окт. 09 2012

Йонийски острови: Закинтос – да или не?

Тази есен на сайта ни започна една поредица за Йонийско море и прекрасните острови от архипелага. Вили днес ще ни води до Закинтос (гърците го казват с ударение на първата сричка – Зáкинтос). Да видим, струва ли си пътя до там? 🙂

Приятно четене:

 

 Йонийски острови: Закинтос – да или не?

Трите дена на Кефалония отФърчаха, ама светкавично.
Сами, Аргостоли – сънливи градчета с едва мърдащо от топлика население тук-там из уличките; малобройни, припичащи се край морето чуждестранни летовници, и още по-малко любопитковци, безстрашно щъкащи под слънцето в лов на интересности; закътани сред скалите заливчета, в които изумруденото море се гали като коте в краката ти; избухнали в цикламено бугенвилии по къщи и огради; лепнещо от сладко грозде и розови селски домати, неочаквано вкусна рибка и възхитително вино (амброзия просто!); дори странното езеро Мелисани, чиято вода е ту наситено млечносиня, ту стъклено зелена, ту прозрачно черна – зависи от ъгъла на гледане и светлината отгоре… Кефалония неочаквано и неусетно си беше завладяла местенце в сърцето ми. Сега, докато го пиша, разбирам, че все още си е там 🙂
Но, беше вече ред на поредната ми мечта:

Закинтос

Противно на очакванията ми, фериботът от Кефалония за Закинтос тръгва не от пристанището на Аргостоли, а от някакъв, ама направо измислен кей при Песада. А Песада е нещо подобно на Фискардо, т.е. някакво поселенийце от някакви си няколко къщи, но тук те не са баш до кея, а по-навътре в сушата.
Самият ферибот също ми вкарва едно голямо чудене. Прилича на стаар локомотив. От ония, дето са се движели с въглища. Гледам и не вярвам, че ще успее да побере и тия 3 автобуса с туристи, дето довтасаха, камиона, фрашкан с кашони, един ли, два ли(?) микробуса и десетината коли, че и мотори…
Обаче ги побра. След като го натъпкаха „до козирката“ с народ и возила, почнах да се чудя, дали ще отлепи сега от кейчето. Обаче: дзъннн… скръъц… скръъц… плясс… плясс… Тръгна бе!

Ясу, Кефалония! /довиждане/

Ясу, Кефалония! /довиждане/

 

Баавно, баавно… докато изтътри към трийсетината километра до Закинтос, и слънцето се ориентира към залязване. Но първото ми впечатление за острова е, че май е по-богат на растителност от Кефалония.

Но въпреки, че не е така планински, пътищата на Закинтос не са толкова добри, както кефалонийските. Е, говоря за преди три години. Имат някаква оплетена мрежа от пътища, които като че ли само те си знаят кой накъде отива. И така, в хотела се оказвам съвсем по мръкнало и буквално в последната минута, преди да приберат манджите от шведската маса. Дори багажът ми остава на рецепцията, а дежурният ме дръпва след себе си и от вратата им виква нещо в почти празния вече ресторант.
Смеейки се и разправяйки нещо на гръцки, една лелка маха към мен „йела, йела“ /ела, ела/ и трупа разни неща в две чинии. Подава ми ги, клати глава „Грийс! Гуд фуд, вери тест!“ и размахва показалеца „Туморо брекфест севен оклок ту найн, мадам!“. Кимам: йеес… о’кей… йес, евхаристо! /благодаря/ Добре, че беше Майк – от него научих няколко гръцки думички 🙂

Хотелът е в градчето Циливи,

на около 4-5 км от столицата. По-голям е от предишния и на външен вид е по-тежкарски, има си също и басейн, и градина отвън. Но, за четири дена, камериерката само веднъж уважи стаята ми и то само, за да изхърли кошчето, иначе „уюта“ ми си беше недокоснат 😉 Но пък храната (пак НВ) беше много, разнообразна и верно „вери тест“.

Лягам си доволна, щото вече съм на Закинтос – беше ми влязъл в главата от няколко години.
На следващия ден веднага след закуската хуквам към плажа, защото според твърденията из световната мрежа,

на Закинтос имало прекрасни пясъчни плажове, горди носители на син флаг…

 

Плаж – Закинтос, Гърция

Има син флаг, да, но заслужава ли го този плаж?

 

Моля? Не вярвам на очите си… Да, вярно е ситен пясък. Вярно, че сигурно 50м навътре в морето (но не навсякъде!), все е до коленете – плитко. Вярно, че в края на септември все още е пълно с курортисти, а водата е топла… Вярно е и това, че се вее един син флаг там.
Ама, по пясъка – то водорасли, то клечки, фасове и даже тук-там боклуци. И, както при нас, си плащаш шезлонга и чадъра, поотделно. Пет евро едното и пет – другото. И точно както у нас, минават постоянно някакви хора, които се провикват и продават варена царевица, сладолед, банани, вода… Минават също и по 2-3 заедно, китайки ли, тайландки ли, не им различавам различието, които клякат едва ли не при всеки и с приятен (наистина) мелодичен глас почват да го уговарят колко евтин масаж ще му направят веднага. Кеф ти цял (25 евро), кеф ти частичен(15), или дори само на ходилата(5-7)… После явно идва редът на хората от северна Африка и Индия(?), Пакистан(?), Шри Ланка(?), Бангладеш(?)…, които също клечат почти при всеки, предлагайки всякакви джунджурии – от надуваеми възглавнички и козирки, до чорапи, чанти и ножове(!), фотоапарати даже (оригинални и много евтини, мадам/мосю!) или батерии и часовници… Десетина минутки почивка и айде, театъра отново. Има и допълнителна екстра: музикален фон с аромотерапия – край плажа се стелят миризми на гирос и пържена риба, и гръцка музика, разнообразявана с рап…
Изтрайвам час и половина, но почвам сериозно да се нервя. Сбирам партакешите… И  къде-къде, хайде в обратната посока. Все по брега, към скалите, и се озовавам на друг плаж. Тук няма син флаг. Даже никакъв няма. Не се носи миризма на пържена риба и нежелана музика. Но пък тук са се разположили и една колония руски мами с дребни дечица, още не ходещи на училище, които бягат по пясъка, крещят, реват, цвърчат… и тъпчат банани като за световно, а майките им постоянно подвикват: ну, ка, иди сюда! не надо! потом, тебе говорю! остановитесь немедленно! остав меня в покоя!…
Седя двайсетина минути и решавам да се чупя – тия дребосъчета би трябвало следобеда да спят и тук вече да е спокойно, тогава ще дойда пак.
Връщам се в хотела.

Улица в Циливи – Закинтос, Гърция

Улица в Циливи

Църква в Циливи – Закинтос, Гърция

Мини-мини-мини църкве някъде в Циливи

 

Винаги се удивлявам как светкавично може да се сменя времето на островите. Ето и сега – буквално за час скоропостижно долитат облаци. Слънцето се скрива и айде сега да повали малко. Та целия следобед! Добре, че имам навика да си нося и някоя книга.

Да, ама не. Вали и цяла нощ.

Вали и целия следващ ден. Облаците са толкова тъмно сиви и така са похлупили всичко, че лампата в стаята ми свети постоянно. Нямам кой знае какъв избор и си изчитам цялата книга и даже един престарял вече вестник – от заглавието до редакционната колегия. Дори телевизия не мога да гледам – има само три канала и то гръцки, та нищо не им разбирам. И спортен, по който предават голф. Пфу! Иска ми се да не съм тук.

Едва привечер дъждът спира.

След вечеря тръгвам да проверя има ли останали курортисти след тоя дъжд и доколко е вярно, че на Закинтос нощният живот кипи. И давай по главната улица. Магазини, таверни, барове – лелее, всичко работи на пълни обороти, а по улицата – митинг.
Потвърждавам, кипи! 🙂  Точно по същия начин, както в разгара на сезона в Приморско, да речем. Всъщност самото Циливи донякъде прилича на Приморско. Но Приморско май е по-хубаво, някак по-подредено и, ако щеш, дори по-интелигентно ми „стои“. Макар че едва ли из него има толкова много чужденци, колкото са в Циливи, и то вече извън високия сезон.
Следващия ден, обаче, продължава да е много облачно и направо студено; ту вали, ту поспира, и за нищо не става. По плажовете само пронизващ вятър и вълни, улиците пусти, в малкото работещи магазини продавачките пият кафе и си приказват помежду си, и им трябва доста време, докато включат, че имат клиент. Само в едно полупразно кафене гледат да ме прикоткат и на мига се хвърлят да ме обгрижват… Гледай ти, и къде го народа от снощи?
Чаак към четири следобед дъждът изведнъж спира, вятърът за минутки раздухва облаците и изчезва и той, и аз моментално хуквам къмстолицата.

Закинтос, Гърция

 

Столицата също се казва Закинтос

и изобщо не е голям град, може спокойно да се кръстоса за около час. Е, най-впечатляващото нещо май се оказва църквата с камбанарията до пристанището. Защото камбанарията е просто едно точно копие на Кампанилата във Венеция. Всъщност и самата църква е хубава. Да, заслужава да бъде разгледана. Много богата украса има, но не стои претрупано. И бих казала, че тя е една от не многото православни църкви, които по-така са ми харесали (без значение къде се намират).

Закинтос, „Св. Дионисий“ – катедралата на острова

Златни мозайки по тавана на „Св. Дионисий“

 

След църквата пийвам набързо едно гръцко фрапе на площадчето срещу пристанището и хуквам из града:

 

Закинтос, Гърция

Закинтос по крайбрежната улица

Закинтос, Гърция

Също Кампанилата на Венеция, нали? Даже и площадът се казва Сан Марко  🙂

Закинтос, Гърция

Да побродим из уличките на Закинтос

Закинтос, Гърция

Из Закинтос

Закинтос, Гърция

Някъде из Закинтос (столицата де)

 

Купувам си няколко круши (против спичане) и, пътувайки обратно към хотела, ами, не знам защо, но неволно правя сравнение с Корфу. (И на двата острова столиците се казват както самите острови.) Е, Корфу печели.


След вечерята, с двойката, на която се случихме на една маса и се разприказвахме, тръгваме да ходим „по живота“ 😉  Всъщност искаме да си харесаме по някой сувенир (магазините работят почти до среднощ) и после, евентуално, да пием някъде по едно – ей такива неща.
Излизайки от ресторанта, пътьом се спирам на рецепцията да питам как може да се отиде до Сините пещери и прочутия плаж с изхвърления на брега „пиратски“ кораб, защото то това май са му топ забележителностите на Закинтос. Девойката на мига ми предлага екскурзия с корабче още утре сутринта, за 32 евро.
Аз/тя:

– Какво включва?
– Вземат/връщат те от/до хотела, самата екскурзия с корабчето, по пътя – спирки на плажа и на пещерите.
– Обяд?
-– О, не, не е включен обяд. Само трансфер и корабчето.
– Екскурзовод?
Мига на парцали:
– Нннее… Ами то няма нужда…(и бързо добавя) Но, иначе през лятото е 45 евро, а сега сме вече извън сезона и е с голямо намаление.
–Добре, казвам, ще си помисля.

Навън обяснявам на новите ми познати, че вчера съм видяла по централната улица туристически офиси и първо искам да чуя и те какво предлагат. И хоп, едва съм го рекла това, налитаме на първия „офис“. А той е просто едно дървено бюро на плочите отвън пред магазин за сувенири, върху което са пръснати туристически диплянки и оферти за екскурзии из острова. Встрани до него има голям плакат, рекламиращ сините пещери и костенурките карета-карета, чието родно място било ужким Закинтос и можело да се видят само тука.
Да-да! Да ме извиняват, но аз ги видях тия костенурки в морето при Кефалония! Два броя хем – живи, мърдаха си във водата. А по-преди пък ги бях виждала в делтата на река Далян при Мармарис. В Закинтос обаче, сорри, костенурките ги имаше единствено като сувенири в магазините 😀
Та, в този „офис“ ми предлагат същата екскурзия с корабчето, но за цена 18 евро!
Моите нови познати започват да се чудят дали и те да не дойдат, а аз надушвам екзотичната душа на гърчето-агент и се впускам в пазарлък. За ужас (понякога) на някои мои познати, умирам си да се пазаря и винаги, когато има мегдан за това, го правя – много ми е забавно 😀
В резултат гъркът ми сваля цената на 16 евро, но ако сме четирима и повече, обещава да я свали до 14. Боби, мъжът в двойката, изненадано се ококорва и хуква към хотела. След пет минутки се връща с някакъв техен познат, с който оформяме карето. Поглеждам агента:
– Последно? – 14 евро, мадам.
– О’к, има сделка!
Тайфата ме провъзгласява за организатор и единодушно решават ваучера за четиримата да е на мое име и да остане у мен. Е, все пак от един и същи хотел сме 😉
Марина се казваше жената. Та, влизаме с нея в магазина и усърдно се залавяме да избираме сувенири, а двамата мъже се настаняват в заведението отсреща да ни чакат. Сигурно след поне 40 минути, щастливи сядаме при тях с по една торба „съкровища“.
В моята се мъдрят разни сувенири за раздаване: магнитчета с формата на острова, не’къв ефирен зеленкав шал с щампи на острова и надписи „Закинтос“, чаши с портрети на костенурки, зелено-жълти плюшени костенурки, готини такива (за децата ми), 3-4 „вафлени“ кухненски кърпи, на които пише „Закинтос“ и някои са с нарисувани маслинки, а други… е, с к’во? Ми, с костенурки, то се знае! 😀
Пием първо по една бира, после и на една обща бутилка вино виждаме сметката, и се прибираме, че утре сме екскурзианти. Впрочем, Марина и Боби са германци, а Алекс е датчанин. Говорим си на „бед инглиш“ естествено, но си се разбираме идеално.

На следващата сутрин към 8 ч. автобусът ни изсипва на пристанището току пред корабчето. Едно такова бяло-червено… почти красиво  😉
Качваме се на най-горната палубата. Всъщност те са две и най-долу някакъв затворен салон. Времето е разкошно – синьо небе, слънце, не е студено, морето – джам. Идват още хора, скоро на горната палубата става претъпкано… Божкее, какви ли няма… Даже група екзотични индийци, а 3-4-те им мадами, всичките в сарита облечени, с дебели черни плитки и с червени точки на челата… Ауу, глей ги сега ония три арабета, дето така стратегически са седнали на пейките в ъгъла, срам нямат – как безцеремонно само плакнат очи в едва ли не всяка жена, която се появява… Английски, немски, руски, полски, гръцки, че и български се чува… Всички говорят високо, закачки, ехтят смехове…
Айдее, тръгваме!
Я да цъкнем 2-3 снимки от корабчето:

 

Закинтос, Гърция

Щрак едно кадро на столицата от палубата на кораба.

Закинтос, Гърция

Айде още един кадър, леко зумнат, за щастие… 😉

 

Ура-тута, корабчето наперено минава край големите кораби в пристанището и тръгва по маршрута си покрай брега. Хората снимат, задяват се, смеят се, почват да ходят по палубата с бири в ръце, с кафета, с разни закуски от барчето, музика се лее като в дискотека… Изобщо, настроението е „шест“…
И току в далечината отпред се появява цяла армия сивкави облации… Само след нек’ви си десетина минутки слънцето изчезва безследно, облаците вече са наситено сиви, излиза и вятър. Не някой силен, но вятър. И си става направо студено. По-леко облечените веднага изчезват долу в салона.
Но, явно не му е достатъчно на „оня горе“, дето пише сценария, и за по-яка емоция, след завоя край следващите скали се появява вълнение. Не е уж кой знае какво, но съобщават по радиоуредбата да се внимава на горната палуба, даже който е там, по-добре да слезе на долната палуба или направо още по-долу, в салона. Всъщност и може би там по-малко клати, нали?… Марина сгърчва физиономия и също слиза в салона, а ние тримата слизаме на долната палуба. На нея има и масички с пейки покрай парапетите. Харесваме си една и сядаме. Малко съм изненадана, но и леко горда от себе си – я гледай, не ми става лошо!  🙂
Предвидливо сме си взели якета и сега не треперим на вятъра, седим си, снимаме си разни гледки на брега, казваме си това-онова. Само се преместваме малко по-навътре от парапета, че чат-пат някоя вълна току пръсне повечко. И вече няколко смелчака на бърза ръка,  поомокрени, избягаха надолу към салона 🙂

 

Закинтос, Гърция

Закинтос откъм морето

Закинтос, Гърция

Закинтос откъм морето

Закинтос, Гърция

Параклис на скалите

Ама наистина клати, хм. Двамата мъже почват да ме гледат с блеснали очи и в прав текст ми се възхищават, че съм „мъжко момиче“ и браво, за което. Радват ми се… Леелее, верно чудесия, и аз не знам как така ми няма нищо! Чудо направо!  „Тенкю“-вам им, и ги гледам и усещам малко страх и почитание към тия черни, тежки и, някак „мазни“ вълни, как повдигат кораба нагоре, после го спускат надолу и продължават към брега, където се хвърлят вурху скалите, вдигайки водни завеси… Хем ми става страшновато, хем ме кефи. Емоция!

 

Закинтос, Гърция

Закинтос – минаваме през огромния залив в южния край на острова

Закинтос, Гърция

Закинтос от кораба (макси зум)

Корабът тръгва да пресича през един широк залив, вятърът се усилва, а вълните тук вече не само вдигат и спускат, ами и клатят наляво-надясно… И изведнъж ме хваща шубето – мамоо, ей сега, ако се строши кораба – дотука бех…  Изтегляме се още по-навътре и вече ясно знам какво означава израза „като черупка в морето“.
Боби казва, че ще слезе долу при жена си, да не я оставя сама. Поглеждам след него и хлъцвам – на цялата палуба всъщност сме вече само двамата с Алекс, барманът, който нещо се шушоньосва зад тезгяха (на палубата има открит бар) и още трима души, скупчени до парапета в дъното при стълбите. Алекс сяда до мен, казва ми нещо, но не го разбирам, защото

в този миг изведнъж ми се повдига

Внезапно и грозно ми се повдига. Ама едва удържимо, страшно! Успявам да го потисна за миг… правя жест към него, той пита „А, лошо ли ти е? Искаш пликче ли?“. Кимвам, той скача към бара, понеже бяха съобщили по радиоуредбата, че от бара можем да си вземем пликчета при нужда.
Да, ама… няма време! Скачам и се хвърлям на парапета – за мой срам и ужас, безконтролно цялата ми закуска излита при рибите…
Сконфузено се оглеждам – а! и ония тримата по-натам, гепали парапета, също като мен, прежълтели, бълват през борда… Ох… Идва ми нов неудържим залп… едновременно с това ми минава през ума каква ли отврат е за ония хора долу в салона да гледат как разни повръщни текат по прозорците им… (А дали изобщо някой е гледал? Пък и нали вълните постоянно ги измиват…)
В този миг Алекс идва с пликчето, но закъсня с част от секундата – и останалото от вечерята ми от снощи излита… И вече не ме е срам, и вече просто не мисля… вкопчила съм се в парапета на живот и смърт, нищо не чувам, нищо не виждам, само дера котките… мамма мия… В една пауза имам проблясък – тé сега, викам си, ако ме почне и едно разстройство, и стой та гледай к’во ше стане… Нá ти Закинтос!
А?… Усещам ръцете на Алекс, подкрепя ме да седна. Вземам пликчето за всеки случай, едва помръдвам с устни „сорри“, след което се захлупвам по очи върху масата. И, вярвайте, оттук нататък ми се губят поне 20 минути.

 

В един момент усещам, някой ме хваща за рамото. Вдигам очи – пред мен е Алекс и ми подава чаша с вода. Изведнъж установявам, че вече не ми се гади така и пийвам две глътки. Той сочи зад себе си „Виж, виж там. Хайде снимай, преди да сме ги отминали.“ Оживявам се и вадя фотото.

Закинтос, Гърция

Закинтос

 

След още някое време кораба завива край други скали и вълнението внезапно секва. Заливът отпред е като застинал…
Ооо!… В дъното на залива, в който навлизаме, се виждат високите бели скали, обграждащи прочутият плаж „Наваджо“ с останките от пиратския кораб.

 

Закинтос, Гърция

Прочутият „Наваджо“, едва ли не символ на Закинтос.

В този миг, ама буквално за 1-2 минути, облаците се пораздърпват и слънцето се опитва да надникне. Водата наоколо е… еее, невероятна! Какъв цвят, синя приказка! Нямам думи, маалее!

Корабът спира на метри от плажа,

хвърлят котва, спускат някаква платформа и обявяват един час престой на брега. Всички, щастливи, през глава се юрваме натам.
Според историята, през зимата на 1983г. „пиратският“ кораб, пренасящ контрабандно цигари, а някои казват наркотици, попаднал в буря недалеч от това място. Аварирал и бурята го изхвърлила на този заобиколен от всички страни от високи скали бряг, до който се стига единствено по море. Е, след няколко дни дошли спасители, прибрали оцелелите, а правосъдието ги турило „на топло“, според заслуженото. Корабът обаче нямало как да върнат в морето и с течение на времето се превърнал в ръждясала купчина желязо. А прекрасният, но недостъпен плаж „Наваджо“, станал най-туристическата атракция на Закинтос.
Според програмата на екскурзията, при хубаво време престоят е два часа. И понеже е малък плаж, след като пообиколят ръждясалите останки на кораба, хората с удоволствие си правят плаж.
В случая времето много не става за тази цел – водата е доста топла наистина, но извън нея си е студено, защото слънцето само мижи леко през слоестите облаци, но не грее.
Въпреки това някои хора бързо се разсъбличат и скачат във водата. О, аз не. Аз само джапам до коленете – ъ-ъ, при такъв студ никогиш не улазям доброволно в морето, тц! 😉
Всъщност от тайфата ни само Алекс се мята във водата и отпрашва нанякъде. Боби казва, че май се е насочил към пещерите в скалите. (Не са „сините“, те са в северната част на острова, а това тук е западната). Абе, честно казано, странна личност ми е този Алекс – един такъв… хмм, яко момче, с много добри физически данни. Друг на негово място сигурно щеше да го играе супермен и да „сваля“ наред, а този все някак като нащрек стои, и много-много не приказва… Тримката си снимаме, седим на камъчките, пускаме си майтапи и се хилим, с Марина си избираме камичета за спомен. Защото са странни – като яйчица! И малко пясък, който въобще, всъщност, не е пясък, аа… ултра ситни камиченца… бе, като лещени зрънца!

 

Наваджо – Закинтос, Гърция

Водата при „Наваджо“ – невероятен син цвят…

Наваджо – Закинтос, Гърция

Плажът „Наваджо“

Едва е станал половин час и изведнъж от кораба се разнася съобщение по радиоуредбата – всички незабавно да се качваме на кораба, защото от метеослужбата им съобщили, че идва шквал.
С неудоволствие народът бързо се качва на кораба.

А Алекс? Къде е Алекс?!

Капитанът неколкократно прогърмява по уредбата съобщението си на гръцки, английски и френски. Десетки чифта очи от горната палуба „сканираме“ залива… Боби най-после ни го „издава“ – казва, че снощи, докато ние с Марина сме били в магазина, те си говорили и разбрал, че Алекс е бивш морски пехотинец, наскоро напуснал и все още не устроил се в цивилния живот. Бил споменал, че искал да дойде на тази екскурзия, защото чел за пещерите при Закинтос и… И в това време виждаме само главата му – малее, зяпвам – тоя човек с каква невероятна скорост пори морето от скалите към кораба – ама като някое торпедо!
Всички си отдъхваме. Корабът тръгва, ние обясняваме на нашия човек защо се налага да си тръгнем по-рано. Той се пообърсва и облича. Тъкмо в това време вече корабът завива покрай скалите и излиза от залива. Сега сигурно само истинските моряци ще ми повярват – изведнъж попадаме в някакъв страхотен порой. Няма вятър, няма вълни, само вода. Отвсякъде!
Съжалявам, снимките не могат да предадат реално ситуацията, но:

 

Закинтос, Гърция

Потоп

Закинтос, Гърция

Всичко е вир-вода, а аз вече съм и премръзнала…

 

И така, къде по-силно, къде по-слабо, следващите три часа как не ни издави всичката тая вода, не знам. Невъзможно беше да спрем, камо ли да влизаме в Сините пещери. Просто минахме покрай тях.

Закинтос, Гърция

Покрай Сините пещери (зум)

 

Привечер мокри, премръзнали и буквално смазани от емоция, едва-едва хапваме (Алекс не се брои, на него му няма нищо) и всеки се отнася в стаята си.
Горещият душ леко ме посъживява, но колкото да стигна до леглото. На следващата сутрин си тръгваме и до Атина пътуваме заедно.
Това беше за Закинтос. Сбъднах си мечтата да отида там…

 

Закинтос, Гърция

Последен поглед, преди да се кача на ферибота. Чао, Закинтос!… Отново дъжд… или какво – плаче, че си тръгвам ли?… 😉

 

Всъщност, ще си позволя едно, колкото може по-кратко

обобщение

Не ангажирам никой с него.
= Корфу е първият от островите, отворил се за туризъм. На света е известен като „зеленият“ остров. И наистина е може би най-зеленият от всичките, т.е. най-залесен. Той има най-много действително пясъчни плажове. Но почти всички са на западния му бряг. Не знам дали е така, не съм се ровила да чета, но мисля, че Корфу е най-населен, с най-много селища и добре уредени курорти. Може би е и „най-културният„, в смисъл, че може да предложи по-разнообразни забележителности на хората, интересуващи се не само от море, пясък и лежане.
Исторически Корфу е бил 400 години владение на Венеция.
/Хм, защо ли корфуанци не го таксуват като „венецианско робство/присъствие“?… Както и Андалузия е била 700 години част от империята на маврите, но все още не съм срещнала израза „мавританско робство“ – Не искам да предизвиквам дебат с това, просто казвам какво ми минава през ум понякога, докато хайманосвам насам-натам/
Та, факт от венецианското присъствие са двете крепости, старата и новата, в столицата Корфу.
Който е бил във Венеция и в Корфу, със сигурност е бил леко изненадан колко много от архитектурата в стария град на Корфу прилича на тази във Венеция. След това, обаче, Корфу става владение на Великобритания. Само 60 години, но напълно достатъчни, за да внесат и англичаните своя дял в историята на острова. Нещо повече, по онова време в Европа са наричали Корфу „Малката Британия“. Факт е, че и днес на острова все още живеят англичани и че основната част от туристическият поток е от Великобритания.
И точно сега ми идва наум нещо – горещо препоръчвам книгата на Джералд Даръл     „Моето семейство и други животни“ – тя е едно прекрасно описание на Корфу – на природата, нравите, взаимоотношенията. Абсолютно точно и невероятно живописно!

= Лефкада е много популярен също, но не и за нас, българите, струва ми се. Неизвестно защо (за мен) българските туроператори го заобикалят или само го отразяват, без да си правят труда да пращат/водят хора там. А на този остров има за всеки по нещо. Той също е по-зелен и по-скоро планински, с райски заливчета и, както Корфу, също има и пясъчни, и каменисти плажове. А понеже е съвсем до брега, даже е свързан с него с мост. Което го прави супер удобна дестинация. Лефкада е обвързан с много легенди от древногръцката митология, през вековете е бил примамливо местенце за пирати, франки, за Венеция, за Турската империя, и затова също е интересен от културна гледна точка.
И аз го харесах 🙂

= Кефалония е най-големият и най-високият остров. Но, както казах вече неведнъж, той е и най-дивият и най-рядко населеният. Мисля, че населението му е само около 32 хил души. В последно време, най-вече през лятото, го „нападат“ посетители – туристи и летовници, особено италианци (според Майк). О, аз никак не се съмнявам в това – италианците определено имат очи и души за красотата 🙂
Историята на Кефалония е дълга и твърде интересна. Островът също е свързан с много митология, а археологически разкопки са установили дори артефакти от микенската култура. Островът е бил владян от Турската империя, а после, последователно от Венеция и Франция. Най-накрая, що ли да се чудим, е и под протекцията на добрата стара Англия.
Смятам, че тайната на Кефалония е в прекрасните й малки заливи. Вярно, голяма част от тях са каменисти, но независимо това, те са просто като магия. Тук са и две от най-големите природни забележителности на Йонийските острови: езерото Мелисани и пещерата Дрогарати. Езерото наистина е необичайно и мисля, че си струва човек да го види.

= Закинтос, или Занте, е най-южният остров. И той е бил венециански по някое време, и съответно се усеща, но наистина лек остатък, от венецианското присъствие.
Аз имах големи очаквания за Закинтос, амаа… Вярно, че и не случих много с времето. Въпреки голямата ми морска емоция, успях да го огледам най-добре откъм морето. И определено е интересен от този ъгъл. И по-точно от западната и северната страна – те със сигурност са доста по-живописни от източния и южния бряг. Но би трябвало да отида още веднъж, ако искам да го видя по-добре и на самата суша. Само че на мен Закинтос ми се видя много претъпкан, много шумен и твърде комерсиален. И поне към този момент не бих избрала Закинтос.
И на четирите острова има забавления за хората, които идват на почивка. Мисля, че никъде не би било твърде скучно. Но на Занте май купонът е в повечко. Сигурно това е добре за някои. Аз обаче предпочитам спокойствието и затова… точно така! Кефалония е моят фаворит! И ще се върна там, знам го 😉

Автор и снимки: Вили

Още снимки тук:
Закинтос
http://iaia.snimka.bg/travel/ostrov-zakintos.516899
Кефалония
http://iaia.snimka.bg/travel/ostrov-kefaloniya.514381
Лефкада
http://iaia.snimka.bg/travel/ostrov-lefkada-yioniyiski-ostrovi.441564
Корфу
http://iaia.snimka.bg/travel/korfu.705546

 

 

 

 

Други разкази свързани със Йонийско море – на картата:

Йонийско море
   Изпрати пътеписа като PDF   


7 коментара

7 коментара to “Йонийски острови: Закинтос – да или не?”

  1. Антония каза:

    Имала си лошия късмет да отседнеш в кажи-речи единствения курорт на целия Закинтос 🙂 Когато търсих инфо за острова много внимавах да не попаднем в някой от туристическите капани (които там са малко, за щастие, но пък и много дървени). Ние се спряхме на Геракас – мястото с най-хубавия плаж на целия остров. И с въпросните костенурки 🙂 Не успяхме да наемем стая в самото село, та лагерувахме в съседната паланка Porto Roma, която е една улица точно, диво и красиво. Хотелът ни беше разположен сред маслинова гора, по цяла вечер дебнехме чухалите и кукумявките, заигравахме се с разни гекони, а сутрин проклетисвахме комшийските петли. Туристише никакво, сувенирни магазини съвсем, за сметка на това кръчмите сервираха най-яките рибки и клефтико, ммм. Плажовете от най-фин и чист пясък (пазят ги заради костенурките), шезлонги и чадъри няма, но пък водата е бистра като сълза и изобилства от всякакъв дивеч.

    С колата обиколихме крайбрежието на целия остров, спирахме се на всяко едно плажче, проверихме всички селца едно по едно. Изключително диво място (с изключение на 1-2 нови и криви курорти), малко население, малко пришълци, чиста вода, но не особено добри плажове. Столицата наистина се разглежда за един час, а и няма какво толкова да се прави в нея. Разходки с лодки до пиратския кораб и до сините пещери, ядене и пиене – и с това се изчерпват забавленията 🙂 Ние останахме май 2 седмици само защото се влюбихме в залива на Геракас и прекарвахме повече време под водата (със шнорхели, маски и плавници), отколкото на сушата. И си починахме като за световно.

  2. iaia каза:

    Аа, значи викаш да не бия пак път дотам за наземно разглеждане 😉 Много добре, тъкмо ще използвам времето си за някое по-интересно място 😉
    Благодаря.

  3. iaia каза:

    Влади (vladimir1974m2), може би нещо си объркал, та си ми пуснал коментара си в snimka.bg. Е, не е проблем 🙂
    Благодаря ти за отзива, но няма как да разбия разказа в десетина части и да го изпъстря с гръцки фрази, защото това беше финалния разказ.

  4. неделчо каза:

    Благодаря за разказа ,който ме върна към най-хубавата почивка прекарана от семейството ми това лято ,точно в Циливи!! Хотелът беше на плажа , и той и морето бяха пясъчни , макар че отдавна съм спрял да очаквам по островите в Гърция плажове като на Албена , Златните , Римини или Виареджо , но спокойствието да плажуваш с не повече от 20 -30 души, да закусваш сутрин от 9.30 , защото както ни каза управителката на хотела „баба Мария“ , баба ли? , а вие не обичате ли да спите сутрин? и още ред такива неща , които направиха почивката ми незабравима , но няма да издавам повече , защото обещавам скоро да пиша и аз , така че аз съм твърдо ЗА ЗАКИНТОС !!!!

  5. Dancho Kolev каза:

    Нямала си късмет с времето и бурното море! Като прибавим и отсядане в хотел в пренаселения курорт Циливи и фрашканите плажове с всякаква измет – как да ти е харесало!Само Лаганас е по-населен от Циливи на острова. Ако Циливи е нашето Приморско, то Лаганас е Слънчев бряг!
    Моите впечатления от Закинтос са прекрасни и бих го посетил отново и отново.Бяхме в средата на миналия септември и имах късмета да случа на тихо и спокойно място/ резервирах през Букинг.ком/ – селцето Амуди/ близо до Аликес и Аликанас/ в хотел в маслинова гора и на 50-тина метра от плажа.Още на следващия ден след пристигането си направихме обиколка на целия остров с кораб, доста по-голям от вашия – около 100-150 човека бяхме на него. Тръгнахме към 10 сутринта от пристанището на Занте и се прибрахме след 18. Това определено беше най-хубавия ни ден от екскурзията ни в Гърция, като преди това бяхме на круиз от Атина до островите Миконос, Патмос, Родос, Крит, Санторини.След това през Коринт, Микена, Аргос, Нафплио, Спарта, Каламата,Захаро и накрая Закинтос.Целия остров го обиколихме с колата и бяхме на много плажове- не много хубави пътища, но уникална красота почти навсякъде, за водата и цвета на Навагио да не говорим. Имахме намерение от селцето Св. Николаос да хванем ферибота/ тази същата трошка/ до Песада /Кефалония/ и оттам до Лефкада за няколко дни, но уви ферито беше развалено и ни провали плановете.Върнахме се с ферибота на Кастро-Килини и оттам през Патра и моста Рио-Антирио посетихме и Парга.
    Та това, което искам да споделя е,че Закинтос ни хареса най-много от всички места на които бяхме!
    И един съвет, проверен от мен – когато правите дневна екскурзия с кораб в Гърция си купувайте билети направо от кораба – спестявате поне 20% от цената, ако си ги закупите от агенция на сушата.

  6. georgi каза:

    Здравейте!Посетихме Закинтос в края на август2012г.Бяхме в Аргаси-организирана група 100човека.Там нямат плажове,но ходихме на Лаганас,Навагио и останалите.Много ни хареса-хубаво време,отлично обслужване в хотела и разнообразна храна.Судоволствие бих отишъл пак.

  7. Valentina каза:

    Бях на Зкинтос в края на април и началото на май за една седмица и бях очарована. Морето беше като коприна – не помръдваше. Даже питахме дали някога изобщо става бурно. Бяхме с кола – взехме ферибота ( огромен, комфортен) от Килини, а отседнахме в Аргаси, в хотел Мирабел, който бяхме резервирали чрез booking.com. Оказа се та 5 минути с кола от столицата Занте. Особено ми хареса, че паркираш на крайбрежната улица, току до яхтите и ресторантите…. и няма сини зони, напълно безплатно. Островът ми хареса с това, че е пасторално-рустикален, и същевременно уреден – пътища, заведения, възможност да си купиш продукти от мести стопани: зехтин, мед от мащерка, натурални продукти (опитахме местни сирена, хляб, печен върху маслинови дървета). На плаж ходихме на Банана бийч – широка плажна ивица, чистота и фин пясък.

Leave a Reply