Разказ на Коцето за пътуването му из Македония. Приятно четене:

Пътуване към Охрид

Потеглихме вечерта към границата. Автобусът взе 400-те километра до Охрид (част от които по магистрала) за чутовните 11 часа. Като пристигнахме около разсъмване, разбрахме че все пак сме подранили няколко часа (то бива презастраховане ама…!). Можеше да ни спрат в някое крайпътно заведение. Имахме нужда от кафе, тоалетна, нещо за хапване и освежаване. За съжаление не ни огря.

Българо-македонската граница.

Бяхме единственото превозно средство на границата, което се осмеляваше да я пресече в тая късна доба. Около час ни беше нужен да пресечем тази безвизова и почти безмитна граница. Всеки българин, който излезе от територията на Царството и стъпи на територията на Републиката за пръв път, разглежда Македония като някакво много екзотично явление под лупата на многогодишните си предразсъдъци и знанията от читанките. Затова първите лични впечатления винаги са много силни. Първите парченца македонска действителност, с които се сблъскахме бяха тоалетната на границата и граничният ресторант.

Тоалетната на границата

препоръчвам да ползвате само ако сте много, много закъсали. Плаща се 20 денара вход (или половин евро или левче, което е с около 50% по-скъпо)(01.05.2003), но този вход само ви дава достъп до санитарните удобства тип МНО 1913г. (оригинален етно-нужник) и до ролка с тоалетна хартия. (Македонската тоалетна хартия няма картонена ролка в средата!)

Граничният ресторант

отвън изглеждаше сравнително добре, а вътре беше музей на югославския балкантурист. И тъй като всички се надяваха на нещо по-добро, никой не седна в ресторанта. А трябваше. До Охрид не спряхме никъде, дори и на скромно местенце с балкантуристки комфорт. За разглезените български пътници нямаше прилични крайпътни заведения. Ако очаквате нещо като ОМВ (OMV) – добре зареден магазин, ресторант и лъскава бензиностанция с денонощно работно време, такова нещо не видяхме. Както и не видяхме бензиностанции на друга фирма освен на Макпетрол.За разлика от комфортното пътуване София – Истанбул, където има многобройни удобни, евтини, добре заредени и чисти крайпътни заведения, ресторанти и магазини, на нас пътуването към светия Охрид ни дойде нанагорно и гладно.

Леко объркахме пътя в

Тетово,

което прави силно впечатление с многоетажните си и добре изглеждащи къщи. Много от надписите бяха на албански. За незапознатите Тетово е неофициалната столица на всичко албанско в Македония – училища, университет, партии, терористи и т.н. От автобуса не видяхме никаква жива душа в Тетово, но все пак си беше към три часа през нощта. Посред нощ, военен патрул ни провери на магистралата. Като истинска туристическа забележителност на пътя се мъдреше и БТР.

Тетово, Македония

Историческа бележка за Тетово: Тетово е един от най-старите градове в Македония. “..В подкрепа на тезата си за българското заселване на Македония Микулчич привежда материални следи от аулите в с.Чемрен и Прилеп, Кичево, Девол, Кавадарци и Тетово. Това са прословутите амулети на прабългарите – шаман на кон, печати с типични прабългарски таиги, коланни токи и пр., за които авторът пише, че спадат към културата на Плиска-Преслав. Любопитно е предположението на автора, че името на прочутата македонска планина Плетвар е от прабългарски произход и е дадено поради преградния си зид, издигнат от Мануил Ивац, войвода на “Бугарския цар Петър Делян”. В тази книга въобще царете и строителите на крепости са по националност такива, каквито действително са били – българи, византийци, сърби. За етническите процеси в Македония авторът е кратък, но ясен: “Извършена е симбиоза помегу…прабугари и …славенските племинья, кои на широкиот простор от Дунав на север до Егея на юг и од Ядран на запад/Адриатика, б.а./ до Черното море на изток го прифатиле заедничкиот етникон Бугари”…” Из коментара на книгата “История на културата в Македония”, издадена в Скопие от авторитетния македонски учен проф.д-р Иван Микулчич
http://www.bulgaria.com/aba/izdanie/981001/6.html

В Тетово е родена Мара Бунева – атентаторката, която убива Владимир Прелич
(http://balder.prohosting.com/asen/mara_buneva_1.htm)

Интересно гледище за ролята на албанците на балканите
http://bg-ottawa.ncf.ca/AlbanciteSwiss.html

Продължение: Първи ден: Охрид

Автор: Константин Павлов

http://www.komitata.com

Други разкази свързани с Другата Македония – на картата:

Другата Македония