сеп. 14 2012

Салала, Оман (1): Началото

Published by at 14:00 under Оман,Теди

Започваме една поредица за Оман. Теди живее там и ще ни покаже живота в тази страна.

Приятно четене:

Салала, Оман

първа част

Началото

Таках, Оман

Таках

1 септември 2011 г.

Дойде моментът на истината. Освен от картинките, трябваше да се види на живо,когато настъпи деня на преместване с покъщината от Мускат.

Колкото и да се напъвах да си представя как изглежда южната част на Оман, не бих могла да си измисля по-лоша представа,а само добра, нали съм позитивна личност..!

Пътуването с кола на 1000 км беше изморително за млад шофьор като мен. Не заради  правите магистрали или скоростта от 120-140 км/ч,а заради еднообразието на скененерито около нас-само Пустиня!!

Остави другото, ми няма едно място за почивка като мотел, кафе или нещо като паркинг за отмора. Най-изненадващото по пътя беше надписи: Наближава публична тоалетна! Все едно, че ако те напъне зора, няма да спреш посред пътя и да друснеш една вода или пове4е!

По средата на нашия дълъг сухоземен преход, стигнахме до

Ал Хамра

с почти празен резервоар и на свечеряване, точно се включваха уличните им лампи на града. Не мога да ви опиша как изглеждаше тоалетната на Шел там, само да знаете че от години е на самооблужване…

В момента на изгасяне на двигателя на колата и спране на климатика, ни блъсна с пълна сила горещия въздух от 40 градуса селций и в следващите 5 минути вече бях вир вода.

Нащраках няколко снимки от региона, колкото да не остана капо и хайде пак на ‘конете’, препуснахме в мрака, единствено упътвани от асфалта под нас. Няма пътни знаци, няма лампи, няма прокарани жици, абе.. насред луден пейзаж,само че гладък!

След изчерпване на моя запас от търпение да стигнем заветния мотел,защото часовника показваше 12 часа полунощ, придремвах отчасти, но по-важното беше да държа буден и Филип зад волана, като включвах денс парчета по юесби-то,за да не се отреже и той…

Знаете ли как изглежда нощен мираж?

Едва ли.. това са далечни светлини в мрака и когато ги наближиш, се оказва че това е поредното отклонение от пътя или влизане в насрещното платно поради ремонт… Абе, бедна ви е фантазията, какъв е ад да караш през нощта през пустинята..само на филм сте го виждали, ама тук нямахме копче да спрем плеъра 🙁

По време на това тягостно и досадно пътуване се зарекох,че ще напиша пътепис за нашето пътуване до Салала,за да бъдат предупредени всички наши българи, решили да спестят смешните 65 омански реала за двупосочен билет с Оманските авиолинии и наербапили се да шофират като нас. Всъщност нашата причина за този сухоземен преход беше,че трябваше да си докараме нашата кола- Митцубиши Аутландер, от Мускат в Салала, просто си е наша движима собственост, с жълт номер.

Имаше изненада при смяната на пустинния климат с този от

мусоните на Салала

Един ситен дъждец с мъгла, непробиваема, гъста, задушаваща… няма такъв филм на Балканите, за да го усетите… температурите от пустинята бяха 44, а тук, на билото на планината беше 22 градуса!

Беше истинско изпитание, след 10 часов непрекъснат път за шофьора да попадне в подобна мъгла. Нещо като охладителен дъжд за да ни събуди от полуреалността, полумиража, че все пак това се случваше с нас, в реалността.

Още с навлизането на градската част на Салала, имахме огромното желание да намерим хотел за пренощуване. Открихме такъв, оказа се после,че бил в близост до мястото където се настанихме по наем, в къщата наречена от собственика- Сребърна.

Когато попаднах на Арабския полуостров преди 2 г., благодарение на мъжа ми, посещавайки техните пазари наречени Сук-ове, от залежалата им стока съм се питала, как тези хора оцеляват тук, след като нямат дневна или месечна печалба от търговията си? Нали всеки ден трябва да ядат все пак?!

И тук в Салала, като погледна през прозореца си, има къщи с паркирани коли пред тях, които не се припалват няколко дни. А арабите не се движат с колелета, както пакистанците или др. бедни работници?! тоест как се хранят, как отиват на работа или на училище децата им, щом не ползват лека кола или градски транспорт, поради липса на такъв. Остава единствено отговора- с такси. А пари за него?

Има много, ама много въпроси за арабския начин на живот, които остават без отговори. Такава любознателност от моя страна, като чужденка, която си задава елементарни въпроси за техния живот едва ли би проявил един арабин например, появил се на българска територия и гледайки нашите неразбории, които са от друго естество.

Според мен бедните семейства тук живеят елементарен живот както ние българите през 18 век- жените се женят девствени, за мъж, който семейството посочва, има си цена булката за мъжа, тя му ражда деца, които той после се чуди как да ги изхрани и ,забележете, не да изучи. Задължително за мъжа е да има кола, мобилен телефон и нек’ви контакти с др.авери, от където да идват парите в неговата фамилна среда. Молят се по 5 пъти на ден на Аллах, не ползват козметика или бръснене през ден, вместо панталони, под техните бели роби, носят бели, увити около кръста си, поли.

Повечето омански бедни семейства не знаят чужд език, но могат да отговарят само с иес.

Оказва се, че

колониите на Оман в Занзибар,

са им изиграли лоша шега, негрите, които сега са се заселили в повечето малки градове. Дори тук, в Салала, имам за съседи негри-оманци, които се обличат по зверски шарен начин, къносват си ръце, крака и др. неща жените им и клюкарстват по цял ден. Не знам откровено казано какво си говорят мъжете като са сами, но едва ли за бизнес, тъй като това тук е в окаяно, западнало състояние.

Парите поне в Салала се правят

от хитри инвеститори от Индия, Саудитска Арабия или старата генерациия на Оман, от семейството на султана Кабуз, т.е. по роднински. Останалата част са за парлама, както се казва. И ние, двамата с Филип, по-точно- само той. Работи с подчинени от 100 до 500 броя, може да ги излови само по списък, предоставен му от Човешки ресурси, но общо взето никой не прави кариера, т.е. да се преработва и да иска да го издигнат на по-висока длъжност, защото ги мързи да мислят, и после-да бачкат. Елементарно, нали?!

За разлика от Мускат, тук няма стълпотворение от разни хай-висши кръгове на посолства, дипломати и представители, тук хората са скромни и живеят такъв живот. Поне не се дава вид на разкош или парадиране с нещо. Няма местен вестник на аглийски език, няма толкова много филипинки, а мъже, мъже.. пълно е с тях!

Когато сложа рокля с деколте и тръгна

по магазините им, черните физиономии с лъскавите очи на индийци и пакистанци се тълпят пред мен, не мога да ви опиша каква суматоха настава… Аз не поглеждам никой в очите, иначе… изгорех!

Умерено досадни са, да кибичат и нищо да не правят в края на работния ден. Свиват се в зародишна поза, т.е. клечат си на групи и постоянно си говорят на джи-ес-ема, когато искат или могат.

Абе, в друг свят съм тук, ненормален, колко пъти ще ви казвам! Но се издържа, нали е МИР!

Продължението:

Салала, Оман (2): Какво прави една страна интересна

Автор: Теди

Снимка: авторът

Други разкази свързани с Оман – на картата:

Оман

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF24    Изпрати пътеписа като PDF   


10 коментара

10 коментара to “Салала, Оман (1): Началото”

  1. Teodora каза:

    Страхотно, очертава се много интересна поредица. Ще я очаквам с нетърпение.

  2. aa111 каза:

    А може ли и повече снимки за илюстрация.

  3. Arodoet Avonavi via Facebook каза:

    stoi4o, samo taka!:D

  4. Arodoet Avonavi via Facebook каза:

    za vsi4ki jelae6ti da gledat snimki ot Oman, shte ka4vam to4no tyk, takiva.. na tazi stranica v FB-a!

  5. Strahota McStancev каза:

    Стига вече тъпа моногамност,
    Стига вече тегава самота
    Жадува Теди да се врече във вярност
    И да бъде с някой във вечността

    От Оман до Виетнам тя пътува
    Да намери своя райски кът
    За SofiaLive често тъгува
    Ще открие, вярвам, верния път.
    🙂

  6. teddy каза:

    стефко,ти каза и го написа.. стих4ето за мене!
    страхотен си, нали си знаеш?!

  7. […] поредицата на Теди за Оман, оманците и живота в Салала. Началото беше тук, после разсъждавахме какво прави една страна […]

  8. […] на Теди за Оман, оманците и живота в Салала. Началото беше тук, после разсъждавахме какво прави една страна […]

  9. […] на Теди за Оман, оманците и живота в Салала. Началото беше тук, после разсъждавахме какво прави една страна […]

  10. […] на Теди за Оман, оманците и живота в Салала. Началото беше тук, после разсъждавахме какво прави една страна […]

Leave a Reply


Switch to mobile version