Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, а в последния епизод успяхме да пресечем границата на Аляска. 

Днес ще продължим по пътя към полуостров Кенай

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

девети ден

Към Кенай и Солдотна

Ден 10 –  23 май 2011

Планът за този ден беше да стигнем до полуострова Кенай (Kenai peninsula), където искахме да разгледаме тази част на тихоокеанското крайбрежие.
Аз исках да организирам риболов.

Маршрутът може да се види тук:

View Larger Map

На излизане от къмпинга научихме къде бяхме отседнали през нощта:

 

Пътят AK-1 не престана да предлага изумяващи пейзажи. Мисля си, че апаратът ми съвсем не показва достойно това което се виждаше, а и снимах с една ръка, в движение:

 

 

 

 

Беше крайно време да спрем за да снимаме лосове отново:

 

 

По едно време спряхме заради ремонт по пътя. Преди да тръгнем бяхме чели по форумите че в Аляска мотоциклетисти имат право да преминат в началото на колоната. Нямаше такова нещо. Явно вече им е писнало от такива като нас.

Колегата ме снима как аз снимам:

 

 

Аз от своя страна го улових как той ме снима:

 

 

В GlennAllen спряхме да заредим – аз използвах момента да извадя ядене от чантите, за да отбия номера с обяд. А и повече място да има в чантите 🙂

 

 

След като потеглихме отново, минахме покрай Matanuska Glacier (глетчера Матануска), който се виждаше от пътя.

 

 

Повече за него може да се прочете тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Matanuska_Glacier

След това си спомням че се занимвахме с каравана, шофирана от “афро-американец”. Докато имаше само 1 лента в посока, той караше с около 45 мили в час и ни съдра нервите… Забавно беше че когато се отвори и 2-ра лента и тръгнахме да задминаваме, той изведнъж наду на 90 мили в час 🙂 СЪщата дивотия като в Калифорния, само че по- на север.

Заредихме отново в Anchorage, и както бяхме обещали на митничаря, не се задържахме. Беше страшно горещо. От другата страна на града, вече до океана, гледката беше напълно различна, и забелязах че вятърът от океана беше безмилостен, а и страшно студен. Това са може би 2 от снимките които най-много ми харесват от това пътешествие:

 

 

 

Пътят към Soldotna

беше с доста завои, след един от който си спомням че видях кон който си пасеше спокойно покрай пътя. Чудех се какво ли прави тук пък точно кон… След като се изравних с него забелязах че беше лос. Тези са си доста огромни.

Накрая стигнахме до градчето Кенай, обадихме се на Джо, самолетният пилот. Той ни каза да не се задържаме тук, а да се върнем в Soldotna, на около 15-20 мили по-назад. Речено сторено. Преди това обаче спряхме в мексикански ресторант, не бяхме яли дълго време и това като че ли беше отразено в настроението… Колегата започна да критикува защо ли съм си включил телефона да се зарежда в ресторанта, което аз и до сега не разбирам. Особено го подразни факта че съм намерил контакта под масата.

Данните от днес, след като намерихме къмпинга препоръчан от Джо:

 

Оказаха се доста мили за този ден. Къмпингът ни беше тук:

View Larger Map

 

Ден 11 –  24 май 2011

 

Солдотна

Този ден започна мързеливо. Изпълзяхме от палатките, и аз исках да търся кафе. Колегата искаше да търси нещо тестяно за закуска. Ей кво съвпадение – всяко кафе би трябвало да задоволи нуждите ни!!! Освободени от досадни задължения като пакетиране на багаж, яахнаме моторите и потеглихме да търсим закуска.
Да поясня – аз не закусвам, само кафе и така до обяд. Иначе става грозно – много пътешествия до “телефона” и “декорация” която съвсем не се оценява.

Soldotna, Аляска 99669, Съединени американски щати

 

Както и да е – спряхме о будката на къмпинга – питахме какичката къде би трябвало да пием кафе, и да вземем нещо на фурна за закуска за колегата. Бонус е ако е нещо местно, уникално за Soldotna. Тя възкликна: “The moose is loose!” (лосът е изтърван). И тогава посочи зад нас: “Ей там е лосът!!!”
Обърнахме се, ей верно,лос… Това да не е някой дето работи тук в костюм?

 

 

Но се оказа истина… Наистина докато тя каза това, истински лос беше застанал от другата страна на пътя. Докато позираше, както виждате, реши да полегне. Ей, мързел…

Намерихме гореспоменатото кафе:

 

 

 

Аз се попъгах и се нахвърлих на току-що приготвените тестени изделия:

 

 

Голяма грешка. Явно стомахът ми е отвикнал от закуска. Стана ми лошо, и когато можех да стана на крака, вардих WC-тo. Както и да е, добре че носих хапчета, та след около 30 мин се оправих. Дори успях да изляза на собствени крака от кафето:

 

 

По-късно се запътихме се към хранителния магазин (след като се пооправих, май имаше уиски като помагало). Влизаме там, а месаря ни пита: “Момчета, какво желаете?”

Аз му казвам: “Виж кво, ние сме на мотори, палатките са разпънати в къмпинга до реката, огъня ни чака, нали се сещаш за какво става на въпрос?” Той се ухили и каза: “Ясно, ей сега идвам с тавите.” След което почна да вади приготвени шишове. Ей тва е разбран човек. След това спряхме до магазина за алкохол за да заредим бира. Изумително, те са отделни магазини в Аляска, дори да са в същата сграда. В щата Montana не е така, все още не сме изкукуригали чак толкова…

За съжаление допълнителна история за този ден няма, освен че се прибрахме в къмпинга и цял ден пекохме месо и наливахме бирата. Ще оставя снимките да разкажат събитията от този ден. Ваканция!!!

 

 

 

Продължението:

Към Аляска с мотор (12, 13 и 14 ден): Риболов на сьомга

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

 

Други разкази, свързани с Аляска – на картата:

Аляска