Започваме един симпатичен пътепис, написан от един симпатичен човек — Веско. Той разказва за пътуването си из Германия — Мюнхен и Шварцвалд. Приятно четене:

Германия

част първа

Старата любов ръжда не хваща

Обичам Германия още от самото начало.

Преди време знаех немски и в смътните емигрантски времена си мислех че ще се установим там. Това не бе писано — вятъра ни завя в далечни земи отвъд морета и океани. Тепърва трябваше да учим нов чужд език и немския ми изчезна в небитието… Носталгията по Германия обаче си остана.

Как да не обичаш Германия — това е Мурнау (Murnau) през януари 2006, гледай колко са спокойни. Малко, незначително градче в което закъсахме и трябваше да преспим непредвидено.

Благодарение на Луфтханза и техните по-ефтини билети до Европа, почти винаги когато пътуваме обратно, първата ни спирка е Мюнхен. Този град, с неговите бирени зали и градини постепенно се превърна в любимо място. Тук през лятото се пийва биричка, а през зимата греяно винце край ледената пързалка на Karlsplatz.

Централния площад в Мюнхен (Marienplatz) и старото кметство в дясно (Altes Rathaus) малко след нова година 2006. Отзад се виждат кулите на най-известната църква в града (Frauenkirche), а отпред група ентусиазирани японски туристи. В центъра няма да намериш по-висока сграда от Frauenkirche в резултат на някакъв строителен закон. Как да не ги обичаш!

Обитателите на Мюнхен са спокойни,

рядко бързат нанякъде и винаги вежливи, са готови да си говорят с теб, ако ги попиташ нещо. Когато вървя по главната улица (Kaufingerstraße), ми е толкова гот, имам чувството че съм по гезмето във Варна през лятото (минус гларусите, морски и други). Освен бирата и сочните печени наденички с немска горчица, тук също и кафето е страхотно, а от към пастички и торти, може би само Виена е по-добре.

Тези gargoyles по-долу (не знам какъв е българския им еквивалент) открих около старото кметство (Altes Rathaus). Позволих си и трите снимки, защото ме кефят. Има различни мнения за тяхната функция върху средновековните обществени сгради.

Бавария е добро място за спиране, не само защото хората са готини и има много места за виждане. Открихме, че освен всичко друго, на фона на Лондон и останалата Западна Европа, нещата тук са сравнително по-евтини. Това се отнася и до колите под наем, ангажирани предварително.

Освен Мюнхен, в Бавария има и други любими места по дължината на

Романтичния Път (Romantische Straße) http://www.romantischestrasse.de/

отсечката между Фюсен (

Füssen) и Вюцбург (Würzburg). Това са малки средновековни градчета с крепостни стени, стари къщи и замъчета на някогашните местни боляри (или както са ги наричали там). Умирам за такива неща!

Тук също са палатите на „лудия“ крал Людовик II (Ludwig II), който обладан от романтизма като течение в Европа по това време, започва няколко строителни проекта, довели до кралския банкрут. Враговете му не понасят че е замечтан, странен и ексцентричен (той всъщност страда от сериозен зъбобол и постоянно се бори с вътрешните си гей импулси). Обявяват го за луд и само ден след задържането му е намерен мъртъв, „удавил се трагично“ според официалната версия в езеро с дълбочина до пояса, въпреки, че е добър плувец. Иронията е, че точно тези недовършени дворци днес привличат милиони туристи към Германия и са златна мина за хазната на Бавария. Най-известният от тях разбира се е

Neuschwanstein

(не знам как би звучало на български). (Стойчо: чете се Нойшванщайн)

От всички места по Романтичния Път най-много ме кефи Ротенбург (Rothenburg ob der Tauber). Тук вече няколко пъти отсядаме при Herr Raidel. http://www.romanticroad.com/raidel/ В неговата 600 годишна къща могат да се намерят двойки стаи — душ и тоалетна плюс закуска (без телевизор) за по 55 евро с най-широките легла и най-меките завивки, които съм виждал в живота си.

В тази стара къща веднъж видях призрак, седнал на канапето в коридора към втория етаж (няма майтап). Направих снимка без светкавица и след промиването — това беше преди цифровите апарати, там ясно се вижда светло петно.

Ротенбург http://www.rothenburg.de

е един малък исторически бисер, спасен от бомбардировки и разрушение през втората световна война от някой си John McCloy, американец, който знаейки за какво става дума, успял да убеди генерала на съюзниците да спре оръдията и да даде възможност на немските части там да се предадат. Така градчето се запазва в оригиналния си средновековен вид с непокътната крепостна стена, по която можеш да направиш пълен кръг за час, два.

Освен да вървя бавно по крепостната стена, в Ротенбург също обичам музея за средновековна криминалистика (Kriminalmuseum) http://www.kriminalmuseum.rothenburg.de/, където могат да се видят начините, по които се е раздавало правосъдие през средновековието, различните видове инструменти за измъчване и изтръгване на признания и езици от престъпници и вещици, уреди за наказания и устройства за запазване на честта — специални метални бикини, които ревнивия съпругът заключва на жена си преди да замине на бизнес пътуване.

Тук вероятно пъхат ръка или крак, след което някой садист започва да навива болтовете…
ох, ох! Това без спор е далеч по-ефективно.

Запленени от хубавите места по Романтичния път, досега винаги прескачаме Шварцвалд (когато сме устремени по магистралата към Франция). А това е готино място. Досега в съзнанието си, освен с извора на Дунав, винаги съм свързвал тази ниска планина с Ърнест Хемингуей, който разказва с дълбока носталгия за снежните си ваканции там в „Безкраен празник“, когато зимния Париж е мокър и мизерен. По негово време американците са можели да пътуват в Германия за „жълти стотинки“. Всъщност за тях тогава е било златно време из цяла Европа. Not any more… ha — ha — ha!

И разбира се биричката — накъде тук без нея.

Другия път ще разкажа за нашия поход в Шварцвалд.

Ето защо обичам Германия…

И още малко снимки

Край на първа част
Продължението във втора част

Германия (2) — На бира в Мюнхен по път за Шварцвалд

Автор: Веско Петров
Снимки: авторът, ако не е указано друго