дек. 01 2008

Тасос и Родопите – 2008 (1)

Хайде пак да си припомним топлото – а именно, лятото в Гърция. Тази година сме рекордьори по разкази за море на Гърция, но това нека служи като тежка обица на ухото на българския „туристически“ бранш. Днес за пореден път ще прочетем за евтино и хубаво приключение на къмпинг на остров Тасос. Приятно четене:

Тасос и Родопите

част първа

Лето Господне 2008-о. Аз и семейството ми решихме за разнообразие това лято почивката ни на море да бъде осъществена в Гърция, а именно на о. Тасос. Тъй като бяхме взели 2 седмици отпуска едната седмица беше определена за море а другата за планина. 23.08.2008 година събота отидохме до Габрово, за да вземем малката от баба ѝ, и в неделя се прибрахме в София.

Тъй като бяхме 3-ма за това пътешествие нямаше как да бъде осъществено с мотора и се наложи да ползваме семейния автомобил Renaul Espace V6 2.8 ’92 – стара, но бойна кола, много подходяща за случая.

Бяхме решили да спим на палатка в Гърция – ем за по-евтино, ем за по–фън :). Условията в Гърция позволяват сравнително комфортно пребиваване на палатка на нейна територия, а и да си навън сред природата денонощно си е рай – поне за мен :). Тъй като бяхме с миниван, имахме възможност да поберем доста багаж и да пътуваме комфортно. Взехме маса, столове, барбекю – доста багаж (все пак пътувам с две жени) хвърчило, палатка, чували, посуда, минерална вода девин 10 л (гръцката вода не става за пиене – нито минералната, нито чешмяната), чадъри два броя и т.н. Това на мотора не е възможно – обикновено пътуваме с ограничено количество багаж, а с него сега можехме да се поотпуснем. Само ме е яд, че не взехме газов котлон, който щеше да ни върши прекрасна работа – но пък взехме хладилна чанта :).

В понеделник, 25.08.2008 г., рано сутринта потеглихме от София посока Гърция. Решихме да минем през пункта Илинден, за да караме възможно най-малко в Гръцко, тъй като колата ни е на ГАЗ , а в Гърция няма газостанции. Пътят е по бавен, но пък за сметка на това доста живописен и интересен.

Минахме през КПП Илинден без проблеми и продължихме надолу посока Кавала. След острите завои и спускането от планината ни спряха за проверка Гръцки полицаи. Първото, което ми искаха беше зелена карта след това искаха „лицна карта“ (цитирам полицая какво ми каза хаха:-)). После ни пожелаха приятен път и така.

Карах много бавно и внимателно, че глобите са им дебели там.

Стигнахме до Кавала, след което завихме посока Турция. Целта ни беше да хванем ферибота от Керамоти, който е на 30 мин през летния сезон, а и е по-евтин, от колкото ако го хванеш от Кавала. За минивана (който го таксуват като голяма кола) двама възрастни и едно дете в едната посока ни излезе 27 Eur. По пътя малката все разправяше „лошо ми е, лошо ми е“ и в един момент по завоите на магистралата – гейзер 🙂 Явно беше хванала стомашния вирус та се наложи да спирам насред магистралата добре, че не отнесохме някоя глоба. Придвижихме се до Керамоти и се натоварихме на ферибота.

Започнахме игра с Чайките – много забавно: подаваш бисквитка с ръка извън борда и птиците, които се движат с кораба, чрез висш пилотаж ти я грабват от ръката, без да те докоснат (в повечето случай).

Островът се виждаше насреща и след дългото около 6 часа и 30 мин пътуване с кола оставаше още малко до установяването ни на къмпинга.

Слезнахме от ферито пуснах GPS-а и се насочихме към целта, която беше къмпинг Golden Beach – най- големият къмпинг на о. Тасос.

Излизането от

градчето Тасос,

на което ни стовари кораба, си беше лек кошмар: много тесни улички и GPS- а трудно се ориентираше, но тъй като и друг път съм бил там с мотора горе_долу ми беше ясно какъв път търсим, за да се ориентирам – защото главния път на остров Тасос прилича на квартална уличка в София и лесно може да го сбъркаш.

Много приятен и живописен път, минаващ през малка панинка (хълмче), след което се спуска надолу към брега с няколко обратни завой, като на единия навъртях волана до край – чукна в края и нямаше на къде повече и си викам „е, сега го фтасах“. Хаха, не ми се беше случвало в движение да навивам до край волан :).

След кратко лутане стигнахме до бариерата на къмпинга Бяхме точно на края на активния сезон и захапахме един ден на по–високите цени, а всички останали дни – на по ниските. Вкарахме и колата вътре, което ни струваше още 3 Eur на вечер, но нямаше как – багажът беше вътре и беше удобно да си оставяш разни неща вътре.

Оказа се, че спането в ненатоварения сезон за всички ни + кола + палатка е 17,80 Eur на вечер докато в натоварения идваше 21,60 Eur на вечер. Такива цени мисля, че няма и на нашето Черноморие.

Къмпингът предлагаше доста добри условия

няколко големи сгради с душове и тоалетни, кухня с мивки за миене на хранителни продукти, фризери и хладилници, автомат за студена вода (Гръцка не става за пиене но за разреждане на степчета е перфектна) въобще доста добър комфорт на рецепцията дават табла безплатно за игра 🙂 имаше хранителен магазин в къмпинга и в близост до него. Тихо и спокойно местенце ако искаш да се насладиш на почивка. Намерихме между караваните едно много закътано местенце което беше голямо като за каравана та ни устройваше идеално качих колата на него и там установихме бивака. Бях решил да почивам активно и да не вадя колата докато не стане време да се прибираме в БГ. Така ли иначе всяко вадене беше свързано с маневриране между палатките на хората, което е досадно за всички по добре да не им преча да си почиват. Разпънахме бивака.

Малката още не ѝ беше минало лошото та си излегна на рогозките пред палатката.

Първа баня още първата вечер. На жените им беше студено както винаги та само аз се топнах :).

Тук се наливам с Tuborg, ама сода – хаха, като заклет трезвеник – какъвто съм.

Ех, плажа …

Добре закътан между планини залив с перфектен пясък за какъвто на Черноморието може само да си мечтаем – не знам от къде са го извадили, но беше много фин.

Беше вече на свечеряване и решихме да се разходим до края на плажа, което се оказа много далеч 🙂 и по пътя настъпих нещо наподобяващо оса, която си остави жилото в крака ми. Доста ме заболя и почервеня отидохме до една чешмичка в края на плажа да го измия по междувременно малката и тя отнесе една оса 🙂 та на чешмичката една майка с две момиченца нещо се опитва да ни обяснява на Английски относно осите, ама не можа добре и пита дъщеря си на Български да ѝ преведе някаква дума хаха и в този момент усетих куриозната ситуация в която изпаднахме Българи в Гърция да си говорят на Английски хехе :). Бързо поправихме грешката разбира се. На плажа имаше волейболно игрище, а в единия край на къмпинга имаше и баскетболно игрище.

Бийч шоп и Съни шоп на улицата в селцето.

Както споменах беше сравнително спокойно на къмпинга. Имаше едно голямо количество палатки на някаква Словашка фирма, която си закотвя палатките в началото на сезона и ги маха в края явно – http://www.fifo.sk от там и ги кръстихме Фифофци и с това име ги наричахме до края на престоя ни. Палатките им бяха големи с предверие и 4 нормални кревата вътре направо тип бунгало :). Имаха си нещо като стол, където си взимат ядене. Освен това имаха и аниматори, които им измисляха постоянно някакви игри и забавления. Въобще – готина работа.

През повечето дни така ни минаваха дните на плажа.

и така във водата

Следобедите тъй като беше голяма жега ги прекарвахме на сянка под дървото в бивака. Един следобед се обадиха наши познати мотористи които си обикалят из близка Турция и Гърция и се отбиха да ни видят.

Първите дни, след като се разходихме из околностите, намерихме и Meat shop, в който един як батко разфасоваше месо и продаваше сурови Суфлаки(шишче), Суджукаки(нещо подобно на кебабче но съставките са по различни и не е точно от кайма по скоро някакво кълцано месо), Пържолаки (това аз си го измислих), Бифтеки(подобно на татарско кюфте, но с по–различен вкус – на мене ми беше любимо). Съответно, почти всяка вечер се хапваше скара на барбекюто на дървени въглища. Лошото е, че това барбекю го разпалвах всяка вечер по 30 мин и отнасяше много по адрес на майка му 🙂, но пък продукцията от него си заслужаваше. Правихме си и печени зеленчуци.

Ех какъв живот 8 дни на открито денонощно голям кеф скара всичко като хората

Скарата от близо с пържолакис 🙂

Купихме си маска и шнорхел и още един допълнителен надуваем дюшек защото спяхме на два персона 3 мата и не беше удобно та още един за малката и вече стана по комфортно 3 мата в палатката, реално палатката се използваше само за спане и то вечер тъй като през деня не се дишаше вътре при условие, че не я печеше директно слънце.

Някой от дните когато имаше по силен вятър си играех с хвърчилото много забавно добре, че не убих някой – хаха:).

Има и клипче с хвърчилото.

Следобедите минават безгрижно

Пак се наливам с Tuborg този път 330 мл – разбира се, пак сода.

Вечерите обикновенно се разхождахме из околностите да си напазарим нещо за хапване, до магазина за место за барбекюто и т.н.

Някои вечери ходихме до по–отдалечените за пеша места, като например пристанището, което беше по–близко до нас. Заливът имаше две пристанища: едното близкото до нас и другото в най-близкото селце, което беше на другия край на плажната ивица

Скала Потамия

Едната вечер на близкото пристанище забелязах малък катамаран, който беше подпрян върху две дъски за сърф много интересно решение.

Водата беше кристално чиста и дъното се виждаше перфектно типично за водата на Бяло море.

Около къмпинга имаше разлепени обяви за еднодневна разходка с корабчето ZEUS, което видяхме акостирало на малкото пристанище близко до нас.

Влезнахме в една таверна където пишеше, че продават билети за круиза. Цената беше 30 Eur за възрастен и 15 Eur за дете до 10 години. Разходката обещаваше да е добра и нищо подобно на нашите, които просто те возят около брега за подобна сума :). Корабчето тръгваше сутринта в 10:00 ч. и разходката продължаваше до към 17:00 ч. та се съгласихме и си взехме билети за следващия круиз.

Отидохме малко по–рано на пристанището, за да не изпуснем корабчето.

Ето и поглед към кабината за управление на Зевс.

В самата кабина на таблото на уредите пишеше IVECO, а зад руля имаше приятно креватче за мързелуване.

Потеглихме на обиколка покрай острова, като предварително още в таверната ни бяха предупредили, че в зависимост от посоката на вятъра ще обикаляме от едната или от другата страна на острова.

В едно заливче имаше нещо наподобяващо на патици само, че в солена вода.

Спряхме в едно заливче и екипажа на Зевс извади една касетка пълна с въдици които ни раздаде за да ловим риба.

Имаше олово на края на кордата и по две кукички закачени една след друга по дължина на кордата. Закачиха ни стръв някаква сурова риба, но явно вкусна за месните рибоци. Техниката беше: засилваш с клатушкане оловото и го хвърляш възможно най-далеч от корабчето, след което опъваш леко кордата и с пръста на едната си ръка придържаш кордата с другата я изпъваш леко отзад и на пръста усещаш кога дръпва рибата дръпне ли трябва да я засечеш рязко иначе не се закача :). Аз и още един от спътниците ни, успяхме да хванем по една рибкаи това беше. Е, разбира се, екипажът хвана повече от нас :).

Поместихме се в друг залив и беше станало време за обяд та хората извадиха скарата :). Скарата беше от свински пържоли и по някоя рибка която „ние” си бяхме наловили :). За гарнитура – варени картофки с лук, хляб и безалкохолно.

Докато се приготвяше папането се цамбурнахме в кристалните води на заливчето. До сега не бях плувал толкова далеч от брега в толкова спокойни води оказа се, че водата на пипане е като мляко много приятно усещане кристална и гали кожата. За съжаление от нашето семейство само аз плувам и друг не се престраши да се потопи в този рай за съжаление.

Имаше и скокове от палубата аз лично скачах тип бомба 🙂

Сновях около корабчето със маска и шнорхел всичко се вижда на много метри под водата направо е суперско.

Потеглихме от този залив към друг който беше от страната на континента.

Някой го беше шубе май май тъй като имаше сравнително силен вятър и доста големи вълни та, ако не се държиш добре за корабчето, може да се изтърколиш по палубата.

Возехме си спасителна лодка с нас 🙂

Пръските които се образуваха от водата, която се изхвърляше от охладителната система на Зевс правеха много хубава дъга.

Ох, каква синя вода.

Акостирахме в едно малко заливче много закътано. На него имаше някаква постройка която ни обясниха, че е била подготвяна за хотел но се оказала незаконна и строежа е бил прекратен. Обядът беше готов и седнахме да хапнем кой където намери :). Аз бях вече доста огладнял, което се вижда ясно 🙂

Последното заливче беше като от приказките ако разбира се не бяха се опитали да го застроят. Рибките се виждат как плуват под водата.

Гледката от заливчето към Зевс беше като от филм.

До този момент не бях виждал толкова фин пясък бял и фин като брашно.

Потеглихме обратно към залива на Golden Beach като заобиколихме едни скали в близост до брега където хората си бяха построили параклисче с малко кейче и стълбички.

Пак се виждаха патици

За последно преди да се приберем спряхме в едно близко мини заливче в близост до Skala Potamia отново имаше Jump Around.

Приближихме се до пристанището в Skala Potamia където капитана каза, че който иска може да слезе там и ние решихме, че ще походим пеша за разходка през селцето до къмпинга. Натовариха ни с лодката и ни свалиха до брега. Не знам защо не акостира в пристанището може и да няма право и за това с лодката ни свалиха :).

Продължението:

Тасос и Родопите 2008 – част втора

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

   Изпрати пътеписа като PDF   


3 коментара

3 коментара to “Тасос и Родопите – 2008 (1)”

  1. По всичко личи, че всички ще се изнасяме през лятото към Гърция и Турция. Защото вече и в туристическите наръчници пише, че секс- туризмът е в Тайланд, а алкохолният туризъм- в България. Май нашето Черноморие вече за нищо друго не става…

  2. […] с лятното приключение на Антон из Тасос и Родопите. От Тасос ще се върнем в България, за да […]

  3. […] ще завършим с лятното приключение на Антон из Тасос и Родопите. Приятно […]

Leave a Reply