Рощиляда в Лесковац, Сърбия

Лесковац е град в Сърбия, а „рощиль“ е сръбската дума за скара.

В Лесковац се прави най-хубавия рощиль и затова лесковачката плескавица е нещо като „диня от Любимец“ или „самоковски картоф“. Всяка година в Лесковац се организира световно първенство по скара, демек Лесковачка рощиляда. Като правило от доста години насам, рощилядата бива спечелвана от майстор Миро, който ръководи сръбски ресторант в София.

Та решихме значи и ние да се запознаем по-отблизо с тази кулинарна асамблея. С Лазар, Иван-Кожи, Еди и Мария отидохме на централна гара и взехме влак до Ниш.


Във влака си изпуснах нещо на земята


Гара Ниш

Там се обадих на Ана Милетич и тя обеща незабавно да дойде и да ни придружи до Лесковац.


Ана Милетич

За съжаление не можахме да се видим с Йелена Вукчевич, защото беше заминала по родните си места.


Йелена Вукчевич

Докато допием пластмасовата „Ариана“, госпожица Милетич се появи


Допиваме арианата на гарата в Ниш

и се придвижихме с влак до рощилядата.


Гара Лесковац

Понеже беше рано, поседнахме малко на тревата в някаква градинка.


Поразговорихме се

Самата рощиляда се оказа пълно дърво! Един град от селски тип, чиято главна улица е заградена


Входът към събитието


и са наредили сергии и чевермета.


Лесковачка рощиляда


Ние си представяхме поляни, фургони, пушеци, абе панаир. Плескавиците бяха двойно по-малки от нишките, но за сметка на това — двойно по-скъпи. Даже едно копеле пусна хумореска, когато му направих забележка за занижените габарити на въпросното изделие:

„Ниш е голям град — голяма плескавица, тука Лесковац е малък — малка плескавица“

Както и да е седнахме и захванахме. Не закъсняха и трубачите, които знаеха само едно парче и ни го изпълниха поне 20 пъти. Ние викаме: „Дай нещо на Стоунс, дай нещо на Пърпъл“, те: „Немате проблем“, и пак същата тояга. Лазар поради поетите бири се разлюти и им мушна 50 евра, таман в момента когато щяха да си ходят. Голяма грешка.

Лазар — дълбок познавач на сръбската духова музика

И те се разлютиха от своя страна и се наложи да ги дослушаме със запушени уши.

Упоритите цигани ни разказват играта

По-нататък нямам спомен как сме си стигнали до бабката, където спахме.

На следващата сутрин решихме, че повече работа на рощилядата нямаме и се върнахме в

Ниш

Там за късмет в крепостта течеше Нисомния-та.


Крепостта в Ниш (Нишка твърджава)

Един вид фестивал с музика, ставаща за слушане. Те му викат „джепни EXIT“ по аналогия с EXIT-а в Нови Сад. Седнахме веднага в „Дом Планинара“, който е вътре в самата крепост и за който с бай Лазо можем да напишем книга.

Дом планинара

Маса пъти сме изпивали всичката бира или пък сме карали персонала да ни чака поне 2 часа след края на раб. време. Дойде и някаква Ивана — много тъпа.

Лицето вдясно е с ограничен умствен багаж

Повеселихме се, послушахме музика и спахме направо на тревата в крепостта.

Аз се оказах най-ранобуден и прецаках съня на останалите

Сутринта Еди напипа отнякъде група автентични сръбски хипари (не обичам хипари) и се присъединихме към тях.

Сръбски хипари — досущ като нашите (както и всички останали)

Пихме, що пихме и мръднахме до центъра, да хапнем по една човешка плескавица, а не като онова дърво в Лесковац.

Денонощното магазинче за плескавица на „стъргалото“.

Привечер Ани ни изпроводи до гарата, взехме си и по някоя бира,

Апатинско пиво (направо си е като чешко)

аз снимах най-нечовешкия циганин на света

Звяр


и се върнахме в София по живо, по здраво.

Автор: Бале

Снимки: авторът

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.