст. Само тук-там пешеходци щъкат, а по специализираните алеи за велосипедисти, които са неразделна част от всеки тротоар, джиткат хора с колела. Много колела карат тия хора.

Е, има такава дума.
Прекосявайки единия мост виждам как нашите приятели моторягите бяха хванали мекия нанякъде ескортирани от две патрулки.

Стигайки пред халите за сувенирчета и простотийки, установихме най-нормалното нещо на света — те не работят! Не тръгвай нанякъде с идеята, че хората там са като тук — да работят залудо 24/7. в неделя почти нищо не работи. Само разни магазинчета за сувенири и тъпотии, кръчми и кафенета. Туй то. Подлудявам от яд защото исках да си купя аналог на пумбата, но с надпис budapest и скачаща крава с огромни цомби. При това в бразилско жълто/зелено. Просто си я бях заплюл и се навивах като малко дете. И к’во? Голямото хале-хали затворено. Край! КРАЙ! Цял ден подсмърчах, мърморих под нос и всеки път подскачах с репликата „ТЕНИСКИ! КРАВАТА!“ когато видех магазинче за сувенири, и се втурвах натам. Уви, явно кравата се продаваше само в халите. Имаше всякакви други тениски, но не и нея. И като казвам всякакви, значи всякакви. Накрая се утеших с една със седящ на кенеф батка и надпис download отдолу. Много се двоумих дали да не си взема и big fucker-а, че нали третия сезон върви и щях да съм много актуален, но оставих тоя фешън за друг тип люде.

Дано не бъда обвинен в нещо свързано с крива сексуалност, обаче признай си, какви асоциации ти навява това? А кажи, че одмах не се сещаш за инцеста, който след малко ще се развихри. Да бе, повярвах ти.

Много ми се искаше да си купя този комикс от една изключително приятна книжарница. Спря ме само това, че 5500 форинта ми се видяха разхитителна сума. Въпреки че става дума за Чандлър и съвсем прясна интерпретация, не съм чак такъв фен на комиксите.

В Унгария също има просяци.

Не се различават много от нашите. Или са недъгави, или са невменяеми или са просто обикновени хора, на които не им е потръгнало. Забранено за Чарли-Чаплиновци, особено ако са излезли от „Хлапето“. Туй са шишета абсент.

Вторият от ляво надясно е cannabis. Струва 3800 форинта и леко ме доскръндзява да се изръся толкоз, въпреки че съпоставено с цената от четир’се и няколко лева за шише от тоя чекиджийския френския тук, дето е чисто и просто зелена мастика, принципно си струва покупката.

Излитането е красиво защото е по тъмно. Будапеща свети на огромна площ. Имаш чувството, че когато е строена някой е помислил, че ехее след години, като има ток и хората почнат да летят със самолети, няма да е лошо по тъмно издигайки се да виждат една разкошно подредена структура. Няма майтап, бахти красотата, човек!

Във всички транспортни средства трябва да се яде. Тази народо-философия ми е супер любима. Мислех, че някак е загубила актуалност през годините, но явно съм грешел Вероятно защото с влак не съм пътувал мноооого отдавна. Може пътуването да е само един час, но традицията повелява. Синдромът на автоматичната ръка, която извършва константни движения под ъгъл от 90 градуса знаеш ли го? А и тез’ кебапчета трябва да се поддържат във форма все пак. Бяло заводско хлебче и мръвчица. От къде го е взела лелята заводския не зная, вероятно е била много за кратко. Някой да се съмнява, че летим към България?

На летището такситата имат нова за мен схема. Подобна на тази на новата автогара. Нареждаш се на опашка и чакаш който е на ред да те отведе. Няма безразборно суетене напред-назад защото има нервни изблици от страна на шофьорите. Както разбрах на автогарата при завръщането от Варна, о кей супер транс слага глоба от 50 кинта на всеки, който вземе някого извън очертанията на гарата. За целта, на летището има разпоредител с радиостанция. Щях да падна на тази уникална иновация. Побелял чичак крещи „кой е на ред, ти ли си, минавай от тука, айде“ и маха с ръце, докато говори по радиото незнайно с кого. Опашката се точи до вратата. Родна идилия. И от кога такси от орлов до летището е 7 кинта?!

tip: навсякъде ще виждаш едно черно тумбесто шишенце unicum. Отваряйки го усещаш много приятен аромат — нещо като aftershock на стероиди. НЕ ГО ОПИТВАЙ!!! освен ако не си фен на комбинацията йегермайстер + керосин. В сравнение с него чистото коантро е… а бе не го опитвай, о кей?

p.s. След това, което видях за трите години на Унгария в европейския съюз и общите разходи за тоя 3.5 дневен трип, надхвърлили 2-та бона, едно ще ви кажа — стягайте си много яко гъза за това, което ще се случи от първи януари догодина, мамицата на много хора ще се ебе, гаранция!

p.s.2. Установих тъжния факт, че на iso 400 fuji-то дава хроматичен шум, дори и в светъл, хубав ден;-/ и не ядох гулаш… нещо не ми вдъхна доверие…

Автор: Про_01
Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

3 Отговори

  1. дани каза:

    Пълниш ми душата!

  2. Ирена каза:

    hubavo napisano:)

  3. катя каза:

    Явно имаш талант да пишеш. Разказваш някак цветно и интересно, макар езикът да е малко изтърван. Много ми харесаха сравненията. Всичко. Така че пътувай и пиши!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.