окт. 12 2007

Турция ли?!?! Никога вече!!!

Турция ли?!?! Никога вече!!!

Истанбул

Започвам с един съвет към всички, които имат намерение да посетят „южната ни съседка“ — не тръгвайте самостоятелно — задължително организирано, с група!!!

Аз нямах тази възможност, просто защото се налагаше да пътуваме за 1 ден до Истанбул, за да придружим сина ми до летището. Решихме, че тъй и тъй ще ходим, можем да отделим един ден, за да поразгледаме града. Направихме си резервация за хотел чрез интернет. Хотелът беше много добър — в района на Лалели — изключително търговски район! В последствие се оказа, че това си е един чисто руски хотел (в което нямаше нищо лошо всъщност!) в сърцето на Истанбул.

Още с тръгването от Варна, т.е. с качването ни в автобуса на Нишикли, вече бяхме в Турция — само турска реч, турски филми, турска музика, турски табиети и мурафети — първо те канят да се „напарфюмираш“ с някакъв евтин одеколон… … сигурно е някакъв обичай, защото забелязахме нещо подобно и в ресторантчетата в Истанбул.
Както и да е — в тъмни зори пристигнахме в Истанбул — изсипаха ни на Отогар и… който накъдето му видят очите! Първото впечатление — ужасна миризма, която те заобикаля отвсякъде — някаква смесица от подправки, мирис на манджи, на дюнери и още не знам какво, но в невъобразимо неприятна комбинация. Тази миризма ни съпровождаше из целия град…

Нямахме избор и трябваше да вземем такси до хотела. За има няма 6—7 км ни прибраха „само“ 15 $. Добре, че в хотела ни пуснаха много преди нормалния час за всяка резервация (12 ч. по обед), та успяхме да дремнем, докато дойде време за разходки.
Към обед тръгнахме да „зяпаме“… то си беше точно зяпане, защото ходихме по булевардите и зяпахме по витрините — нали не бяхме отишли да пазаруваме, а да гледаме все пак… Бяхме решили, че ще стигнем до Света София, та поне нея да видим. Стигнахме… но точно тогава заваля и трябваше да търсим някъде място, където да изчакаме дъжда да спре и така и не влязохме да гледаме вътре. Всъщност основната причина беше, че моите мъже бяха категорични, че в джамия няма да влязат… иди обяснявай, че това е историческа забележителност… Да не говорим, че попаднахме точно по време на Рамадана (или рамазана — извинете ме, но не правя разлика), когато те не ядат по светло, и почти нямаше място, където да се нахраниш през деня, а ние определено не искахме да ядем дюнери…

Трудно ми е да разкажа всички впечатления само от един единствен ден…
Честно казано, радвам се, че, от една страна, получих съвсем реални, а не „напудрени“ впечатления, които щеше да ми даде едно организирано пътуване. От друга страна обаче, тези впечатления съвсем не са положителни:
— навсякъде гледат да те „прецакат“ — никъде няма цени и всеки си измисля цена според това как те възприема, а нашите опити да се пазарим не доведоха до чак кой знае какви положителни резултати — дори един съвсем обикновен локум (абсолютно еднакъв навсякъде) могат да ти предложат за от 10 до 2 лири.

— „официалните езици“ в Истанбул са турски и руски. Повярвайте ми, изумих се колко много рускини и руснаци има по улиците и в магазините (дори повечето надписи са на руски!). Те пазаруват в огромни количества — само на едро — и продавачите оставаха разочаровани като кажем, че няма да купуваме „оптом“!

— в този град имаш чувството, че живеят само мъже!!! 90% от всички по улиците и в магазините са мъже! Останалите 10% са рускини… туркини почти не видяхме…
— няма алкохол!!! Дори бирата се продава само в специални магазинчета, като една съвсем обикновена бира е 2 лири (т.е. 2 лв.), за алкохола да не говорим — литърът е сигурно над 30 лири (без вносните алкохоли).

— направи ми впечатление, че улиците си имат „разпределение“ — улица на дънките, улица на завесите и покривките, улица на мъжката конфекция, улица на кожените дрехи… сигурно така се конкурират по-успешно!

— край който и магазин да минеш, тръгват след теб и започват да те кандърдисват на всички езици да влезеш и да те убеждават, че от тяхната стока по-хубава няма никъде. А магазините са просто безброй! Имах чувството, че и един метър не е останал без магазин! В района, в който бяхме, просто не живееха хора — имаше само търговци и търговия…
-а джамиите!?!?! Оооооооо, боже господи!!! Те са не по-малко от магазините… Мине се не мине час и се разнася вой на максимум децибели… Оглушителни „вопли“ буквално те заливат от минаретата…

Единственото, което ме впечатли положително е транспорта — метрото не е много дълго, но свързва перфектно летището с автогарата (например!). Срещу 1.30 лири се качваш от летището и слизаш точно в средата на автогарата за около 20 минути. Отделно има градска „железница“, тролеи, автобуси, безброй таксита… това всъщност е разбираемо в един многомилионен град.

Всичко дотук добре… но! какво в крайна сметка ме накара да реша категорично, че повече няма да стъпя там!?!?!

Оставаха ни 2 часа до тръгването на автобуса за връщане. Мислехме да хапнем нещо, което става за ядене, но се оказа, че във всичките закусвални на автогарата предлагат манджи с особен аромат (иначе на вид красиви), дюнер и някакви пилешки шишове с почти недостъпна цена… В крайна сметка си купихме по една бира и решихме, че поне това можем да „обядваме“! Грешка!!! Фатална грешка ви казвам…

Кой да си помисли, че да пиеш бира и да пушиш е „върховен грях“!!! Отворих си аз бирата, запалих си цигарата и си седя пред автобуса и си пия като един нормален бял човек!!! (Забравям аз, че ЧОВЕК не е равно на ЖЕНА там!!!) И изведнъж започват да ме наобикалят някакви страшни мустакати, брадясали турци и да ме гледат страшно и да ми викат „серсем“… При което на мен ми става страшно смешно и само казвам — не ми говорете, не разбирам нищо! Тирадата обаче продължава и става все по-страшно! Ама аз „курназ“! Дръпна ме стюарда в автобуса и казва — абе, ти луда ли си?!?? Как ще пиеш бира и ще пушиш! Сега е рамаз(д)ан… ни се пие, ни се яде!!!
Подивях ви казвам! ейййййййййййй…….. подивях!
Ще ми дават те тон в живота и посока на перчама!!!
Ще ми казват кво да ям и да пия!!!
айсиктирикс…
Добре, че оставаха 10-тина минути до тръгването… излишно е да споменавам, че цялата тълпа остана пред автобуса, вперила взор в мен и коментирайки поведението ми до самото тръгване на автобуса…
Ей така… завърши със скандал моето посещение в Истанбул!
Първото и последното!
Заклевам се!!!

Автор: ДжоДо

   Изпрати пътеписа като PDF   


23 коментара

23 коментара to “Турция ли?!?! Никога вече!!!”

  1. Anonymous каза:

    Трябва да се уважават традициите и празниците на страната, в която си гост. Иначе реакцията си е типично балканска

  2. Svetlomir каза:

    а по добре не ходи там втори път да, не ходи и в други страни, че на някои места дори полицията ще ти направи проблем ако пиеш бирата на вън ( в Румъния примерно).
    Изглежда си очаквала с други неща да се сблъскаш, но нъц хаха

  3. Anonymous каза:

    В полицейска държава, моето момиче, трудно ще си правиш каквото си искаш. Добре, че не са те закопчали. 😀 Иначе, не познавам човек, който да мрази Истанбул, но явно има и такива индивиди. Ами жива и здрава да си като не ти харесва.

  4. Anonymous каза:

    Там където си била и за съжаление не си разбрала е само за търговци на едро – Лалели !!Сигурно е трябвало да почетеш повечко преди да пътуваш ..Може и да не знаеш , но попитай все пак … А жалко за теб . Виждала съм българки с високи токчета но туризъм и тогава големината на градовете им е виновна . А аз и в България не гледам с добро око на пиещи бира на автогарата момичета – седнали по земята ….Другия път чети ! Например в Италия не се опитвай да влезеш по потник в църква – ще е същата картинка !!

  5. Anonymous каза:

    Наистина е по-добре следващия път да се информираш за мястото, което ще посещаваш. Относно цените – в БГ масовата басня е, че в Турция е супер евтиния, което особено за качествени стоки и услуги не е точно така 🙂 Имай предвид, че средната класа там е по-добре платена от същатата в БГ, което респективно се отразява и на стандарта. А за руснаците и търгашите – този квартал е такъв, на мен също не ми е любим, но има други места където ситуацията е доста по-различна. Важното е човек да се интересува и да са съобразява с различията, особено когато е на тяхна територия 🙂

  6. Anonymous каза:

    Наистина, когато отиваш в друга държава, трябва да се съобразяваш с традициите и празниците им. За Истамбул трябват 3-4 дена да се разгледа, иначе се получава едно търчане равно на супер преумора и раздразнение. Това, че всичко пише на турски е проблем, но влез в който и да е магазин и попитай дали някой не говори български. Много хора ще ти отговорят. И турците като цяло са доста отзивчиви.

    Освен в Италия, и в България е признак на неуважение, да се влиза в църква с къси ръкави и крачоли.

  7. Стойчо каза:

    Колеги, много интересна дискусия, но ако бяхте се постарали да си сложите по един ник – супер щеше да бъде. Авторката, като реши да ви отговори (а тя ще го направи) как да се обръща към вас Анонимен 1, 2 и т.н. ли?
    Разбира се казаното сега не се отнася до Светломир:-)
    Поздрави на всички!

  8. komitata каза:

    „Всички“ са най-вероятно един и същи човек, Стойче, който вероятно дори не живее в България 😉

  9. Стойчо каза:

    Хм, дано не си прав, но като че съм склонен да приема такава хипотеза…

  10. Gabriella каза:

    Стойчо, Комита, прави cте за липсата на никове.Това е моето мнение от преди 2 дена:

    Наистина, когато отиваш в друга държава, трябва да се съобразяваш с традициите и празниците им. За Истамбул трябват 3-4 дена да се разгледа, иначе се получава едно търчане равно на супер преумора и раздразнение. Това, че всичко пише на турски е проблем, но влез в който и да е магазин и попитай дали някой не говори български. Много хора ще ти отговорят. И турците като цяло са доста отзивчиви.

    Освен в Италия, и в България е признак на неуважение, да се влиза в църква с къси ръкави и крачоли.

    А каква е връзката дали мненията са написани от хора в България или в чужбина? Мнението ми е изразено от личен опит.

  11. Стойчо каза:

    Здравей Gabriela,
    ето сега мога да се обърна към теб:-)
    Когато мненията са съвсем анонимни – изглеждат еднакви и човек не ги възприема сериозно.
    Мевду другото, обявихме конкурс за критика на сайта. Ще се радвам да се включите всички:-)

  12. sherri каза:

    Там където си била и за съжаление не си разбрала е само за търговци на едро – Лалели !!Сигурно е трябвало да почетеш повечко преди да пътуваш ..Може и да не знаеш , но попитай все пак … А жалко за теб . Виждала съм българки с високи токчета но туризъм и тогава големината на градовете им е виновна . А аз и в България не гледам с добро око на пиещи бира на автогарата момичета – седнали по земята ….Другия път чети ! Например в Италия не се опитвай да влезеш по потник в църква – ще е същата картинка !!
    И аз мога да поставя ника си ,но не винаги ми се иска да мина през дълги процедури на регистрация. Извенете ако не съм била открита .
    Даже и живея в българия ,колко странно !
    Може ли да пиша или има закон за уседналост? :))) Това е в рамките на шегата !
    В България в църквите и пияни съм виждала ,а за разголени -няма проблем . В Италия никой няма да те пусн е- ще ти дадат нещо да се наметнеш поне !

  13. Anonymous каза:

    Истанбул е един огромен отвратителен град населен предимно с неграмотни изроди.Не се очудвам изобщо на разказа на г-жата,аз мога да разкажа поне 100 такива истории които лично съм преживял.Моят съвет е- посещавайте по цивилизовани градове.

  14. Атанас каза:

    Уважаема госпожо,
    вие сте от хората, които понякога ме карат да се срамувам че сме сънародници…Позволявате си да правите характеристики, които са силно субективни и преувеличени !
    В същото време далеч не споделям и приповдигнатия тон от предния пътепис за Истанбул.Просто това е един град на контрастите, което обаче съвсем не намалява неговото очарование и магнетизъм !А за случката на автогарата, съм убеден че е силно преувеличена. Преувеличено е и съотношенито жени-мъже !От цялото ви писание лъха на , простете за израза, елементарност и дълбока комплексираност. Опазил ме господ да ставам адвокат на турците, аз самия съм имал крайно неприятни емоции в същия този Истанбул,но пак казвам това ни-най малко не ви дава право на такива бомбастични заключения. Поздравявам авторите на този великолепен сайт, който посещавам с огромно удоволствие.
    Давайте в същия дух, за втори път ме амбицирате да посетя конкретна страна/последно Дубровник – Хърватска/ и не съжалявам ни най-малко.

  15. Деян каза:

    Това е най-просташко написаната статия, която якога съм виждал. Обожавам Истанул, винаги съм бил сам в този град и го смятам за прекрасно място. Това, че кон с кпаци като вас е отишъл в чужда държава мислейки се за голямата работа си е чусто вашпроблем и не знам защо занимавате хората с тях. Само да кажа, че и със „велика“ Америка ако пушите и пиете бира на такова място направо ще ви арестуват. Навсякъде има закони, както писани така и неписани и сте Длъжни да се съобразявате с тях. Приемете, че сте на гости, а не във квартала си и спрете да се излагате и да излагате България навсякде по света. Заради ткива като вас ме е срам да кажа от къде съм, когато съм в чужбина.

  16. ДжоДо каза:

    Мноооооооого отдавна бях забравила тези мои „премеждия“! )))
    Поздрави на Стойчо!
    Към всички коментиращи:
    Не съжалявам за написаното, не се отмятам от мнението си, въпреки всички, които с критиките си се нахвърлиха срещу мен и тук, и в „един друг форум“! ;-)))
    Не ангажирам никого с моето мнение и с впечатленията си и не се обиждам на нападките към мен.
    Приемам с усмивка опитите ви да ме поучавате… и въпреки това, никога няма да се съглася с мюсюлманското „жената не е човек“, което беше основната причина за описаната случка и за „специалното“ отношение към мен.
    Нямам желание да отговарям персонално на никого, защото не съм имала за цел да се заяждам с никого, когато писах горното… просто изразих впечатленията си…

    Приятно пътуване по света на всички ! )))

  17. КК каза:

    Аххх горкото момиче пиещо и пушещо – те пък му дават наклон ( на кое??)
    ужасяваща статия – и наистина спрете да слагате това име на българите – с неадекватното си поведение и О информираност .
    За твое сведение Джоджо- и тук искаха да забранят пиенето на бира дори в парковете .
    Мое мило селко девойче –а ти верно не си човек май ….

  18. Стойчо каза:

    КК, внимателно с личните квалификации! – обсъждаме разказа, а не автора му

  19. kathryn каза:

    Прочитам последните три коментара и нямам търпение да не се обадя. Ако ще се говори за религии, жената не е много човек и според християнството 😉

  20. Стойчо каза:

    Айде мрън-мрън сега! Не стига, че сте ни взели ребрата, ами и претенции! 😉 (между другото темата е благодатна кой кого смята за човек, но не е за пътеписен сайт)

  21. blagun.k каза:

    Онзи ден дъщеря ми се върна от третата си в продължение на година почивка на море в Турция. И трите – около Анталия: по веднъж в курортна част извън града, в Сиде и в Алания. Естествено, щом е потретила, значи и доставя удоволствие. Но в същото време забелязва особена и тревожна тенденция напоследък – пълзяща ислямизация. Алания, курортен град с 300-400 хиляди души е нещо, което не може да мине за затънтено анадолско село. И въпреки това местните жени били почти на 100% забулени, рядко се срещали по градските улици, а доколкото ги има на плажа – с особени „униформи“, подобни на водолази.

    Мисля, че е настанало време аскерът да възстанови позабравените завети на Ататюрк. Много е вредно и даже опасно животът и политическите нрави в Турция да се мерят с евроаршин.

  22. rrrr каза:

    хаха Бай ганъовица ходила в Истанбул… Неможе да плуеш така ти дори не може да си представяш какво е Истанбул там има куп заведения и магазини и то такива които никога неможеш да си позволиш щото там стандарта е съвсем различен от нас, а и по голямата част от населението в Турция са образовани,интелигентни хора недей да плуеш личи си колко мозък имаш статията ти е 85% лъжа или си се заблудила жестоко

  23. Стойчо каза:

    rrrr, не прочете ли предупрежденията, че тук се объжда статията, а не автора?

    Още повече, че и приведените от тебе факти не са много верни. В Турция има образовани хора, но в никой случай не са „повечето“. Истанбул е страхотен град, но ако се абстрахираме от туристическия център, останалото може да бъде интересно само на местното население. Та мисълта ми е – не обиждай авторката без смисъл, ами се придържай към разказа и фактите, които можеш ти да ни разкажеш

Leave a Reply