дек. 12 2008

Тасос и Родопите 2008 – трета част

Днес ще завършим с лятното приключение на Антон из Тасос и Родопите. Приятно четене:

Из Родопите

част трета

В Смолян

хапнахме пъстърва и ходихме на планетариума да гледаме звездна приказка. След това трябваше да достигнем съседно село на 5 — 10 км от Смолян където щяхме да се установим за следващите няколко дни. В с. Левочево имаме познати които ни предоставиха къщата най- любезно да я ползваме за престой като изходна точка за няколко дни.

Левочево е много приятно и закътано селце,

ако търсиш спокойствие и липса на хора това е мястото. Построено е на баир та къщата в която ние бяхме нямаше двор реално от входа излизаш на нещо като уличка която води към съседните къщи и към по горните улички но улица не разбирайте по която се движат коли по скоро пътечка колата я бяхме оставили доста по на горе от къщата до където можеше да се стигне. Разпънахме пак барбекюто.

Този път беше заредено с Български национални меса🙂

На другия ден бяхме планували пак да ходим на лов за печатчета и се насочихме към

пещера Ухловица,

която се намираше по на юг от Смолян и в посока Смилян. Рано сутринта тръгнахме и стигнахме до паркинга на Ухловицата. От там на горе ни чакаха доста сериозно количество стъпала и доста стръмна пътека.

Привидните усмивки заличават пъхтенето по стръмното нанагорнище.

Бая стълбички са си обаче.

Най- накрая ето го и входа.

Гледката от горе беше внушаваща заслужаваше си изкачването на стъпалата.

Ухловицата се отличаваше доста от останалите пещери определено имаше доста по-интересни образования, отколкото в Ягодинската и Дяволското гърло.

Екскурзоводът ни обясни, че пещерата е спряла процеса на развитие, тъй като е пресъхнала реката, която е минавала през нея и, каквото се е образувало като форми — повече нови не се образуват, затова не е препоръчително да се чупят образованията.

Върнахме се към изхода и там забелязахме интересна обява, която беше за влизане във

водната пещера Голубовица

в местността Гарга Дере със специализирана екипировка. Обадихме се по телефона и се оказа, че към 12:30 ч. ще има възможност да влезем в пещерата, а мястото на срещата беше в една беседка на 1 км от паркинга за пещера Ухловица.

Ето и афиша с обявата — дано се вижда добре на зуум — ако ли не, в нета има инфо.

Цената беше много добра 15 лв на човек без намаление за децата, което е нормално все пак са си един човек:). Събрахме се една малка групичка и потеглихме към пещерата която беше на 400 м в страни от пътя.

Пътят преминаваше през въжен мост и козя пътечка:)

Тук беше мястото за екипиране в дясно се виждат и стълбичките на една малка ViaFerrata която за съжаление не минах тъй като не бях си взел подходящи обувки за целта, а само сандали и не ми се искаше да рискувам иначе много обичам да се катеря.

Започнахме да се екипираме, като за малките нямаше подходящ размер гумени ботуши с гащи и изглеждаха много смешно.

Подготвихме се и започнахме да навлизаме във пещерата осветление няма, освен челници и фенери, съвсем се доближихме до диво влизане в пещера което си беше доста интересно. Газехме във течащата река в пещерата докато стигнахме до едно езерце.

Тук ни чакаха две лодки

Трябваше да преминем през езерцето което е около 2 — 3 метра дълбоко за това използвахме лодките. Преминаването ставаше като един от водачите ляга в лодката и другия човек ляга срещу него и се снижават възможно най- ниско в лодката тъй като процепа освен, че е тесен е и нисък.

Тук докато преминавахме през процепа в една по широка част от него успях да заснема няколко кадъра

Тук съм пръв и съм от другата страна на езерцето.

Хоп ето изкача някой от дупката

Доста е тясно а:)

Не е за хора страдащи от клаустрофобия. Ако беше някой друг сезон или беше валяло дъжд или заваляло докато сме вътре нивото на водата веднага се покачва и няма нито влизане нито излизане:) за щастие беше слънчево и нямаше изгледи скоро да завали дъжд. Пристигнахме всички от другата страна.

Закрачихме из пещерата невероятна красота водата си течеше и си работеше по пещерата ние си вървяхме направо уникално преживяване и като не е облагородена е още по красиво.

Момчетата които ни водеха ни обясниха принципа на образуване на пещерите както виждате на по горната снимка тунела изглежда като все едно е дълбано от горе с бургия и се застъпват дупките една с друга, именно по този начин се образуват пещерите като песъчинките биват завъртани в центрофуга от водата и дълбаят скалата.

Тук снимах едни песъчинки които се въртяха в кръг и дълбаеха разбира се процеса е много бавен.

Камъчетата бяха перфектно гладки по гладки от стъкло. Достигнахме дъното на пещерата проходима пеша където имаше един сифон.

От там на татък се продължавало със специална леководолазна екипировка и се откривали нови галерии на вътре красота. Бяхме достигнали края на обиколката и се върнахме обратно. По същата схема с лодките и хоп на светло.

На връщане който имаше желание тоест всички се пуснахме с тролей 45 метра над едно езеро вместо да вървим пак по козята пътечка и по въжения мост.

Ето и едно клипче от тролея: http://www.zetle.net/tony/Video/Garga_dere_3_09_2008/PetyaTroley.avi

Всички снимки от Гарга дере: http://www.zetle.net/tony/pictures/Garga_dere_3_09_2008/

Преживяването беше незабравимо и е силно препоръчително.

След като излязохме решихме да се отправим

към Конака в Могилица

Преглеждайки материали преди това звучеше добре и очаквах да видя поддържан конак разказващ за историята ни подобно на замъците в Румъния но какво заварихме там сами вижте.

Пустееща сграда с огромен двор — ако се разровите ще намерите снимки на този същия конак, пълен със всички мебели и елементи прилежащи към него, но, след като е върнат на многобройните уж собственици това е крайния резултат. Много бях разочарован от паметник на културата който е запустял поради една или друга причина. Подобни са замъците в Румъния но не видях някой от тях да пустее напротив бяха добре поддържани. Както и да е потеглихме обратно към Левочево, но бяхме много изгладнели и спряхме в Смилян да хапнем по един качамак и Смилянски боб.

За следващия ден бяхме планували да ходим до

Златоград

Станахме рано закусихме и хванахме към Златоград. Пристигнахме малко преди обед и се насочихме към стария град. Наподобяваше на Етъра в Габрово отделни къщички по големи от Габровските със съответните занаяти във тях. Тъй като беше почти 12 на обед работеха много малко от музеите примерно тази жървулджийница.

Седнахме да хапнем в една кръчма намираща се в двора на етнографския музей където беше и печатчето.

Аз малко се по изхвърлих с количеството на яденето.

Стана един часа, но музея не отваряше — затова решихме да се поразходим към останалите музеи, единия от тях беше

музеят на пощите и съобщенията

Там ни посрещна много любезна жена и ни изнесе също така много интересна беседа на историческа тема как се е зародила пощата в този край, къде и как са носили пощата. Заслужава си да се иде и да се види. Имаше и стари телефонни централи:).

След това се върнахме към

етнографския музей,

който продължаваше да е затворен, а беше станало вече към 15:00 ч. — та питахме сервитьора в кръчмата, в която обядвахме, дали няма скоро да се появи някой да ни отвори и той се поразходи до някъде по улицата и намери една жена, която ни пусна да разгледаме. В една от стаите, която явно е била на младото семейство, имаше окачена бебешка люлка по много интересен начин — взаимствах идеята за в бъдеще:) Определено ми се стори практично и пестеше доста място разбира се мисля да го приложа в по модерен вариант.

Разходихме се още малко из Златоград купихме от един магазин — работилница глинена вазичка към която имаше маслени бои за да си я боядисаш сам и като се прибрахме в Левочево малката я изрисува.

Ако ходите в Златоград ЗАДЪЛЖИТЕЛНО не трябва да пропускате ето това:

Аз не пия кафе жена ми пие но и никой да не употребяваше пак бих си поръчал само за да видя как го върти. Слага кафето или кафетата в един поднос метален с метална рамка и ги върти в кръг без да се разсипва кафето и без да падат от подноса дори са върху чинийките явно има някакъв чалъм но не разбрах какъв е.

[img]http://www.zetle.net/tony/pictures/Zlatograd_4_09_2008/P1040901.JPG[/img]

Дори не се оливат ръбчетата на чашката. Ето и клипче как го върти🙂

След като ни се завъртяха добре главите с въртяното кафе си потеглихме обратно към Левочево.

Ето това се виждаше от една част от пътя между Смолян и Златоград невероятна красота просека в планината.

Всички снимки от Златоград: http://www.zetle.net/tony/pictures/Zlatograd_4_09_2008/

Хапнахме пак пред къщата на прохладно и на прибиране в началото на селото видяхме табелка оказваща, че има конна база над селото. Обадихме се на телефона посочен на табелката и се разбрахме да ходим да направим една планинска езда на следващия ден сутринта:), също така бяхме планували и посещение на обсерваторията на връх „Рожен“.

Станахме на другия ден и се качихме

до конната база

Никой от нас 3- мата не беше яздил кон до сега и изглеждаше забавно. Чакаха ни две кобили и едно жребче на което се оказа, че му е 3- та езда, ама го разбрахме в последствие. него го яздеше жена ми Петя. Аз яздих кобилата Литания, като водех колоната, а дъщеря ми пак яздеше кобилка, но по-малка. Оказа се доста по-различно от карането на мотоциклет — машината ти се подчинява по-лесно, конят е живо същество и си има характер:).

Ето я и малката ездачка. Ето я и мама на жребчето.

Уговорката беше за около 30 лв, не помня точно, на човек, като за малката беше 15 лв едночасова разходка из гората за начинаещи. Стори ни се добре.

Тръгнахме по една пътечка по билото през гората. Откриваше се хубава гледка аз яздих сам най- отпред на колоната, а конете на Петя и Ади ги водеха хора — за всеки случай. Литания, моята кобила, ме слушаше общо взето освен, че от време на време решаваше да поспре, като види нещо зелено — примерно надвиснали клони с листа по тях. Постепенно се научих как да я управлявам, че да не спира през 2 мин:). Малко снимки в движение — малко размазани, но стабилизаторът не смогваше на друсането🙂

Тук някак си успях да я накарам да спре и да се завърти на страни, че да снимам.

Ето и две клипчета в процес на ездата.

http://www.zetle.net/tony/Video/Zapadni&Centralni_Rodopi_1_09_2008/Tony&LitaniaRide.avi

http://www.zetle.net/tony/Video/Zapadni&Centralni_Rodopi_1_09_2008/Tony&LitaniaRide1.avi

След като се прибрахме в базата, човекът ни разказа по-подробно за конете, което беше ново за нас и интересно да научим повече за тези животни. Показа ни жребците в конюшните — много красиви животни — големи и силни. Имаше един тежковоз — голям кон, много масивен крак с огромно копито. Това чудо като стъпва трябва да внимаваш да не си му на пътя. По-голям кон не бях виждал през живота си на живо — много висок и огромен. Беше на малко години и тежеше 1,3 тона, приличаше на онези големи коне, които рицарите са яздили едно време по турнирите. Стопанина му каза, че преди да го впрегне в двуколката му връзва трупи и го кара да търчи в кръг, докато се измори. След това му връзвал двуколката и обикаляли — иначе имало опасност да не стъпва по земята тази двуколка:).

Приключихме с ездата и поехме към

обсерваторията на връх Рожен

Оказа се, че на всеки кръгъл час, ако се съберат поне 6 човека се влиза и понеже имаше 30 — тина минути се разходихме из поляните около нея.

Интересна кристална топка — Ади май гадае по нея, като ѝ гледам физиономията.

Отидохме на входа на обсерваторията но се оказа, че групата която чакаше с нас я нямаше явно това с кръглия час не важеше та изчакахме да се събере още една група и влезнахме с нея. Беше доста интересно едно момче ни разказа и разведе из сградата, уцелихме много специален модел който се случвал на 10 години веднъж, а именно да видим демонтирано огледалото на телескопа и изпратено за ремонт. Ходил съм и друг път но със сглобен телескоп:). Заведе ни и в най-дребните стаички и ни показа всякакви подробности от работата на обсерваторията. Разбира се излезнахме и на терасата, която обгражда обсерваторията.

Двуседмичната ни отпуска приключи и беше време да стягаме багажа за прибиране към родната София:). Наистина беше пълноценна почивка и доста интересна. След като се прибрахме направихме бързи сметки и се оказа, че сме изхарчили около 1600- 1700 лв тримата за всичко описано по-горе и за период от 2 седмици, което ми се стори доста добре. Най-вероятно при почивка на нашето Черноморие без описаните екстри щеше да ни излезе толкова. За догодина — ново приключение:).

Всички снимки от западни и централни Родопи.

Край

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply