Това априлско време, дето се вихри насред януари ще вземе да събуди птичките и пчеличките 😉 Да последваме примера им и да се поразходим до Капри – любим остров на пролетарските вождове, а днес – място за също толкова известни певци и вип-ерсони 😉 Там ще ни води Вили, разбира се 🙂

 

Приятно четене:

Неромантично за романтичния Капри

част първа

Не, не че историята този път не е романтична – уикенд на Капри като подарък за рождения ти ден – е това, ако не е романтично – здраве му кажи! Но ще дойде в повече, затова нека снимките разказват, а аз ще ги илюстрирам с по няколко думи. Ще вървим, демек, наопаки 😉
А, и се уговаряме, че няма да съм Мара-най-подробната, само есенция.

Капри

Ами, за Капри – туй ми ти, онуй ми ти – много инфо из нет-а. И още, че е прекрасен, удивителен, невероятен, очарователен, романтичен, фантастичен… суперлативи, колкото искаш.
Е, верни са!
Ето го откъм морето.

 

Слизайки от кораба, спирам за миг – гледката пред мен широоко отваря очите ми и ме усмихва до ушите. Вътрешният ми глас подсказва “Мдаа… хубав подарък… ‘ми, почвай да го отваряш!”

 

 

Пътищата му

са толкова широки, че градският транспорт се осъществява само от микробусчета, а има и места където, за да се разминат две коли, едната трябва да спре и изчака, залепена за оградата на къщата или скалата. Но пък се разкриват едни гледки…

 

 

Улици, пътища? Ами, най-широк е пътят, по който върви градският транспорт – микробуси, и който всъщност свързва двата града на острова: Капри и Анакапри. И разклоненията на този път до Марина Гранде и Марина Пикола.

Anacapri Неапол, Италия

 

В двата града има по една такава широока-широка пешеходна улица:

 

 

А останалите са подобни на тази:

Уличка в Капри. Ами, средиземноморска диета, постоянно слизане и качване на стълби – ето защо на Капри рядко хората имали проблеми със сърцето /Според статистиката./

И по тях при нужда, но и не навсякъде, се движи ето такъв транспорт.

 

 

 

Около Капри морето е ту синьо, ту зелено, ту… И съответно тези цветове, той си има Grotta Azzurra, Grotta Verde, Grotta Bianca, т.е. Синя, Зелена и Бяла пещери, които са атракции за туристите.
Но, ако в жегата ти се прииска да се топнеш – е, при Марина Пикола има няколко метра груб пясък и ми е съмнително дали този плаж не е малко изкуствен. Иначе,

цамбуркането е възможно само сред камъни и скали.

И е със страхотна екстра – за да стигнеш до там, първо ще трябва да слизаш, да слизаааш… 15-20 минути по алея или пътечка по склона или… стълби. А връщането после – познай колко супер нанагорно ти идва и трае поне двойно време…

 

 

 

Тук практически няма чисто ново строителство. Защото няма свободни парцели, всичко е изкупено, чух. И то отдавна. А днес никой не продава. Ма то и никой няма да купи! Понеже, ако някой реши да продава, цената е космическа.
Що? Щото Капри е климат, пейзаж, история, романтика и спокойствие…
За другите не знам, но аз, когато се качих на

върха на Монте Соларо,

и целият Капри се разстла под краката ми, а пред очите се ширна Неаполският залив и Везувий сред него, и остров Иския, полуостров Амалфи и дори Салерно и Салернския залив, марангьосани, на юг – ейй, душата ми литна от възторг… Мдаа, пожелавам този миг на всеки, дет’ чете това сега!  🙂

 

 

На Капри са живели хора още през неолита и бронзовата епоха:

етруски, древни гърци, римляни. Тук са имали вили римските императори Август и Тиберий.
Почивали си на острова и арагонските крале после. Ама и други искали. И току нападали – пирати, сарацини, турци. Самият турски адмирал/паша Барбароса му налетял през 1535г., а след две години и друг турски паша се пробвал, Рейс паша, мисля беше… Но на Капри няма джамия – значи не са успели  🙂
А Наполеон? Да го е пропуснал? Разбира се, че не!… После и Ленин идвал неведнъж, и Горки, Чайковски, Шаляпин, Пабло Неруда… Мадона, Джордж Клуни и т.н. днешни “звезди”… ‘ми, отдъхвали хората, на острова. И нейно височество, една от шведските кралици, ама не запомних коя, пък била влюбена в него. Хм, ама в него или в някой с гореща кръв… от него?  Е, питам си  😉

Днес Капри има световна известност на живописен, скъп и шикозен курорт,

любим на много знаменитости. /Вече и на моя милост :D/ Даже скоро, из ония денове чух, че и Марая Кери имала вила някъде из Капри. Ми може и да съм минала, скиторейки, покрай нея, ама сливи ли имаше в устата тоз’ до мен, да ми каже тогава? Щот’ си я харесвам аз Марая. Нищо, че малко цвърка на някои си песни.

Живописността на острова идва не само от насечения бряг и високите скали, а и от атмосферата на него, от буйната зеленина с надничащите из нея елегантни хотели и красиви вили-палацо-та. А и по-обикновените къщи, в които си живеят обикновените местни хора, хич не са лоши.

На острова има над 800 вида растения –

пинии, кипариси, маслини, олеандри, мимози, лимони, мандарини, алое, бугенвилии, рози и какви ли не още цветя, кактуси, храсти и дървета.

Автор и снимки: Вили
/с активното съдействие на Анджело/

Следва продължение.

 

 

 

 

Други разкази свързани със Средиземно море – на картата:

Средиземно море