ное. 19 2007

Македония: Изкачването на Кораб планина

Това беше планът за изкачване на Кораб планина в Македония


  • 1 ДЕН (петък)
    -> Тръгване в 8:00 от паркинга пред стадион Васил Левски
    -> Преминаване на границата с Македония при Гюешево
    -> Настаняване в туристическия дом в каньона Матка
    -> Изкачване на близкия връх
  • 2 ДЕН (събота)
    -> Тръгване в 5:00 сутринта за граничната планина Кораб
    -> Пристигане в базовия лагер и изкачване на върха (2764 м. н.в)
    -> Прибиране в Матка отново по тъмно
  • 3 ДЕН (неделя)
    -> Изкачване на връх Водно (1067 м.н.в)
    -> Разглеждане на град Скопие
    -> Прибиране в София

А това – изпълнението на плана:

Изкачването на Кораб планина в Македония

Началото на каньона Матка

Ден 1

Всичко започна оттук така:

Групата се събра на обичайното място, а именно – паркинга пред стадион Васил Левски в София. Групата се оказа сравнително голяма, около 17 души. Натоварихме се в рейсчето и потеглихме по пътя за Перник, след това Радомир и ГКПП Гюешево. Границата я преминахме без проблеми. Дупките в пътя си бяха все още в българската част от пункта. но това си е съвсем в реда на нещата.

Скоро след като бяхме вече на македонска територия, срещнахме голяма група мотористи. Кой знае на къде са отивали!

Пътят ни минаваше през град Скопие, но тогава не спряхме в него, а се насочихме директно към мястото където щяхме да преспим две нощи –

каньона Матка

От рейса видяхме планината Водно с големия стоманен кръст на върха й. Него щяхме да го качваме последния ден.

Реката, минаваща през каньона (ждрело или дефиле), е Треска, като в началото му е построена ВЕЦ. В началото на каньона е построен и канал за кану и каяк, където се провеждат международни състезания.

Тъй като пристигнахме в петък следобед, паркингът беше претъпкан от коли на почиващите македонски столичани. До хижата се стига по издълбана в скалата пътека на няколко метра над малкото язовирче. До хижата има и малка спретната църква. Наистина цялото място беше доста красиво! След като се настанихме по стаите и кратката почивка за презареждане на батериите, тръгнахме да покоряваме близкия връх, на който имаше руини на някогашна църква Св.Неделя, ако не бъркам.

Като изключим Слънцето, което напичаше, липсата на прохладен ветрец и трънясалата пътека, всичко останало беше идеално. Това си пролича най-добре когато стигнахме църквата от където се разкриваше панорамна гледка към равнината под нас. На отсрещния хълм видяхме още един манастир, който бяхме забелязали още отдолу, но сега той беше под нас. Както може да се очаква направих достатъчно на брой снимки на околността. след като разгледахме околността, известна като македонския Атон, се насочихме надолу по същия път.

Това обаче не беше всичко за днес. Предстоеше ни разходка по еко-пътеката покрай реката минаваща през целия каньон. Това е бил някога най-краткия път от Скопие до Охрид и е бил построен по време на войните. Дължината на целия каньон е около 35 км, като по средата е построен по-голям язовир. Пътеката се поддържа по протежение на 7-8 км. Когато се върнахме от разходката беше вече тъмно и аз се залових с нощните снимки на местните нощни забележителности.

Ден 2

На слизане от връх Кораб

Това се оказа деня с главно Д. Станахме към пет без петнайсет! Добре, че си бях легнал достатъчно рано предишната вечер и тогава не ми се спеше. Луната беше изгряла и осветяваше чудната околност на язовира и склоновете около него. Късата каменна пътека от хижата до пътя изглеждаше невероятно.

Пътят с автобуса по магистралите на Македония ни отне приблизително 2-3 часа. Патарините пак бяха заели ключови места по пътя и не пропуснаха да ни вземат пътните такси.

Вървяхме на юг като минахме край язовир Маврово, където спряхме за кратко на едно крайпътно заведение за закуска. Беше приятно хладно навън. Минахме и покрай язовирната стена където беше отклонението за курорта Маврово и селото Галичник, които бях посетил при предишната си екскурзия в Македония. Скоро след това се отклонихме от пътя и поехме по черен път към изходния пункт за изкачване на върха. Оказа се, че заедно с нас идваха още 3 автобуса. Когато най-после слязохме и стъпихме на твърда земя, попаднахме в един човешки поток устремен нагоре към планината. Включихме се и ние в него.

Отначало продължихме по същия черен път до граничната застава. По целия път до там, а и до самия

връх Кораб

както и на връщане постоянно се движехме в големи групи туристи.

След заставата пресякохме демонстративно свалената бодлива тел, обозначаваща границата между Македония и Албания. Пътят към върха беше дълъг. И стръмен и дълъг и уморителен. Вървиш, вървиш и все ни си стигнал края. Иначе планината беше красива, почти колкото нашите български балкани.

По пътя правих снимки и определено някои от тях са станали идеални, както можете да се убедите. По едно време ми свършиха всичките физически сили и започнах да се замислям дали да не изчакам останалите от групата. Но, за щастие, не се стигна чак до там. На върха се беше събрал доста народ, направо да се изгубиш.


След кратката ми почивка и изяждане на 2 кроасана, тръгнахме отново надолу. По пътя нагоре въобще не си мислех за обратния път, който се очертаваше да бъде все по-дълъг и по-дълъг! Но след почивката и нетърпението ми да се кача отново в автобуса, обратния път беше малко по-приятен и кратък от изкачването. Трябваше да изчакаме малко да се съберем всички, но когато това стана се тръгнахме обратно към хижата. По пътя спряхме отново същото крайпътно заведение с тази разлика, че беше вече тъмно и Луната отново изгряваше. Патарините ни очакваха на старите си места.

Този ден се оказа наистина дълъг някъде около 17 часа по моя преценка. Нормално, след като покорихме най-високия връх на Албания и Македония и преодоляхме денивелация от 1500 м за няколко часа (нямам представа за колко време точно направихме това). А ако и видимостта в планината беше по-добра, щеше да е един идеален ден, дори и дъжд не ни валя.

Ден 3

Това ни беше последния ден от пребиваването ни в Македония, но също като останалите беше изпълнен с подвизи!

Гледката от кръста на връх Водно към Скопие

Сутринта след закуска се качихме отново на автобуса и потеглихме към планината Водно, като минахме през Скопие. С автобуса стигнахме до местността Средно Водно, където го оставихме, а ние се насочихме към върха с големия кръст.

Струваше си да се види това място! От върха се виждаше целия град Скопие. И ако можеше да се качим на самия кръст, щеше да е идеално, но това не беше възможно. На такова място не може да не се направи панорамна снимка и разбира се аз направих такава. Снимах и някои характерни сгради в града, някои от които видяхме от близо по-късно същия ден.

В града разгледахме техния театър приличащ на малко на бункер, статуята и мястото на къщата на майка Тереза, площада до реката Вардар и местния ЦУМ, къщата и гроба на , църквата Св. Спас с известната дърворезба, както и търговската улица. Крепостта Калето я пропуснахме, защото освен гледката от там, друго няма какво да се види, а и някои от нас я бяха посещавали вече. Освен това видяхме и останките на ж.п. гарата, разрушена през 1963 от голямото земетресение, изравнило със земята целия град.

След като се събрахме отново при автобуса, се отправихме към границата и София. Пътят обратно мина както обикновено. Направих и няколко снимки на оцветените в червено облаци от залязващото слънце, както и на автомобилите каращи пред нас, но последните не се получиха, както исках. Вечерта към 22 часа си бях в отново в къщи, изпълнен с нови интересни спомени.

Това, според мен, си беше една силова 3-дневна екскурзия, особено втория ден с изкачването на връх Кораб. 9 септември се оказа единственият ден от годината, през който може да се изкачи този връх, поради граничното му разположение. Въпреки екстремното натоварване за мен при изкачването на върха, усилията, които положих, и потта, която се изля от мен, това беше едно от нещата, които си заслужава да се направят.

Автор: Васил Лаков

Снимки: авторът

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Македония: Изкачването на Кораб планина”

  1. Anonymous каза:

    „някои“, не „някой“ е в множествено число. Тази грешка я виждам всеки ден в родния интернет и не знам какво ми става. Елементарна правописна култура!

  2. Стойчо каза:

    Поправено е, благодаря!

Leave a Reply