Днес ще ходим до … Франция, Екваториална Франция в Индийския океан – или с други думи, до Отвъдморския френски департамент на остров Реюнион 🙂 За тези, които не знаят – там можете да влезете с лична карта, т.к. Европейският съюз ви очаква и там 🙂

Приятно четене:

Остров Реюнион

И така, както обещах в предния пътепис за Лион, днес ще ви отведа в

задморския френски департамент и регион –

Остров Реюнион

След 11 часа и 30 минутен полет, директно от Лион, най-после осъществих мечтата ми от години, да посетя Реюнион. Полета беше ужасно дълъг, но изключително конфортен с реюнионската (френска) компания Air Austral. Пътувахме през нощта и нямах възможност да видя кой знае какво, особено над Африка, където почти не се виждат светлини на земята. Няколко филма, музика, хубава храна и супер обслужване, за скромната цена от 550 евро еднопосочен билет. Все пак разстоянието между Реюнион и метрополията е 9500 км!

Сен Дени и Индийския океан

Реюнион е малък остров в Индийския океан, на 700 км източно от Мадагаскар и 170 км западно от Мавриций.

От природогеорграфска гледна точка е част от Африка, но политически е равнопоставена част от Френската република, и като такава има статут на департамент, регион, c представителство във френския парламент и Сенат. Реюнион е част от Европейския съюз и валутата е евро.

Франция има и други задморски департаменти – Мартиника и Гваделупа на Карибите, Гвияна в Южна Америка и о.Майот в Мозамбикския канал, за които важи същото. И тук е мястото да уточня, че това не са колонии, (били са в началото на миналия век, след което Шарл де Гол им дава статут на департаменти със същите права като департаментите,  към които принадлежат Лион, Париж и Гренобъл), гражданите им имат френска националност и същите закони и институции като в континентална Франция.

Кметството на Сен Дени (съжалявам за пръста…)

И така кацам на летище Ролан Гарос в Сен Дени, административния център на Реюнион. Тук ще прекарам 9 месеца за Магистратурата ми по Международно право.

Университетът на Реюнион

Хостът ми от Коучсърф, Дебора ме чака на летището и тръгваме заедно към къщата и, която в последствие се превърна и в мой дом, за периода ми тук. Освободи се стая, тъй като Дебора замина за 6 месеца в Индия за някакво обучение с дъщеричката си Али.

Недоспал и схванат от дългия полет, веднага бях посрещнат от другите съквартиранти, които дори ми организираха поход: Каскад дю Шодрон, така се нарича местността, която посетихме, недалеч от Сен Дени, в подножието на планината. Отвесен проход между две огромни била, по който тече малка река, започваща от Езеро, в което пък се излива водопад. Трудно е да го обясня, но прилагам малко снимки от това удивително място. Дотам вървяхме по тясна пътечка, изсечена в планината. От едната страна, отвесно беше самата планина, а от другата, също отвесно имаше огромна пропаст. Понякога липсваше парапет към пропастта и единственото съоръжение за безопасност беше въже, прикрепено към скалата, за което се държахме. Когато стигнахме каскадата беше неописуемо. Къпахме се в студената вода от езерото постояхме малко, но стана хладно и тръгнахме да се връщаме.

Реюнион е планински вулканичен остров.

Тук е лято от края на октомври с горещ и влажен климат, като температурата стига 35 градуса, и „зимата“ е от април-май до октомври, с топъл и сух климат и температури от 26-27 градуса: рай! На западния и южен бряг са разположени прекрасните плажове и туристически курорти, барове и дискотеки, хотели. На източния бряг са предимно полета от захарна тръстика, няма плажове, но пък планината е прекрасна. За мое огромно разочарование в Сен Дени също няма плаж. Градският транспорт е що годе уреден, но доста рядък и свършва рано, около 19-20 ч, което прави колата почти задължителна.

Бул. Сюд (Южен) … Тук спирките са в много по-добро състояние от България Обърнете внимание и на асфалта…

И така започна моят престой тук.

Сен Дени е малък град,

разположен на северния бряг на острова, на самия Индийски океан. Тъй като е в подножието на планината, има бая катерене по високото от южната му част. Тук няма кой знае какво за правене, няколко дискотеки и ресторантчета, много административни и бизнес сгради, (префектура, регионален съвет, унивеситет) архитектурата е в креолски стил, а по-старите сгради- в колониален. Почти няма високи сгради (еднофамилни къщи или блокове на 2-3, максимум 4 етажа), ако не броим няколко бизнес центъра, които се извисяват над града.  Има Карфур, Спиди, повечето френски банки (Креди Агрикол, БНП Париба, БРЕД и т.н.) и всичко, което има и във Франция. Поради огромното разстояние обаче, цените всичко, което не се произвежда тук, а се внася от Европа, са двойни, тройни, четворни. Ето пример с нес кафето…

Без коментар (за сравнение – цените в България имат също ЧИСЛЕНО изражение, но … в лева)

Това, обаче е съвсем достижимо за хората, които работят тук, тъй като минималната работна заплата е същата като във Франция, 1425,67 €, и към нея често има бонуси, особено на държавните постове (60 процента от работните места на острова). Проблем е, обаче за безработните, които са 30 процента от населението и 60 процента от 16-25 годишните. Затова тук, както и на останалите френски острови често има манифестации против скъпия живот, а някои (Мартиника, Гвияна) все повече се замислят за автономност. Но това е друга тема и касае френската вътрешна политика, която не мисля за нужно да коментирам тук.

Преди колонизацията островът е бил необитаем,

и първите заселници са били френските колонизатори и роби от Африка, работещи в плантациите от кафе и захарна тръстика, в средата на 17 век. Робството е премахнато през 1848г. Островът се е наричал Маскарен, (на името на откривателя Педро Маскареня) след това Бурбон, като сегашното си име носи именно от края на робството. Населението днес е 833 000 души, с изключително разнообразен етнически състав.

Заселиници от Франция, Мадагаскар, Източна Африка, Южна Индия и Китай

по време на колонизацията, днес всички тези групи са се смесили, като резултат от това реюнионци са толкова омешени, че могат да си образуват отделен етнос. Всички етнически и религиозни групи живеят в мир и хармония, като според мен много страни на Север би трябвало да се поучат от това. Всички говорят френски, официален език, който се използва задължително в образованието, медиите, администрацията, и отделно помежду си реюнионци говорят креолски, примес от езиците на различните групи, произлизащ от френския. Днес този език, също както бретонския, окситанския и баския са институционализирани като регионални езици и са част от френското културно наследство. 85% от населението са християни, 7% индуси, останалите са мюсюлмани и юдеи.

Католическа църква и Индуски храм

Поради натоварената ми програма в университета нямам много време за обиколки, но през уикендите често ходя на

западния бряг, където както казах, е концентрирана туристическата и увеселителна дейност

на острова. Прекрасните плажове на Сен Жил, Ермитаж, Бризан, Букан Кано,  Салин, Филаос предлагат разнообразни пейзажи и са посещавани целогодишно. Някои са в залив, спокойни и топли, други са обградени от риф, а трети директно в океана, като последните са особено посещавани от сърфисти.

Често обаче сърфистите са нападани и изяждани от акули!

Тук веднъж годишно идват китове и делфини в размножителния си период, като за съжаление ги пропуснах тази година. Подводното гмуркане е атракция и възможност да се види богатото разнообразие от риби и морски животни (корали, миди), изключително природно богатство на острова.

Плаж Ермитаж

Плаж Букан Кано. Слънцето тук залязва между 18:30 и 19:00 целогодишно и часовника не се мести за зимно или лятно часово време.

Освен плажовете островът предлага многобройни планински дейности (походи, спускане с парапланер, изкачване на вулкана, планински водопади и каскади), и прекрасни картини.

Върхът Питон де неж (3070,50м0, Снежен връх)

както и трите стари вулканични кратера Силаос, Салази и Мафат, действащия вулкан Питон де ла Фурнез са част от невероятния планински пейзаж на Реюнион.

Вулканът (2632 м) е един от най-активните и наблюдавани на планетата,като изригва почти всяка година. Понякога е възможно да се наблюдава отблизо изхвърлянето на лавата.

Засега, главно поради липса на време, не съм имал много възможност да обикалям в планината. Освен гореспоменатия поход до Каскад дю Шодрон, ходих до Мафат и до вулкана. Невероятна природа, екзотична растителност и много величествени гледки и от трите места.

Мафат е един от трите изгаснали вулканични кратера

Качихме се с колата до един паркинг на около 2000 метра височина, откъдето започнахме да се спускаме пеша. Пътечката криволичеше надолу към „кратера“, който образува нещо като равнина в планината, доста обширна, и осеяна с растителност, на може би 1500-1700 м над морското равнище. Гледките и природата, които се откриваха пред нас бяха поразителни а долу в долината имаше малко селце, с няколко къщи, хижа, училище и църква, както и караванка с местни сандвичи и бира: рай след дългия преход.

Реюнионската бира Бурбон,

чийто символ е птицата додо и може да се види на рекламни пана на целия остров е доста приятна на вкус, а самата птица додо е обитавала острова, както и Мавриций, преди да бъде унищожена от човека. Селцето, в което бяхме няма никакъв път, освен пътечката, по която вървяхме около 2 часа и всичко жизненонеобходимо, храна, поща изобщо всички стоки се доставят с хеликоптер!

Седмица по-късно посетихме и

вулкана Питон де ла Фурнез

Отново с колата стигнахме до паркинг високо в планината, като по пътя минахме през китни креолски селца, с красиви къщи и невероятни градини. Пътят е пълен с остри завои, но пък открива гледки, спиращи дъха. От паркинга тръгнахме пеша по стълби, прокарани отвесно на планината, като в подножието се откри удивителна гледка: десетки квадратни километри поле от засъхнала лава, без растителност, без живот, като изключим още няколко десетки туристи.

Отиване и връщане от тук до вулкана и обратно отнема 5 часа и около 12 км,

а горещото слънце, скрито зад облаците до преди малко печеше зверски над нас в пустинята от лава. На края на полето има възвишение, високо няколко стотин метра, отново от лава, на върха на което е кратера на действащия вулкан. Изкачвахме се следвайки бели ориентири. В тази огромна пустош без обхват, сянка и достатъчно провизии не е хубаво да се изгуби човек, а и магмените скали са крехки и лесно човек може да падне, да си счупи нешо или да се нарани.

Приближавайки към върха виждахме облаците отдолу и ги усещахме върху нас, мъглата се сгъсти и една студенина обгърна целия вулкан. С намалена видимост продължихме изкачването и след около 2 часа и половина вървене кратерът се откри пред нас:  десетки метри пропаст, на дъното на която имаше засъхнала лава, която пуши все още. Предупредителни табели указват внезапни срутвания и че “ преходът не е препоръчителен при вулканична активност.“ Починахме си, хапнахме, пихме по едно „додо“ и тръгнахме наобратно в пустинята от лава, като в момента в който пиша врата и лицето ми са така изгоряли, сякъш съм бил на ски.

На връщане в колата, обаче мъглата стана толкова гъста, че спряхме да виждаме пътя, а от качването знаехме, че завоите са изключително остри и винаги от едната страна има няколко стотин метра пропаст. Чувствах се в самолет, който минава през гъсти облаци преди да кацне, гледката и видимостта бяха същите. Карането с 10 км/ч в непрогледната мъгла ме приспа и не разбрах как и кога сме слезли на равното. Честно казано съм доволен.

По пътя за вулкана…

Кратера на Питон де ла Фурнез

Засега това от Реюнион. Очаквайте още тъй като наближава ваканцията след месец, а има още толкова много неща за правене и виждане. Очаквайте и Мадагаскар и Мавриций, които смятам да посетя докато съм тук. Но има време за всичко.  🙂

Ето и още малко снимки…

Общи изгледи от Сен Дени

Бананите си ги откъснахме от нашата градина. Чакаме да узреят папаите, мангото, и ананасите. Лично аз не знаех, че ананасите растат на земята, винаги съм си мислил, че растат на палма..

На пазар в Сен Пол

Спускане с парапланер от планината, каца се чак долу на плажа на Сен Лю.

Продължението:

Остров Реюнион (2): Плажове, градчета и богаташи

 Автор: Калоян Колев

Снимки: авторът и Уикипедия

Други разкази свързани със Индийски океан – на картата:

Related posts:

Остров Реюнион (2): Плажове, градчета и богаташи Остров Мавриций – частица от рая (1) Санторини (2): Скали, вулкани и таверни Хаваи – вече и наяве! Остров Флорес и езерата Кели Муту (Индонезия) Мадагаскар (2): Антсирабе, Фианарантсу и Манакара Лион – град на гастрономията, киното и светлината И отново Париж Санторини – много бели къщи и море Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион (2): Остров Махе Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион (1) Малдиви (1): Остров Мееру

   Изпрати пътеписа като PDF   

Tags: Вулкан, Задморски територии, Индийски океан, остров, Отвъдморски територии, Реюнион, Сен Дени, Франция