дек. 08 2008

В манастира на вярата Чучхе (КНДР) – част първа

Признавам си, че бях шашнат, когато получих днешният пътепис. Това не е първият пътепис за Северна Корея на нашия сайт, но е първият, писан от българин. Благодарение на Димитър (Домосед) ще се разходим до Корейската народно-демократична република (КНДР). Приятно четене и приятно припомняне:

В манастира на вярата Чучхе

— Няма място! Няма място! — извикаха те, като видяха, че Алиса иде.
— Има много място! — каза Алиса възмутена. И тя седна в едно голямо кресло на другия край на масата.
— Ще пиете ли малко вино? — покани я Мартенския Заек.
Алиса огледа масата, ала на нея имаше само чай.
— Не виждам никакво вино — забеляза тя.
— Няма вино — рече Мартенския Заек.
— Тогаз не беше толкова учтиво от ваша страна да ми предложите да пия — каза Алиса ядосана.
— Не беше толкоз учтиво от ваша страна да седнете, без да сте поканена — рече Мартенския Заек.
— Не знаех, че масата е ваша — каза Алиса. — Наредена е за повече от трима.
— Косата ви трябва да се подстриже — каза Шапкаря.
(из „Алиса в страната на чудесата“, Люис Карол)

— Няма място! Няма място! — извикват в хор тримата ми корейски домакини-водачи-придружители в момента, в който понечвам да се преместя една седалка по-наляво от посочената ми от разпоредителката на съвършено празната трибуна за правоимащи (VIP, англ.) на стадион 1 май в Пхенян.

— Няма място! Няма място! — бяха извикали в хор стюардесите в самолета няколко часа по-рано, в момента, в който пътничката отвъд пътеката беше понечила да се премести на очевидно празното място до прозореца. Аз хитро бях задал същия въпрос на китайката, регистрирала ме за полета на летището в Пекин, и се беше оказало, че има място.

Северна Корея P\'yongyang-si Пхенян
Не, че нещо изобщо се виждаше през облачния похлупак — нито мирно орещи си трактори, нито казарми, нито фабрики за обогатяване на уран. Просто стюардесите в авиокомпания Air Koryo не се чувстват достатъчно упълномощени да дават толкова отговорни разрешения. Впоследствие вече от сухопъна и железопътна гледна точка се доби впечатление, че корейците не ползват никакви трактори или друга селскостопанска техника по царвичните полета и оризищата. А самолетът беше Ил-62 — флагманът на съветския презокеански аерофлот. Мечта и завист за малчуганите от кръжоците по ТНТМ в България през 70-те, предвид че чехите, поляците и източногерманците го имаха в гражданските си въздушни флотилии, за да поддържат директни линии до братски Куба и Корея, а Балкан го нямаше. Възтесничко салонче, в което не е ясно как се издържа повече от час полет, но — безупречно чисто, поддържано и даже луксозно, но в някакъв позабравен ретро-стил от 60-те. И в интерес на истината вино имаше, а за подстрижката се бях погрижил предварително. А въпросът дали съм бил поканен или самопоканен в Страната на Чучхе не търси и не намира еднозначен отговор във философската ѝ база.

Докато се придвижваме директно от летището към стадиона е паднал мрак. Непрогледен. Режим на тока. Многоетажни блокове. Затъмнени като пред бомбардировки. Но на кръстовището ни заслепява осветен с ярки прожектори билборд с изображение на ухилен възрастен чичко в тъмен костюм, разхождащ се сам с ръце зад гърба в розариум на фона на снежни планини.

Мъртвило. По широките булеварди не се забелязва никакво движение. Никакво! Освен един очукан стар чешки трамвай, който се движи някак си на собствен ход напълно беззвучно (беззвучен стар чешки трамвай?!), като че ли не опира о релсите, без фарове и… без осветление в салона. А е пълен с пътници. Тоест със сенки на пътници. Да те побият тръпки. Мисля си, че и в саваните на Африка нощем без луна е тъмно като в рог, но там не очакваш и трамваи.

Постепенно адаптирали се към тъмнината, очите ми различават през мъждукащ на батерийки прозорец портрета на същия чичко на стената в панелна кухня, където семейство се е събрало на вечеря. А минути след това зениците се присвиват рязко, заслепени този път от илюминациите край стадиона. И греещите пеещи фонтани. Тази вечер се празнува знаменателната 63-годишнина на Корейската работническа партия. Край фонтаните се суетят празнично облечени хора и се снимат на фона им. Но не от произволна гледна точка, а от посочената им от нарочно назначен за целта униформен регулировчик-разпоредител отбелязана с боя на асфалта отметка. Френският термин за постиганият по този начин художествен фотографски ефект е contre-jour. Всъщност разрешените точки за снимане са цели пет, всичките контражурни, но пък надлежно номерирани, та да не се налагат струпвания, опашки и безредици.

На стадиона са събрани над 100 000 участници в представлнието. И значително по-малко публика. Страничните сектори седят празни, защото от тях не се виждало добре. За централния сектор за избраници и специално поканени цените на билет за чужденец варират между 50 и 150 евро, без да има особена разлика във видимостта според цената. Интересното в случая е, че нито участниците, нито публиката са били наясно до предната вечер, че представлението ще се състои. Тренировките са текли цяло лято, но дали и точно кога ще има представления пред публика се довежда до знанието на гражданите ден предварително. А на туристите — същия ден. Бях се настроил да не разчитам на такъв късмет. И приятно изненадан, когато на място разбрах, че шоуто все пак ще се състои.

— А догодина няма ли да има пак? — питам аз домакините-водачи-придружители.

— Най-вероятно не, защото няма кръгла годишнина, а трябва много сериозно да се подготвим за 2012.

Опитвам се да се сетя за какво става дума, прехвърляйки набързо в главата си възможни значими събития, планирани за 2012, но нищо по-сериозно от олимпиадата в Лондон и края на света според календара на маите и някои независми астрологически школи с добра репутация не ми идва на ум. Залагам на олимпиадата.

— За Олимпиадата ли се готвите?

Въпросът се посреща със смесица от потрес, изумление и недобрение, че изобщо може да бъде зададен.

— Каква Олимпиада?? През 2012 корейският народ ще отбележи 100-годишнината от рождението на Великия вожд Ким Ир Сен — година 100 от ерата Чучхе.

Млъквам засрамено и се съсредоточвам в програмата. Този стил масови гимнастическо-строеви-театрални постановки, изживели времето си в други тоталитарни общества през XX век, са достигнали съвршенство и са се съхранили в най-добрия си вид именно тук, в Северна Корея. Безупречно прави строеви линии, абсолютен синхрон и в гимнастиката (примерно 12 младежи правят поредица коремни обороти на 12 висилики с упоредни във всеки един момент тела), и във фона. Някои от акробатичните номера спират дъха със скокове в свободно пространство от няколко десетки метра през обръч и падане върху невидима (при първия скок) за публиката мрежа. Същевременно униформени ученици с квадратни едноцветни флагове в ръце оформят растерен (bitmap, англ.) фон на целия отсрещен сектор на стадиона, сменяйки по сигнал картини с портрети на Великия вожд, сцени от щастливото детство на корейските пионери и напредъка в научното усвояване на мирния атом. И ние сме се опитвали да правим подобни изпълнения като ученици по зрелия соц, но никога не сме могли да им достигнем класата. Разликата е, че нашите духови музики бяха истински (макар и да свирехме фалшиво), а тук играят само мажоретки на плейбек и размахват бутафорни свирки и барабанчета. Нашето се казваше спартакиада, вирееща и до днес в полето на народния спорт изкуствена думичка, произлизаща от тънката асоциация между понятията гладиатор и мажоретка.

Честно казано тези наши спартакиади през 80-те се провеждаха точно толкова не на сериозно, колкото да е много повече купон, отколкото тегоба с казармен привкус. А и соцът тогава беше само презрял, а не напълно прогнил — последната спартакиада мина преди първия режим на тока.

В годината, когато Ким Ир Сен пристигна в София с влак от Корея и му се радвахме подстройно и задружно със знаменца и дунавски хора на пл. Ленин в София. Проблемът тогава беше в датата — 15 юни. Последен учебен ден, единственият в който се толерираше неуниформеност в училище дори до степен на хавлии, бански костюми и дрипвави дънки, не съвсем в тон с протокола на официалните държавни прояви.

— А ти участвал ли си в такава програма? — питам аз домакина-водач-придружител

— Да, разбира се, няколко пъти, преди да вляза в казармата.

— А колко време си бил в казармата?

— Пет години.

— Пет?! А когато те взимаха в казармата, знаеше ли, че ще са пет?

— Хи-хи!

Разсмиването не е форма на присмиване, а широко практикувана в Корея общоазиатска учтива форма на избягване на отговор.

Домакините-водачи-придружители са трима

— момче и момиче в късните си 20 години и малко по-възрастен шофьор. Презумпцията е, че всеки от тях освен мене „придружава“ и другите двама. С шофьора не се общува поради езикова бариера. С другите двама общуването е формално, на „г-не“ и „г-це“, макар и особеностите на английския език да ми предоставя удобството да си го превеждам мислено на „ти“, а те да си го разбират, както искат. Те и други неща в английския си ги разбират, както искат. Между той и тя (he/she, англ.) момчето рядко прави разлика. Даже Великият вожд се явява в женски превъплъщения в някои от притчите. Тактично не му правя забележка точно в тия случаи. Правя му, когато става дума за по-незначителни персонажи от категорията на маршали от генералния щаб, увековечени с бронзови бюстове в гробището на героите. Момчето и момичето, макар и близки колеги и връстници, общуват максимално формално — тоест другаросват се при всяко обръщение, даже и когато ужким си разказва фриволни „смешки“ за поддържане на добрия тон. Обясняват ми, че обръщението „другарю“ плюс фамилия е задължително от детската градина, но в корейския имало няколко различни думи за другар, от които правилният избор зависел и от възрастта, и от обществения сан на участниците във всеки един диалог. Ситуацията леко се усложнява, защото по служба старши водач е момичето в противоречие с традиционното азиатско разбиране (което и идеята Чучхе не е в състояние да промени), че между he и she всъщност има много голяма разлика в полза на he. И двамата успяват в редките моменти на отсъствие или достатъчна отдалеченост на другия да ми се оплачат от неловката аномалия.

Представлението на стадиона има две версии — дневна и нощна.

В дневната се набляга изключително до гимнастическото и акробатическото майсторство и праволинейните лозунги, докато нощното е концептуално с елементи на театралност, танцувалност, сценографско-осветителски хватки и многопластов символизъм в поднасянето на идеите, за прозряването на които е необоходимо и активното участие на просветената публика под формата на размисъл. Казва се „Ариранг“, което е името на любимата на др. Ким Ир Сен корейска народна песен за трагична любов от времето на японското робство.

Гимнастическите и танцовите картини в „Ариранг“ са съставени по теми от героичната въоръжена история и преуспяващото мирно планово стопанство на корейския народ под мъдрото ръководство на Великия вожд и Любимия ръководител. В една сцена фонът изобразява снежна планина, в която по виещ се път три снопа светлинки се изкачват към прохода, илюстриращи как кортежът на Великия вожд ще посети най-отдалечения гарнизон и посред нощ Той ще ги зарадва с мъдри напътствия на място. Това му бил любим стил на работа (също и на Никола Саркози, който обаче вместо в далечни национални гарнизони, предпочита да се явява изненадващо в да дава мъдри напътствия в далечни чуждестранни президентски дворци). Друга сцена с танцуващи кукли прасенца илюстрира мъдрия завет на Великия вожд

„Фуражът — за прасетата, свинското — за народа!“.

Трета сцена илюстира как Великият вожд е взел мъдри мерки да се електрифицира страната, вследствие на което в градския пейзаж от Пхенян греят всички (до един!) прозорци на панелните блокове. Четвърта сцена приветства новия XXI век (II век по Чучхе) като век на информацията и на информационните технологии!

Хм. Единствените видими компютри в държавата са изобразени именно на фона с флаговете. И подозрително напомнят серията Правец-82. Същевременно, ако чужденец се опита да внесе лаптоп — съдържащ информация продукт на информационните технологии — или дори мобилен телефон, съдържащ по-малко информация продукт на телекомуникационните технологии (който и без друго не би сработил по липса на GSM сигнал), просто му го задържат и запечатват на митницата и му го връщат при напускане на страната.

Тогава ти инспектират снимките в паметта на фотоапарата и, ако някоя не им харесва, я трият. Излиза, че гранични войски са най-възприемчивата и облагодетелствана от новите технологии служба. Как биха инспектирали заснетото на филм, без да си играят да го промиват. През 90-те се заблуждавахме, че комунизмът не би могъл да оцелее в епохата на интернет и неограничения достъп до всякаква информация. Оказва се, че било много лесно да си изолираш от интернет цяла държава. Даже по-лесно, отколкото да заглушиш радио Лондон на къси вълни.

— Компютрите са опасни, нали? Излъчват вредни за здравето емисии, — осведомява се момичето.
— Спокойно! — отговарям аз — клетъчните телефони са още по-вредни. По тия показатели тук сте в абсолютна безопасност.

Увереността ми в абсолютната безопасност малко се разколебава, когато вечерта в хотела откривам, че се предлага услугата електронна поща. Което предполага наличието на компютър, макар и никъде в обозрим радиус от гишето EMAIL, да не мога да го открия. Оказва се, че имейл се праща горе-долу по същия начин като телеграма. Пишеш си го на листче с латински букви и го подаваш на въпросното гише (което е единствено в държавата!), откъдето го диктуват по телефона буква по буква (сериозно предизвикателство, най-малкото защото корейците трудно различават r от l, а f и v нямат изобщо) на операторка, която го въвежда в компютър и изпраща от държавния имейл акаунт. Удоволствието струва няколко евро. После може да ти се отговори на тоя адрес, но отговорът задължително трябва да съдържа и пощенски адрес, на който да ти бъде доставена разпечатка. Адресът се очаква да е стая в същия хотел. Но и да не е даден изрично адрес, злите езици подсказват, че със сигурност ще бъдеш намерен, защото севернокорейските пощи (и други учреждения) много добре знаят кой си и къде си. А още по-злите езици уточняват, че и южнокорейските го знаят.

За моя изненада в хотела, в стаите за чужденци, свободно се приема по кабел телевизионният сигнал на световната новинарска служба на Би Би Си. Който по ирония на историята в началото на октомври 2008 върти без прекъсване новини и репортажи с истерично опитващи се да се усмихват паникьосани представители на глобалния Капитализъм, оплел се в собствените си кълчища на борсови крахове, спукани инвестиционни балони, рецесии и депресии. Без изгледи за разплитане в обозримо бъдеще. Посетителите на мавзолея на Великия вожд тези дни със сигурност са забелязали да се подсмихва с красноречиво ехидно изражение — Казах ли ви аз, че единствено вярно е Чучхето.

Какво точно е това Чучхе?

Преговарям си набързо домашното. Буквално означва (национално) самоупование. Вкратце — идеологическата основа на севернокорейската обществена система и начин на живот. Марксистко-ленински индивидуалзъм. Това звучи като оксиморон, но не и ако под индивид се положи една цяла избрана нация, в рамките на която не се толерира по-дребнозърнест индивидуализъм на ниво отделна личност. Чучхето е резултат от прозрението на Ким Ир Сен, че двамата големи братя, от които е черпил опит, а и власт — Сталинска Русия (поставила го на власт след Втората световна война) и Маоистки Китай (помогнала му да задържи властта след Корейската) — са ненадеждни и непоследователни в правата вяра и рано или късно, освен че ще стигнат до разкол, най-вероятно, изкушени от Капитализма, ще кривнат от пътя, всяка по своему. Което, историята доказва, че е било едно наистина мъдро прозрение.

Продължението:

В манастира на вярата Чучхе (КНДР) – част втора

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Разказът и снимките са с лиценз Всички права запазени!

ТНТМ – Почин за техническо-научно творчество на младежда от времето на зрелия соц. Каквото и да значи думата почин.

А сега, де, помните ли кой беше тоя площад?

Да си припомним, че любимата песен на др. Сталин от същата епоха е била „Сулико“, а на др. Георги Димитров — „Самотна лодка се белее“.

www.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


17 коментара

17 коментара to “В манастира на вярата Чучхе (КНДР) – част първа”

  1. Longanlon каза:

    като че ли най-изчерпателният като значение превод на думата „чучхе“ е „самодостатъчност“

  2. […] на пътеписа на Домосед до Северна Корея. Започнахме с пристигането в КНДР и празника Ариран, а сега продължаваме с разходка из Пхенян и страната. […]

  3. morrt каза:

    Много заинтригуващо е написано. Благодаря за приятните емоции.
    Лозунгът за прасетата, фуража и народа е много ценен. Смятам да го споделя с приятели. Малко ти завиждам – все едно си се върнал в миналото, но гледайки го отстрани.
    Поздрави.

  4. карлсон каза:

    А пък мен тръпки ме побиха.
    И в същото време изпитах огромно удоволствие от качеството на написаното. Голяма рядкост в българското интернет пространство са грамотните и начетени писачи 🙂
    Много благодаря на Димитър Тодоров-Домосед за прекрасния стил!

  5. Стойчо каза:

    Карлсон, мисля, че всеки е потръпнал.

  6. junks каза:

    Чучхе-да разчиташ на себе си.Ходих преди 20 години.Тъжно

  7. Стойчо каза:

    junks – раздуй повече

  8. […] за Северна Корея от миналата седмица предизвика неподравен интерес и […]

  9. vlado каза:

    много прилича на нашия соц, върна ме назад във времето
    все пак е малко по-различно, тия наистина си вярват май, докато ние … нас ни дай да псуваме

    би ми било интересно да видя как е там:)

  10. ValMin каза:

    Tova go prochetoh v sita na Domosed i taka otkrih i tozi site.
    Niakoi nesta naistina mogat da se sravniat s nasheto minalo ama 1:1,
    no niakoi sa si prosto nemislimi za 21 vek – naprimer komputrite i e-maila.
    Mnogo mi beshe interesno i za tova reshih da potarsia dr. pisania za N.Korea

  11. Петър каза:

    „После може да ти се отговори на тоя адрес, но отговорът задължително трябва да съдържа и пощенски адрес, на който да ти бъде доставена разпечатка. Адресът се очаква да е стая в същия хотел. Но и да не е даден изрично адрес, злите езици подсказват, че със сигурност ще бъдеш намерен, защото севернокорейските пощи (и други учреждения) много добре знаят кой си и къде си. А още по-злите езици уточняват, че и южнокорейските го знаят.“

    Хахаха… 🙂
    Уникално !!! Просто уникално-точно написано !!!
    Евалата за литературния. Дай Боже повече начетени люде като теб приятелю…

    Поздрави

  12. […] Димитър Тодоров – Домосед (от разказа му за КНДР) Снимката е с лиценз Всички права […]

  13. Хайде стига де каза:

    „ПРИПОМНЯНЕ“? Да сравняваш системата,напредъка и цялостния начин на живот в бившия СССР и България по онова време с КНДР е смешно и говори за непознаване на материята или просто за фалшива дясна нагласа.
    Поведението на хората там и въобще всичко е много по-различно от това което е било преди 21 години тук.
    Това е като да приравня САЩ и Франция… две коренно различни системи,образование и хора,но какво пък нали ушкем да всичките са ти демократи пък другите май са комунисти ала баланици…
    Не случайно се нарича Чучхе а не демокрация,социализъм,комунизъм,фашизъм. Всяка система има различен начин а приложение в различните страни по света. Тук не може да става и дума за реална ретроспекция на живота в бившия „блок“

  14. домосед каза:

    Първо, думите „сравнявам“ и „приравнявам“ не са синоними.
    Второ, думата „припомняне“ не е цитат от пътеписа, но Стойчо има достатъчно основания да я използва. И двамата сме достатъчно възрастни, че да имаме представа от първа ръка какво беше (а не какво „е било“) преди 21 години в България.
    Естествено, че коренните разлики в обществените системи не са между САЩ и Франция, нито между Народна република България (1946-1990) и Корейската народно-демократична република (1948+), ами между първите две и вторите две. От едната страна имаме граждански общества, от другата нямаме. И нищо „фалшиво дясно“ няма в предпочитанията ни обществото да е гражданско, така че в него да има място и за леви, и за десни нагласи.

  15. Стойчо каза:

    Точно

  16. lud каза:

    a be ti si lud be horata umirat ot glad nqmat kfo da qdat

  17. […] грандомания. Сградата ми напомни малко на онзи огромен хотел, под формата на пирамида, в Пхенян… просто защото е голяма, скъпа и изглежда абсолютно […]

Leave a Reply