окт. 08 2007

Пътуване до Шанхай (Китай)

Published by at 11:48 under Азия,Далечен Изток

Пътуване до Шанхай (Китай)

1. Шанхай?!

Винаги сме мечтали да отидем в Азия, а през последните пет седмици организираме това пътуване на практика. За да стигнеш дотам ти трябва туристическа китайска виза, а за нея — резервации за хостел и за самолетен билет. Започнахме проекта в момента, когато видяхме рекламата на Austrian Airlines в българското списание National Geographic. В туристическата ни агенция ни предложиха по-изгодната оферта на Aeroflot през Москва и веднага зарязахме Австрия. И без това Мишо през месец е във Виена. Екипирахме се с разпечатка от самолетната резервация, резервация за хостел от агенцията ZIP Travel, и горната карта на китайското посолство. Подаването на документи за виза е много праволинейно и отнема точно 20 минути! Една седмица по-късно си взехме разкрасените с китайска виза паспорти. Следва плащане на хостела и самолета и чакане да мине времето до срещата ни пред спирката на големия летящ автобус.

Залезът на руското слънце

2. Пусть всем будет здоровя

Полетът на Air Bulgaria ни доведе до Шереметиево Терминал 2 към 1930 московско време и там трябваше да бързаме през транзитната зона, защото оставаше малко време до полета за Шанхай. Интересното преди качване на самолета на АЕРОФЛОТ беше, че трябваше да сваляме обувките, за да минем през детектора. Следвашото чудно нещо беше, че още преди излитането на Ил-96-300 всеки беше се сдобил с пиене и загряваше за полета. Как точно стана това ще остане мистерия, при положение, че алкохол не може да се внася. Няколко часа по-късно след вечерята се оформиха весели руски компании по чашка и се сещаш за атмосферата през вечерта. Само от алкохолните изпарения ти е достатъчно да се развеселиш.

Току-що ни донесоха три формуляра за влизането в Китай, от които единия е изцяло на китайски! Пауза докато ги разучим.

3. Китайска Народна Република

Малко преди 10 сутринта успяхме да се отървем от кочината на руснаците (не питай). Шест часа ни бяха откраднати от съня заради часовата разлика, но това нямаше да ни се отрази чак до привечер в този дълъг понеделник. Денят, в който стъпихме най-после за първи път в Азия и то във врящия градски котел Шанхай. Всъщност беше студено времето, но иначе си кипи отвсякъде. По време на захождането към кажане на Международното летище Пудон видяхме предградията на Шанхай простиращи се до хоризонта и много добре направена система от канали за напояване и транспортиране с лодки.

Таванът на Пудон

Терминалът на Пудон е много дълъг и е абсолютно прав с едни много специфични колони, висящи от тавана. На влизане ни искаха декларация за птичия грип — влизали ли сме в контакт с пилета скоро и такива неща. Обаче цялото нещо се оказа формалност. Нямаше никакви въпроси около влизането. Само една обърквация се получи с митническите декларации, защото едната служителка каза, че трябва да се декларира компютъра и после другата като видя формуляра, каза че не трябва да се декларира. И това придружено с типичния им страх да говорят английски и стремеж да те отпратят максимално бързо.

Така и стана. Намерихме си багажа и вече бяхме на свобода в Китай.

Интериор на MagLev430 km/h

Срещата с водачката ни беше успешна и започна малко смешно разкарване нагоре-надолу из Пудон в търсене на клон на Bank of China. Когато го намерихме, се оказа, че точно този клон иска комисионна, защото се намира на летище. Напуснахме летището с влака MagLev, една от атракциите на Шанхай. Той се движи с 430 км/ч и прави японските влакове стрели да изглеждат като охлюви. Докато чакахме влака, много духаше. А после и докато чакахме метрото много духаше, а и в самата мотриса на метрото много духаше. Маниаци на тема проветрение.

Шанхайското метро

Довършихме пътуването до хостела с такси, което направо ни довърши с изпълнението си накрая. Когато стигнахме до входа на хостела, бакшишът зави директно, пресече насрещното движение и ни изсипа пред входа. Добре дошли в Шанхай

После разбрахме че това е уникална черта на града — всеки се бута и блъска така, че София изглежда като тихо и спокойно село.

Хостелът Maggie International Youth се намира на четвъртия етаж от старчески дом. И там трябваше да се качим догоре, за да разберем, че трябва да минем първо през офиса на приземния етаж.

Пичовете, говорещи английски, ни взеха резервациите, започнаха да пишат и пишат и ни сервираха върховната изненада за деня. След като ние отиваме с идеята, че сме резервирали и платили стаята, въпросът на единия беше: «А вие за колко дни искате да плащате?» Ситуацията с агенцията все още се решава, но дотогава ни оставиха да се настаним срещу депозит. Стаята е доста минималистична, но чиста. Засега една важна част от душа не работи, иначе е ОК.

След настаняването тръгнахме да търсим ядене, минавайки през истински клон на Bank of China. Там точно пред входа ни заградиха черноборсаджии, обаче номерът е да не им обръщаш внимание. Така прави и охраната на банката, обаче това е Шанхай и никой не се учудва. Банкоматът работи и даде юани през българска кредитна карта. За обмяна на валута трябва да си вземеш номерче и да чакаш то да излезе на таблото над някое гише. Въоръжени със сухо, нападнахме близкия съчуански ресторант. Съчуански значи адски люто (едни патладжани…) обаче другите неща не бяха въобще пикантни. Ресторантът е средна класа и беше страхотен и ни разби представите за китайски ресторант.

Първият ни истински китайски ресторант

През цялото време някой се занимаваше с нашата маса и ни доливаше чай и обстановката беше много красива. Всичко от менютата до чашките за чай бяха прекраснки. Разбрахме, че готвачите в подобен сериозен ресторант трябва да учат 8 години.

Небостъргач до Народния площад
След хапването тръгнахме към Народния площад (People’s Square) — самото сърце на Шанхай. Много е впечатляващо, както си личи от снимките. Един дядо се мъчеше да пуска хвърчило точно пред парламента обаче вятърът днес е много кофти и не се получи. Точно под площада се намира търговския център «Хонг Конг», където е отоплено и е голям лабиринт от всякакви магазинчета. Обаче големият блясък на магазините го видяхме чак после на Нанцин Лу, което е наситена със светещи реклами главна улица, нещо като шаренията на Токио.

Изглед от Бънд към Пудон. Това високото е Перлата на ориента
Нанцин Лу, “главната” търговска улица

Улицата продължава от Народния площад на изток до легендарния Бънд: една ивица покрай реката Хуанпу, където се трупат туристите и сутринта китайците правят техните си упражнения край реката Хуанпу. Тази река е огромна, по нея постоянно минават кораби и на другия й бряг започва Пудон, супер модерният квартал на Шанхай. Там видяхме прословутата топчеста кула Перлата на ориента и съседните й небостъргачи. Обаче по това време вече — към 6 часа вечерта — бяхме толкова разбити, че си мислихме само за връщане в стаята. А то стана истинска одисея, защото беше време за големия вечерен човешки поток на Шанхайското метро. То беше толкова претъпкано, че трябваше да чакаме следващото, за да влезем вътре. Добре, че се изпразни на Народния площад и после беше по-нормално. По тъмно геройски успяхме да си намерим хостела без водач и сега вече малко релакс.

Перлата на Ориента

4. Ролексаджии

Вторият ден в града на авантюристите ни показа малко повече от същността на Шанхай. Събудихме се с радостта, че сме преодолели часовата разлика и сутринта беше истинска сутрин. Но и студът и дъждът също са много истински. Днес решихме да отидем да намерим кафето Starbucks. А преди него намерихме безброй оферти за Ролекси. Слизайки на югозапад от Народния площад, човек преминава в малко по-различен град. След бляскавите и огромни реклами на сградите на Hong Kong Plaza, пейзажът се променя в по-старинен да си чужденец вече става събитие. Няколко пресечки ни преследваха двама предприемчиви китаеца, за да ни върнат в правия път — т.е. към пазара и да ни уредят кой знае какви изгодни сделки. Ние не искаме да чуваме и това още повече ги насърчава да ни досаждат. Влизаме в една аптека, а той ни чака отвън. Накрая се отдалечихме достатъчно, за да се откажат, както и винаги се получава. Намерихме супер-луксозното кафе Starbucks и разликата със западните заведения беше, че това беше съвсем празно.

Кафе срещу реката

Тук се сблъскахме с желязната стена на китайския интернет. Опитът за зареждане на някой сайт ни завежда към китайски сайт който ни иска парола. След разговора с човека от кафето се разбра, че за да имаш безжичен достъп, трябва да имаш К паспорт — тоест или китайско гражданство или нещо като работна виза. Същото е и с GSM-ите на договор.

Достатъчно киснахме в студеното кафе, за да решим да отидем в подземния търговски център Хонг Конг, където духа топло. Той представлява един голям лабиринт от малки магазинчета, където можеш да обикаляш много дълго, но не може да се загубиш. Срещу източния край н Народния площад посетихме друг търговски център, Raffles City, който пък беше доста над земята. Тип ЦУМ, само че на осем етажа и с всякакви изискани ресторанти и кафета. Там сякаш бяхме напуснали Китай. Пълно е с лъскави стоки на най-тежките марки на Запад.

Кой номер чакате?

След това тръгнахме по Нанцин Лу (Лу значи улица), за още срещи с наглите улични търговци/измамници/сектанти. Откакто се разбра, че денят ще е сериозно наквасен от дъжд, на всеки ъгъл се появиха продавачи на чадъри, които се лепваха на всеки човек без защита от вода. Накрая заваля още повече и си взехме един на половин цена. Разбрахме от опит за някакъв вид шанхайска измама с участието на едно момче и две момичета. Те търсят чужденци и който им отговори на «Do you speak English?», влиза в играта.

Разбирате ли, те са студенти по изкуство от Пекин и са тук за изложба на произведения на изкуството. Това е последният им ден тук и след настойчиво сприятеляване те канят да посетиш изложбата, защото «случайно е ей тук наблизо». Ами, добре, изложба, интересно. Обаче когато те водят към нея в тъмен коридор в тесен асансьор, положението става «довиждане, всичко хубаво.» Тогава водачът явно се ядоса и започна да ни вика нещо, обаче ние вече сме се шанхаизирали и не ни пука.

По пътя от спирката на метрото до хостела видяхме още няколко любопитни шанхаизми. На едно голямо кръстовище има светофар, обаче и регулировчици на четирите ъгъла. Между другото, тези в центъра стоят под забит плажен чадър на ъгъла си. Те викат и свиркат на пешеходци, колоездачи и шофьори, обаче изглежда сякаш никой не им обръща внимание. Един пешеходец тръгна да пресича на червено и регулировчикът го сочеше и му викаше през цялото време, но онзи си пресече без да го погледне. Веднага след него още един и т.н. Свирките на регулировчиците и автомобилите по улиците прави един непрекъснат звуков фон на Шанхай, от който жителите се уморяват с течение на годините. От два дена в града започва да се усеща и от нас. Добрата новина е, че утре-вдругиден се очаква подобрение на времето.

5. Градът на бъдещето

Днес времето ставаше и тръгнахме към Пудон, супер модерния квартал на Шанхай. По пътя се отбихме в най-близкия парк, Тяншан, където беше много спокойно и приятно. На едно място пенсионери играеха на нещо, а на друго някакви хора танцуваха и пееха. Чуваше се на силен глас типичното китайско пеене. В центъра на парка има езеро, а над него — мост. Растителността на места е като в джунгла.

Пудон
Около Перлата

На излизане от метро спирката отвъд реката Хунапу, в Пудон, бяхме заобградени от групичка от най-големите небостъргачи в света. Край Перлата на Ориента имаше много малко хора, но това е заради сезона.

Пудон

Личеше си че е предвидено място за огромни опашки. Посетихме близкия огромен търговски център Super Brand Mall. Там е адски чисто, етажите са безброй и горе има всякакви ресторанти. Вътрешността е куха и на слизане с вътрешния открит асансьор гледката е смайваща.

Другата сграда с подобна височина на Перлата, кулата Джин Мао, е с височина 340 метра и ние се качихме чак догоре. Обаче не по стълбите. Асансьорът стигна до върха невероятно бързо, със скорост 9 метра в секунда. Целият интериор на Джин Мао е много лъскав и тежкарски. В четирите посоки на «наблюдателницата» има написани по няколко разстояния до известни места.

Джин Мао
Вътре в основата на Джин Мао

Като се започне от Century Park на 6 километра и се стигне до Париж на 9 хиляди и нещо. Има бинокли, които работят около една минута след като сложиш монета.

След слизането оттам започна голямото шляене надолу по Century Avenue към Century Park. Бяхме изумени как булевард, дълъг 6 километра, има безупречно чисти тротоари от огледален мрамор и никакви пукнатини и разместени плочки. Малко преди парка се намират Шанхайският музей на науката и технологията и площада Century Square. Много приятно и красиво място, отделено достатъчно добре от центъра на града. Стигнахме до входа на парка — огромен според картата — точно в 1730, когато го затвориха с едни интересни подвижни заграждения, които ги има из целия град. После си тръгнахме към къщи.

Между другото, снощи бяхме във фоайето на хостела с няколко човека, между които в определен момент се говореше на 6 езика. Един датчанин с жена си се връшаше от три месечно пътуване в Индия и се канеше да направи същото за Китай. Дойдоха и група бразилци, които живеят в Япония…

6. В Студентски град, Илиенци, китайци…

Всеки следващ ден е толкова изумителен, че ни се струва като първия ден в Шанхай.
Днес излязохме рано, защото бяхме на училище в Универстета Фудан, вторият по престиж след Пекинския. Пътят до там се изминава със жълтата линия на метрото — изцяло надземна — и открива гледки към по-мизерната част на Шанхай. Тоест това, което е бил преди бума на модерното строителство. Типичните натъпкани няколко етажни къщички с олющени стени и окичени с шарено пране. Обаче и там се строи… Минахме и покрай Футболния стадион на Шанхай, който естествено беше вкушителен отвън.

Стигнахме до последната спирка, в северна посока, която е на значително разстояние от хостела. Там нещата изглеждаха по-обикновено китайски, като в по-краен квартал. Имаше и разни складове и по-индустриална лукс не трая дълго.

Общежитията на китайските студенти

Коридорите в общежитията!

Стигнахме до студентските общежития и онемяхме. Всичко беше лъскаво чисто, подредено и красиво като останалата част от града. Не е истина колко бляскави са коридорите, особено като ги сравним с нашия Студентски град. Стаите са единични и мънички, точно колкото ти трябва. Климатъкът ги затопля идеално, за разлика от нашия в хостела. А общежитията на местните студенти, за разлика от международните, са в по-малки блокчета и са много симпатични. Видяхме отвън студентския стол, който предлага 30 вида ястия. Шляехме се из учебния корпус и всичко там беше перфектно чисто.

Учебна сграда

Студентите постоянно прелитаха с колелетата и само веднъж видяхме слаб сблъсък. Те карат нахално, но внимателно.

Срещу главния вход на университета има още няколко учебни сгради и след тях е техният вариант на Манджа стрийт, улицата на сандвичите. Само че тук има малки изискани ресторантчета с най-различен вид кухня. Има и магазини за дрънкулки, филми и музика, които дънят здраво C-Pop.

Манджа стрийт

След известно време се върнахме към общежитията и задълбахме още в международните отношения. Появи се един словак, който чрез нашите познати намери телефони на словаци в университета. От един немец, който говореше перфектно руски. Това стана докато хапвахме корейско в един малък строг изискан ресторант с черен дизайн. Там пръчиците за ядене са метални и са по-неудобни. И храната им е по-хлъзгава. И чаят им е по-различен.

Притиснати от времето, тръгнахме тичешката към партито на българското посолство по случай Трети март. И по този път видяхме нов уникален шанхаизъм: хващане на такси в натовареното време към 6 вечерта. През 20-те минути беше откраднато от светкавичен китаец-нинджа. Оказа се, че за такси в Шанхай почти трябва да се биеш.

С разбити надежди за хващане на такси, се качихме на автобуса. Беше претъпкан и доста по-неудобен от метрото. Пътуването беше доста дълго. Малко преди нашата спирка трябваше силно да си пробиваме път към вратите на автобуса, защото опасността да не можеш да слезеш е съвсем истинска.

Българското посолство се намира в един апартамент от хотел. Там изведнъж попаднахме сред двайсетина българина. Беше невероятно как всеки си има история довела го до този град, а понякога и напред-назад из Китай. Доста силно се усети авантюристичното привличане на Шанхай. Евентуално атмосферата стана много приятна и непринудена. Ядохме руска салата с пръчици. А тези, които са отдавна в Шанхай, най-много се зарадваха на баницата. Беше много любезно и неочаквано да ни поканят, особено нас, които само минаваме за малко. Станаха много нови запознанства, обмяна на житейски истории и планове за бъдещето.

7. Старост-радост

В петък тръгнахме да търсим градината Ю, но намерихме много повече. Първо отидохме до стадиона, за да ви вземем билети за едно място близо до Шанхай. Там е по-обикновен квартал и дори има пукнатини по улиците. Ядохме поредното нещо в прекалено количество. После минахме по Нанцин Лу, вече доста успешно отбягвайки уличните лепкави търговци. След това хванахме една улица на юг, започвайки някъде по средата между Народния площад и реката Хуанпу.

Постепенно започнахме да навлизаме в стария град и сякаш се връщахме във времето. Сградите са може би същите, като през онази популярна ера на Шанхай от 1930-те години. Има ги малките улички и олющени стени и прострени цели матраци пред прозорците. Беше доста мизерно, и то толкова близо до хипер модерността, но на жителите явно не им пукаше.

Старият град
Вътрешна уличка в Стария град

Евентуално стигнахме и до комерсиалната част от стария град — или автентичната, според начина по който го погледнеш. Абсолютно всички от тези пищни старинни сгради са превърнати в магазинчета за дрънкулки или за ядене. Обаче в сравнение с другите части на града, тук нещата са по-интересни и по-примамливи за купуване.

Чичовци

Имахме малко заобикаляния, докато намерим градината Ю. Очевидно защото бяхме подходили от най-далечната страна. След като през стената видяхме, че сме точно до градината, започнахме да я проследяваме, докато стигнахме до входа. Вътре градината е просто супер, и тя е по-голяма, отколкото изглежда. Общо взето изглеждаше като лятната вила на някой голям китаец от едно време. Има разни беседки и открити къщички и тесни пътеки. Почти всичко това е върху заленикава вода, в която има дебели червени риби. Има мини-музеи на калиграфията, рисунки и все неща от този сорт.

8. Извън Шанхай

В събота направихме първото си пътуване извън Шанхай; целта ни беше Джоуджуан, «Източната Венеция». А не Суджоу, както е широкоизвестно. На това ни открехнаха нашите агентки в Шанхай и вече сме малко по-навътре в нещата. Интересно беше, че като отидохме на началната спирка на автобуса — включващ отиване, обиколка и връщане, с някои приятни изненади — никой не знаеше английски. Намерихме нашия автобус само като показвахме билетите на важно изглеждащия чичко с радиостанция и папка. За щастие, оказа се че екскурзоводката знае английски доста добре, въпреки че после си водеше програмата на китайски. Въобще тя се оказа безценна помощ по-нататък. Преди да излезем от Града, имахме още една спирка за събиране на туристи, при «East Asia Recreation Center». То е нещо огромно и показва, че много уважават спорта. Сред нас имаше и един огромен китаец, който опровергава слуховете, че били много дребни. Гигант си беше. Излизането от града трая поне едно 45 минути.

После поехме по магистралата към Джоуджуан, намиращ се на към 70 километра западно от Шанхай. Градчето представлява нещо от типа на онези възстановени исторически места, които се занимават само със забавление на туристите. Нещо като Созопол/Несебър. Тесни улички, безброй пазарчета — със все по-интересни сувенири. И цялото нещо е един голям музей.

Трафик в канала

Естествено най-голямата атракция е, че улиците всъщност са канали и пред всяка къща си има паркирана лодка. Лодките постоянно обикаляха с туристи и шофьорите им пееха и движеха наляво-надясно едно голямо гребло отзад на плавателния съд. Тълпите бяха големи, точно както ни предупреждаваха. Повечето бяха чужденци, но от Азия — много малко европейци имаше. Всяка туристическа група си има различен флаг, развяван от водача, който ориентира овцете да не се изгубят. Особено забавно е когато две или повече групи се смесят в някои тесни коридори. Обядвахме на ресторант, препоръчан ни точно от водачката, което е доста комерсиално, но какво да се прави.

Туристически рай
Джоуджуан

После тук видяхме и първия си будистки храм. Пред него стоеше един много усмихнат монах и се снимаше с туристите. Вътре имаше много статуи и украшения и обяснения на китайски за какво става въпрос. До паркинга се върнахме сами и видяхме някои интересни картинки. Например местните мутри в последен модел мазен пасат, как карат много бавно и оглеждат ситуацията. Или местните бабаити, които се спряха да ни оглеждат и ни говореха неразбираеми думи. Обаче иначе са свежи, весели и безобидни.

В храма има свещи и ухае интересно
Буда е наддал малко

След като се качихме на автобуса, потеглихме към местната копринена фабрика. Това го знаехме и по-рано, обаче изненадата беше, че там ни организираха истинско модно шоу с подиум, манекенки и музика. Показаха ни и процеса на обработка на коприната. Имаше даже и епруветки с какавиди. После ни пуснаха в магазина на фабриката, който е огромен и има най-различни дрехи, възглавници и одеяла. Изделията са просто супер — като дизайн и качество — и не ти позволяват да отминеш, без да си купиш нещо.

Тя ще ти продаде карта. Точка по въпроса

На излизане от Джоуджуан интересното беше, че целият междуселски път беше пълен с колоездачи и автобсът едва се провираще между тях. След като направихме повече от един работен ден като професионални туристи, се насладихме на нощните шанхайски блокове на връщане. Всичко е осветено от силни светлини и е смайващо. Видяхме нашия квартал отгоре от издигнатия път, обаче трябваше да стигнем чак до началната спирка и да се върнем с метрото.

Автор: Радо

Снимки: авторът

Още снимки – тук->

Please follow and like us:
   Изпрати пътеписа като PDF   


No responses yet

Leave a Reply