февр. 21 2006

Една весела компания в Македония: Охрид

Началото е Една весела компания в Македония – първа част

Ето и продължението:

Първи ден – Охрид

Разсъмването посрещнахме около 7 километра преди Охрид на една опърпана бензиностанция. Освен опърпаната бензиностанция там имаше и една опърпана „Застава“, очевидно собственост на някой от служителите. Старичкият автомобилен парк в Македония се набива почти веднага в погледа. Очевидно в движение има много стари коли „Застава“, Рено, FIAT. Според някои македонски сайтове македонците масово купуват коли в България и ги карат с български регистрационни номера, тъй като най-различните такси, данъци и акцизи на практика удвояват цените на колите втора употреба в Републиката.

Спряхме на запуснат паркинг в центъра на града (после като се връщахме се появи един младеж със самоделна бариера, който правеше приличен бизнес с държавно имущество като очевидно събираше пари за паркиране от обществения паркинг.. Касови бележки?:))) ) Поради не много умно измислената програма, както не бяхме спали, неотпочинали и омачкани от пътешествието тръгнахме да се разхождаме из града и особено мъчително по стръмните улици.

Дойде екскурзовод. Екскурзоводът (бай Гьоко Гьоршевски) очевидно беше много печен в занаята, говореше много увлекателно и интересно. Лошото беше, че отвреме навреме забравяше за какво е говорил и пускаше „същата плоча“ отново и отново. Повторенията му дотолкова си приличаха, че тръпки ни побиваха. Например лекцията „Охридско езеро“ я чухме три пъти. „Охридското езеро е образувано от тектонско поместуванье на тектонските плочи…Во охридското езеро живеят 17 вида риби от които 10 са ендемични, сретуват се само во езерото. От тие 10 е охридската пастръмка (пъстърва) коя като се сготви придобива розе боя на месото..“

От фирмата ни зарадваха предварително че бай Гьоко говорел български, макар че ние много се чудехме кои точно са литературно българските елементи в говора му. Той не говореше по-различно от другите македонци, с които имахме контакт.

1. Охридското езеро

Охридското езеро и околните планини представляват една неземно красива гледка. Езерото е с изключително бистра вода, без вълни и без тиня (поне откъм Охрид), във водата щъкат рибки, а планините го обграждат отвсякъде със зелените си склонове и заснежени върхове.

Историческа бележка: Охридското езеро в момента е поделено между Албания и Р. Македония.

Охрид

За църквите, които посетихме в Македония:

Няколко неща стряскат българина-турист, който бива разведен организирано по македонските църкви:
– за действащи църкви се иска входна такса (обикновено около 100 денара (3 лева) на църква, в св. Наум таксата е двойна);
– никъде не видяхме свещенослужители;
– обикновено е забранено да се палят свещи вътре в храма, а само в предверието;
– църквите са бедни като украса – почти без стенописи, икони и свещници;

Изключение от общия потресаващ фон на храмовете са скалните църкви, които видяхме – целите нашарени със стенописи и икони, скрити в някоя скална ниша.

Някои по-известни църкви, които видяхме:

св. Йован (Иван) Канео – тя краси повечето туристически картички от Охрид (Плаща се за вход!) Църквата е разположена върху тераса с прекрасен изглед към езерото.

Климентовата Църква Църквата на св. Климент е възстановена от 20 см запазени основи като Патриаршията в Търново и е достроена според вижданията на съвременните политически реставратори (каквито очевидно няма само в Царевец, но и в Охрид) Подът на църквата е покрит с блестящ бял мрамор и точно пред олтара има блестящи месингови (или може би златни?) орнаменти, които образуват „звездата на Вергина“ – ако не се сещате какво е това – това е старият символ върху македонското знаме и символ на древната (на Александър Македонски) държава.

Но какво да се прави – и в Търново патриарсите могат да си се въртят в гробовете, за да учудят какво прави Людмила Живкова върху стените на патриаршията.

Историческа бележка за св. Климент:„..В Житието му се казва, че той бил издигнат за епископ ­ длъжност, за която бил напълно подготвен: княз Симеон го “назначил за епископ на Дрембица или Велица и така Климент станал пръв епископ на български език”. Като епископ Климент се заел преди всичко с изграждането и укрепването на българската черква в югозападните български земи: ръководел и подпомагал клира в неговата дейност, правел всичко възможно за разпространението на християнската религия сред населението.

В Житието му се казва: “Когато му било поверено епископското дело…, той прибавил много нови трудове към първите… Той учел клира си на това, което се отнася до черковния ред, псалмопение и молитви, та направил свещенослужителите на своята епископия да не отстъпват с нищо никому от прославените в тези неща.”Освен с чисто черковната си дейност, Климент продължил да се занимава с книжовна работа.

Изпод перото му излезли редица съчинения, предназначени предимно за нуждите на черквата: жития, похвални слова и други. Тази дейност в Житието му е предадена по следния начин: “Изобщо Климент е предал на нас българите всичко, което се отнася до църквата и с което се прославя паметта на бога и на светиите и чрез което се трогват душите.”В Житието се говори и за грижите, които проявил за строителството на църкви и манастири. В Охрид той построил манастир преди още да стане епископ. Сега “към него прибавил и друга църква, която по-късно направили архиепископска катедрала. Така в Охрид имало три църкви: една съборна и две ­ на свети Климент, които били по големина много по-малки от съборната, но по-красиви от нея със своята кръгла и сферична форма. По такъв начин той се стараел да премахне равнодушието на българите към божествените неща, да ги събира, привлечени от красотата на постройките.”

Като епископ, вече на преклонна възраст, Климент трябвало да се раздели и да погребе най-близкия си съратник ­ Наум. И продължил да изпълнява задълженията си на духовник и книжовник.Изнурен и престарял, през 915 г. Климент решил да се оттегли от активна дейност. Това му намерение обаче срещнало решителната съпротива на цар Симеон. Житието предава по следния начин думите, които българският владетел му казал: “Каквото и да говориш, не ще се подчиня; каквото и да правиш, не ще отстъпя; защото оттеглянето, мисля, е позволено само на недостойните, а ти си по-горе от всяко достойнство.”

Подчинил се на царската воля и останал на своя епископски пост, Климент продължил и черковно-просветната си дейност. Сега именно той допълнил Триода. Но годините си казвали своето. Предчувствайки края на живота си, той направил своето завещание: подарил половината от имуществото си на епископията, а останалата част ­ на манастира, “давайки ясен пример и в случая как трябва да се печели и как да се употреби спечеленото, и че и едното, и другото са по божие внушение”.

По-нататък житиеписецът изтъква, че това му имущество му било дадено “от верни князе и царе” и че “не е възможно някой да е направил отказване от имота си по друг по-похвален начин, отколкото го направил великият Климент”.На 27 юли 916 г. Климент склопил очи и бил погребан в манастира “в гроб, който той сам със собствените си ръце бил приготвил от дясната страна на предната част на олтара”.

Така завършил живота си един заслужил за делото на старобългарската писменост и книжнина човек, посветил 30 години в служба на българската църква и на българската държава. Затова толкова правдиво звучат думите, казани за него в заключителната част на Житието му: “Чрез тебе цялата българска земя позна бога! Ти сам снабди богато църквите с песни и псалмопения, а празниците обясни с поучения. Чрез тебе с житията на светиите монасите ни напътстват към подвижничество! Чрез тебе свещениците се приучават да живеят в съгласие с каноните”. Цариградската църква в Синаксара си отбелязва честването на този епископ български от Охрид в деня на неговата смърт ­ 27 юли…“
http://knigite.abv.bg/pp_ht/pp_ht_1.html

Самуиловата крепост и други старини

Най-накрая доживяхме да видим Самуиловата крепост, каквато я знаем от читанките. Отдалеч крепостта на цар Самуил изглежда доста запазена. Всъщност тя наистина е доста запазена, тъй като е съвсем нова и построена със солидна зидария, бетон и камъни.

Историческа бележка за цар Самуил:„..Самуил е най-малкия син на могъщия комит Никола,управлявал тези райони в последните смутни години от властването на българския цар Петър.За първи път името Самуил се появява около 970г.,когато той и тримата му братя-Давид,Аарон и Мойсей,се намесват в събитията,последвали смъртта на Петър(970г.)

В тази сложна ситуация решителна се оказва държавническата мъдрост на Самуил,който добре разбира,че залогът за оцеляването на държавата е запазването на законността,династията и самата държавна традиция. След смъртта на Борис II при инцидент по време на преминаване на българо-византийската граница,династическите права преминават към неговия брат Роман. Но той бил скопен от византийците и не можел да продължи династията. Въпреки това през 997г. Самуил го признава за цар на българите,за да обедини народа около трона и да запази държавното единство.

Но когато през 991г. Роман е пленен от Василий II,Самуил става номинален български владетел,но едва през 997г.,след като Роман умира в Константинопол и се прекъсва основаната от Крум династия,той се осмелява да поеме пълните владетелски права и се провъзгласява за цар.Неговата най-голяма задача е борбата срещу Византия и опазването на българската държава.В края на X и мачалото на XI век византийския престол заема един твърде интересен, властен и очевидно способен владетел – Василий II, който си поставя за цел окончателно да ликвидира българската държава. През 986г. императорските войски обсаждат безрезултатно Средец(дн.София), а на връщане са разгромени от Самуиловите войни в прохода Траянови врата.

През 996г. Самуил на свой ред предприема голям поход към Солун, второто по важност пристанище на империята, и пред стените на града успешно разгромява армията на неговия управител дука Григорий, който загива в битката. Малко по-късно през същата година увлечен от успехите си, Самуил стига дълбоко на юг, чак до Пелопонес, но на връщане е изненадан и разбит от военачалника Никифор Уран.

През 1004г. императорът успява да превземе Скопие и да нанесе ново поражение на Самуил.След близо десетилетие на непрекъснати сражения и обсади през лятото на 1014г. Самуил претърпява тежко поражение при село Ключ, където в плен попадат 15 000 български войници.За да нанесе морален, а и чисто икономическо удар на противника си, императорът заповядва пленниците да бъдат ослепени, като на всеки 100 е оставен по един едноок водач. Видът на ослепените войни , върнати от византийците обратно, сломява Самуил,който според сведенията на съвременниците умира от удар и нервно напрежение. Четири години след смъртта му България окончателно пада под византийско владичество…“
http://free.top.bg/history15/Samuil.htm

Изобщо учудваща е лекотата, с която се запълват белите петна в македонската история със съвременни градежи.

– Амфитеатърът

Още една прилика с Пловдив. Макар и по-малък, и Охрид има амфитеатър, с който се гордее. Охридският амфитеатър е много добре запазен, тъй като и той като крепостта е строен наскоро. (По-тъмните камъни показват оригиналния му вид)

– св. София – И тук ни поискаха вход.

Историческа бележка за св. София: Твърди се че църквата св. София в Охрид е построена по личното нареждане на цар Борис първи, като важна част от покръстването на българите.

– къща музей Робеви (Робевци)

Историческа бележка за сем. Робеви:„..Братя Робеви и синове са наследници на стар български род от Охрид. Търговската къща на Робеви е основана в Охрид през втората половина на XVIII в. от Стефан Робев, който починал през 1814 г. Неговите синове Ангел и Атанас (Тасо) разширили търговията и открили клон на фирмата си в Битоля. Търгуват със Средна Европа (главно Виена и Лайпциг) за един период от около 40 години. Архивът на братя Робеви съдържа над 100000 документа. По-голямата част от писмата са писани на гръцки език, доста — на немски, а останалата част — на френски, италиански и на други езици. Сред кореспондентите личат и имената на български възрожденци, писмата на който съдържат богати сведения за борбата на българското население в Македония за българска църковна независимост, както и по други обществени въпроси. В архивния фонд на братя Робеви се намират 30 писма на Димитър Миладинов и 22 писма на различни лица във връзка с арестуването му. Архивът е подарен на Народната библиотека „Кирил и Методий“ от наследниците на братя Робеви…“

http://knigite.abv.bg/dr/dr_9.htm

„.. # Робеви – влиятелен род от Охрид, взел активно участие в Българското национално възраждане – в културно просветните националноцърковните борби. # Робев, Димитър Атанасов – 1822, Охрид – 1890, Битоля. Един от създателите на българската община в Битоля (1869) и неин председател. Народен представител на християнското население от Битолско в турския парламент (1877). Участва в избора на Йосиф І за български екзарх (1877). # Робев, Константин Ангелов -1818, Охрид – 18.І.1900, Битоля. Възрожденски деец и лекар, активен участник в борбата с Цариградската патриаршия за независима българска църква. # Робев, Никола Атанасов – 1831, Охрид – 17.VІІ.1906, Битоля. Активен участник в борбата за независима българска църква, подпомага изграждането на българската църква и училище в Битоля. ..“

http://knigite.abv.bg/ks/ks_1.html

„..Д-р Константин (Кочо) Робев от Битоля, народен лекар, известен навред в града и околията, много уважаван за благородния му характер, висока западна култура и будно българско съзнание. Той е потомък на възрожденското семейство Робеви от Охрид, с което е бил в постоянна връзка безсмъртният Димитър Миладинов…“

Общи впечатления за Охрид

Охрид напомня за стария Пловдив повече, отколкото за всеки друг исторически град в Царството. Стръмни улички, къщи, накацали по склоновете, заведения.

Общи впечатления за кухнята: В няколкото кръчми, в които успяхме да влезем (все пак бяхме организирани туристи), събрахме следните впечатления:

1. Менюто е почти еднообразно – предлага се скара (аналогична като имена и порции на сръбската скара), риба, два-три вида салати. На готвено не попаднахме. Сигурно има и кръчми с многостранични менюта, но ние нямахме този кулинарен късмет.
2. Цените обикновено включват и гарнитурата (питайте!) Цените са прилични, горе долу като българските. Порциите са големи (01.05.2003)
3. Ракията е само два вида – „бела“ и „жолта“. Забравете за любимите си 10 вида българска ракия.
4. Заведенията не предлагат минерална вода. На въпрос „защо?“, ни питаха толкова ли е лоша водата в София, че пием минерална. Ако случайно има, тя най-вероятно е газирана.
5. Положението с вината е като това с ракиите. Македонско вино не успяхме да пиеме. Все пак ако ви се пие македонско вино – пробвайте вино от района Тиквеш-Неготино-Кавадарци – там се произвежда най-доброто македонско вино, което естествено се изнася в цял свят.
6. Положението с бирата – това е отделна история

Парични знаци в Македония

Парична единица в Републиката е денарът (30 денара = 1 лев, 01.05.2003). Нямам идея как се казват стотинките му, май бяха дени . Най дребната монета, която видяхме, беше 1 денар..В Македония почти свободно може да се пазарува с ЕВРО (взимат дори монети тук там!) и с български левове. Все пак препоръчвам да си изчислите предварително разходите и да си смените нужната сума в денари. Освен че никъде няма да имате проблеми с плащането, ще избегнете крайно неприятния момент на закръглянето нагоре на цените в чужди валути.

Продължението:

Струга и Свети Наум – втори ден



Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “Една весела компания в Македония: Охрид”

  1. Anonymous каза:

    Стойчо като не ти е харесал Охрид, тогажа стой си ж Плождиж и негожата шекер махала, дрънкай си по дупките на улиците и яж си пловдивски майна кебапчета

  2. Стойчо каза:

    Къде видя, че на Комитата не му е харесал Охрид? Какъв Пловдив? И двамата с него сме софиянци, а Охриед е един от най-хубавите български градове, в които съм бил – така че нещо си се объркал(а)

  3. Dimitar Vesselinov каза:

    Аз предпочитам Пловдив!

    Снимки от Пловдив
    http://www.flickr.com/photos/tags/plovdiv/clusters/

  4. Tania каза:

    Благодаря за интересният и увлекателен начин, по който си разказал за впечатленията си от Охрид. Надявам се да ми бъде от полза, когато отида там (макар и 5 години по-късно).

  5. Стойчо каза:

    Следейки развитието на Македония в последните години – едва ли ще има голяма разлика, за съжаление

  6. […] Продължение: Първи ден: Охрид […]

  7. […] Началото: Една весела компания в Македония; предишната част: Охрид […]

Leave a Reply


Switch to mobile version