окт. 02 2012

Към Аляска с мотор (18 и 19 ден): Северен ледовит океан

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през неянавлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, ловихме сьомга в реките на Аляскаа за последно стигнахме непосредствено до Северния ледовит океан 🙂

А днес ще имаме честта да стъпим на самия бряг на Северния ледовит океан 🙂

 

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

Северен ледовит океан

осемнайсети ден

Интервю

 

Станах в 4 сутринта, за да имам време да направя кафе и да се опитам да събера мислите си в очакване на интервюто. В ресторанта бях сам, нямаше жива душа по това време… Интересното е, че можеш да си вземеш каквото ти хареса от хладилника, и да заплатиш по-късно. Система на доверие.

 

Чаках да стане 5, но сигнал вътре в бараките, които се наричаха хотел, нямаше. Излязох навън в паркинга, беше около 22F, някъде под нулата в Целзий.

Гледах, че телефона има сигнал и продължих да мръзна. Телефона звънна точно в 5 😯

 

Едната колежка се намираше във Владивосток, а другата във Вашингтон. Започна да се говори по руски, затова и се обаждаха. За да съкратя нещата, казаха ми че искат някой, който не само говори и пише езика, а и да може да води разговори по техническите въпроси на проекта по руски. Кажи-речи нищо не можах да обеля, само че разбирам езика, а също така чета и пиша. Като че ли само това повтарях. От другата страна имаше дълго мълчание. После започна да се говори за друго. След известно време приключихме и си казахме довиждане. Пълен провал. В 5 сутринта толкова можах да направя.

 

Прибрах се в стаята, а колегата ме пита как е минало. И той се е събудил. Казах му как оплесках работата. Той каза нещо в смисъл: „Сигурен съм че си се справил по най-добрия начин за момента, каквото  и да се случи, не се притеснявай.“ Опитах се да забравя.

 

Северен ледовит океан

 

Настъпи време за екскурзията до Северния океан. Отначало ни показаха видео: как BP взема нещата на сериозно и се грижи за природата, и т.н. Беше интересно да се научи как живеят работниците тук. Работят 2 седмици, после почиват за толкова. Общо взето работят половин година при сурови условия.

След това ни натовариха в бус за екскурзията до брега на Северния океан, като по пътя шофьорът се опита да покаже нещо по-интересно наоколо.

 

Кой да знае, че точно на брега на Северния Океан има гора определена като Национален Парк:

Северен ледовит океан

 

 

Тези „пълзачи“ са интересни. Гумените балони са с 3-5 psi (0.2 до 0.34 atm) налягане. По този начин като минат през тундрата, не прегазват и стръкче трева когато пренасят тежки товари. Чухме и история, когато шофьор попаднал под един от тези пълзачи който минал през него. Когато пълзачът отминал, шофьорът станал и го догонил.

Амфибии – Северен ледовит океан

Всъдеход – „пълзач“

 

 

В очакване да достигнем до Северния океан:

Северен ледовит океан – залив Прюдо, Аляска

 

 

 

 

Това е Коледната елха тук:

Северен ледовит океан – залив Прюдо, Аляска

 

 

 

Наближаваме брега:

Северен ледовит океан – залив Прюдо, Аляска

Тундра

 

 

 

Вече на брега на Северния Океан. Аз умирам от студ:

Северен ледовит океан – залив Прюдо, Аляска

Пред Северния ледовит океан

 

 

 

 

Не можах да се потопя във водата, а и не знам дали бих искал:

Северен ледовит океан – залив Прюдо, Аляска

 

 

 

Опитах се да показа възторг, триумф, и ентусиазъм, но нещо не се получи:

Северен ледовит океан – залив Прюдо, Аляска

Северен ледовит океан

 

 

 

Prudhoe Bay, Аляска, Съединени щати

На връщане се заговорихме с Джeк и жена му – оказа се че BMW-то което видяхме предишната нощ е негово:

Северен ледовит океан – залив Прюдо, Аляска

 

 

Питахме го как е стигнал до тук с него. Tой като че ли се засегна и отговори: „Карах го, как иначе.“ Питахме го как е успял да стигне до тук и мотора да бъде толкова чист. Той каза, че неговият sport tourer има добри спойлери и тн. Неговата цел беше много интересна – покрива разстоянието от най-южната ( Key West ) до най-северната точка на САЩ (Deadhorse), за да получи сертификат от Iron Butt Association (IBA). След като стигнахме до хотела, ние се подписахме като свидетели че сме го срещнали в Deadhorse.

 

 

Заминаване

 

След като си поговорихме с Джек, започнахме да се приготвяме за завръщането до Fairbanks. Това ни беше стаята в хотела, над $200 на вечер:

Хотел в Прюдо бей, Аляска

200 USD / вечер

 

 

 

Това е BMW-то за което говорих

Прюдо бей – Из Аляска с мотор

:

 

 

BMW – Из Аляска с мотор

 

 

Отидохме да заредим, минавайки през „задръстените улици“ 😀

Прюдо бей – Из Аляска с мотор

Прюдо бей

 

 

 

По-рано по време на сутрешната екскурзия, наблюдавахме с безпокойствие приближаването на тежки облаци от Океана.

Тръгнахме си от Deadhorse

Студът беше голям и ръцете ми измръзнаха почти веднага. Започна и да вали сняг. Стигнахме около 70 мили извън Deahorse, когато снегът започна да пада на парцали:

Сняг – Из Аляска с мотор

 

 

 

Опитвах се да чистя стъклото на шлема с ръкавица, но почти веднага пак се покри със сняг и нищо не виждах. Колегата в скоро време спря, за да решим какво да правим:

Из Аляска с мотор

 

 

Решихме да се върнем в Deadhorse и да опитаме отново през следващия ден. По същото време видяхме и Пиер, който се появи от снежната завеса. Когато ни видя, той слезе от велосипеда и започна да прави въртележки, опитвайки се да раздвижи кръвта си. Беше се вкочанясал целия. Каза че е почти ослепял от снега. Ние му казахме че ще се върнем, и дали иска да идва с нас. Той все още искаше да стигне до Dеadhorse на велосипеда си. Питахме го дали да му донесем или да му дадем нещо ако му трябва. Отново отказа.

 

 

Завръщане в Deadhorse

 

Върнахме се обратно в Deadhorse. През цялото време ми се струваше че и аз бях се вкочанясал като Пиер. След като стигнахме отново в хотела, Джек ни посреща и пита с усмивка: „Върнахте се, а?“ Казах му за снега, и за това че условията бяха отвъд възможностите ми. Той послуша и се позамисли.

Докато продължихме разговора, видяхме 2 фигури с мотоциклетно облекло в хотела. Оказаха се 2 момчета от Англия – Andy и Phil. Те са пътували от Аржентина, като участници в експедицията на Ник Сандерс. Те са последните 2-ма които са още на път от експедицията. Питахме ги за условията. Казаха ни че са били в  снега откакто са прекосили прохода на планинската верига, Atigun Pass. Да не повярва човек как са стигнали, при това карайки Harley Davidson Sportster (Andy),  и KTM Supermoto (Phil). Запознайте се с Andy, тук той ми показва ключовете си солидно „гипсирани“ от калциевата настилка по пътя:

Deadhorse – Из Аляска с мотор

 

 

 

След време около вечерта най-сетне пристигна и Пиер, ние се зарадвахме и го поздравявахме, докато той едва мърдаше. Лицето му беше замръзнало. Първото нещо което той направи е да вземе нещо за вечеря. Вече затваряха ресторанта и му отказаха. Той се ядоса, започна да спори, и обслужващите ресторанта му приготвиха вечеря.

 

Късно вечерта се събрахме заедно за снимка. От ляво на дясно сме Пиер, аз, Andy, Phil, Jack, и колегата:

Deadhorse – Из Аляска с мотор

Луди глави на край света 😉

 

 

 

Още по-късно вечерта разговора продължи, като главно слушахме преживяното от Пиер:

Deadhorse – Из Аляска с мотор

Ето какво искат мъжете 🙂

 

 

 

Предната вечер снежната буря го е настигнала. Той се помъчил да разпъне палатката си, но вятъра я отнесъл нависоко и вече не я видял. Като е стигнал до изоставения лагер Happy Valley, е разбил вратата на една от бараките за да намери подслон. След храна и нещо топло за пиене той се съживи и започна да разказва за случилото се преди това. Помните ли моста през реката Yukon? Преди дни той е спрял там за да се нахрани. Забравил си е портфейла, и забелязал едва след ден-два. Споделил случилото се с един от шофьорите на камион, който се е обадил по радиото до негови колеги. Те са питали в ресторанта. Портфейлът му е намерен, даден на шофьор, който го е настигнал Пиер по пътя. Портфейла на Пиер е върнат с абсолютно всички пари които е имал там и нищо не липсвало.

Желанието на хора да помогнат и добродетелността нямат граници, особено далеч на Север…

 От Deadhorse към Coldfoot

деветнайсети ден

 

 

На сутринта станахме рано, за да се подготвим за тръгване. Не бяхме сами. Там бяха Джек, британците и още двама на KLR 650 като нашите. Тези последните също са се опитали да излязат от Deadhorse вчера, но не са успели. Те правят турне по всички заливи в Северна Америка, за да го пишат в блога си.

Моторите на англичаните:

Deadhorse – Из Аляска с мотор

Вижте радиатора на KTM-a, а аз и колегата си мислехме че нaшите са запушени:

Deadhorse – Из Аляска с мотор

Радиатор

Phil се опитваше да го изчисти с вода:

Deadhorse – Из Аляска с мотор

Скоро открих, че моторът ми не ще да върви нормално – гаснеше и после се палеше от инерцията отново. Беше като кон който се опитваше да ме хвърли. Отново ходих да зареждам, докато се опитвах да разбера какъв е проблема. В същото време един човек изскача от камиона си и ми вика: „Проблеми ли имаш? Карай зад мен и ще го оправим в моята рабоилница.“ Аз си знам, че ме гледа като мишена за пари. Чудех се: „Ти ли направи нещо докато го бях оставил навън?“ Казах му „Трябва да си събера багажа, кажи ми къде ти е работилницата и аз ще дойда.“ Той ми каза и ме остави на мира. Отново в паркинга на хотела, казах на колегата, който също се чудеше какъв е проблема. Накрая съединих на късо ключа за пачия крак, създавал ми е проблеми от доста време, но само при палене.

Англичаните са питали шофьор на камион, който току-що е пристигнал, да каже какви са условията по пътя. Отговора който са получили е бил, че има сняг включително и по прохода, но може да се премине. Но да си правим сметка когато слизаме през прохода. Ако ни засече камион който слиза надолу, няма да спре за нас, а най-близката болница е на 300-400 мили разстояние…

Събрахме се в паркинга, решени да караме в група, за да се изчакваме и да си помагаме по пътя. Отляво са нашите мотори, по средата са англичаните, в дясно са другите две KLR:

Из Аляска с мотор

Jack и жена му тръгнаха по-рано. Те ми дадоха чифт гумени ръкавици, за да ми стоят сухи ръцете. Взехме си сърдечно довиждане с Пиер, който беше решил да намери превоз обратно до Fairbanks. Пожела ми успех, и да се пазя.

Най-накрая потеглихме

Не останахме група от 6 задълго. Аз спрях един или два пъти за да топля ръце, други спряха също за момент, и не мина дълго време докато другите 2 KLR отпрашиха и повече не ги видяхме. Както и да е, като през цялото това време мотора ми се опитваше да ме хвърли като гаснеше и палеше отново.

В един момент докато пътя леко завиваше, Andy изостави пътя и тръгна из тундрата. Оказа се че се е заплеснал и излезе извън пътя, около метър и половина по-ниско и въпреки това не падна. Така и го намерихме долу под пътя, застанал на мотора:

Из Аляска с мотор

Моменти по-късно той забеляза спукана гума. Разрязала се е когато е ударил камъни когато излезе от пътя:

Из Аляска с мотор

Не стана да залепим външната гума, тъй като разреза беше твърде голям. Сложихме гума за офроуд, с вътрешна благодарение на колегата. Тая външна гума ни озори здраво докато се намисти правилно на джантата:

Из Аляска с мотор

Вече с нова външна гума 🙂 Дъг, твоя Harley си има приятелче:

Из Аляска с мотор

Най-после преминахме

прохода Atigun Pass

Спряхме за кратка почивка докато бяхме на върха. Там Phil и Andy ми показаха скъсания колан от Harley-то който са закачили на пътен знак предишния ден. За тях многократни повреди с този мотор били нормално ежедневие. Вече слизаме на южната част на прохода.

Andy:

Из Аляска с мотор

Phil:

Из Аляска с мотор

Ето ме и мен:

Из Аляска с мотор

Колегата разбира се щрака снимките. Успех, измъкнахме се от Северната част на Dalton. Като че ли да подчертае това, времето изведнъж стана ясно и слънчево.

Отново проблеми

Ентусиазмът ми не остана за дълго, когато видях пламъци от аспуха на Харлито. Скоро и Andy дръпна настрана, да каже че мотора му не ще да върви. Опитахме се да го бутнем по надолнище, мотора му уж като че ли запали но не задълго. Това е от момента когато пробвахме да запалим мотора с бутане:

Из Аляска с мотор

Започнахме да разглобяваме мотора на пътя. Използвах момента да снимам наколо:

Из Аляска с мотор

 

 

Проверихме за гориво, работи. Проверихме въздушния филтър, работи. Проблема се оказа електрически – зареждащата му система не работеше,и батерията му вече беше изтощена наред със куп други проблеми… Нямахме кабели да стартираме мотора му от друг. По едно време дойде редица камиони. Пикапа който ги водеше ни даде кабели, а големите камиони чакаха търпеливо. Докао ги гледахме как идват към нас, аз очаквах да ни пометат:

Из Аляска с мотор

Англичаните повтаряха че биха се справили сами, и че ако искаме можем да тръгваме. Аз и колегата бяхме решили че ако се измъкнем, ще се измъкнем заедно. Нямахме никакво намерение да ги изоставим сами. Дори ако се наложи да отидем напред да вземен гума или гориво, или каквото и да е, все е от помощ.

Гума

Тръгнахме отново:

Из Аляска с мотор

Не беше за дълго… Новата вътрешна гума в Харлито сдаде багажа. Спряхме да я лепим:

Из Аляска с мотор

Andy ме умори… Докато проверяваше къде е спукана гумата, се опитваше да се изплюе деликатно:

Из Аляска с мотор

 

 

 

Аз се разсмях здраво, да не би да плюеш на … ? Всички се захилиха. Намерихме къде е проблема, залепихме гумата, айде пак е инсталирана на мотора, може да продължим…

Да, ама не…Накрая вътрешната гума остана на пътя:

Из Аляска с мотор

Оказа се, че когато джантата е ударила камъните извън пътя, съвсем се е изкривила. Това наряза гумата.  Накрая изоставихме Харлито край пътя. Coldfoot беше само на 30 мили от нас, и на другия ден Andy ше дойде да го вземе с изправена джанта и залепена гума.

Най-накрая пристигнахме до

Coldfoot,

успяхме да преминем едва половината разстояние което планувахме за днес:

Котка – Из Аляска с мотор

Взехме място на къмпинг, и поръчахме ядене в ресторанта. Тази снимка беше в 11 вечерта и първото ми хранене за деня:

Вечеря за мотористи – Из Аляска с мотор

Вечеря за мотористи

Това беше от менюто за закуска – Trucker’s favorite, и се сервира денонощно. Със закуската поръчах и бира:

Бира – Из Аляска с мотор

След време Andy и Phil също пристгнаха. Докато седяхме заедно, едно мило момиче мина и каза на бармана: „Бира за тези момчета, аз ги видях как се мъчат по пътя и след всичко това го заслужават.“ Приехме на драго сърце. След това опънахме палатките и колегата извади SPOT-a си да изпрати съобщение с нашето местонахождение.

 

Продължението:

Към Аляска с мотор (20 и 21 ден): Обратно към Канада

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Аляска – на картата:


Аляска

   Изпрати пътеписа като PDF   


2 коментара

2 коментара to “Към Аляска с мотор (18 и 19 ден): Северен ледовит океан”

  1. Ivan Pachilov каза:

    Уникално нещо!!!

    Това с портфейла на Пиер .. направо ме накара да си глътна езика и да се замисля сериозно, къде сме ние…

    Продължавайте все така!

  2. […] ловихме сьомга в реките на Аляска, после стигнахме и разгледахме Северния ледовит океан 🙂 За последно тръгнахме назад […]

Leave a Reply