дек. 08 2008

В манастира на вярата Чучхе (КНДР) – част втора

Продължаваме с част втора на пътеписа на Домосед до Северна Корея. Започнахме с пристигането в КНДР и празника Ариран, а сега продължаваме с разходка из Пхенян и страната. Приятно четене:

В манастира на вярата Чучхе (КНДР)

част втора

На сутринта през прозореца на 43-тия етаж ме събуждат приглушени бодри маршове в изпълнение на мъжки хор, носещи се от някаква общоградска радиоуредба. И никакви други шумове, примерно от автомобилен трафик, не се примесват с тях. Нашата кола е от малкото, която нарушава покоя. И единствената марка Opel. В рамките на няколкото дни сред скромната по численост общност на туристите в Пхенян, с които се засичаме по регламентираните забележителности, ще ми излезе име — Оня с опела.

Светофарите не работят, но на всяко кръстовище стои момиче-регулировчик, чиито задължения са не да внася ред в хаоса, ами ако евентуално от някоя от четирите посоки се зададе кола, с отсечено движение на палката да и даде път. Сравнително най-често се задават автобуси от градския транспорт. Изчаквани тръпеливо от граждани в консервативно строги чиновнически тоалети по спирките. Като чакането много често се извършва клечешком, което няма как да не изглежда забавно в очите на европееца. Колкото по-строг костюмът на клечащия или клечащата — толкова по-забавно. Представям си да тръгна рано сутрин на училище и да заваря директорката да клечи на спирката.

Няма много коли, но има метро. На теория оперират два диагонала през целия град. Но на туристи се показват винаги точно определени две станции, първата и втората, монументално обзаведени по московски образец. И дълбочината е по московски образец, но изненадващо не е държавна тайна, а държавна гордост — 100 метра. А дали и метрото не е е потемкинско село? Като болницата, където завели други туристи. Всичко било безупречно хигиенично и оборудвано с взевъзможна медицинска апаратура (по модели от 60-те и 70-те, разбира се), отделенията били слънчеви и комфортни, и имало чудесни кабинети за рехабилитация. Но нямало… нито един пациент. Освен една усмихната родилка, с която случайно се засичали няколко пъти на различни етажи. Надали. Метрото има вид на истинско и пътниците — също. Иначе всички преструващи се на пътници статисти биха заслужили оскари за второстепенни роли. Особено пияницата, който събори водачката ми на вратата на влакчето, устремен на юруш към свободно място на седалката.

Има и тролеи. Различават се по броя на звездичките на кабината на шофьора. Като на изтребител, свалил съответния брой вражески империалистически самолети. Като онези от военния музей с 60-те панорами и диарами — мултимедийна музейна практика с преливащи в триизмерни макети двуизмерни епични батални сцени с подвижни и ефектно присвяткащи елементи (камиончета, танкчета, влакчета), развита в Съветския съюз и братски страни през 70-те. От които, подобно на метрото, на гостите на музея се показват точно две (те функциониращи).

Освен звуковата и визуалната картина на града не е засегната от шумове. Всичко е бяло, чисто, подредено. Че няма билбордове и реклами (даже и на социалистически стопански монополисти, каквито поне имаше у нас) е ясно от обща култура. Че магазините, услугите и ресторантите не демонстрират никакви търговски марки — също. Че няма абсолютно никакви графити, също можеш да се досетиш. Подсъзнанието ми подсказва, че липсва още нещо съществено, но не мога от първи поглед да се сетя какво. Терзае ме цял ден, докато межувременно обикаляме крайградския парков пояс в посока родната кирпичена къщурка на Ким Ир Сен, потънала сред лилави кимирсенеи, в която е изложена оригиналната рогозка, на която бил полегнал, току ще завърнал се при дядо си за една нощ след десетилетия на героична партизанска борба.

Сещам се!

Няма витрини

И в източноевропейската версия на социализма не се отдаваше първостепенно значение на изобилието на потребителски стоки, а и липсата на пазарни механизми и конкуренция не помагаше в усилията да ги стигнем американците по ранзообразие. Но поне се правеха опити да се създаде илюзия, че държавата се опитва да ги стигне. И магазините си имаха витрини, които показваха най-доброто, което „са пуснали“. Друг е въпросът дали и колко лесно беше да ти продадат ескпоната от витрината, който „току що“ е свършил на щанда. В Северна Корея тоя проблем е решен радикално. Чучхето очевидно не проповядва консуматорския идеал под никаква форма. На потреблението се гледа като на някаква досадна биологическа необходимост, за удовлетоворяването на която, да, са нужни специални помещения, но те в никакъв случай не заслужават показ и централно място в градската среда. Ако ти трябва дреха, това си е твоя частна нужда, която колкото по-частно задоволиш, без да занимаваш другите, толкова по-добре. За какво са ти витрини? Оглеждаш се за вход, над който пише „Дрехи“ и влизаш. Няма какво толкова да надничаш през прозореца. Допълнително условие е, входът да ти е в квартала, защото държавата се е погрижила да планира и разпредели снабдяването със стоки и услуги по местоживеене на трудовия народ. Също се е погрижила дрехите да са възможно най-униформени.

— Каква е тази пирамида?
— Хи-хи!

Въпросът е риторичен, защото от пътеводителя ми е станало ясно, че точно на него няма да ми бъде отговорено. Пирамидата, която няма как да не бъде забелязана, доминира силуета на града на десния бряг на река Тедонг, точно колкото Айфеловата кула доминира левия бряг на Сена. Това е недовършеният и недовършваем символ на азиатската мегаломания в севернокорейския си вариант. 110-етажен хотел, планиран да приема наведнъж толкова западни туристи, колкото са били регистрирани за цялата история на държавата. Издигнат в груб строеж през 80-те, но толкова груб, че нито асансьорите са можели да минат по права линия в предвидените им шахти, нито фугите да бъдат запълнени преди нискокачественият стоманобетон да почне да поддава, което комбинирано с преразхода на средства е предотвратило всякакви опити за довършване. И никой не бил посмял да си признае пред Великия вожд, докато някак си от само себе си всички се усетили и безмълвно го изоставили. Но понеже да го съборят не е много по-лесна задача, отколкото да го достроят, просто го изтриват от официалните пощенски картички с изгледи от Пхенян.

Та ние с придружителите обикаляме града и се правим, че не го забелязваме. Също се правим, че

не забелязваме и Забранения град

Просторен служебно-жилищен квартал за управляващия елит, който за разлика от пекинския си побратим, подложен на многохилядни нашествия всеки божи ден, е съвесем насериозно забранен за достъп. Макар и видим от споменатия 43-ти етаж.

Достъпни са други забележителности.

Бронзовият паметник на Ким Ир Сен.

Онзи, чийто изглед ми беше подарил чичкото от щанда на КНДР на международната филателна изложба в София Филасердика’79 във формат на пощенска стереокартичка — снимка от двуобективен апарат, отпечатана на специална матова пластмасохартия, създаваща усещане за триизмерност на образа. А днес на сувенирните щандове мога по желание да си купя подобна от същия тираж за 15 евро. След като съм си купил задължителния букет цветя за паметника за 3 евро. От нарочно павилионче в съседната улица. И съм си свалил тъмните очила, които са недопустими при поклонение. И съм внимавал, ако ще снимам паметника, да не отсека някой фрагмент, та бил той и ръба на пеша на пардесюто на Великия вожд. Разбирам, че в Северна Корея

разменната валута за чужденци е именно еврото

Разпространена дотолкова, че ти се връща и ресто в жълти центове. Но само там, където е предвидено да пазаруваш, което се ограничава до избрани ресторанти, книжарници с луксозно подвързани преводи на монографии по Чучхе на китайски, руски и ангийски и павилионите за цветя пред паметници.

— А с какви пари мога да си купя захарно петле от онзи павилион за корейски дечица, ако не мога да ползвам местната валута?
— Хи-хи!
— Може би не е разрешено там да пазаруват чужденци, но как ще ме познаете, че съм чужденец?
— Хи-хи!
— Серио
зно. А ако бях южнокореец?
— Хи-… (мисловна пауза)… Нямаше да имаш значка с лика на нашия Велик вожд Ким Ир Сен! Ха!
— Не мога ли да си купя такава значка?
— ?!? Разбира се, че не. Тези значки не се продават. Държавата ги раздава на когото се полага, когато му дойде времето
, с тържествен ритуал.
— Аха.
— Но ако имаш голям интерес и направиш предварителна заявка, Държавата може да ти връчи значка от серията за чужденци при следващото ти посещение.

Дечицата, за които са предназначени захарните петлета са пионерчета, изведени за групови снимки и организирано пускане на хвърчила край Триумфалната арка по случай партийния празник. Гледам ги и напук на капиталистческо-консуматорските стереотипи не намирам нищо видимо нещастливо в детството им. Играта е свобода, колкото и безсмислено да е организирана и одисциплинена. А липсата на плейстейшън е по-скоро здравословна. Друг е въпросът доколко е здравословно за духа да се възпитава без право на избор в тесни идеологически рамки. Учениците в Северна Корея са на практика послушници в манастира на вярата Чучхе. А безалтернативното послушание и в най-добрата и научно обоснована писана права вяра е просто форма на промиване на мозъка. От друга страна в съвременните световни класации на водещи в промиването на мозъци правоверни течения, Чучхе не мисля, че е сред най-опасните и нетърпимите спрямо неверниците извън манастира.

Триумфалната арка

е посветена на двата велики триумфа на корейския народ във войните с японския и с американския империализъм. Струва ми се, че значително по-заслужаващ арка триумф е оцеляването на режима и идеята Чучхе в мирни условия почти 20 години след падането на Берлинската стена. Това се казва постижение, при това — изконно севернокорейско, много по-реално от митологичната партизанска съпротива преди американците да приключат с Япония по бързата процедура през 1945 и джентълменски да оставят северната част на Корейския полуостров на руските си съюзници. Или пък от грандиозната победа в Корейската война, която според всички непредубедени наблюдатели е завършила реми с цената на няколко милиона жертви. А и за какъв дявол им е било да се опитват да я печелят, а 50 години по-късно да плачат с крокодилски сълзи за убягналото им обединение. Да бяха си подвили опашките и загубили войната — да бяха забравили за разделението. Елементарно, Уотсън! Не, че и тогава са имали решаващата дума в спора между мерещите сили по-големи играчи, де. А за крокодилските сълзи по обединението си има издигната друга нарочна арка на входа на града от юг. И тук трафикът не е особено натоварен, но не и съвсем нулев. Проблемът е да хванеш в кадър танспортно средство точно под арката. Оказва се невъзможно. Без видима причина от рода на бариера, пътни знаци или намеса на регулировчик всички с изключение на нашия опел отбиват в тясно локално платно пред нея и я заобикалят. А, де?

Под тази арка минаваме

на път за град Кесон и оттам за село Панмунджом на демаркационната линия,

която минава по средата на масата за преговори в нарочна барака. Пътят е автомагистрала с две широки колкото за повече от по две коли платна, но без маркировка. Пуста. Фучим на юг. От време на време изпреварваме велосипедисти. От време на време велосипедистите са спрели да си поприказват. Там, където, ако имаше маркировка, щеше да се пада бързото платно.

— Приготви се! По улиците на Кесон ще имаме дълга разходка пеша! — ме поощрява момичето.

Кесън, Hwanghae-bukto, Северна Корея

Но за съжаление освен приетия на държавно ниво ограничителен режим за придвижване на чужденци в моя случай радиусът на отдалечаване от автомобила е допълнително ограничен от пешеходния обхват на момичето на високи токчета по асфалт и калдъръм. Оказа се толкова малък, че до калдъръмените улички така и не стигаме. А те са на Кесон най-интересното. Кесон е единственият град, който от Южна се е оказал в Северна Корея след Корейската война. По изрично настояване на южнокорейските власти американците са го пощадили от бомбардировки, за да се съхрани архитектурното наследство.

Докато потропваме с токчетата, настъпва видимо объркване у тротоарните отрядници. Сякаш нещо във въздуха се е променило и всички правила са се обърнали надолу с главата. Целият район бива опразнен от местни жители, а за чужденците придвижването като че ли изведнъж се е оказало свободно. Даже до историческата градска порта, която е най-туристическата забележителност, за малко да не допуснат… придружителите. Обяснението — в града е замирисало на южнокорейци, което автоматично налага отцепването на периметъра от севернокорейци. Според момичето това били най-обикновени южнокорейски туристи. Хипотеза, която не приемам за чиста монета, предвид пристигането им в ресторанта с тежки джипове и собствена униформена (черни анцузи, небесносини тениски и радиостанции) охрана. Дали пък не са шефовете на завода Хюндай, построен от северната страна на демаркационната линия като джойнт вентчър на двете държави?

В бараката на демаркационната линия в Панмунджом

пускат туристи и от двете Кореи, като се внимава да не се засекат точно по едно и също време в самата барака. Но нищо не им пречи да се гледат от терасите на оперативните здания. Като туристите от южната страна, най-често бели западняци, са инструктирани в никакъв случай да не фамилиарничат даже чрез доброжелателно махане с ръка с туристите от север. От северната страна, бидейки по-народно-демократична, такива ограничения не се налагат и туристите, предимно китайци, се скъсват шумно да поздравяват на глас и да ръкомахат към южните, които се потят неподвижни с вкаменени физиономии и скръстени ръце и се молят или напастта да отмине, или да ги качат час по-скоро на автобуса за Сеул. А като си заминат туристите, си тръгват и униформените граничари, и бараките и оперативните здания опустяват до следващия кръг на официалните преговори по състоянието на примирието.

Макар че и двете половини на Корея декларират, че не са отделни нации и рано или късно ще се обединят, като междувременно поддържат една и съща култура, език и писменост, се забелязват някои любопитни различия не само в политическия и икономическия, а и в лингвистичния пейзаж.

Традиционно корейците са ползвали китайската азбука,

защото на това са ги научили тези, които са дошли да ги учат на четмо и писмо. Китайците не са си играли на Кирил и Методий и не са се и опитали да вникнат в особеностите на корейския говорим език, още по-малко на японския, за които китайският принцип — една идеограма — едно значение, независимо от фонетичната стойност — не е 1:1 приложим. Затова и

корейците и японците са се изхитрили да си измислят фонетични азбуки

(японците — цели две), без да се притесняват, че така пък няма да могат да си кореспондират с писма с, примерно, сатрапа на Хонконг. Корейската фонетична азбука хангул е измислена още през XIV век (от Христа), но се приема, че е срещала съпротива от образования елит, защото била много лесна за научаване от простолюдието и обезценявала Образованието (виж аналогична историйка за Йори, Заека, Кристофър Робин и буквата А от А. А. Милн).

Вярно е! На мене ми стигнаха около два дни и половина да я усвоя (по-кратко в сравнение с етиопската или арменската), след което всях истински смут в душите и на тримата придружители, че съм прикрит шпионин, способен да разчита пътни указатели. Двете азбуки — китайската и корейската — са живели паралелно — едната за по-представителна употреба и доказване на грамотност, а другата за всекидневна употреба — до ден днешен в… Южна Корея. В Северна Ким Ир Сен, за когото не е доказано, колко и къде е ходил на училище, мъдро е преценил, че да се ползва китайска азбука си е живо чуждопоклонство („Нашият Росен, целият е вносен!“, из ангажирана пионерска песничка срещу чуждопоклонството), противоречащо на Чучхето, и я е свалил от програмата за ЕСПУ.

Другото е, че наистина за някои неща в двете Кореи се използват различни думи. Примерно за името на нацията. И в двете страни са единодушни и съгласни нацията им да се нарича Корея на чужди езици (идва от името на първото общокорейско средновековно царството Корьо/Кольо, просъществувало до XIV век със столица Пхенян), но на севернокорейски името е Чосон, а на южнокорейски — Хангук. Чосон е името на царството на династията Ли/Ри, надделяла над Корьо/Кольо през XIV век и преместила столицата в Сеул. Звучи нелогично точно южното име да е изборът на Северна Корея, но идеята е, че Чосон идва от пра-Чосон, полумитологичното корейско царство от три хилядолетия преди Христа и още две преди Чучхе. На чийто митологичен първи цар гробът е открит от напредничави севрнокорейски археолози през 80-те по съвпадение точно в планинската местност, където според митологията на Чучхето е заченат и роден Любимият Ръководител Ким Чен Ир през партизанските години на техните. Справка в писмени извори от архивите по гражданското състояние в СССР подсказва алтернативната версия, че е роден в Хабаровския край на Руската федерация под името Юрий Ирсенович Ким. Хангук пък се свързва с управлението на първия и последен корейски император от времето на Голямата Игра (края на XIX век), която в Далечния Изток завършва с толкова убедителна победа за Япония (вместо игралите играта Англия, Франция и Русия), че на Корейския полуостров даже не им се е занимавало да (п)оставят марионетен император като в Манджурия. Съответно — Хангук впоследствие се асоциира и с корейската патриотична некомунистическа опозиция на японския режим.

За пракорейците става дума надълго и наширко в историческия музей в центъра на Пхенян. После експозицията внезапно свършва някъде към средата на XVI век (след Христа), под предлог, че горният етаж с последвалата история бил в ремонт и едва ли не щели да го отворят за посетители още догодина (не знам защо се сещам за пирамидалния хотел). Обръща ми се специално внимание на… всеки един експонат поотделно. И няма мърдане. Във всеки момент, в който проявявам признаци на отегчение и несъсредоточване в описанието на поредния чиреп или ръждясал меч, се вмята, че той е изложен тук заради мъдро взетите мерки от Великия или Любимия с подтекст да се отнасям напълно сериозно към него. Особено към едно бронзово Будче, върнато от родолюбив кореец със социалистическо съзнание, живеещ в Япония. Още в главното фоайе ми е бил показан броячът на посещенията за даване на мъдри напътствия в музея на Великия вожд (181), Майката на Любимия ръководител (23) и самия Любим ръководител (66). Първите две отчитания на броячa са вече константи, а третото е подлежаща на инкрементации целочислена променлива. Най-интересното са макетите 1:1 на гробниците на царете от ерата на царството Корьо/Кольо, чиито оригинали са в списъка на Юнеско. Както и в случая с казанлъшката гробница, оригиналите не са отворени за посещение. Обогатявам си общата култура с фактите, че средновековните корейци са изобретили акупунктурата, печатането на книги (на хангул) и първите бойни (дървени!) ракети, изстрелвани с нещо средно между арбалет и катапулт.

А не може ли човек да тръгне да се разхожда сам по улиците (както във всеки друг град по света) и да си търси по-увлекателни занимания и срещи от зададените му по неписана от него самия програма? Може, но ако се измъкнеш от опеката на придружителите си е много малко вероятно да установиш контакт със следните категории местни жители:

  1. Дисиденти, които да ти се оплачат от режима и да ти заръчат да предадеш апел за свобода на духа отвъд границата;
  2. Милиционери или други униформени или неуниформени служители, които да те арестуват, само защото нямаш придружител;
  3. Служители в търговски обекти или услуги, които се опитваш да заговориш с цел покупка на предлаганата стока или ползване на предлаганата услуга даже и ако повереният им обект работи с евро и даже ако знаят добре руски;
  4. Всички останали граждани на улицата.

Парадоксът на Страната на Чучхе: ако нямаш придружител, както си белязан, така си и невидим!

Затова пък ще причиниш съвсем видими и осезаеми проблеми на придружителите си, които със сигурност не ги заслужават.

Предпочитам да споделя печената патица за вечеря с тях. Печеш едно по едно късчетата на газова скаричка в средата на масата си и докато заедно с киселото зеле кимчи и още двуцифрен брой мезенца ги прокарваш с местна или вносна биричка водиш светски разговори на умерено политически теми. От всички бири по света в Северна Корея най-разпространената вносна не е някоя от до втръсване глобалните датски и холандски марки, ами е Quilmes — националното пиво на Аржентина, на което досега съм попадал и което съм опитвал само в Аржентина! А оризът по корейска традиция, идва след като си си изял всички останали мезета и изпил и последната биричка.

Пример за светски разговор на неполитическа тема от общ характер:

— Каква ти е кръвната група?… Ау, така ли? Колко вълнуващо! Пък моята е… Пък на другаря… е…

Друг пример:

— Виждал ли си мумии? Много ни е интересно как изглеждат.

Ами да идат в мавзолея на Ким Ир Сен. Ей, го къде е, си мисля аз, но на глас описвам експонатите в египетския отдел на Лувъра.

Самият мавзолей не ми беше включен в програмата. Той не е строен специално за мавзолей за разлика от московския и изчезналия софийски. За вечен покой на едно единствено тяло е изпразнен президентският дворец, в който приживе на Великия вожд се е помещавал целият висш ешелон на партийния и държавния апарат.

Пример за непровокирана политическа тема:

— Знаеш ли, че САЩ са първите терористи?
— Защо? — недоумявам аз любезно.
— Защото отвлякоха генерал Нориега от Панама и го осъдиха незаконно!

Как пък го помнят още това! Кога беше! През 80-те? От друга страна историята с пленената шпионска гемия Puebla, когато притиснали американския президент публично да им се извини, е още от 60-те, пък ти я сервират едва ли не като случка от злободневието.

Друг пример. Аз тактично избягвам да коментирам режима на тока. Ужким, че не съм забелязал. Но разговорът се насочва умишлено в тази посока:

— Как ти харесва Пхенян?
— Ами… много добре планиран, подреден и чист град.
— Но не ти ли се струва малко тъмен вечер?
— Честно казано, малко повече електричество няма да му навреди.

Следва ликуващият отговор:

— Ето защо имаме нужда да си разработим ядрени мощности!

За съжаление се излагам с неинформираност по единствения леко откланящ се от нормата политически въпрос, който ми е зададен някак си между другото. Вярно ли е, че китайският президент е посещавал Южна Корея. Съвсем не знам (впоследствие ще проверя в интернет, че наистина е бил там през август), но любезно предлагам в замяна да ги запозная с новините около изборите в Зимбабве. Провалям се и на изпита по общо корейознание — как се казват дворците от епохата на династията Ри/Ли в Сеул, които твърдя, че съм посещавал. Отговорът е съвсем простичък — Гьенгбокгунг, Чангдокгунг и Доксугунг, но на няколко аржентински бирички ми убягва.

А на раздяла капитанът от севернокорейските гранични войски в заставата край Панмунджом се осведомява директно:

— Вие българите сега как се чувствате, като заменихте социализма с капитализъм?
— Хи-хи!

Д.’08

Автор: Димитър Тодоров — Домосед

Снимки: авторът

Разказът и снимките са с лиценз Всички права запазени!

kimilsungia – сорт виолетова орхидея с бели крайченца на венчелистчетата, именуван на Великия вожд лично от президента на Индонезия Сукарно през 60-те. Впоследствие вече в самата Северна Корея е разработено цветето kimchengilia — къдрава червена бегония.

Единно средно политехническо училище — образователен модул от времето на зрелия соц.

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


47 коментара

47 коментара to “В манастира на вярата Чучхе (КНДР) – част втора”

  1. Longanlon каза:

    много хубав пътепис – ще ми се да чета повече, написани по този начин, с обяснения и лични мнения, а не само „бяхме едикъде си, видяхме едикакво си“

  2. Руслана каза:

    Статията е много интересна, увлекателна и написана с много гъделичкащо чувство за хумор. Безспорно на автора е било нужно дълго време, за да се съвземе от странните впечатления, свързани с КНДР:) Безспорно е също така, че севернокорейските лидери са уникални идеолози. Обикновените севернокорейци пък са още по-нестандартни и от южнокорейските си братя. Какво ли не прави една мозъчна промивка с хората за дълбоко съжаление.
    Четох пътеписа с голям интерес, защото следвам Кореистика в СУ и естествено се вълнувам както от събитията в Южна, така и в Северна Корея.
    Спомням си, когато преди две години дойдоха едни севернокорейци в София по повод изложба на севернокорейското изкуство в читалище „Христо Ботев“. Всичките до един бяха облечени наистина в почти военни униформи, жената беше много бойна и проницателна и задаваше най-изпитателно тривиални въпроси от рода на „А у вас колко струват подобни произведения на изкуството?“. Малкото момче, което беше с тях имаше играчка „футбол“, за разлика от южнокорейските си връстници, които биха държали някоя „тренди“ електронна игрица.
    В текста забелязах някои грешки в транслитерацията на названията на корейската династия И-(или Чосон-„Утринна свежест“, от китайски йероглифи), но предполагам, че това се дължи или на ползването на английски източници при търсенето на исторически данни, или от спецификата на севернокорейското произношение. Също и за династията Корьо-в Северна Корея ли я назоваха „Кольо“ или е било написано някъде на чужд език? Правилното произношение е „Корьо“. За съжаление у нас все още не е приета унифицирана система за транслитериране на корейските наименования.
    Между другото, въпросът за кръвната група, наред с „Имаш ли гадже?“ е сред любимите и на южнокорейците.
    Дано се пишат още по-често статии за Севера и Юга-успехи!

  3. Стойчо каза:

    @Руслана – аз също попаднах на подобен проблем с транслитерацията: наскоро пусках един пътепис за Бусан (Южна Корея), но по мои спомени (чел съм книжки за Корейската война) градът се казва Пусан. В Уикипедия също е написан като Пусан. По този повод към Бусан (както бе в орогинала) добавих в скоби Пусан.

    Това за кръвната група наистина кърти мивки:-) Ще трябва да си я науча преди да тръгна натам;-)

  4. gamar каза:

    Много интересен пътепис за една от най-екзотичните и „редки“ дестинации. Не става ясно все пак авторът как е случил да попадне там.
    Пътеписът за Бусан е писан от човек бил на мястото преди месец, предполагам така го е чул/прочел.

  5. rado каза:

    аниян хасейо,

    благодаря, това беше страхотен пътепис!

    препоръчвам снимките на Ерик Лафорг от Северна Корея, невероятни са – http://www.ericlafforgue.com/dprk.htm

    тук има още негови, включително от Ариранг – http://flickr.com/photos/mytripsmypics/sets/72157604812751507/

    ето и DMZ от другата страна 🙂 http://flickr.com/search/?q=dmz&w=60875539%40N00

    а ‘б’ и ‘п’ на корейски е едно и също

  6. Стойчо каза:

    Радо, благодаря за линковете:-) Сега вече е ясно защо има звезди на тролейбусите и автобусите – всяка звезда означава изминати 50хил километра!

  7. Руслана каза:

    Да, „Пусан“ е правилното. Но дори в Южна Корея могат да се видят тебели с надпис „Busan“-незнайно защо се е установило впечатлението, че западняците го произнасят по-лесно с „б“. А иначе „б“ и „п“ „са едно и също“, дотолкова, доколкото в корейския има само графема за „п“, а тя се произнася като „б“ само в позиция между гласни по правилата на фонетиката.
    Корейският поздрав „здравейте, добър ден“ на български звучи като „анньон(г)хасейо“:)))
    Стойчо, къде бих могла да прочета пътеписа ти за Пусан? След като се върнах от Корея, аз също написах впечатленията си от там, но те нямат стойност на пътепис, защото са твърде сантиментални:)))) и така и не можах да създам нещо по-сериозно, така че засега с радост чета подобни статии.

  8. morrt каза:

    Много хубаво, но много късичко. Не можеше ли да е (поне) двеста-двеста деветдесет и четири старници? 🙂

  9. Стойчо каза:

    Личи се, че рядко идваш насам – това съвсем не е най-дългия разказ на сайта.

  10. Stela каза:

    В допълнение към вече казаните по-горе суперлативи… ,
    Балансът (едва ли тенденциозени търсен) между поднасяне на пълна и детайлна информация, ясно изразено лично отношение,
    и
    ненатрапване на личната визия за правилност/неправилност-добро/зло-…,
    … и никъде не е теглена претенциозната черта на отсъждането

    ~~~
    Присъединявам се към morrt (умишлено разбирайки го буквално, за разлика от Стойчо)- поне 200-294 страници и поне в няколко томчета с радост бих изчела
    Няма значение за коя държава и дали изобщо ще е за пътуване

  11. боби каза:

    разбирам че нашите бивши социалистически величия от преди 1989 г. масово пращали внуците си да учат в Северна Корея, че да не забравят социализма. Само някои предатели измежду тях ги пращали в САЩ и Западна Европа , преобладаващо в Лонсон. Но те са единици.

  12. Петър каза:

    „Между другото, въпросът за кръвната група, наред с „Имаш ли гадже?“ е сред любимите и на южнокорейците.“

    Само да попитам След като задават подобен въпрос, това значе ли че са отворени към т.нар. „смесени бракове“ ?
    Отправям питането си към Руслана

    Мерси предварително

    едит: колкото до „пиенето и напиването“. Имат ли проблем с алкохола както Руските братушки 🙂 Съмнявам се, но все пак …моля за отговор

  13. Петър каза:

    Добре де майка му стара… 🙁
    Как да разбирам това:

    „Предпочитам да споделя печената патица за вечеря с тях. Печеш едно по едно късчетата на газова скаричка в средата на масата си и докато заедно с киселото зеле кимчи и още двуцифрен брой мезенца ги прокарваш с местна или вносна биричка водиш светски разговори на умерено политически теми.“

    А колежката ни говори че нямали нищо (ама наистина нищичко за ядене) ?
    На кого да вярвам(е) ?
    Има ли месна храна ? Дане би дозите да са малко и само заради вас да са претрупали масата с ядене ?

    М! Тъпо е! Човек не може да се ориентира…

    Дайте джокер pls.

  14. Стойчо каза:

    Май наистина ти трябва джокер 😉

  15. Петър каза:

    ма хади де 🙂
    и ако може на горните също…
    мерси

    апропо, колко 4есто се посещава сайта от хората които пишат тук ?

  16. Стойчо каза:

    В долната лява част на сайдбара има секция „Да си ги премерим ;-)“ – там са броячите на сайта

  17. Stela каза:

    ъмм… Стойчо, струва ми се, че въпросът не се отнасяше за общата посещаемост на сайта.
    Помоему Петър пита (примерно) Домосед кога ще се весне да му отговори на питанките.

    @Петър. Както вероятно се сещаш, няма установен стандартен ритъм на „наглеждане“ на пътеписите от страна на авторите, доколкото самото писане на пътеписи си е доброволно (да скръцна аз, че не е баш така в моя случай). Аналогично- и отговор на коментарите/въпросите към пътеписа.
    Мен лично Стойчо ме ръчва мейлово или скайпово, ако някой пита нещо под мое писание. Вероятно подсеща и останалите (Стойчо да си каже). Оттук нататък обаче си е въпрос на лично решение авторът да отговори или не.
    (колко много съм off?;)

  18. Стойчо каза:

    Ще се свържа с автора, но ми се струва, че въпросите на Петър само малко по-общи, а ми се струва, поне на мен, че са и с доста очевиден отговор. Но дали ще отговори някой – както каза Стела, тука всички сме доброволци 🙂

  19. домосед каза:

    Да, наистина, аз не следя редовно коментарите тук. Някак си тоя тип блогове не са еднакво удобни и за форуми.

    Съдейки по въпросите, Петър е млад човек, който няма лични спомени от социализма. Вярно, Севернокорейската версия е екстрема, но някои основни положения са същите. Социализмът, особено след няколко десетки години практикуване (Бай Тошо на това му викаше зрял социализъм) е една сложна система от обеществени привилегии, липса привилегии, правоимания и правонямания. И докато част от населението има право на само на хляб и ориз с то с купони, друга част е изпаднала от системата и няма право и на купоните, то различни рангове правоимащите имат достъп до разлчини рангове заведения, в които се сервира разнообразна храна. В тази схема паричните знаци не играят решаваща роля, както в пазарноориентираните общества. Чужденците в Северна Корея са правоимащи! Дали е етично при това положение да пътуваш само от любопитство по такива места, е отделна тема, по която може да се дискутира. Аз очевидно не съм имал задръжки от етично естество и съм пътувал.

    За смесените бракове не знам. При нас не бяха забранени, вероятно и при тях не са. Поне по закон. Което не значи и че са и безусловно разрешени. Но доколко е реално едно бракосъчетание да мине през бюрократичният режим от условията за разрешение е трудно да се прецени. Но със сигурност и тук рангът на привилигерованост има значение.
    Тук важен фактор е, че всички корейци, и южните включително, са резервирани към всякакви чужденци. Смесени бракове с корейци са значително по-вероятни в чужбина, отколкото на корейска земя.

    Ако следващият въпрос е за свободната любов – не знам как е в Корея. Тук при различните социализми имаше разлики. България беше сравнително консервативна и съществуваше понятието „битово разложение“, което можеше да ти докара неприятности на най-различни нива, почвайко от квартално-отечественофронтовско.
    А в ГеДеРе-то напротив – свободната любов (в комосмолска възраст!) – се приемаше за победа на социализма над буржоазните предразсъдъци. Бяха изпозлвали някакви речи/писания на комунистическата си икона Клара Цеткин.

    За вярата. Първо, вярата и църквата НЕ бяха забранени у нас. Бяха преследвани (в началото – жестоко), маргинализирани и неокуражавни, но не и забранени. Забранени бяха само религиозните ритуали на открито. Нещо подобно е в Северна Корея с будизма. Имат тук-там някой отворен манастир, които социални отрепки (от онези без право на купони) се толерира да посещават. Даже и монаси имат. Тук пак трябва да се отбележи, че Корея (вкл. и Южна) няма традционна официална религия. Има будизъм, има и други. В Южна Корея християнството (в различни версии) е най-престижната религия. Но много хора не се идентифицат с никаква доминантна религия.

    За алкохола не знам. Сигурно се напиват, но също и внимават да не е пред чужденците.

    За софтуера в автомобилната им идустрия (вярно ли има такава?) нямам никаква идея. Тук наистина трябва да се пита някое военно разузнаване.

  20. Стойчо каза:

    Домосед, благодаря за обяснението!

    За автомобилите – почти вярно е. Има някаква зона, свободна за южно-корейски инвестиции и преди години са правили опити за производство на коли (виж руските разкази на нашия сайт, там мисля, че имаше снимка на реклама на такава кола – но там ставаше дума за рекламата, а не за самата кола, че някой я е видял).

    Сещам се, че в казармата съм виждал изделие, произведено в КНДР – познайте какво беше? (Комитата да си трае! 😉 Джокер: не беше част от въоръжението (абе, кой знае … 😉

  21. Руслана каза:

    Както каза Домосед, смесените бракове са рядкост. Разказвали са ми за една българка, омъжена за южнокореец, която буквално са „покорейчили“, докато я приемат за член от семейството, години след брака. За да спечели благоволението на свекъра, въпросната жена трябвало да му слугува и угажда дълго време, по корейски маниер.
    С колко чужденци си имат вземане-даване севернокорейците? Те са научени да се съмняват и разпитват като детективи всеки чужд елемент (по спомени от кратката ми среща със севернокорейци). Не мога да дам сигурен отговор на въпроса за смесените бракове на Север, но щом при пристигането на чужденец в страната се изисква ескорт от страна на местни кадри, струва ми се невероятно да има такова явление.
    Севернокорейците пият алкохол-соджу (оризова водка), подпийват в домашни условия, но не зная дали напиването е наказуемо по някакъв начин.

  22. Руслана каза:

    @ Стойчо
    Свободната зона се нарича Кесонг и се намира в Северна Корея. Спасителен остров за много гладни севернокорейци. Плащат в действителност мизерни пари, но пък корейците са доволни и с това.
    С колеги предполагаме, че именно в Кесонг произвеждат и топчета за пейнтбол, които се внасят в България 🙂 Защото последния път, когато ходих на пейнтбол, едно от момчетата, които работи там, ми се похвали, че топчетата са севернокорейски :)))

  23. Петър каза:

    Огромно благодарско на всинца ви !
    Мдааа… значе ще е трудно 🙂
    Но пък ако не е , няма да е интересно, нали така ?
    Отивам ! 🙂

    п.п. Само да изясня нещо на „Домосед“. Да млад съм на 35 г. иии лекинко си спомням за соц-а 🙂 Ама съвсем леко !
    Моля не се лъжете от протяжните думи и многоточия. „За всичко си има причина“.
    Още веднъж – огромно благодарско за изчерпателния отговор. (тук добавям и отговора на Руслана)
    п.п. на п.п. А! И още нещо, тук можете да откриете малко за производството им:
    http://www.korea-dpr.com/exports.htm

    Все пак значе има някакво ? Надежда може и да няма, но Вярата е вече нещо друго 🙂

  24. Петър каза:

    А какво е положението с Руския език или с Английския ?
    Има ли въобще, толериране на чуждите езици ? Примерно, с кой от двата езика, човек би могъл „да се оправи“ там ?…така да се каже – да е по-симпатичен 🙂
    Отново мерси !

  25. Стойчо каза:

    Няма да ти се налага да се „оправяш“ там, особено сам – към всеки чужденец се прикрепят двама до трима придружители, като поне единият говори единия от споменатите от теб езици. Не съм чул да има обслужване на немски да речем – но руски и английски – – със сигурност.
    Гледам, че проявяваш интерес към темата, опита ли да прочетеш и другите разкази за Северна Корея в сайта? Мисля, че поне на последния въпрос (за езиците) лесно ще си отговориш.
    Но със сигурност няма да ти се наложи „да се оправяш“ сам в КНДР – ще бъдеш плътно придружаван.

  26. Стойчо каза:

    Руслана, Домосед – много ви благодаря за отговорите!

  27. Stela каза:

    Да се присъединя към благодарностите. Благодаря и на Петър за въпросите, без които нямаше да ги има допълненията на Руслана и Домосед (не по-малко интересни за четене от самия пътепис).
    Е, Стойчо, поредното утвърждаване на идеята, че не трябва да се презюмира смислеността на някои въпоси или липсата на такава. Виж колко готино стана, че и конкурсче спретна. Впрочем, една препратка точно тук към ФБ-конкурсчето дали е… смислена? скоба 😉 скоба. Да го направиш е май по-резонно, отколкото „емпирично“ да си я изследваме… пустата смисленост, м? 🙂 Весела неделя и никакво Monday feeling 🙂

  28. Stela каза:

    Я аз да не дрънкам само, а да свърша нещото (с благословията на домакина)
    http://www.facebook.com/profile.php?v=feed&story_fbid=310288977900&id=643457088

  29. домосед каза:

    За езиците – екскурзоводите ще общуват с тебе на езика, който си заявил при резервацията – най-често китайски, английски или руски, но мисля, че чух френски и немски. Не се отразява на симпатии и антипатии. Just business. Други граждани няма да общуват с тебе без благословията на екскурзоводите, но ако я получат, шансът да разбират руски е значително по-голям от английски.

  30. Петър каза:

    „Други граждани няма да общуват с тебе без благословията на екскурзоводите, но ако я получат, шансът да разбират руски е значително по-голям от английски.“

    A! Точно това имах предвид 🙂
    Отново показваш завидна прозорливост ! Благодаря.
    Е значе като теглим чертата се оказва:
    1) най-лощото – нямат Вяра 🙁 (предполагам защото по-висше от Партията не може да има). Оттам произлизат и едни ЛИПСИ в разбирането им за Духовна визия, облекло, интереси, порядки… Сковаността изяжда Човечността. Това си е крайност откъдето и да го погледнем… ТОЧНО както западната разгащеност и безсрамие)
    2) не толкова лошото – оповават се на една личност (за жалост, прочетох че бил малко разхайтен ?), а иначе е добре ЕДИН ДА Е начело. Така поне се знае кой-кога е омазал картината и можеш да го посочиш с пръст ! (за пример – нашите хрантутници-иззедници не ги знаем дори колко са на брой, па камо-ли да открием някой виновен)
    3) доброто – имат си враг (цялата ционистка паплач + масонско-сатанистическите движения, деградиращи всичко и всеки до когото се докопат)
    4) по-доброто – разчитат на себе си ! (това е и причината да привлекат вниманието ми)
    5) най-доброто – балансират системата (т.нар. „Закон на махалото“) Ако ги нямаше, и другите страни като тях, досега сигурно да бяхме изчезнали 🙁 (лично мнение)

    п.п. Не ме притесняват езиците (или НЕ-използването им), но порядките към които се присъединяват. Ако руския манталитет продължи да се инфлитрира (не говоря само за прословутото пиене) не се знае какви ще вземат да се раждат И там ?!
    Бог да ги пази !!!

  31. Петър каза:

    🙁
    Aве хора, защо никой все още не ми отговаря от посолството ?
    Въобще имаме ли С.Корейско … РАБОТЕЩО… посолство (или консулство) у нас ?
    Какво е това крещящо загърбване на взаимоотношенията ни със Северна Кореа ?
    До оня ден сме били (едва ли не) братя, а сега ? 🙁
    Толкоз здраво ли сме лапнали западните … модели ?
    Може ли такова гъзоподаване за Бога ?! :-О

    Моля кажете къде и как бих могъл да се свържа с някой (все още в съзнание) представител или представителство, чрез който/което да разпитам туй-онй.

    Благодаря предварително!

  32. Стойчо каза:

    Адрес на посолството на КНДР в София

    Квартал “Дървеница”, ул. “Софийско поле” №3
    София 1756
    Тел: 975 33 40; 974 61 11
    Факс: 974 55 67
    Посланик: Зо Сунг Джу

    http://www.mfa.bg/pyongyang/index.php?option=com_content&task=view&id=5151&Itemid=415

  33. Стойчо каза:

    Достатъчно беше да влезеш в страницата на българското външно министерство.

  34. Петър каза:

    E нали точно там влязох я ?
    И нищо !
    Никой не ми отговаря още 🙁

    Гаси, ще трябва да ходя на крак 😀
    Както се казва – ‘що е дИбел вратЪ на вълкОТ ?

    Мерси много за инфото.
    Стискайте палци да е дружолюбен Mr. Dju 😉

    Лека вечер

  35. Стойчо каза:

    Само ще те помоля да не споменаваш там името ми 😉

    Успех!

  36. Стойчо каза:

    Но пък ще се радвам да разкажеш после как е минала срещата 🙂

  37. Петър каза:

    Стискайте палци 🙂

  38. […] В манастира на вярата Чучхе (КНДР) – част втора […]

  39. Mira Veselinova via Facebook каза:

    Страшна работа!

  40. Стойчо каза:

    Защо? Не видя ли как плачеха при загубата на Любимия Ръководител?

  41. Защо? Не видя ли как плачеха при загубата на Любимия Ръководител???

  42. Mira Veselinova via Facebook каза:

    Разбира се, то им е наливано, наливано…

  43. Мира, това не става с наливане. С наливане може да постигнеш наличието или липсата на някои предразсъдъци, а показаното се получава със страх, страх, страх… за себе си, децата и родителите си…

  44. Mira Veselinova via Facebook каза:

    Дааа, сега като се замисля, точно това е думата, която съм чувала – страх

Leave a Reply