юли 26 2012

До Милано на инат (1)

 Днес ще избягаме от къщи в буквалния смисъл – Влади ще ни разкаже за Милано

Приятно четене:

До Милано на инат

начало

Така започва днешният пътепис, който ще ви отведе макар и за малко до Милано.

От много години сме си мечтали с един приятел да посетим Милано и да разгледаме бутиците на модните дизайнери. Той е фен на италианската мода и неговият идол е Армани. Обаче нещо все ни спъваше идеята. Или единият нямаше пари, или другият нямаше време. И така почти 8 години… И накрая аз се отказах да го занимавам с това и реших да отида сам и да го оставя да ми завижда. Речено – сторено.

Милано

Милано

Успях да си изпрося цели три седмици отпуска в разгара на лятото. Имах някакви пари, бях си свалил нужната ми информация за Милано от интернет, имах си карта на Италия и карта на Милано… Една огромна карта на Милано с мащаб 1:16000  –  (1 см. =160 метра). Оставаше само да си събера багажа и да избягам от вкъщи…

Да, обикновенно се измъквам потайно от вкъщи, когато реша да пътувам занякъде. И един прекрасен топъл летен понеделник, когато баща ми беше на другото село, а майка ми отиде в града на пазар…  И аз се измъкнах успешно…

Станах от леглото с мисълта, че ще пътувам за Милано.

Вземах си една раница – еднодневка и започнах да пъхам нужните ми неща в нея. Погледнах в интернет какво ще бъде времето в Милано през следващата седмица и напъхах по две дрехи с къс ръкав, две къси летни хавайки, един дълъг ръкав и нещо по–ежедневно за из път, вода, бисквити, храна, малко от домашната ракия на тати , две дебитни и една кредитна карта и по обед бях на автогарата, за да си взема билет до Милано за отиване и връщане, като на връщане да е отворен… На Юнион Ивкони…

Жената на гишето ме погледна доста странно, като ѝ казах какво мисля да правя и побърза да ми издаде билет, защото се оказа, че за следващият ден – вторник имало само три места… И можело докато си говорим с нея за това пътуване, някой от някъде да ги заеме. Представете си , ми каза жената, че докато си говорим така с теб, в някой друг офис в страната се яви тричленно семейство и поиска билети… И докато си говорим с вас за подробностите и местата ще бъдат заети… Доста умен ход… Написа ми билета – София – Милано за 17. 07 и Милано  – София (отворен) и ми каза, че трябва да се обадя , за да знам, кога ще пътувам обратно, за да ми се пази мястото, защото пък, ако нямало други пътници за качване от Милано, или няма места, автобуса може и да не влезе в Милано… Доста се замислих за това, ама си казах –  това е скъпа мечта и тя ще иска своите жертви. Платих си билета –  290 лева за двете посоки, помотах се малко из нашия град и вечерта заминах за София, за да ми е по–спокойно и на сутринта отидох на автогарата “ Сердика“, завериха ми билета и се качих на автобуса.

Към 9:40 ч, отпътувахме… И така, вече съм на път.

Следва почти цяло денонощие път и на другата сутрин да бъда в Милано.
И понеже по този път съм пътувал десетки пъти, реших да се отпусна и да се возя… Само от време на време поглеждах табелите по пътя, за да знам докъде сме стигнали. Белград за първи път от 10 години насам, го заобиколихме по околовръстното – не сме влизали там, само реката, над която минахме, ме подсети, че сме някъде там.

Следват граници, проверки, почивки на всеки 4 часа, една нощ в автобуса. Гледах да не харча никакви пари по пътя на отиване – минах само с 40 цента, и то на първата спирка след излизане от България –  на километър след границата и то защото много ми се ходеше на WC.

Минаваме в Словения

през последната граница, на която спираме за проверка. Пътят става много добър, автобуса вози много добре, та чак те унася на сън, само дето около седалките е малко тясно, та все не можех да си намеря място. По крайпътните заведения става все по–скъпо и аз даже започнах да се притеснявам дали ще ми стигнат парите в Милано, ако и там цените са такива… По едно време между седалките мина единият от шофьорите да ни пита дали всички си имаме фиксирани дати за връщане… Ами аз като си нямах… Викам му, че моя билет за връщане е отворен… И че мисля да остана в Милано 4 – 5 дена… И той като ми каза само, че

всички места за връщане били заети

чак до края на юли – до 30.07… И че при това условие няма да мога да се прибера, защото никой нямало да ме вземе, след като няма места…

Олеее, викам си –  сега добре се подредих… Ей ти го на теб сега Милано – гледай си го две седмици… А аз съм на работа на 29. 07… Чудо ще е , ако наистина не мога да се прибера… Замислих се дълбоко… Но нали съм на инат и почти без багаж… първо ще си погледам малко Милано, за да мине на моята, а после ще му мисля как ще се прибирам…

Duomo, 20122 Милано, Италия

И на една почивка по пътя, един от пътуващите дойде при мен, да ме пита за къде пътувам, какво работя… мислейки се, че пътувам, за да работя. И аз като казвам, че съм тръгнал за Милано за 3 – 4 дена, да разгледам бутиците на модните дизайнери и той ми каза, че не съм добре… Това и сам си го знам , няма защо да ми се казва…

Докато съм спал в автобуса,

неусетно сме влезли в Италия,

това го разбрах, когато се събудих по едно време и надписите по табелите бяха на италиански – тогава се сетих, че между Словения и Италия няма граници…  И така, нощта почти се изниза, наближаване Верона. Влизаме във Верона към 4 часа, сутринта, за да оставим там две момичета и един мъж. А автобуса ни на отиване беше пълен, само с едно свободно място. Крайната точка на автобуса беше Валядолид.

Милано

Милано

Имаше пътници за Тулуза, които тръгнали на пътуване към BAYONNE – Matabou и от там към Португалия с влак по техни си маршрути… И вече влизаме в Милано, тъкмо се разсъмва. Първо виждам, че навлизаме в голям град, а после виждам една малка табелка – бяла, правоъгълна, на която пише с големи черни букви МИЛАНО. Хм. Събирам си нещата около мен, по седалката и отгоре, приготвям си раницата и вече бях напълно готов, когато навлязохме навътре в Милано и вече видях очертанията на гарата… Автобусът спира зад Централната гара в Милано, до сградата на пощата, отваря вратите и шофьора ми вика да слизам… Каза ми как и на кого да се обадя, за да ми бъде фиксирана датата за връщане и да питам какво да правя, ако няма места за връщане. Та,

в Милано слязох само аз и никой друг

Автобуса затвори врати и си замина… И аз се оказах сам – самичък на гарата в Милано с една раница еднодневка, десетина листа с информация, карта на Милано, карта на Италия и един джобен българо – италиански разговориник… Милано –  твой е, викам си аз и се огледах набързо, за да видя, къде точно ме остави автобуса и тръгнах малко да разгледам гарата и да похапна нещо, докато стане още малко светло. Следващата ми стъпка беше да си взема карта за 48 часа, за возене в градският транспорт и метрото и да започна моето пътуване в големият град от метрото…

Билет в Милано

Милано. С това се возих на градски транспорт

Влизам в гарата. Тя е много голяма, огромна, с високи тавани и няколко магазина вътре. Слязох в метрото, вземах си карта за 48 часа (ми като незнам как да си я поискам –  написах на един лист „48 h“, и казах –  един билет (на италиански), и показах листчето –  за колко време). И през това време си пуснах химикалката, за да си платя, после си тръгнах и се оказа, че таз химикалка останала там… Забравена, загубена… още в началото…

Милано – фасади

Милано – фасади

Слизам в метрото, активирам си картата на машинките. Таз’ карта се пъха всеки път, за да се влезе в метрото. И отивам направо на

Дуомо –  катедралата

да гледам. Оле, много ми хареса там. Ранно утро, почти никой нямаше на площада, само няколко жандарми. Разгледах катедралата отвътре –  имаше още 1 – 2 ранобудни посетители… Огромна катедрала, никой не ми пречи, разглеждам си я спокойно, бавно…

Миланската катедрала Дуомо

Дуомо

После я обиколих цялата отвън и стигнах до една чешмичка – точно срещу магазина Ла Ринашенте, напълних си малко вода. Общо взето за двата дена не съм харчил пари за минерална вода, както съветват пътеводителите… Пия си от таз вода, като ми свърши бутилката, отивам с метрото, напълвам си пак. И така…

И продължавам да се разхождам. След катедралата продължих към закритата

галерия Виктор Емануеле…

Магазините там още не бяха отворили, но поне видях кое къде е. После се мотах по улиците наоколо.

Галерия Виктор Еманиуил, Милано

Закритата галерия Виктор Емануел

И някъде след 10 часа сутринта, реших да се ориентирам да видя

къде ще спя и за колко пари

От сайта http://www. hostelworld.com още от вкъщи си бях набелязал няколко хотела за малко пари и направо се насочих към метрото, за да отида на метро „LORETO“, където са разположени те. Общо взето , като се слезе от Метрото на LORETO , което е само на две спирки от гарата (Centrale FS), по зелената линия, като се идва от към центъра, и се излезе през изхода, като се върви в същата посока, по която е дошло метрото, се излиза от метрото, пресичат се две улици и точно на кръговото кръстовище, се завива надясно (там са 2, 3 булеварда, ). Единият от които е „Via Nicola Antonio Porpora“. И само по тази улица Via Nicola Antonio Porpora като се върви, от двете и страни и по десните и пресечки са разположени хотели с 1, 2, 3 звезди.

Аз си избрах един хотел с една звезда и реших да питам дали имат стая като за мен. Влизам, на рецепцията едно красиво китайче ли беше, японче ли, усмихнато. Успях с моя недодялан английски и почти никакъв италиански, със жестове и писане, се разбрахме –  стая за 55 Евро, на вечер със закуска (скромна закуска, де). Казах му, че ще се върна след 10 минути, защото исках да огледам съседните хотели с по една звезда… Отидох до другият хотел на ъгъла, оказа се, че там може да се спи за 40 евро на вечер… Обаче беше 10:45 часа някъде, а на този хотел, ми казаха, да дойда след 13:30ч, и че ако искам, мога да си оставя багажа там и да се разходя… А, да, бе, как не –  нито ще си оставя багажа там, нито пък ще продължа да се разхождам с него още три часа…

Хотел в Милано

Милано-в двора на хотела

Върнах се при китайчето и там останах –  две нощувки по 55 Евро –  дадох ги –  110 евро… И си викам –  тук ще да е… Много добра стая, двойно легло, с изглед към главната улица… ТВ имаше също. Е, нямаше климатик, но имаше на тавана един вентилатор с едни големи перки… Като го пуснах, той като почна да бръмчи и да се клати… оле, викам, ей туй, ако ми падне на главата… Поохлади малко стаята и го спрях. Оставих си багажа, вземах си само в един сак нужните ми неща за кратка разходка и поех из големият град.

Милано – зелени градини

Милано – зелени градини

Продължението:

До Милано на инат (2)

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Милано – на картата:

Милано

Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

en.pdf24.org    Изпрати пътеписа като PDF   


16 коментара

16 коментара to “До Милано на инат (1)”

  1. dunedanetz каза:

    Не успях да прочета целия пътепис, ще го направя веднага, само ме впечатли факта, че си дал 300 лева за автобусни билети и си се таралянкал 20 часа в посока, като бърза справка дори и не в low cost самолетна компания, показва, че спокойно може да се уредиш със самолетен билет за 150-180 лева в посока, което е 300-350 лева общо и да си там за 2 часа 🙂

  2. iaia каза:

    Влади, и аз мисля като dunedanetz относно парите, които си дал, за да пътуваш с автобус. Боже! Та, ти би могъл до Милано да отидеш и да се върнеш, за общо по-малко от 200 лв. дори, със самолет. Разбира се, ако своевременно се разровиш за билети. Или си късметлия 🙂
    Също и друг, поне откъм по-малко таралянкане по пътищата вариант е, в едната посока да пътуваш с автобус, а в другата със самолет, и дори пак може да ти излезе по-евтинко, отколкото с тия убийствени автобуси (имам предвид дългия преход и теснотията вътре).
    Е, както и да е, явно си имал едно свежо приключение, и сега очаквам с голям интерес продължението 😉

  3. vladimir1974m2 каза:

    Защо всеки тук бърза да ми прави сметка на парите и да ми обяснява, кое ще ми е по-евтино и кое-по-скъпо…Аз пък обичам да си пътувам с автобус, въпреки всички неудобства, което това ми създава.Ще му дойде времето да се кача и на самолет, има време.Нямам време да се мотам в нета, за да си търся евтини самолетни билети…Знам го принципа, че колкото по-рано потърся, толкова по-евтини ще мога да намеря,но не всичко зависи само от мен.И неможе всичко да ми се навърье както аз го искам и по ноти.Аз пътувам бавно, полека, по суша и не обичам някой да върви подир мене и да ми мърмори- туй било по-евтино, от това пък нямам нужда…По- бързо, че няма време…А и какво толкова има да правя на едно летище, че да трябва да се явявам три часа преди полета…И дали ще мога да кача джобно ножче в ръчният багаж или флакон парфюм…А в автобуса мога..Автобуса пътувал по-дълго, проблем ли е…Повече време за всоциални контакти, повече филми по време на път…
    Моля коментарите да са по същество…

  4. iaia каза:

    Eee, споко де… пътувай си щом те кефи… пък ние само даваме съвети на добра воля, нали сайта е и затова 😉
    Или бъркам нещо – а, Стойчо?

  5. vladimir1974m2 каза:

    Vsi4kite tezi syveti az gi znam, pro4el sym gi, vlizat mi v predvaritelnata informacia za destinaciata po koiato pytuvam.Blagodaria na vsi4ki za poleznite syveti, poniakoga to4no poleznite syveti me karat da otida otnovo na dadeno miasto, ako neshto ot komentarite sled daden pytepis me vpe4atli:)

  6. Edem каза:

    Споко, бе човеко – всеки може да си коментира каквото го впечатли и му е на душа. какво друго да кажем, като до сега от Милано нямаше нещо съществено, само лична история.
    И аз съм съгласен с Вили – предпочитам 2 часа на летище, отколкото 25 часа сгънат на седалка в прашен фургон.
    Напоследък забелязвам една черта в българина – антисоциално поведение, проявяващо се в нарочно нарушаване на правилата и любимата ми реплика „Те/Ти/Вие пък ще ми кажете какво да правя и как да се държа.“ Винаги много ме забавлява :))))
    На автора пък препоръчвам не не гледа на нещата толкова тесногръдо, защото всеки вижда света различен, не може всички да мислим като него 😉

  7. Стойчо каза:

    Абе народе! и ТУК ли успяхте да се скарате?!?

  8. dunedanetz каза:

    Аз искам а се извиня, че бях неволният инициатор на този лек спор, просто не знаех, че автора ще се засегне толкова много.. 🙂 Sorry

  9. vladimir1974m2 каза:

    Можете само да очаквате продължението.Дано Стойчо да го пусне по-бързо.Нямам какво да добавя повече.Все пак ставаше дума само за едно бягство от вкъщи.По-добре да пътувам 22 часа в автобус, отколкото да седя вкъщи на село и да ме карат да събирам сливи…Пък автобуса вози, не друса, разглеждам природа,къщички,лозови масиви,от време на време спира…Е готино е да похапнеш сръбска баничка за 2,50 евро,преди да заспиш в автобуса,отколкото да се вдигнеш със самолет и да гледаш само облаци…А и за Милано е разказвано толкова много, че човек просто може да се насити да чете само в нета…
    Аз ви оставям и продължавам да чета другите пътеписи тук:)

  10. Стойчо каза:

    Ще чакат 🙂 Сега ще ги измъча 🙂

  11. neuromancer каза:

    А, няма проблем, пътувай си както ти харесва. И аз съм пътувал с автобус 600км до Сао Пауло, вместо 1 час със самолета, защото нямаше какво да правя и исках да разгледам бразилския пейзаж… Като резултат, заради блокирания поради протести път, рейса закъсня 5 часа и изпуснах самолета в Сао Пауло, а билета не даваше право за промяна…

    Късмет имах, че се качих до Амстердам след два дена без да купувам друг билет, поради пропуск в процедурите на КЛМ. После в Амстердам ме гледаха лошо, когато изнахалствах и исках да си продължа пътуването както е по билета, щото не трябвало да ме превозят, без да си купя нов билет. Отказаха ми естествено, ама къде е Амстердам, къде е Сао Пауло.

    Та Владимире, да останеш в Милано без превоз съвсем не е най-лошото, което може да ти се случи. 🙂

  12. vladimir1974m2 каза:

    Аха, ама друго си е да знаеш кога и с какво можеш да се прибереш, в случай,че имаш и обратен билет, който да важи при определени условия.Е,имах достатъчно време да се прибирам…Можех да опитам през Виена или през Бриндизи…ама все пак бях подготвен само с италиански разговорник…Аз не знам езици.Пък от италианският нищо не ми влезе в главата, та по едно време просто захвърлих разговорника и започнах с езика на глухонемите- с показване и рисуване…

  13. vladimir1974m2 каза:

    Добавих нови снимки, Стойчо знае къде,може да ги добави…

  14. Дончо каза:

    Аз също предпочитам автобусите като Владо по причини ,които е написал.Надявам се втората част да е по-съдържателна за Милано.За този пет милионен град има доста за писане.

  15. vladimir1974m2 каза:

    Да, наистина,за този пет милионен град има доста за писане.Само че то вече е изписано в интернет-а.Или поне аз съм го прочел.А целта на пътеписа е не толкова да разкажа за Милано като град, колкото да споделя аз как съм го видял през моя поглед.Как съм го усетил, как съм го запомнил и с какво ме е впечатлил.А що се отнася до втората част, само ще загатна, че Стойчо е решил да спре първата част точно там, откъдето започва по-интересната част:).Много умно:).Надявам се да го пусне скоро.

  16. […] с пътуването на Влади до Милано. В предишната част обиколихме малко, днес […]

Leave a Reply


Switch to mobile version