сеп. 17 2012

Към Аляска с мотор (15, 16 и 17 ден): От Феърбанкс през Полярния кръг до Северния ледовит океан

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, а за последно ловихме сьомга в реките на Аляска

Днес ще направим едно географско откритие – днешният пътепис ще ни отведе на брега на Северния ледовит океан 🙂

Приятно четене

Към Аляска с мотор

15 до 17 ден

От Феърбанкс през Полярния кръг до Северния ледовит океан

Феърбанкс (Fairbanks)

15 ден

Coffee

Какво мога да кажа за началото за този ден – има опасност да открия че се повтарям неколкократно със станалото от предишни дни:

Из Аляска на мотор

Както може да се очаква, колегата се възмути от метода ми. Открит огън в сграда, и на повърхността на дървен предмет – много умно!!! Но аз не съм тръгнал на пътешествие да се правя на умен, а преди всичко да си изкарам добре 8) Въпреки заплахите, че направените от колегата снимки ще се появят по форумите, където определено ще чуя цъкане с език, аз предпочетох удобството на донесените от мен способия, вместо да тичам из университета да намеря чаша кафе. А и българското 3 в 1 е много по-хубаво от каквото и да е американско кафе, че и е лесно да се носи и прави. Старбакс трънки да яде.

Tires

Когато бях в Dawson City, аз писах с Dan Armstrong от Motorcycle Adventure Works за покупка и смяна на гуми. Пича тогава ми каза – ела, кой когато пристигне, ще бъде обслужен по ред. Макар че не обичам да провеждам телефонни разговори, след като си изпих кафето набрах номера. Чух доста невежливото „Кой си ти?“ Може би е заради акцента ми, не знам…

Както и да е след като намерихме адреса, Dаn вече се беше сетил какво си говорихме по-рано и се извини. Почти веднага се разбра, че този човек е един от характерите който смята че е експерт по всичко. По време на решаване на световните проблеми, Дон погледна нашите гуми, и ни пита с колко налягане сме ги карали:

Из Аляска на мотор

Казахме му, а той: „Там ви е грешката. Прочети си на мотора какво е точното налягане, тогава гумите ти ще издържат очакваните километри“. Ние в началото си бяхме купили Heidenau K60, с надеждата че ще издържат до завръщането в къщи. Нямаше такова нещо, затова и виснахме на вратата на Dan Armstrong. В интерес на истината, нашите гуми биха издържали още 1-2 хиляди километра, но Dalton не е шега работа, и искахме да имаме добри гуми за всичките трудности които могат да се появят на разстояние от цивилизацията. Колегата здраво „запретнал ръкави“ – махаме задните колела, за да сменим гуми на въртележката в гаража.

Из Аляска на мотор

Накрая Dan се поотпусна, и като многократен ветеран на Dalton, предложи съвети къде да спрем за бензин, къде непременно трябва да ядем и т.н. Каза ни на всяка цена да спрем на Hotspot Cafe, където се продава огромен хамбургер, като се изрази: „О, да… цяло угощение си е…“:

През дългия разговор, по-скоро едностранната тирада, аз усещах как все повече умирам от жега и жажда. Накрая се измъкнахме и се понесохме към Walmart – голям магазин който мразя, но там можехме да сменим масло и т.н. На излизане от пътя усетих че изведнъж мотора ми не спира въобще – а то трябвало да се помпи спирачката за да заработи нормално отново. Кой да знае, едва не се разлепих…

Walmart

Заехме се със смяна на масло:

Из Аляска на мотор

Нови гуми, пак Heidenau K60, да видим колко още ще и м се нарадваме да изглеждат така:

Из Аляска на мотор

Колегата реши да смени спрея на въздушния си филтър. Аз ползвах фабричния филтър, от дунапрен, намазан с масло. Колегата щедро напръска неговия филтър, инсталира го, закачи куфарите, и а да тръгнем… мотора му взе да киха и да се дави. Оказа се че тия мрежовите филтри искат съвсем малък слой, иначе е запушен и никакъв въздух не се поема от карбуратора. След занимавка от около половин-един час, ние се понесохме да търсим бира и нещо за ядене. Аз дотук (късен следобяд) бях само на кафе и бах готов да изям света :).

Beer

Щастливец, аз въобще не си поплювах. След като сервитьора каза че има литрови халби аз му казах „Що си още тук?“ Е, не чак толкова отрязано, но той наистина хукна:

Бира – Из Аляска на мотор

Аз си поръчах calzone (BG?) (калцоне е и на български. Всъщност забележителното е, че към пицата има пържени картофи!!! – бел.Ст.)

Пица - калцоне – Из Аляска на мотор

Колегата предпочете традиционна пица:

Пица  – Из Аляска на мотор

Гледайки снимката, сега ме изненадва че виждам бира пред него, след като знам колко е разсъдлив.

Музей на Севера (Museum of the North)

16 ден Решихме да останме

още един ден във Fairbanks

Museum of the North Решихме да останме още един ден във Fairbanks. Разписанието ни го позволи, а и ни се искаше да го ударим на бездействие за един ден. Е, не беше чак толкова голямо бездействие, тъй като посетихме The Museum of the North, една от главните атракции в този град, а и в Аляска. Посрещача на входа – аз се опитах да направя подобна ядосана физиономия, но не се получи:

Музей на Севера – Феърбанкс. Аляска

Музей на Севера – Феърбанкс. Аляска

Музей на Севера, Феърбанкс

Музей на Севера, Феърбанкс

Музей на Севера – Феърбанкс. Аляска

Музей на Севера – Феърбанкс. Аляска

Злато, намерено в Аляска,

а също така и изработени златни предмети:

Злато от Аляска в Музея на Севера – Феърбанкс. Аляска

Музей на Севера – Феърбанкс. Аляска

Музей на Севера – Феърбанкс. Аляска

Музей на Севера – Феърбанкс. Аляска

Музей на Севера – Феърбанкс. Аляска

Музей на Севера – Феърбанкс. Аляска

Музей на Севера – Феърбанкс. Аляска

Повече за музея може да се прочете тук, има и доста снимки: http://alaska.org/fairbanks/musuem-of-the-north.jsp

След разглеждането на музея се разходихме до местно ресторантче, което накрая като че ли се оказа доста далече за ходене пеша. Вътре не предлагаха бира, и аз попитах дали тогава мога да закупя от магазина за алкохол и да си я донеса. Сервитьорката ме изгледа объркано и озадачено и засрамена ми каза „Не“. Свикнал съм в Montana – ако ресторант не продава алкохол, можеш да си внесеш свой, не е проблем.

След вечеря купихме бира и се прибрахме в общежитието на хладно (навън беше 86F, или 30C), и заработихме по бирата и подготовка за следвашия ден…

Сутрин

Станахме рано и започнахме да се приготваме тихо, може би в очакване на предстоящото изпитание. Нямам снимка на стаята, за да покажа какъв бардак цареше, но следващите снимки са от колегата, където вече сме готови да потеглим след товарене на багажа:

През Аляска с мотор

През Аляска с мотор

Dalton Highway

От Fairbanks до началото на Dalton имаше около стотина мили, и като се озовахме на този път не беше без тръпка и радост. Не знам поради каква причина нямаме снимка от началото, но тук вече сме по Dalton Highway, или както още се нарича The Haul Road:

Аляска с мотор

Dalton highway

Отново прекосихме могъщият Yukon, този път имаше мост:

Dalton highway -Аляска с мотор

Юкон

Юкон – Аляска с мотор

Точно след моста, вляво, има бензиностанция на миля No 55, наред със ресторант, магазин за сувенири, и т.н. Може би най-често срещаният съвет който получихме, беше: „Недей да подминаваш възможност да заредиш с гориво, не се знае дали няма да се наложи да се върнеш обратно, или дали следващата бензиностанция ще работи…“ Последвахме съвета и заредихме. Тук бензина беше доста по-скъп от континенталната част на САЩ, продаден на почти двойна цена.

Hotspot cafe

Недалеч след бнзиностанцията, само след около 6 мили, спряхме да посетим The Hotspot Cafe,горещо препоръчано от Dan Armstrong. Трябва да призная, беше забавно – магазин за сувенири, горещи сандвичи и хамбургери които се правят по поръчка (а не приготвени предварително и притоплени при закупуване), а и градината на стопанката не беше лоша. Общо взето, тиха и замряла обстановка, личи си че е далече от всичко. И това казано от човек, който живее в Монтана, едва ли не сърцето на Дивия Запад 😀

Колегата, разбира се, си поръча голям хамбургер:

Хамбургер – Аляска с мотор

Не останах назад, дори моят го поръчах с жълтото cheese отгоре, само че без лук – не понасям суров лук… Ако лукът беше на грил или нещо такова, би било друго:

Хамбургер – Аляска с мотор

Добре, но при такова угощаване, а и като че ли винаги по обяд, нали в БГ-то си поръчваме и бира? За мое голямо разочарование бира не се предлагаше. Хмм, аз си нося в чантата, и измъкнах една бутилка тихомълком. Собственичката на кафето по едно време мина, забеляза бутилката, изгледа ме убийствено, но нищо не каза. Аз бях решил с такъв скъп хамбургер да си изпия бирата, дори ако след ще ме убият само с поглед…

Този хамбургер не се оказа достатъчен, както бях уверен многократно предварително. Само докато го погледнах, половината вече го бях свършил… Другата половина я свърших само след като си поех дъх. Колегата ме изгледа изумително, и прекара следващия половин час в ядене на неговия. Аз пък пих бира 😀
Колегата си купи стикер: „Unless you are the lead dog, the scenery never changes“:

Кафе – Аляска с мотор

След като се разплатихме, шофьор на камион който беше седнал сам на маса, с изпито лице, бейзболна шапка и студен поглед от сиви очи, ме спря с въпроса: „Вие ли сте с моторите?“ Отговорих:“Да“.
Той ми каза: „След потока ‘Без име’ (който всъщност наистина няма име) има камиони и трактори които слагат мокра настилка със натрошен калций. Внимавай как минаваш и да не се претрепеш. Успех!!!“
Натрошеният калций е известен като създаващ опасни условия за мотористи по Dalton. Сместта се използва като начин да се намали праха, вдигнат от големите камиони. Обаче когато е влажен, е много хлъзгав и се лепи като че ли завинаги навсякъде – ботуши, дрехи, мотор…

Благодарих за съвета на шофьора и потеглих към мотора отново, мислейки върху току-що казаното…

След като потеглихме, минахме през отсечката известна като Roller Coaster. Аз го разбрах по следното – гледам колегата пред мен, а изведнъж той пропадна, няма го. Докато стигнах до същото място, и погледнах пред мен, беше почти отвесно. С кеф се спуснах надолу колкото се може по-бързо. Тази снимка не е моя, но поне може да даде представа за какво става на въпрос

Наскоро минахме и през участъка за който шофьорът ме предупреди. Наистина беше хлъзгаво, гумите се изнесоха на няколко пъти от страна на страна, но успях да премина и освен от калта която се лепна по мен и мотора, друга вреда нямаше.

Стигнахме и до

знаменитата Finger Mountain

(миля номер 98), където спряхме за снимка и малка почивка:

През Аляска с мотор

Не е много, но допълнителен материал може да се погледне тук:
http://en.wikipedia.org/wiki/Finger_Mountain

Някъде по пътя до тук (като че ли беше съвсем в началото на Dalton), един заек изскочи из храстите и се затича да прекоси пътя. За съжаление срещна неочаквано колегата, който мина през него със задната гума. Стана ми жалко да гледам как заeka се мъчи да стигне до другата страна на пътя, влачейки се на предни крака…

Освен това на около 50-60 мили след Hotspot Cafe,

достигнахме до Полярния кръг,

миля номер 115 по Dalton. Колегата отново беше отпред, но не забеляза табелата и отпраши. Аз се учудих какво става, защо не искаше да спре, но се оказа че той съвсем не е забелязал. За съжаление ще трябва да дочакаме да си направим снимки на Полярния кръг на връщане… Сега вече сме официално на Север 8)

Coldfoot camp

След като преминахме през други известни места по пътя, като „Oh Shit Corner“, „Prospect Creek“, където е измерена най-ниската температура в САЩ, Douglas Creek, и Koyukuk, най-после достигнахме до Coldfoot, където можеше да заредим за последен път преди да стигнем до Северния Океан.

Coldfoot се намира на миля номер 175, и за този лагер може да се прочете повече тук:

http://en.wikipedia.org/wiki/Coldfoot,_Alaska

Население – 13 души 😀

Забележете и ефекта от мократа калциева настилка по мотора – до тук имаше няколко влажни участъка, по които работници слагаха калциева настилка, но се справихме без проблем.

На Полярния кръг – През Аляска с мотор

Coldfoot, Аляска

Coldfoot, Аляска

Тук може да се наеме и стая за спане, или да се остане на палатка. Къмпинга е до езерото, зад фургоните със стаи под наем . След като заредих, влязох в ресторанта да заплатя. Докато се оправях с момчето зад касата, дочух ужасен, кръвосмразяващ вой… Попитах момчето какво е това, а той отвърна: „Има кучешки впряг зад лагера, искат да са нахранени.“ Аз попитах дали може да отида да ги видя, а той ми каза с намръщен поглед: „Добре, само не прави някоя глупост!“

Тръгнах сам, колегата не се виждаше. Скоро срещнах групата:

Coldfoot, Аляска

След като ме видяха и помахаха опашки, отново завиха. Забележете как водача в горната снимка е извил глава нагоре. Имам и видео оттогава, но не знам дали може да се качи тук, 39 MB е по размер. Дойде и една жена, отвърза едно хъски, което почна да скача по мен. Аз не знаех дали иска да ме яде или да си играе. Тя ми обясни че е нейно, и започна да ме разпитва. Един от въпросите и беше: „Какво правиш тук, кога си тръгваш?“ Аз не се засегнах, отговорих и учтиво, и и разказах че сме на път до Prudhoe Bay, и после назад. Поговорихме си още малко, тя ми пожела безопасен път и се разделиме.

Голяма изненада ни чакаше точно

след като излязохме от Coldfoot – чисто нов асфалт!!!

Като че ли беше поставен няколко дни преди да дойдем, на мен дори ми се струваше че мога да помириша прясната боя от лентата в средата:

Coldfoot, Аляска

Оттатък Полярни кръг. „Аляску – продал, а Чукотку – не продал“

Atigun Pass

http://en.wikipedia.org/wiki/Atigun_Pass

Предстоеше ни да прекосим прохода Atigun (Atigun Pass), който минава през планинската верига Brooks Range. Височината на този проход е 4,739 ft или 1,422 m.

Но преди да достигнем до прохода, минахме през още няколко участъка с мокра калциева настилка (снимка от колегата):

На мотор през Аляска

Последният участък беше нагорнище – опитвах се да мисля единствено само да давам газ, и да не сменям скорост до края. Изкарах участъка на 2-ра, докато мотора се хлъзгаше от страна на страна. Аз бях със съвсем неподходящи ботуши – армейски, и то за пустиня и май пропускат вода…

Стигнахме и до началото на прохода:

Проход Атигун – На мотор през Аляска

Някъде по време на преминаване на прохода – спомням си, че там изчезна всякаква растителност, и някак си „нищото“ наоколо беше много впечатляващо:

Проход Атигун – На мотор през Аляска

Проход Атигун

Проход Атигун – На мотор през Аляска

Тундра

Вече на другата страна на прохода, изгледът се промени изцяло – нищо освен безкраен път, равна тундра, блата, вятър, и за наш късмет, синьо небе:

Полярна тундра – На мотор през Аляска

Полярна тундра

Полярна тундра – На мотор през Аляска

17-19
Имаше многобройни птици, които за съжаление не успях да снимам. Трудно се снимат от мотор в движение, пък и те не искат да стоят 😀
Освен това бях с 2 чифта ръкавици – след като преминахме прохода, лъха на Северния Океан се усещаше здраво.
70-80 мили преди да стигнем до Deadhorse, започнахме да се приближаваме до фигура, която се движеше много по-бавно от нас. Когато се приближихме, спряхме за да се запознаем:

Полярна тундра – На мотор през Аляска

Това е Пиер, германец, който е на велосипеда си от Anchorage, на път за Северния Океан. Отнело му е 8 дни досега да стигне тук от Fairbanks. Докато си говорихме, видяхме и карибу за първи път:

Полярна тундра – На мотор през Аляска

Карибу

Полярна тундра – На мотор през Аляска

След като си поговорихме с Пиер (най-вече слушахме за неговото пътешествие), проверихме дали се нуждае от нещо, и продължихме. Беше страшен студ, въпреки ясното небе и изгрялото слънце късно вечер (около 21:00).

Deadhorse

Най-накрая пристигнахме в Deadhorse. Тук са предимно лагерите на работниците, които работят по нефтодобива, и оборудване. Ако има интерес, ще кача снимки, но изглежда като фабрика.

Deadhorse, Аляска 99734, Съединени американски щати

Ние спряхме да търсим стая пред Prudhoe Bay Inn.

На мотор през Аляска

Бях вкочанясал целия, а дясната ми ръка отказа да се отвори. Изправих пръстите с помощта на лявата. Видяхме едно лъскаво BMW, все едно че е излязло от витрината, докато нашите возила бяха в окаяно състояние. Чудихме се как ли този мотор е докаран тук, може би на камион или самолет…

Оттук започва и екскурзията до самият Северен Океан.

Там се ходи само с автобус, удоволствието струва $40, и резервация трябва да се направи най-малко един ден предварително, за да направят проверка за криминални прояви. Забравих да кажа, че ние се бяхме обадили докато бяхме във Fairbanks, като бяхме дали номерата си на шофьорското право, и т.н.

За моя изненада, появи се и сигнал на моя телефон. Значи ще мога да отговоря когато ме търсят за интервюто, което тук се падаше в 5 сутринта. Кой да повярва, почти на брега на Северния Океан?

Данни от този ден, едва сега забелязвам широчината записана от ГПС-а:

GPS данни – На мотор през Аляска

Продължението:

Към Аляска с мотор (18 и 19 ден): Северен ледовит океан

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Аляска – на картата:


Аляска


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


One response so far

One Response to “Към Аляска с мотор (15, 16 и 17 ден): От Феърбанкс през Полярния кръг до Северния ледовит океан”

  1. […] в реките на Аляска, а за последно стигнахме непосредствено до Северния ледовит […]

Leave a Reply

Switch to mobile version