окт. 31 2007

Тасос през септември

Керамоти, Лименария, Тасос, Кавала, Драма, Гърция

Тръгване в сряда сутрин от Пловдив. Без резервация, без някакъв особен план, ей така — на посоки. Пътят след Юндола е доста разширен и по-добър от преди. Граничният пункт е сравнително нов (от преди около две години) — Илинден. Следват около 120 км до ферибота в Керамоти. Половин час приятно клатушкане върху Бяло море и вече парещо слънце, за разлика от мрачните температури в Пловдив. Чайките кръжат около ферибота, пускат разни неща, които носели късмет (да бе, да) или пък се сбиват за по някоя рибка.

Слизаме на остров Тасос, по-точно на Керамоти.

Доста туристическо градче, натруфено и пълно с хора. Лека дезориентация на групата, подкрепена и от липсата на каквато и да била табела. Упътват ни към Голдън Бийч, като ни казват, че там е най-дългата плажна ивица с изобилие от хотели, бунгала и студия. Места би трябвало да има колкото си пожелаем. И тук успяваме да направим грешен завой, затова и слизаме за кратко в Криси Амоудия, където натопяваме пръстчета в морето за първи път. Все пак стигаме до мястото, за което си мислим и намираме приятно хотелче, на доста достъпни цени. Установявам, че сме съвсем извън сезона — цените се движат от 50 до 60 евро от началото на юни до края на август. Септември не е упоменат никъде, затова питам. 38 евро двойна стая. Чистотата е впечатляваща, за съжаление други екстри липсват. Кабелната телевизия се ограничава в 11 канала само на гръцки. При втори, по-концентриран поглед разбирам, че са около 4 програми, просто се повтарят. Интернет е нещо леко дефицитно. За моя радост в този ден очаквам важен мейл, затова питам за втори път на рецепцията. Синът на собствениците ми отстъпва кабела си, който се оказва непасващ за моя компютър. Момченцето все пак е услужливо и ми позволява да седна пред неговия компютър. Засмивам се, като виждам модзила и гръцки гугъл като стартова страница. Бързаме да намерим място за ядене преди групата да е припаднала от глад и сядаме в „пробабли дъ бест ресторант ин дъ уорлд“. Точно на плажа, със сравнително добра кухня, ама чак пък дъ бест, айде моля ти се. Разходка покрай плажа и оглеждане на другите заведения. Правим си план кога къде ще хапваме.

Ден първи, четвъртък

Ставане и закуска отново в пробъбли дъ бест. От там е нужно само да се търкулнеш лекичко и вече лежиш на някой от шезлонгите. След около час се зачудваме дали се заплащат — още никой не ни е навестил. Оказва се, че шезлонгите числят към даденото заведение, което е над тях. За два шезлонга и чадър — 5 евро. Сервитьорът дойде и събра. Мързелът какво ли не прави и така след едно влизане във водата и около 20 тина прочетени странички успявам да заспя. Единствено осите, които летят наоколо са леко досадни, но не пречат кой знае колко на приятната дрямка. Успявам да изгоря лекичко, при това странно някак на черти. Това ще го разбера чак към вечерта. Водата е страхотна — чиста, каквато смея да твърдя не съм виждала другаде. По-солена е, което леко залютява на очите при опити за плуване. Това я прави и по-плътна, но пък по-приятна. Рибките се виждат на стада, но са прекалено малки още, бебенца-рибки.

Другият голям плюс на плажа е липсата на всякакви индивиди, крещящи глупави рекламни фрази за фуражна храна (царевица) или пък закуски. Един единствен мина и предложи нещо като мекици, оваляни в захар, но първият път го пропуснах, защото беше прекалено тихичък. На второто минаване го изненадах и загризах жадно мекицата.

Вечерта е леко хладовита, прекарваме я в ресторант, в който имат меню на български и сервитьорът е полиглот. Обяснява ни, че от петък времето се разваля, в събота ще е „бива“ и ще се оправи в неделя-понеделник, когато ние ще си тръгваме.

Бележка: Плажовете, пътищата и ресторантите са пълни с българи. Преобладават градовете София и Пловдив. Малко бургазлии за цвят. Другите са единици. Другата група туристи са немците. Но те и без това са навсякъде по света. На трето място — румънците.

Ден втори, петък

Нещо се е намусило времето и затова решаваме да обиколим острова. С кола, като на интересните места слизаме и разглеждаме. Разчитаме на пътеводител, който се оказва с доста оскъдна информация за местата, които искаме да посетим. Спираме на Парадизос, където в книжката е упоменато нещо от сорта на: „не се учудвайте ако тук срещнете Адам и Ева“. Плажът е наистина страхотен, слънцето за малко се е показало и пощипва. Отново нагоре по стръмния път, по който сме се спуснали само преди малко. Алики е следващата спирка. От двете страни на шосето са спрели много коли и автобуси. 90% от тях са с българска регистрация. В Алики има остатъци от селище. Свидетелства се за добив на мрамор още от 6 в. пр. н. е.

Лименария

е вторият по големина град на Тасос. Градчето е основано през 19 век, когато обитателите на балканското село Кастро слизат към брега. Кастро е старо село, което е било далече от морето заради пиратите — за това се съди по остатъците от стената на селото.

Отдалече виждаме Скала Примоу, или по-точно нефтените находища и техните комини.

Времето не е на наша страна, започва да вали зверски и се насочваме към хотела, минавайки само покрай малка семейна фабричка за производство на зехтин.

Ден трети, събота

Времето е лошо и се качваме по колите. Малко след Драма, по-точно в село Петруся, предстои среща с роднини, които никога до сега не съм виждала. Но за това следващия път.

Общо: Чувала съм от много хора превъзнасяния колко е хубаво на Тасос. Честно казано съм впечатлена от чистата вода. От учтивостта на хората. Но: плажната ивица е сравнително малка (тясна). Иначе пясъкът е по-фин дори от този на нашето черноморие. Гледах на моменти доста ударено, защото виждах много и млади българи, за които се радвах, че имат възможност да обикалят. За съжаление повечето от тях не вързваха думичка чужд език и се чудеха как на английски е „голям“… За сметка на това гърците се преориентират добре и повечето сервитьори могат почти без проблем да те обслужат на български.

Автор: Донка Дойчева


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Тасос през септември”

  1. Жоро каза:

    А сигурна ли си за името на градчето („Слизаме на остров Тасос, по-точно на Керамоти.“) ?
    Че на мен гугъла ми дава че това е градчето на континента от което тръгва ферибота за Тасос.
    Ако кажеш как се казваше градчето в което сте пристигнали с ферибота в Тасос ще съм ти много задължен.

Leave a Reply


Switch to mobile version