Ное. 05 2007

До Непал и назад, Трета глава

Пътуващият пътепис на Славей Караджов стигна и при нас. Невероятното му пътуване до Непал и назад се публикува всяка седмица в различен блог. Досегашните глави са публикувани при Пейо (първа глава) и при Георги (втора глава) Четвъртата част се намира в Иде.ли, пета глава – при Йовко. Търсят се доброволци за петата и следващите части — ако сте навити, напишете коментар към настоящата публикация или пък пишете директно на официалния сайт на пътеписа, където можете да видите и лиценза за публикуване

И така, представям ви:

До Непал и назад, Трета глава

Някои неща трябва да ги видиш за да повярваш, че съществуват.

Намче Базар — Тянгбоче (12-ти септември)

Най-накрая продължихме нагоре. Три нощи престой в Намче Базар взеха да ме правят нетърпелив и затъжен за ново изкачване и нов гърч.

Хелокоптерът. Снимал съм го отдалеч защото от близо има войници които не дават да се снима

Когато потеглихме времето беше леко слънчево и сякаш мъглата щеше да се раздигне. Пътеката за Тянгбоче, целта ни за днес, започва с плавно изкачване и се чувстваш като на разходка.

При излизане от Намче се вижда и един хеликоптер, който се е повредил при опит да излети. Причината — разредения въздух. Колкото и всичко в мъглата да ми изглеждаше като Витоша все изникваха такива малки детайли, като хеликоптера, които ме караха да се съмнявам, че съм точно на Витоша.

Ако всичко мине наред с предхода днес ще се качим на 3800 метра надморска височина.

Още от началото на пътеката започна да мирише на нещо по-особено. Оказа се, че миризмата идва от един храст. Като си сетя за тая конкретна миризма и направо я надушвам във въздуха. Миризма от която се отървахме чак над 5000 метра — защото на тая височина нямаше почти никаква растителност. Но защо тая миризма ни преследва ще ви разкажа по-късно.

Първи срещи с яковете

Преходът беше почти като преходите предходните дни — мъгла, от време на време по някоя лоджия да изникне и отново тюхкане, че от тука би трябвало да се вижда Еверест за първи път и Амада блан, а не пак тая мъгла. Минахме през много лоджии с имена като „Amadablan view lodge“ или в превод „Лоджия с гледка към Амадаблан“. Направихме снимки за спомен. На надписите на лоджиите.

Веселите дечурлига

По едно време едни деца се появиха някъде от мъглата и взеха да любопитстват около нас. Като ги видях децата пак се появи онова чувство, че не съм съвсем разходка във Витоша. Децата бяха с монголоидни черти. Позираха ни и може да видите снимката с тях горе. Всички бяха с едни червени бузи, кръгли лица, кой със сопол, кой без сопол в носа, но всички весели и шумни.

Докато им правехме снимки най-голямо дете се приближи до мен и ме пита колко е часа. Аз му показах часовника на ръката си, но той изобщо не погледна към него, а погали косматата ми ръка. Явно беше много изненадан. Другите деца решиха и те да пробват да погалят ръката ми. Голяма забава падна — очите им станаха ей такива големи от изненада. Явно космат човек по тия краища е голяма атракция. Добре че бях с дълги панталони, че иначе щеше да падне цял час чудене как ги произвеждам тия косми. Това обясни и загадката с монаха в Таме, за който ви споменах преди.

След космо-атракцията децата решиха да вървят с нас, без значение къде отиваме. Ние като спрем и те спират. Ние като забързаме и те забързват. Чудна гледка бяха. С червените бузи, чадърчета, с издути пухени якета.

Както си ходехме децата започнаха да викат повече и по-възбудено от обичайното. Шумотевица беше заради сърните. От същия вид който видяхме в Таме. За жалост животните се подплашиха и избягаха от пътеката. Допълнително децата както си бяха миролюбиви и весели награбиха по камък и взеха да мятат по сърните. А върви им обясни да не мятат камъни и да бъдат тихи. Не разбират и това си е.

Продължихме с монотонното ходене в мъглата. Тя се сгъсти и с нея и малкото гледка която се виждаше изчезна. Изчезнаха и децата. Само ние и от време на време разни носачи се движехме по пътеката. Като казвам движехме, имам в предвид лазехме. Носачите въпреки, че носеха багажи все ни настигаха и подминаваха.

Манастирът в Тянгбоче обвит в гъста мъгла

Привечер пристигнахме в Тянгбоче. От мъглата се виждаше съвсем малко от манастира. Пред него разни непалци като мравки трошаха огромен камък за да го използват за строежа на нова будистка постройка. Като ги погледах малко от столовата на лоджията разбрах, че всъщност не мравките, а хората са тия които като се захванат с нещо правят чудеса.

Каменотрошачите пред манастира.

Лоджията в която сме отседнали се казва „Tashi Delek Lodge“. 3876 метра надморска височина. Препоръча ни я една туристка, която видяхме по пътя днес. Сравнително уютна и не много скъпа. Домакинът на лоджията ми прилича на кунг-фу учител от някой китайски филм. Много примерен. Обръща се към нас на сър — да сър, това сър, онова сър. Чак почваш да се чувстваш като британски колонист.

Детайл от входа на манастира.

Тук с Илиян за пореден път подхванахме спора дали Непал е бил британска колония. Според него е бил. Движението по улиците, някои сгради, близостта с Индия. Всичко това говореше в полза на доводите на Илиян. Аз обаче бях чел някъде, че благодарение на Гурките, Непалците са успели да запазят независимостта си. Поне официално. То като се замисля за колониално нашествие над 4000 метра и почвам да се чудя дали войниците ще имат достатъчно силици в края на деня за мислят за глупости на следващия ден. Ще погледна в Интернет повече по въпроса и ще споделя с вас.

Но да се върна към домакина. Опитах се да му направя една снимка, но беше бърз като учителите от кунг-фу филмите и на снимката остана само размазания му образ. Човекът е и доста набожен. На определен интервал обикаля с нещо като кандило и мърмори разни молитви под носа си. Питахме го дали е участвал в някоя експедиция до Еверест, защото имаше доста снимки в столовата. Човекът каза че е бил само веднъж и повече никога не е повтарял и не иска да си спомня. Било много тежко. Мисля че ставаше дума за 197 и някоя година. Предполагам, че като другите шерпи е бил зле екипиран, вършел е много тежка работа и е получавал голяма заплата, но сравнена единствено с непалския стандарт. Като се заприказвахме с него ни обеща да покаже и албум със снимки.

Тази вечер се появиха и други туристи в лоджията. До сега бях свикнал да сме сами с Илиян в лоджиите. Даже и леко недоволство се надигна в мен — ама защо тия ни се пречкат тука. Туристите бяха от Англия — момче и момиче, както и техния водач Шива. Свестни хора, свестен водач. Хората се връщаха вече. Разказваха ни как са били на Кала Патар и от там са видяли Еверест. Ние само въздъхвахме тъжно и обяснявахме как всичко което сме видяли е „дъ факън фог“(проклетата мъгла). Питахме ги и дали са имали проблеми със здравето. Момата весело ни разказа как повръщала и я цепело нечовешки главата. Явен признак, че страда от височинна болест и сигурен знак, че ако се задържи на тая височина с нея е свършено

На вечеря реших отново да хапна нещо люто. Против болки в главата и евентуални повръщания. Гооляма веселба падна — изядох де що има люто, даже си взех и допълнително. Бях се загрял все едно съм седнал до запалена камина, а англичаните само цъкаха с език.

На сутринта се наговорихме да станем рано, към 5 сутринта и да ходим на молитва в манастира. Било голяма атракция. От всякъде тичали малки и големи монаси, а други монаси надували дълги музикални рогове.

Тянгбоче (сутринта на 13-ти септември)

Ние роговете ги чухме сутринта, ама много валеше, много ни се спеше и май много ни мързеше та отново заспахме.

Доволен и усмихнат пред манастира.

По едно време домакина ни затропа по вратата — Ставайте бързо, вижте манастира, вижте Еверест. Брей — както става бе. Да не би пак да се е запалил манастира, както това се е случило преди няколко години. Само бърз поглед през прозореца ни беше достатъчен на двамата с Илиян да изтичаме навън.

Нямаше ги. Облаците ги нямаше. Най-накрая чувството, че съм на Витоша изчезна. Започнахме да снимаме като луди — манастира, района наоколо, върховете на планините в далечина. Нямаше грешка, в Химайте сме! И района наоколо е доста красив. Някои неща трябва да ги видиш за да повярваш, че съществуват.

Заснежените върхове на Хималайте.

Манастира от далеч.

Разтрошения камък пред манастира.

Пред входа на манастира.

Детайл от покрива на входната арка.

Входът на манастира.

По стълбичките на манастира.

За строежа на тази свещена постройка трошаха големия камък.


Монасите пред чешмата

След като премина първоначалната еуфория дойде време за сутрешните занимания — тоалетна, миене на зъби, наливане на вода. Вода може да се налее от една чешма близо до манастира, която в момента беше окупирана от монасите. Повечето от тях по бански, перящи дрехите си и къпещи се. Слънцето препичаше приятно, беше ми топло, все още приповдигнато и реших и аз да се изкъпя като тях. Студената вода ме разсъни окончателно. Монасите ми викат — как е. Перфектно е — бях готов за левитация направо.

Домакинът беше много доволен — хубаво време означава и повече туристи. Ние също бяхме предоволни. За да допринесе към цялата тая хармония и радост домакина реши да ни покаже и албума със снимките.

Ей тоя албум си е направо част от историята. Имаше снимки от първата успешна експедиция, както и оригиналните документи подписани от британската кралица. Не е за вярване. Снимахме няколко от снимките да си ги имаме за спомен. Ако минавате през Тянгбоче горещо ви препоръчвам да отседнете в тази лоджия — заради домакина и заради снимките.

Попитахме домакина откъде ги има снимките и той ни каза, че бащата на жена му — Дава Тензинг е участвал като сердар в тази експедиция. Това ще рече шеф на шерпи. На снимките дедето изглеждаше много печен.

Участниците в първата успешна експедиция — 1953-та.

Писмо от краля.

Писмо от сър Едмънд Хилъри.

Среща след години на стари приятели.

Дедето с Райнхолд Меснер — най-големия алпинист на нашия век.

Бодри и доволни след обяд потеглихме към следващата ни цел — Фериче.

Край на трета глава

Четвърта глава - в Иде.ли>>>

Автор: Славей КараджовСнимки: авторът, ако не е указано друго

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version