дек. 16 2008

Аплодисменти! (впечатления от Южна Корея)

Разказът за Северна Корея от миналата седмица предизвика неподравен интерес и (най-важното!) отпуши смелостта на авторите да публикуват пътеписи. Днес ще прочетем впечатленията на Руслана от Южна Корея. Приятно четене и не се страхувайте да пращате разкази насам:-)

АПЛОДИСМЕНТИ

Искам да посветя това повествование на Корея. Нарекох го „Аплодисменти“, защото когато си спомня за тази страна, се изпълвам с въодушевление, каквото човек усеща след края на великолепна пиеса, и най-красноречивият начин, по който може да изрази своя възторг, е да удря бясно ръцете си една в друга, за да удължи удоволствието от преживяното колкото може по-дълго. Освен това, корейците обичат да ги аплодират за добре свършената работа, за старанието и отдадеността им. Харесва ми тази човешка черта — да даваш много, да надхвърляш всеки път способностите си, за да постигнеш нещо, да надмогваш умората, защото знаеш, че отвъд нея те очаква ново вълнуващо изживяване. Едно ново, жадувано и заслужено изживяване е и възнаграждението за труда и страданието — нашите аплодисменти.

Не можех да различа кога свършва старото изживяване и кога започва новото. Всичко ставаше „бързо-бързо“ (на корейски — „пали-пали“). За да си в крак с времето в Корея, или по-точно с корейския начин на живот, трябва да вършиш всичко по този начин — бързо. Попитах една корейка — „Добре, а защо бързате толкова?“ — на мен не ми беше съвсем по сърце да препускам презглава през цялото време. Тя ми отговори: „За да свършим повече неща“. Дали предвидената за един ден работа се свършва благодарение на бързото темпо остава загадка, но на другия ден същото бясно препускане започва отначало. Нека само отбележа, че въпреки прилично голямото население на южнокорейската столица (според преброяване, направено в края на 2007 г., то надвишава 10 421 000 души, а площта на града е 605 км2), в бързината си повечето хора ни заобикаляха културно. Нямаха прошка обаче корейските аджуми, (в превод от корейски „лели“ — много важна фигура в корейския бит), които колкото по-надалече те блъскаха с безбройните си дисаги, толкова по-добре за тях. Кой не бързаше всъщност? Само аджошита-та (чичковци, може би почти толкова колоритни, колкото и лелите), които си даваха време да огледат чуждоземската сган (нас, студентите от културната програма към Академията по Кореистика) и да ни поразпитат откъде сме и за какво се борим.

Нощем пък вечното желание на корейците за вършене на неща продължава — този път с цел забавление. Да, движението в Сеул не секва и през нощта. Няма да забравя тълпите от млади хора, които ни връхлитаха отвсякъде — групи от момчета и момичета, които се смееха на висок глас, отивайки към поредното заведение(1), две момчета, крепящи на раменете си пияната си до безсъзнание приятелка, младежи с делово изражение, поддържащи познатото ми вече припряно дневно темпо, запътили се незнайно накъде и още много други. Сред цялата тази оживена атмосфера, на стълбите на някой вече затворил магазин (каквито рядко виждах в Корея), съвсем спокойно, сякаш се намира в собственото си легло, нерядко спеше друг младеж, навярно обезсилен от маратона и достатъчно опиянен, за да си даде труда да стигне до дома си. Наблюдавах тези унесени в дълбок сън младежи и хората, преминаващи съвсем близо до тях и ми се виждаше, че вторите, приближавайки легналия, стъпват по-леко, сякаш с някакво благоговение — като че ли не искаха да го будят. Това аз си обясних като някакво неписано правило за съпричастност, разбиране и симпатия към младежа в деликатно състояние. У нас, чужденците, тази непринуденост, естественост, както и уважение, проявени съответно от двете страни, будеха възхищение. Ние поставяхме всички тези окраски на иначе толкова битова картина — всъщност корейците правеха всичко това без да се замислят. То, мисля, е нещо вродено или заучено подсъзнателно от всички тях.

Сега се сетих и затова как се пие в Корея — бързо и докрай. Показателен за безкомпромисността в консумацията на алкохол е младежкият израз

„Да пием до смърт!“,

произнасян като наздравица преди да започне напиването. Всички закупени алкохолни напитки трябваше да бъдат пресушени още на същата вечер. Когато се научих на този начин на приемане на алкохол, едва дочаквах да повърна (на мен и без това не ми трябваше много), за да мога да се върна при другите и да си допия. Какво пиехме най-често? Разбира се — соджу — корейската водка, 14%, приготвяна традиционно от ориз, но напоследък все по-често от картофи, пшеница, ечемик или сладки картофи. Соджу в повечето случаи беше евтино, намираше се във всеки магазин за хранителни стоки, в различни разновидности, но аз си обичах най-долнокачественото, носещо романтичното наименование „Както в началото“. Като заговорихме за водка, там истинската, такава, каквато я познаваме, струва цяло състояние. Някой ми каза, че това е защита на местното производство — вероятно — но аз не се сещах за „онази“ водка, щом имаше соджу — с него свикнах и само него обичах. Заслужава внимание и корейската бира — (предпочитаната от нас марка беше Hite) по-слаба от българската например, но с отличен вкус.

Що се отнася до корейската храна, може да се каже, че тя е едно от нещата, с които всеки южнокореец се идентифицира. Тази привичка се установява в психологията на корейците през гладните години, последвали Корейската война (1950—1953). В корейския език фигурира поздрав за „Добър ден“, който гласи: „Добре ли се нахрани?“. Да, в Корея можеш да се нахраниш добре, предвид изобилието от ястия, които се предлагат в ресторантите, закусвалните или столовете за закуска, обяд и вечеря. Разбира се, сутрин, обед и вечер на масата задължително присъстват ориз и кимчи (кисело лютиво китайско зеле). Хапват се обилно зеленчуци, видът на някои от които така и не можах да разгадая, китайски спагети в различни разновидности, много морска храна, сред която риба, миди, скариди, окотподчета, и разбира се, месо. Не успях да опитам кучешкото, защото порция от него струва скъпо, а и Моран — известен пазар за кучешко месо, не беше в Сеул точно, когато бях решила да го посетя.

Когато бях в провинцията, от бързане не успях да опитам и от месото от лайняно прасе. Какво е това? Свинско месо от прасе, което се отглежда, като се храни предимно с изпражнения, защото се счита, че тогава месото му става още по-полезно. В Корея са създадени специални ресторанти, в които се предлага такова месо. Трябва да се отбележи, че корейците имат цяла „лайняна култура“, на която бих отделила внимание друг път.

За сметка на това опитах здравословната супа туенджанг, приготвена от соеви бобчета, соев сос и соево сирене. Не беше приятно изживяване. Корейците се опитаха да ме успокоят с желязната фраза „Тя е страшно полезна за здравето“, а после и с „Обикновено чужденците не я харесват“. Благодаря. Може и да събера смелост да я опитам отново другия път, когато отида в Корея. Веднъж пък за мезе на бирата си хапнах една копринена буба — без предразсъдъци — м-м-м — беше горчива и смрадлива, препоръчвам я горещо. Интересното е, че ако свикнеш с корейската храна, се пристрастяваш към нея.

Един повод за аплодисменти е редът, въведен в южнокорейското общество, подобно на много други развити общества в света. Да речем например, поведението в градския транспорт. Ако се случеше за автобуса да чакат повече хора, те се подреждаха на опашка на спирката, според реда на идването си. След като автобусът идваше, по същия този ред, хората спокойно се качваха (също така спокойно, без намек за припряност, ги изчакваше да се качат и шофьорът) и се настаняваха. Поради забързания начин на живот и дългите разстояния, повечето хора, щом се качeха в автобуса, заспиваха като програмирани, независимо дали сядаха или оставаха правостоящи.

Въпреки че са склонни и към предубеденост, корейците бързо се палят по нови идеи. Когато една вечер отидохме на клуб в предпочитания от младежите квартал Хонгде, в 22.30 ч. вечерта все още нямаше повече от десетина човека, които просто стояха в центъра на дансинга без да помръдват. Много странно! Защо хем се бяха изтипосали там, хем не помръдваха. Рекох си, че корейските младежи ще да са свенливи, що се отнася до танците. Нашата групичка, след едно бързо на бара, реши да се развърти. Танцувахме си ние както намерим за добре, а застиналите корейци ни гледаха отстрани със смесица от смущение и насмешка. Ние обаче пет пари не давахме, че те стоят като пръчки и предпочитат да ни одумват. Когато клубът се понапълни и алкохолният градус се покачи, местните решиха, че е по-куул да се присламчи към нас, защото съвсем бяхме пощурели и раздавахме нови танцови стъпки и чупки на килограм. Корейските мацки, които допреди това ни бяха наблюдавали със снизхождение и подигравка също скъсиха дистанцията, поотпуснаха се и започнаха да се движат по-свободно. След това, когато ние си направихме влакче и започнахме да обикаляме целия дансинг, дръпнатите братя почнаха да оформят по-малки кръгчета в центъра и по ъглите и се завъртяха като нас! Взеха идеята, бързо се запалиха и им хареса. Ние също им харесахме. Все пак не мога да пренебрегна факта, че огънят при мъжете корейци горя по-дълго, защото по едно време момичетата пак се смутиха и отидоха в друг край на дискотеката. Това може да се обясни и с факта, че в нашата група имаше повече представителки на женския пол, а както установих още преди да замина за Страната на утринната свежест, далекоизточните жени много често се държат като…(тук има ли литературен израз?), и не понасят много много да делят светлината на рампата със свои съпернички. Всъщност, това е типичната женска ревност, намерила много силно изражение сред далекоазиатките. Разбира се, сред тях има и мъжки момичета (те обикновено се обличат по-развлечено и са по-бойни), но преобладаващата част от корейките са нагласени префинени цветя, овладели до съвършенство изкуството на манипулацията по отношение на мъжете. Не мога да им отрека обаче — повечето са красавици.

Когато отивахме в нощен клуб, Мартина, приятелката ни от Словакия, беше със запазено място на бара. Тя заставаше там като скала още с идването ни и не мръдваше до сутринта — издържаше стоически всяко следващо питие и винаги беше доволна. Благодарение на нея и другите от групата намазахме много безплатни шотове и коктейли — единият барман (хубавец) в един момент започваше да поднася безплатни напитки на нашата словачка и на всички от нас, които се задържахме около ореола на бара. Човекът, който Мартина откри покрай бара (буквално), беше една звезда от корейски сериали. Той беше висок близо два метра, приличаше на затворник, и черпеше с много бира. За него контактоустановяващото изречение беше: „Ти вярваш ли в Исус?“ и ако отговорът беше утвърдителен, той те притискаше в обятията си и казваше с топъл глас: „Обичам те!“. След което ни покани да отидем безплатно на премиерата на новия му филм. Така и не отидохме.

Не мога да забравя също така добрината и отзивчивостта на всички корейци, които ни упътваха подробно и търпеливо към местата, накъдето се бяхме запътили. Те дори понякога ни завеждаха дотам без колебание. Благодарна съм на всички шофьори, които ме пускаха да пътувам гратис в автобуса, понеже нямах точно пари за билет. Сега се радвам мислено на всички служители в заведенията за учтивостта им. Приятно ми е, че ме накараха да се почувствам като царица в магазина, (където се обръщаха към клиентките с „како“, независимо от възрастта им), на летището, в автобуса, в метрото, в увеселителния парк „Лоте“, в ресторанта и в кръчмата. Все още помня всяко странично ястие, което по условие си е безплатно, и всяка чаша вода, която в заведенията не се заплаща. Защото всичко това ме накара да се почувствам в свои води.

За всичкото усърдие и инстинктивно бързане напред към новата цел — аплодисменти!

1 В Корея е установена културата на смяна на заведенията (от вечер до сутрин), като вечерната сбирка, била тя приятелска, с цел тиймбилдинг, или каквото още се сетите, започва в ресторант и може да приключи в петия бар, в зависимост от издръжливостта на консуматорите

Край

Автор: Руслана Русева

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


20 коментара

20 коментара to “Аплодисменти! (впечатления от Южна Корея)”

  1. rado каза:

    благодаря пак за интересния пътепис и ентусиазма!

    забавното е, че всъщност като се съберат да си говорят корейки-приятелки и като се радват много за нещо си ръкопляскат 🙂 оттам – аплодисменти

  2. Vlado каза:

    Възхищавам се от автора и умението й да разказва. Четенето на пътеписа бе едно от най-вълнуващите ми преживявания в последно време. Снимките са не по-малко интересни от текста и засилват в мене впечатлението за едно уникално преживяване. Руслана, пишеш чудесно и мисля, че трябва да продължиш да го правиш. Вярвам в теб!

  3. bobi каза:

    благодаря, руси!

    продължавай в същия изследователски дух, да ни радваш и впечатляваш с подробности ‘от кухнята’ не ги пише по туристическите пътеводители.
    бих желал и да ми разкажеш повече и за ‘лайняната’ култура, заинтригува ме!

  4. zoe каза:

    моите наблюдения от нощния живот в Хонгде клубовете са малко по-различни – младите корейци обичат да танцуват и са една много адекватна тълпа когато става дума за качествени нощни партита. в по-добрите клубове за електроника (и най-вече хаус музика) където музиката, танците и дрескода са по-стилни от в обикновени барове с поп музика, могат да се срещнат много красиви, стилни и танцуващи корейци, които не чакат някой да ги насърчи да танцуват и да им даде пример как да се забавляват. и се държат по азиатски куул и е удоволствие да ги гледаш. както в София, хората които срещаш са различни в зависимост от стандарта на мястото, което обичат да посещават. има клубове в Хонгде и Апкуджонг, които са уау!

  5. Невена каза:

    Много беше приятно да разходя из тази страна заедно с теб, макар и само четейки пътеписа ти. Било е вълнуващо, вдъхновяващо, изумяващо…
    Само че не мога да скрия, че с всеки изчетен ред ми ставаше все по-криво и мъчно… Много ми се иска дори и за ден – и в нашата страна да видя съпричастност и търпение, услужливост или казано иначе – човещина; човещината която ти си срещнала!
    Аплодисменти и за теб, защото след като прочетох пътеписа ти – бъди сигурна, че се въодушевих и ще се опитам да подражавам поне мъничко на корейците. Благодаря ти!

  6. Кирил каза:

    Крайно нравоучително и забавно четиво. Чак взех да приплясквам с ръце, докато го консумирах. Бих казал, че ми е познато като изживяване. Сега остава да осъзная дали нашата Матрица е по-калпава от корейската… Благодаря за храната за размисъл и за усмивката.

    П.П. Изпражненията са изключително богати на В12, който е шеф при витамините. Корейците ги знаят тия неща. Бих спорил по въпроса за соята обаче :0)

  7. Руслана каза:

    Да си кажа честно, тая дума куул почна да ми харесва още повече. Че има млади куул корейци-има-наистина са прекрасни! Навярно южнокорейският актьор от нашия клуб би се обидил, ако разбере, че не е готин. С удоволствие бих посетила уау клубове, но навярно са по-скъпи, което е кофти. Ако по-„стилните“ младежи са и по-умели в танците, за разлика от недотам стилните, това ще си е просто страхотно съвпадение.
    А пък ние нашите кореците не сме ги „насърчавали“-те просто ни се кефиха и прихванаха нашата идея, което може да се разбере при внимателно четене на текста. Те и самички си танцуваха. Обаче наистина си бяха много сковани в началото-невероятна гледка.

  8. rajkov каза:

    бих желал и да ми разкажеш повече и за ‘лайняната’ култура, заинтригува ме!

    Надникни в кое да е българско министерство, особено в това на културата и ще научиш достатъчно

  9. Стойчо каза:

    @rajkov, авторката е написала специална статия по въпроса, която ще публикувам съвсем скоро – следи сайта 🙂

  10. […] култура, описана от Руслана. Тя е автор на разказа Аплодисменти, разказващ ни за Сеул и Южна Корея. В него бегло […]

  11. Toni каза:

    Много интересно ми стана. Гледам корейски сериали, чета корейска поезия, интересувам се от корейската история и съм възхитена от корейците като цяло. Много ми допадат и много им се въхищавам и от прочетеното се убеждавам, че наистина са такива, каквито филмите ги показват – позитивни, толерантни, организирани, много забързани и работливи, със страшно чувство за екипност и отговорност. При всичката мръсотия, която ни засипва от всички страни и след разделението, което са преживяли, съумяват да си запазят все още ценностната система и да си останат истински и с това печелят моите адмирации. Благодарности!!!

  12. t_lozeva каза:

    mnogo intesno e vse pak – koj e bil tozi mladej -zvezda ot korejskite seriali !!?blagodarnosti za statiata

  13. Гери каза:

    За пръв път гледах корейски сериал миналата година. ВВF. Не знам как ме омагьоса но от тогава непрекъснато търся различни неща свързани с Южна Корея. Снимки от градове, техни курорти, снимки на артисти, сериали. Благодаря на Руслана за нейния пътепис. Много е интересен. Много бих искала и аз да посетя тази страна.

  14. MARTINA каза:

    Mnogo mi se hodi v Koreq !!!! Kak otidohte chrez nqkakuv kulturen obmen ili chrez universiteta …? Adski nmn mi se hodi . Kaji mi molia ti se kak otide ti i za kolko vreme beshe tam?

  15. Стойчо каза:

    @Мартина, ще помоля авторката да отговори 🙂

  16. Руслана каза:

    Здравей, Мартина!
    Моето едномесечно пътуване до Корея беше награда от конкурс по ораторско майсторство в специалност Кореистика. Престоят в страната беше поет от Академията по кореистика в Корея, а билетът ми заплати корейското посолство в България.
    Има различни начини да отидеш до Страната на утринната свежест. Зависи от целта 🙂 Ако е просто екскурзия, то зависи от собствените ти средства и можеш да откриеш различни оферти в интернет. Стипендии се отпускат за желаещите да изучават езиков курс по корейски, бакалавър, магистратура или докторантура. Различните университети предлагат разнообразни програми за това-месечни, тримесечни, шестмесечни…съответно за бакалавър и магистър са петгодишни и тригодишни. За да ти дам конкретна информация, трябва да знам с каква идея отиваш натам.

  17. Martina каза:

    Zdravei blagodarq mnogo za ia4erpatelnia otgovor .. moje6 li da mi deda6 informacia za nqkolko mese4en ezikov kurs i za stipendia i tn ..

  18. Руслана каза:

    Мартина, сега виждам отговора ти-курсове по корейски език в момента се провежда в Центъра за източни езици и култури. Дай ми твой контакт-скайп, фейсбук или нещо друго за повече информация.

  19. Стойчо каза:

    Ако сте съгласни и двете – ще ви предам една на друга мейлите 🙂

    Дали да не сложа едно разширение, което позволява на читателите да пишат доректно мейли на авторите? (без релано да виждат мейла) Пък авторът ако реши – ще отговори? (само разсъждавам на глас)

  20. Kathy каза:

    wow :))
    След като прочетох този пътепис искам още по-силно да посетя Корея, а мечтата ми някой ден да заживея там и да проговоря качествен корейски изглежда по-лесно достижима. Наистина едно голямо благодаря за това, което си написала. Стискайт еми палци да ме приемат в специалност Корейстика ;d

Leave a Reply