дек. 10 2008

Тасос и Родопите 2008 – част втора

Продължаваме с лятното приключение на Антон из Тасос и Родопите. От Тасос ще се върнем в България, за да обиколим Дяволското гърло, Триград, Ягодина и Родопите. Приятно четене:

Тасос и Родопите

2008

част втора

Завръщане от Тасос

Постояхме още няколко дни на къмпинга но дойде време да си тръгваме към България. Времето последните дни се влоши но все пак беше вече началото на Септември което е нормално. Вятъра стана доста силен направо отнася чадъри принадлежности всичко. За наше щастие бяхме добре закътани между караваните и вечер освен свистенето на вятъра не се усещаше пряко върху палатката. Появиха се и дъждовни облаци определено ни подканваше, че е време да си ходим. Тъй като сме пътували доста из Гърция но с мотора и сме забелязали, че е добре да се пътува през работни дни също както у нас тъй като в почивните дни трафика е много по сериозен решихме да си тръгнем в понеделник. От предната вечер посъбрахме багажа и в понеделник станахме по раничко за да имаме време за всичко. Страхотен изгрев ни посрещна сутринта вятъра си беше все още силен но беше издухал облаците на някъде.

Събрахме палатки рогозки и повечето багаж. Остана само масичката и столовете за къмпинг, на които закусвахме :).

Предната вечер си бяхме платили та запалихме и директно към ферибота. Качихме се отново без да се налага да чакаме прекалено много.

Вятърът беше толкова силен, че корабът ходеше на една страна през цялото време и постоянно се нанасяха корекции в курса и съответно пътуването към континента продължи малко по–дълго от обичайното. Чайките използват кораба като прикритие от вятъра и се придвижват покрай него между континента и острова много интересна тактика. Ние разбира се отново се заиграхме с тях.

Ето и клипче на взимането на бисквитката.

Между временно забелязах, че на ферито се беше качила и една полицейска кола с двама явно престъпници които бяха на задната седалка с белезници явно са сгазили лука и ги караха към ареста на континента. Направи ми впечатление, че полицаите се возеха в колата със колани не ги свалиха дори и на ферибота, докато при нас вместо да служат за пример полицаите се возят без колани.

Хоп ето го на заден план и Еспейса слиза с мене от ферибота 🙂 жена ми и дъщеря ми ме чакат на брега предупредиха ни, че само шофьора остава в колата когато се качваш и слизаш на ферибота. Мисля, че се прави с цел по бързо товарен и разтоварване на машината. Разбира се има и изключения имаше една майка с две малки деца и я пуснаха да се качи с тях и с колата след което ги разтовари на място в кораба. Колите така ги нареждат вътре, че едвам пеша минаваш между тях не се губи никакво място, а моторите където може там ги завират :).

Всички снимки от о. Тасос: http://www.tonyco.net/pictures/Tassos_25_08_2008/

Всички клипчета от о. Тасос:http://www.tonyco.net/Video/Tassos_25_08_2008/

Из Родопите

Придвижихме се безпроблемно до България следващата ни цел беше Триград. Спряхме на Лукойл-а на Гоце Делчев да заредим газ и да хапнем по една нашенска шкембе чорба – хехе така ми се беше прияло писнало ми беше от тези суфлаки муфлаки и т.н. Хапнахме на бързо и се отправихме към Ягодинската пещера :). Пътят от Гоце Делчев се оказа много живописен с много завой перфектен за мотор в сравнително добро състояние няма дупки и изненади. Стигнахме до Буйновското ждрело много красиво пътя се виеше покрай дерето и скалите които бяха изсечени за да може да се направи пътя. Самото платно беше изключително тясно за една кола и зад завоите които бяха от страната на скалата не се виждаше нищо та там скороста ми беше 20 км/ч в буквалния смисъл за голямо мое съжаление имаше местни джигити които явно не се съобразяваха с това, че няма видимост и си караха по–бързо „Я го знам бе“ 🙂 Случи ми се един местен Голф едвам да спре и за малко да ни удари челно аз спрях веднага като се появи из зад завоя, но той караше по бързо и вече виждах как влиза в нас   – абе, какво да ви кажа.

Стигнахме. Пред

Ягодинската пещера

трябваше да изчакаме за влизане около 30 мин, тъй като бяхме изпуснали групата. Самата пещера не ме впечатли много, както и около нея – доста досадно и комерсиално: продавачите на сергиите ти набутват разни боклуци и викат по тебе, ако не се спреш на сергията.

Малко кадри от пещерата от вътре:

Известна е с леопардовата кожа което е скално образование наподобяващо това а ето го и тук на снимка.

След като разгледахме Ягодинската пещера ни поканиха който желае да се качи по една пътечка до пещерното жилище,

където едно любезно момиче ни показа и разказа как са живели пещерните хора преди много години там. Много интересно беше ползвали са интересни методи за изолация на пода и стените и много интересни сечива. Имаше и камък на който са правили брашно определено си заслужаваше изкачването по една стръмна пътечка.

Потеглихме посока Триград времето беше по напреднало нямаше вече време за забележителности тъй като още не си бяхме намерили квартира където ще останем за вечерта, я бяхме решили да останем тази вечер в Триград. В Триградското ждрело пътя не се различаваше особено от този в Буйновското. На мен лично Буйновското ми хареса повече. Тук също трябваше да се внимава много по завоите за насрещно движение и местни джигити.

Стигнахме до

Триград

и се озовахме на центъра. Спрях там и не след дълго една жена се затича към колата и каза, че предлага квартира. Ние се съгласихме да идем да я видим. Обратно по асфалтовия път след което се минава по мостче над малка река и се тръгва по улички които са черни и няма асфалт. В цялото село се оказа, че само главния път до селото е асфалтов и площада в центъра всичко друго е черно :). Къщата, в която отседнахме, беше доста прилична на много добра цена някъде по спомен около 13 лв на легло беше. Имаше си дворче механа всичко. Вече беше септември и времето вечер си ставаше хладничко пък и Триград беше на доста голяма надморска височина около 1200 – 1400 м някъде показваше GPS-а което си е доста високо. Самият град е разположен в една дупка, до която достига слънце само по няколко часа на ден. Хората казаха, че зимата като се заледи и се размразява чак на пролет, което ми се видя нормално при условие, че слънце греенето през деня е не повече от 4 часа на ден и то, ако точно в тези 4 часа няма облаци.

Хазяйката предложи да ни направи вечеря срещу заплащане разбира се супа, кебапчета с пържени картофи и салата шопска и ние се съгласихме. Всички продукти натурални и пресни картофите ги извади от градината направо приказка. Докато се приготвяше вечерята ние решихме да се поразходим из селото да го разгледаме. От къщата имаше пряк достъп към центъра преминавайки по импровизирано мостче и покрай оборите на хората.

Това е една от добрите улици странично от главната.

Такава беше атмосферата.

След като приключихме с разходката седнахме да хапнем и на по приказка с хазяите, които се оказаха много дружелюбни и точни хора. След като се скри окончателно слънцето се преместихме в механата на по–уютно. Преспахме и на другия ден се насочихме към продължение на обиколката ни на западни и централни Родопи. Следващата спирка беше съвсем близко до Триград

пещерата Дяволското Гърло

Нищо забележително – не знам с какво толкова е известна тази пещера може би с историята за това, че каквото пуснеш в рекичката отгоре изчезва безследно.

Бих я пропуснал, но имаше и там печатче от 100-те обекта та трябваше да си го съберем.

Тук на излизане от пещерата пак се засякохме с досадни хора, които само ти бутат нещо в ръцете и викат подир тебе. Много неприятно ми стана – казваш им, че не желаеш стоката им, ама те продължават да крещят нещо по тебе. Малко ме изнерви това. На един от завоите на пътя слизайки пеша към мястото, където бяхме оставили колата, паркира един бус, който не беше някой изгнил VW, ами си беше бус поне за 15 – 20 000 лв и изкарваха точно от него някакви сладкá и мед и викат по нас. Казах им, че не желаем нищо, ама те пак подир нас викат – направо нямам думи.

Нямахме време но може би си заслужава да идем пак на спускане с рапел в една пещера, която се намираше на 10 мин пеша от Дяволското гърло, а именно Харамийската дупка. Следващата спирка беше

Широка лъка

пак обект с печатче. Нищо особено – селце с стари къщи има ги на доста други места.

4710 Широка лъка, България

Паркирахме на едно площадче в центъра и отидохме в Туристическия информационен център. Там една жена много учтиво ни разказа за забележителностите в Широка лъка и къде да отидем и какво да видим. Тръгнахме пеша да се разходим из търговската им улица – поне такава е била на времето – сега няма помен от подобно нещо :). Всичко заключено, затворено – няма жив човек. Според картата, която ни даде жената имаше един стар мост и до него една църква пак от забележителностите та се насочихме на там да запалим по една свещичка.

За пръв път виждам по средата на седмицата, по средата на деня църква заключена – чак не беше за вярване.

Видяхме и бегло двора от горе

Върнахме се при колата и се отправихме посока Смолян.

Продължението:

Тасос и Родопите 2008 – трета част

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

Родопи



Booking.com

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Тасос и Родопите 2008 – част втора”

  1. […] с лятното приключение на Антон из Тасос и Родопите. Приятно […]

Leave a Reply