окт. 30 2007

Откриването на Европа(2) — или 7150 км и много приятели

Откриването наЕвропа(2)— или 7150км имного приятели

част втора отприключенията наБай Кольо изЕвропата (началото етук>>>)

Франция иИспания

Женевското езеро ивсичките мукрасоти остават задругпът. Трябва дастигнем вАнси преди 18часа. GPS-а продължава дафриволничи, мисли чеискаме даизкачим всяко баирче въпреки, чесъм казал категорично чеискам ФАСТЪР ама неби, неостана тайна пътека,през която данесме минали. Замалко даизпуснем границата, добре чениседопи кафе. Похарчваме последните франкове заполовин метър шоколад исме във Франция….

Анси, Анси леву. Еех френска работа.

Нашите приятели там сахора нанаша възраст които живеят извън града вкъща наполяна— правилното място заживеене поевропейските стандарти. Страхотно мили иинтелигентни хора. Учат италиански, пътуват, гребат везерото /казахли вичепак има езеро— Анси/ имат 4сина и4внука. Започваме свино исирене, после френски салати ипр.пр. След това ние хукваме дагледаме Анси, атеимат урок поиталиански. По-късно

вечерта продължава спай иракия. Абе френска кухня. Бива сия.Изискана работа сафранцузите като нашите домакини.

Анси— много красив град разположен наедноименно езеро.

От40години насам има построени над 160колектора запречистване наводата. Сега дъното наезерото севижда инощем. Хората секъпят спокойно, сигурно ипият отнея. Аима няколко града побреговетему. Градът има река, която тръгва отезерото, хитрите французи /да скрият кашкавала внаденицата/ саразделили коритото наняколко канала исасинаправили една сладководна Венеция. Много екрасиво, много внимание еобърнато напарковете иканалите, няколкото стари крепости гоправят още поромантичен.

Закуска натревата. Пием кафе иотново наЗапад.

Този път участъка е740км. Направо отГорна Савоя— източна Франция доАквитания— Западна. Нашият граде

Марман /Marmande/

Никакви експерименти смаршрута само магистрали издравогаз. Френските тоалетни— еее, голем кеф. Точисто, свети, аромати, кърпи, душове, чеО’де тоалет пуска една джаджа. Стая запреобличане набебета, отделна тоалетна заинвалиди. Разбирам защо неползват храстчета покрай пътя.

Марман, пристигаме навреме, намираме нашите домакини. Много интересни хора, напуснали Париж изанимаващи сесъс свободно изкуство. Купили саогромна старинна къща втози интересен прованс. Марман емного различен, внего има нещо африканско, романско.

Никъде несепуши, възхитенисме. Искаме във Франция. ВСофия неможем едно заведение данамерим където дасипобъбрим сприятели без данитровят. Изакметоветеби било полезно градчето има 9фонтана. Иработят. Градът сенамира нарека Гарона, припомняме си„Бездом“ иснимаме реката. Домакините ниподаряват домати вразличен цвят— гордостта наМарман. Оказват сеневероятно вкусни. Нашите родни домати бързат дасеприсъединят към европейските— розови тенис топки.

Потегляме наЮг— сега спокойно постраничните пътища Сан Себастиан еблизо. Пътищата извън магистралата саприказни. Кленови сводове създават усещане заспокойствие. Окосени ливади, горички, много красиви къщи. Умеят дасезабавляват хората.

Некои съображения: повечето хора скоито сезапознахме,не, не са по-богати отнас, новсички живеятпо-добре. Повечето живеят под наем, ноживотътим е по-сигурен. Ние тук които ревем за мизерията разхищаваме и разсипваме богатствата си. Вижда ми се тъпо.

Испания,

упорито ръкомахаме някой данизабележи нафренско-испанската граница, нонеби. Язък низаголемите паспорти. Пфу нема кой датегледа подозрително даразрови бельото, дамушне отвертка вкесията скюфтета. Въздъхваме посоца иотминаваме.

Пристигаме вСан Себастиан

съвсем пографик. Ихукваме наплаж. Наокеана. По-малко солен еотсредиземното имного спокоен. ЕхАтлантик. Плувам взахлас. Бях чел някъде, четам било рай засърфистите, съмнявамсе. Сан Себастиан има два залива идвата много затворени. Вмомента екато тепсия иедвали може даима добра вълна засърфистите. Може пък някъде наблизо изБискайския залив даима. Мацките мързелуват наслънце. Топнаха крак, близнаха иказа аха— Океан, неемного солен. Егати отношението.

Сан Себастиан емного красив ипоиспански /пардон баски/ пищен.

Прилича наРио деЖанейро.Не чесме ходилитам, ама така ниизглежда. Всъщност икой откого евзел приликата пак еспорно. Два големи хълма затварят залива ибранят града. Най-честоим етрябвало дагобранят отангличаните, теалбионците по-друг начин саопознавали Европа, некато нас сокротце исоблаго. Още систоят оръдията там дапазят мира. Този град има иголям парк, закойто неостават сили. Незнайно защо неесред първите потуристически рейтинг. Според нас понищо неотстъпва наедна Валенсия, даже напротив, много по-модерен иразвит. Можеби причините саполитически, както научаваме малко по-късно.

Нашият домакин закъснява иводи със себе сиоще един закъсал гост. Ставаме голяма компания, нокакто секазва сърце даешироко. Домакинът ниенай-чистия иподреден ерген, който сме виждали. Великолепен апартамент, обзаведен исъоръжен със всичко внов квартал новичък иобширен, сразкошни тераси. Смармандски домати, испански лук ифренско сирене, имного творчество създаваме салата игонещата носталгията бяла Рада постигаме бързо консенсус иобединение.

Татук сезавихри политиката. Оказасе, чеИспания сиемногоезична страна, нещо като Швейцария само дето кантоните несадошли доброволно. Това дето неразбирахме табелките вграда било щото саписани набаски, нашето испанознание сеотнасяше само договорещите кастилски. Това при баските даговориш книжовен испански сиекато дапопиташ нещо наруски вЧехия 68-ма година. Говорейки сизатова дееБългария ние най-невинно питахме— атова как евИспания? Наедин отмногото такива въпроси съпругата миполучи отговор: „Ама жено, къде тук виждаш испанци иИспания?“ Голем смех падна. Нашето неразбиране. Доста по-късно вКаталуния вече, водейки все същия този разговор лека полека започнахме дапоразбираме. Aпък питайки засъщото мадридчанина Нектор— един истински столичанин. Той отсече— ЕСТУПИДО!!! Тогава инамен така миизглеждаше. Ама като сесетя занашето „Свобода или Смърт!“ секуртолисах иреших данеръчкам повече.

Напът към Мадрид.

Попадаме вцентъра награда, там ниеквартирата. Централно, шумно оживено. Мадрид сиекосмополитен. Нашият домакин ебоядисал стените настаите вмогъщи цветове, ярко червена спалня, тъмно синхол, огнено оранжев коридор. Мрази бялото. Представяме нашите специалитети, атой ниизненадва смадридска салата. Чертаем маршрути ипишем коментари. Това дето гообикалят тур бусовете гообходихме пеша. Километража намаратонките гони автомобилния. Много едобре даимаш местен човек овреме датиспести глупостите пробутвани оттуристическия бизнес.

Започваме бавно сцентъра наИспания— Пуерта дел Соло. Даусетим пулса. Тръгваме към музейната част итам кратко колебание. Дали дазаложим накласиката иВеласкес /Прадо/— младата госпожица муефен или намодерното музеят рейна София— Пикасо, Дали, Миро. Ние по-възрастните надделяваме сизбора синамодерното. Азотдавна исках даусетя директно въздействието наГерника.

Отмузея, вкойто истински сезабавлявахме ситръгнахме истински фенове наХуан Миро. Преди това симислех, чесиеобикновен ексцентрик ишантав модернист, носега твърдо гокоронясах като крал наидиотите. Музеят сизаслужава. Препоръчвамго.

После правим грешка седин ресторант Кентъки исепридвижваме към плаца Майор. Затворен площад, носеусеща много силно духът наИспания. Кралски дворец ипр. блябля. Изобщо доста грандомания има вМадрид. Истинско удоволствие еданаблюдаваш парка със паметника наСервантес. Голям бял строг истилен. Набелия фон отпред счерен бронз Дон Кихот иСанчо Панса свободно прославят Испания, аотгоре строго гигледа Сервантес. Сякаш пита: Тия двамата какво сипозволяват.?

Пием кафе наГран Виа посъвет наНектор. Така каза, просто поседете инаблюдавайте хората. Заслужаваси. Мале колко шантав народ сеизвървя затова време. Неволно симисля заАлеко икакли щеше даизглежда колоритния балканец нафона наМадрид? Едвали щеше дасезабелязва, странно накъде върви светът, изадоброли? Абе определено сечувстваме членове наЕвропейският съюз натази улица ивтова тротоарно кафене. Снимам театър Лопе деВега, който свързвам слюбим виц ипродължаваме. Минаваме през парк, един отмногото вМадрид сдесетки фонтани. Разкошни градини. Паркът епълен спочиващи, спортуващи, забавляващи сеиподрастващи. Има езера слодки, сенчести пътеки, купонджийски естради… Изобщо вМадрид има толкова фонтани, чемисещебат Бойко дадойде дапогостува малко тук (два дни щесамудостатъчни).

Мадрид. Усеща сечеима крал, полагат усилия завеличието идостолепието. Нектор еканен нарожденден. След 12вечерта, тогава канят накупонитук. Вечерта поливаме със сангрия. Наздраве заБлагун. Всъщност вече видях вМетро картон със сангрия, като добавим игаспачо което също сенамира можем дасинаправим мадридска вечер насред София.

Съботае, ание сме напът заВаленсия.

ъъъ— Тук става малка издънка. Нашата домакиня яняма ителефона инеотговаря. Е, отиваме наплаж. Вече средиземноморски икилометричен. Привечер правим повторен опит даяоткрием ипак удряме греда. ВариантБнамираме хотел вцентъра, демонстрирам чудеса отсофийско майсторство, задапаркирам ихукваме даразглеждаме.

Валенсия емного контрастен град. Има невероятен иразкошен старинен център, свръхмодерно строителство икоптори, изглеждащи позле отЦК.

В центъра кипи живот, събота вечере.Търсейки измодерните заведения такова със свободен WI-FI — трябва задапроверим съобщенията, дасвалим актуалните сателитни параметри, навсеки два дни сепроменят. Танавъпроса иматели безжичен интернет или WI-FI много често нидават менюто!?. Ние снашата високотехнологична играчка влизаме отнякое кафе, улавяме нета изапочваме дазвъним поСкайп наприятели ироднини. Оставаме малко неразбрани втова синачинание. Тук еедва 12-събота вечер, хората сега излизат, имлади истари. Ание несъобразяваме часовата разлика ибудим приятели наред. Хващаме края наедин концерт набикоборския стадион. След концерта боклука евпечатляващ. Ненисеприбира. Сутринта посвещаваме намодерното строителство. Тия хора санаправили чудеса отедна пресъхнала река. Цялото иустие превърнато вогромен парк. Вкрая накойто има няколко смайващи въображението комплекса. Един модерен музей, изложбена зала затехнологични новости, ботаническа градина иогромен помащабите сиаквариум. Това може дасеобходи само сатракционно влакче, което иправим. Накрая сепотапяме ваквариума където дъха ниспира отмащабите, скоито епостроен. Делфинскошоу, милиарди литри имилиарди риби.

http://www.cac.es/home?languageId=1 или http://www.cac.es/galeria/arquitectura/cac

Продължението втрета, последна част>>>


Автор: Бай Кольо


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply


Switch to mobile version